РЕШЕНИЕ
гр. София,
03.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
11-ти с-в, в открито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
4760 по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Ц.П.И., твърди, че срещу нея било образувано ДП № ЗМ 912/2013 г. по
описа на РУП – гр. В., а в последствие Районна П.– В. внесла в съда обвинителен
акт за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. Образувано било н.о.х.д.№ 305/2015 г.
по описа на Районен съд – В., който с влязла в законна сила Присъда от
25.03.2016 г. оправдал ищцата Ц.И. по повдигнатото й обвинение. В исковата
молба се сочи, че ответникът П.на РБ следва да отговаря за незаконно
повдигнатото и поддържано пред съда обвинение в тежко престъпление, в резултат
на което на ищцата са причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди
– тревожност, притеснение, страх и безпокойство, срам и потиснатост от воденото
незаконно наказателно преследване. Ищцата твърди, че заради последното е било
прекратено и трудовото й правоотношение с работодателя й – Комисия за финансов надзор. Сочи, че във връзка с наказателното дело е
претърпяла и конкретни увреждания на здравето – „тинитус“ – шум в ушите,
междуребрена невропатия и интеркостална невралгия. Ищцата твърди, че за
защитата си срещу незаконното обвинение в престъпление и воденото срещу нея
наказателно дело, е претърпяла и имуществени вреди, в размер на сумата от 3700
лева за заплатен адвокатски хонорар. Съобразно с изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди П.на РБ да й заплати сумата от 40 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на незаконно обвинение в престъпление, за което била оправдана, ведно със законната
лихва върху тази сума в размер на 1625.47 лева, считано от 24.11.2016 г. –
датата на влизане на присъдата в сила до датата на исковата молба – 17.04.2017
г., както и законната лихва от датата на исковата молба – 18.04.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 3700 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар за защита по
наказателното дело, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на
150.36 лева, считано от датата на влизане на присъдата в сила – 24.11.2016
г. до датата на исковата молба –
17.04.2017 г., както и законна лихва от датата на исковата молба – 18.04.2017
г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство.
Ответникът П.на РБ
оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ищцата не е претъпяла
описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Оспорва
иска в частта за обезщетение на неимуществени вреди като завишен по размер, а
по отношение на претенцията за имуществени вреди твърди, че същата е недоказана
по отношение на сумата от 1200 лв., а за останалите 2500 лв. заплатен
адвокатски хонорар сочи, че същият е прекомерен по смисъла на Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се намали до
тези размери. Оспорва акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху
претендираните главници.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Установява
се, а и не е спорно между страните, че спрямо ищцата Ц. П.И. е водено наказателно производство, а
именно: н.о.х.д.№ 305/2015 г. на Районен съд – В. - приложено е към настоящото дело, ведно с
производствата по инстанционен контрол и ДП № ЗМ 912/2013 г. на РУ - В., пр.пр.
№ 1502/2013 г. на Районна П.– В. . Наказателното дело е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт от 06.04.2015 г., с който Ц.П.И. била обвинена в това, че
на 28.03.2013 г. в гр.В., пред надлежен орган на властта - Районна П.- В., е
набедила Н.А.М.от В., С. Д.Ч.от В. и С.П.Г. от В. в престъпление по чл. 313 ,
ал. 1 НК, като е знаела, че са невинни - престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. Ц.П.И. била привлечена като обвиняема за
престъплението по чл. 286, ал. 1 с
Постановление от 13.06.2014 г. по ДП № ЗМ 912/2013 г. на РУ - В., пр.пр. №
1502/2013 г. на Районна П.- В.. Спрямо обвиняемата била взета мярка за
неотклонение "подписка”. Видно от материалите по цитираното досъдебно
производство Ц.И. била разпитвана в качеството на обвиняема на същата датата,
на която е привлечена - 13.06.2014 г. От справка за съдимост на л. 121 от досъдебното
производство се установява, че ищцата по настоящото дело не е била осъждана
преди това. По н.о.х.д. № 305 /2015 г. Ц.И. се е явила лично в две открити съдебни заседания. С Присъда №
10 от 25.03.2016 г. по н.о.х.д.№
305/2015 г. на Районен съд – В., подсъдимата Ц.И. била призната за
невиновна и оправдана по обвинението в престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
Присъдата била протестирана от прокурор при Районна П.– В.. Жалба е подадена и
от частният обвинител Н.М.. Образувано било в. н.о.х.д.№ 377 по описа за
2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Проведени са две о.с.з. пред въззивната
инстанция, като подсъдимата Ц.И. се е явила лично в едно от тях – в
първото не бил даден ход, тъй като квалификацията на деянието изисквала лично
явяване на Ц.И., а същата в първото о.с.з. не присъствала. С Решение № 186
от 24.11.2016 г. по в.н.о.х.д.№ 377 по описа за 2016 г. на Окръжен съд –
Пазарджик, оправдателната присъда на първоинстанционния съд била потвърдена.
Решението било окончателно и неподлежало на обжалване и протестиране.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди и
причинната им връзка с процесното
наказателното производство, по делото и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК е
изслушана съдебно – медицинска експертиза ( СМЕ ). Заключението й не е
оспорено от страните, а съдът го кредитира като безпристрастно, компетентно и
пълно. СМЕ дава заключение, че ищцата, съгласно приложената медицинска
документация, страда от вестибуларни синдроми, тинитус, междуребрена невропатия
и херния на бялата линия на корема, които заболявания, регистрирани през
исковия период – 2015 г. -2016 г. са от общ характер и не са провокирани от
емоционален стрес. СМЕ отрича тези конкретни увреждания на здравето на ищцата
да стоят във връзка с образуваното и водено срещу Ц.И. наказателно
производство.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на
ангажираните от ищцовата страна свидетели - В.Ю.И.– съпруг на ищцата, и Х.И.Б.. Св. И.
установява, че наказателното дело се отразило много зле на съпругата му. Била
изключително притеснена, изнервена, напрегната и стресирана. Плачела, защото била
подсъдима. Пиела лекарства. Треперели й ръцете, особено
когато идвала датата за делото.
Свидетелят Б. заявява, че забелязала промяна в Ц. след като започнало наказателното
производство. Делото й създало
дискомфорт. Ищцата станала много изнервена и повишавала
тон, включително на детето си, което
тогава било изключително малко. Ищцата се страхувала какво ще се случи в крайна
сметка. В периода на наказателното
производство Ц.И., според св.Б. избягвала
социалните контакти. Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни
и непосредствени, включително и тези на съпруга на ищцата, след преценка по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприетото от свидетелите не се опровергава от
останалия, събран по делото доказателствен материал.
Приети са като писмени
доказателства медицински документи – л. 41 – л. 56, които настоящият състав на
съда не обсъжда отделно, предвид това, че с тях е работило вещото лице по
изслушаната СМЕ, а и за преценката им са необходими именно специални медицински
знания.
Видно от Заповед № Д - 7 – 298
от 02.06.2014 г. на Председателя на Комисията за финансов надзор, ищцата Ц.П.И.
на основание чл. 15, вр. с чл. 9, ал. 1 и при условията на чл. 12 от Закон за
държавния служител, е била назначена на длъжността „Старши експерт“ с ранг IV младши в Отдел „Дистанционен надзор“, Дирекция
„Надзор на инвестиционната дейност“ при Комисия за финансов надзор, считано от
09.06.2014 г. Със Заповед № Д – 07 – 43 от 15.04.2016 г. на основание чл. 103,
ал. 1, т. 1 и чл. 108 от Закона за държавния служител и във връзка с подадена
молба от служителя с вх.№ 91 – 00 – 36 от 11.04.2016 г., е прекратено
служебното правоотношение на Ц. П.И., на
заеманата от нея длъжност в Комисията за финансов надзор. Като причина за
прекратяването е посочено – „по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено“.
В кориците на в.н.о.х.д.№ 377 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, на л. 33, е приложен договор за правна защита и съдействие № 618745, видно от който подсъдимата тогава Ц.П.И.
е упълномощила адвокат М.Х. да я
защитава по соченото въззивно наказателно дело, за което бил договорен хонорар
в размер на 2500 лева. Същият, съгласно
отразеното в договора, бил платен брой, както е договорено между защитника и
подзащитната му.
Надлежни писмени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на
1200 лева по делото не са ангажирани. Такива не се намират и в наказателното
дело.
Видно от писмо, рег.№ 36700-9953
от 23.10.2017 г. на ОДМВР – гр.Пазарджик, РУП – В., при извършена справка в
Централния полицейски регистър, се установило, че лицето Ц.П.И. няма полицейска
регистрация, направена в РУП- В..
Други допустими и относими
доказателства страните в настоящия процес на са представили.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Легитимиран
ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като
процесуален субституент на държавата. Тя е
компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на
престъпление от общ характер.
От доказателствената съвкупност
по делото – разгледаните подробно по – горе писмени доказателства, гласни
доказателства и приетите за безспорни между страните обстоятелства, настоящият състав формира
категоричен извод, че ищцата Ц.П.И. е
претърпяла неимуществени вреди, стоящи в
пряка причинна връзка с повдигнатото й обвинение в тежко умишлено престъпление
по чл. 286, ал. 1 НК, за което в последствие била оправдана с влязла в сила Присъда № 10 от 25.03.2016 г. по
н.о.х.д.№ 305/2015 г. на Районен съд – В.. Тук е мястото да се уточни, че
константната съдебна практика категорично приема, че всяко лице, участник в
съдебно производство, особено наказателно такова, обичайно търпи вреди –
неудобства, страх, притеснение от изхода на делото и пр., за чието
установяване няма ограничения в процеса
на доказване. Изложеното се отнася и до причинно – следствената връзка, която
също е обективен факт. В тази връзка свидетелските показания еднопосочно
установяват наличието на тези обичайни вреди и пряката им причинна зависимост с
незаконното наказателно преследване срещу Ц.И.. Твърдените конкретни увреждания
на здравето от ищцата И. -„тинитус“ – шум в ушите, междуребрена невропатия и
интеркостална невралгия, обаче, подлежат на конкретно установяване, за което и
по делото е изслушана СМЕ. Тези нетипични вреди, увреждания на здравето, не се
дължат според кредитираното и неоспорено от страните заключение на СМЕ, на
воденото срещу ищцата наказателно производство. Ето защо съдът не следва да ги
съобразява при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Последното
следва
да се определи в справедлив размер,
чиято цел е да възстанови психическото, емоционалното и психологическо
равновесие на увредената ищца. Съдържанието
на понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът
съобразява при определяне на справедлив размер на обезщетението при деликт по
чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния са:
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с
участие на ищеца процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността
му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. В
конкретния случай ищцата Ц.П. е била привлечена като обвиняема и е съдена за
тежко умишлено престъпление – деянието по чл. 286, ал. 1 НК, за което по този
основен състав се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години и задължително
кумулирано с наказание „обществено порицание”,
което го прави тежко по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК. Наказателното производство, според настоящия
състав е продължило в разумен срок
– 2 г. и 5 месеца. Обвиняемата и
подсъдима Ц.И. е участвала в много малко
на брой процесуални и процесуално – следствени действия- три открити съдебни
заседания на две инстанции и разпит в качеството й на обвиняема. Спрямо нея е
взета най – леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е свързана с
интензивно ограничаване на основни права
на личността. Ищцата не е търпяла други морални вреди, извън обичайните за един
участник в наказателно производство – била е стресирана, изнервена, повишавала
тон, изпитвала страх и несигурност за изхода на делото. Не се установи да е бил
засегнат професионалния живот на Ц.И. – служебното правоотношение на същата е
прекратено по взаимно съгласие, без това да стои в каквато и да е връзка с
незаконното наказателно преследване срещу нея. От справката за съдимост, както
е установено по – горе, е видно, че ищцата имала чисто съдебно минало, което
повишава интензитета на търпените болки и страдания, но следва да се отчете и
фактът, че представителят на Прокуратурата
е предложил, в проведеното на 25.03.2016 г. о.с.з. по н.о.х.д.№ 305/2015
г., наказателният съд да определи наказание в минималния размер, установен в
чл. 286, ал. 1 НК, което да бъде отложено на основание чл. 66 НК.
По тези съображения съдът
намира, че искът в частта за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размера на сумата от 5000.00 лева, като в останалата му част до
пълния претендиран размер от 40 000 лева следва да се отхвърли. Предвид
частичната основателност на главния иск до посочения размер, настоящият състав
следва да се произнесе по акцесорната претенция за законна лихва, която
е заявена както следва: за периода от влизане в сила на оправдателната присъда
– 24.11.2016 г. до датата на исковата молба – 17.04.2017 г. в размер на 1625.47
лева, и от датата на исковата молба –
18.04.2017 г. до окончателното изплащане. Акцесорната претенция за периода до датата на исковата молба –
24.11.2016 г. – 17.04.2017 г. включително,
следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на калкулатор
за лихви в размер на 201.41 лева., като искът следва да се отхвърли за
разликата над 201.41 лева до пълния претендиран размер от 1625.47 лева. Върху
присъдената главница от 5000 лева също се дължи законна лихва за забава,
считано от датата на исковата молба -18.04.2017 г. до окончателното изплащане.
По иска за репариране на имуществени
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение:
Безспорно е в
съдебната практика, че разноските, извършени в наказателното производство,
представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като са
пряка и непосредствена последица от
увреждането – незаконното наказателно преследване. Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното
дело се включва в тези разноски. В процесния случай са представени
доказателства, както е установено и по – горе, че ищцата Ц.И. в качеството си
на подсъдима е заплатила на адвокат М.Х.
възнаграждение за защита по в.н.о.х.д.№ 377 по описа за
2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в размер на 2500 лева, до която сума искът
в тази му част е основателен и доказан. Не са доказани разноски за адвокатско
възнаграждение по наказателното дело в размер на 1200 лева, поради което искът
за разликата над 2500 лева до пълния предявен размер от 3700 лева следва да се
отхвърли. За пълнота, предвид наведеното възражение за прекомерност на
уговорения и платен в наказателното производство хонорар, съдът счита за нужно
да посочи, че съгласно Решение № 442 от 08.04.2016 г. по гр.д.№1643/2015г. на
ВКС, ІVг.о., съдът по иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ не може
да извършва преценка дали е прекомерен заплатеният по наказателното дело
адвокатски хонорар. Настоящият състав възприема тази практика, предвид липсата
на друга задължителна такава в обратен смисъл –
към момента на постановяване на настоящото решение липсва
произнасяне с тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 1/2017 г.
на ОСГК на ВКС.
Върху тази претенция за
имуществени вреди ищцата е претендирала присъждане на законна лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 24.11.2016 г.
до датата на исковата молба в размер на 150.36 лева, и от датата на исковата
молба – 18.04.2017 г. до окончателното изплащане. Предвид частичната
основателност на главния иск до размера на 2500 лева, на частично уважаване
подлежи и акцесорната претенция за лихва.
В частта й до датата на исковата молба и за периода 24.11.2016 г. –
17.04.2017 г. включително, съдът определя размера на законната лихва по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на калкулатор за законна лихва в размер на 100.70 лева. За разликата над 100.70 лева
до пълния заявен размер от 150.36 лева претенцията следва да се отхвърли.
От датата на исковата молба – 18.04.2017 г.
върху главницата от 2500 лева също следва да се присъди законна лихва,
до окончателното изплащане.
По разноските за настоящото производство:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът П.на РБ дължи на ищцата сторените в настоящото производство
разноски. Заявена е претенция в представения списък по чл. 80 ГПК на л. 121 от
делото за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 2000 лева. Тази
претенция е неоснователна – по делото не са представени доказателства за
реалното му заплащане, и в частност – липсва
дори договор за правна защита и съдействие, в който тази сума да е
отразена било като договорена, било като
заплатена. Ето защо ответникът П.на
РБ следва да бъде осъден да заплати в
пълен размер единствено платената от
ищцата държавна такса в размер на 40 лева.
По делото е назначена съдебно –
медицинска експертиза, като възнаграждението на вещото лице в размер на 164.22
лева е заплатено от бюджета на съда, предвид нормата на чл. 9, ал. 2 ЗОДОВ. На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът П.на РБ следва да бъде осъден да
заплати сумата от 164.22 лева по сметка на СГС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на Ц.П.И., ЕГН **********, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 5000 лв. / пет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
незаконно повдигнато обвинение в
престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, за което ищцата е била оправдана с влязла в
законна сила на 24.11.2016 г. Присъда № 10 от 25.03.2016 г. по н.о.х.д.№ 305/2015 г. на Районен съд – В.,
потвърдена с Решение № 186 от 24.11.2016
г. по в.н.о.х.д.№ 377 по описа за 2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на
201.41 лева / двеста и един лв. и четиридесет и една стотинки/,
представляваща законна лихва върху главницата от 5000 лв. за периода 24.11.2016
г. – 17.04.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до пълния
претендиран размер от 40 000 лева, ведно със законната лихва за забава
върху отхвърлената главница, считано от датата на исковата молба – 18.04.2017
г., както и искът за законна лихва за
периода 24.11.2016 г. – 17.04.2017 г. за сумата над 201.41 лева до пълния
претендиран размер от 1625.47 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на Ц.П.И., ЕГН **********, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2500 лева / две хиляди и петстотин/, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен в наказателното производство адвокатски
хонорар, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на
100.70 лева / сто лв. и седемдесет стотинки/, представляваща законна лихва за
забава върху главницата от 2500 лева, за периода 24.11.2016 г. - 17.04.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за имуществени вреди за сумата над 2500 лв. до пълния претендиран
размер от 3700 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика,
считано от датата на исковата молба – 18. 04.2017 г. до окончателното
изплащане, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 24.11.2016 г. – 17.04.2017 г. и за
сумата над 100.70 лева до пълния
претендиран размер от 150.36 лв. , като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати на Ц.П.И., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ разноски за държавна такса за настоящото
производство в размер на 40.00 лева/ четиридесет/, като отхвърля претенцията на ищцата за присъждане на адвокатско
възнаграждение като неоснователна.
ОСЪЖДА П.на РБ да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 164.22 лева – депозит за вещо лице по СМЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: