Р Е Ш Е Н И Е
Номер 897 от 18.06.2021 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия
Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 905 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 260150/22.02.2021 г., постановено по НАХД № 5266/2020 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 251а-756/27.10.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с т. І.9. от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на касатора е наложена глоба в размер на 300 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява, ангажира писмено становище и претендира разноски.
Ответникът - Директор на ОД МВР Бургас, чрез процесуалния си представител, ангажира писмено становище вх. № 4664/29.04.2021 г., като излага доводи по съществото на спора и иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас пледира, че към настоящия момент не е налице административно нарушение по причина, че е налице по-благоприятен закон защото заповедта на министъра за носенето на маски на открито е отпаднала, което има за правна последица незаконосъобразност на обжалваното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съда намира касационната жалба за неоснователна.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на М.Д.М. против Наказателно постановление № 251а-756/27.10.2020 г., издадено от Директора на ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с т. І.9. от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на лицето е наложена глоба в размер на 300 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че не са налице твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяната на процесното наказателно постановление.
Решението на Районен съд – Бургас е правилно и
следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни релевираните в жалбата оплаквания. Действително, съществува несъответствие с цифровото и словесното описание на нарушението, описано в съставения АУАН, но това нарушение не е съществено и не води до отмяна на наказателното постановление. Оплакването на жалбоподателя, че нарушението не може да се отстрани с издаването на наказателното постановление е неоснователно, тъй като съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. При това разминаването е единствено в точното цифрово идентифициране на нарушението от заповедта на министъра на здравеопазването, което с издаденото наказателно постановление е отстранено. Не е нарушено правото на защита на М., тъй като същият се защитава само срещу наказателното постановление, а не срещу съставения АУАН. В този смисъл следва да се има предвид и нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Твърдението на жалбоподателя, че нито държавата, нито общината му е осигурила средства да изпълни предвидените в нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ (в редакция ДВ бр.34/09.04.2020 г., действаща към момента на нарушението – 29.04.2020 г.) мерки и по-точно средства да си закупи маска или да му предостави безплатна такава, са несъстоятелни. Нормата е обща и предвижда предприемане на мерки във връзка с възникване на извънредна епидемична обстановка, но тя не конкретизира какви са тези мерки, още по-малко предвижда отпускане на парични средства или отпускане на лични предпазни средства.
Жалбоподателят пространно е изразил оплаквания във връзка с приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, които този съдебен състав намира за неоснователни. При приложението на чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК, тази инстанция напълно споделя мотивите на районния съд във връзка с прилагането на чл. 28 от ЗАНН поради което не намира за необходимо да преповтаря същите. В допълнение към изложеното от районния съд, настоящия касационен състав приема липсата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и в следствие поведението на касатора при осъществяване на констатираното административно нарушение. От показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел се установява, че санкционираното лице, заедно с негов приятел са си взели кафе, стояли са един до друг пред бл. 70 в ж.к. „Славейков“ в светлата част на денонощието и са си говорили. Така описаното поведение обосновава извод за неглижиране на въведените противоепидемични мерки, в т.ч. и задължителното носене на маски на открито. В този смисъл, така констатираното поведение не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260150/22.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 5266/2020 г. на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.