О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№534 , 10.02.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II Гражданско
отделение, трети въззивен граждански състав в закрито заседание на десети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен
Парашкевов
Членове: Кремена
Лазарова
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа
докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 317 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК
С Решение №256 от 21.11.2019 г. по гр.д. №229/2018 г. на Районен съд -
Поморие е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК, че съществува вземането на
ищецът Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег.
№ ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС по отношение на
ответницата С.С.Г., Код по Булстат *********, гражданин на Руската Федерация с
адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.Г, вх.1, ап.211В и студио в бл.В
№202А пълномощник адв.П. със съд.адрес ***, офис 1 в размер на сумата от
1718.17 / хиляда седемстотин и осемнадесет лева и 17ст./- представляващи
неплатени такси за поддържане и управление
и фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г. приети с решение на ОС на ЕС от
12.11.2014г. и сумата 502.05 /петстотин
и два лева и 5ст./ мораторна лихва върху сумата от 1718.17 лв. за периода от
16.01.2015г. до 16.09.2017г., както и
законната лихва върху сумата от 1718.17 лв. от датата на подаване на
заявлението пред РС Поморие – 05.12.2017г.
до окончателното изплащане на сумите за които суми е издадена Заповед
№25/16.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело №790/2017г. по описа на ПРС.
С решението С.С.Г., Код по Булстат *********, гражданин на Руската
Федерация с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис № 211, бл.Г, вх.1 ап.211В и студио
в бл.В №202А е осъдена да заплати на Етажната собственост (ЕС) на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие” с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков сумата от 44.40лв. представляваща направените
в заповедното производство разноски и сумата от 542/петстотин и четиридесет и
два/ лева представляваща разноски в исковото производство.
Постъпила е въззивна
жалба от С.С.Г., с която се обжалва Решение №256 от 21.11.2019 г. по гр.д.
№229/2018 г. на Районен съд - Поморие, като недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
На първо място се
оспорват фактическите изводи на съда, че на 12.11.2014 г. е било проведено общо
събрание на етажната собственост и е представен протокол по смисъла на чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС. Сочи се, че приемайки тези факти за случили се, съдът извежда
правния извод, че правото на иск по чл. 40 от ЗУЕС е преклудирано за
ответницата. Оспорват се и фактическите изводи на съда относно наличието на
етажна собственост на комплекса и липсата на отделна етажна собственост на
всеки отделен „блок“. Твърди се, че приемайки това съдът не е обсъдил и е
отхвърлил възражението на ответницата, че тя е заплащала такси за управление и
поддръжка на общите части на блокове „В“ и „Г“ на съответните етажни
собствености.
Оспорва се извода, че
изпълнението на дейностите по поддръжка и управление не е факт, част от
фактическия състав, който трябва да се изпълни за уважаване на исковата
претенция. Сочи се, че това възражение не представлява оспорване на решението
на общото събрание по чл. 40 от ЗУЕС, а с него се реализира процесуално право
на страната да навежда възражения срещу вземането.
Твърди се, че
районният съд не се е произнесъл по възражението за погасяване на претенцията
на ищеца по давност. Изложени са аргументи по същество и е посочено, че 3-
годишният давностен срок е изтекъл на 26.11.2017 г., като ищецът не е посочил
обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на срока.
Оспорва се и
фактическия извод на съда, че имотът е ползван повече от 30 дни през
календарната 2015 г. Направено е позоваване на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел.
Направени са
доказателствени искания за допускане на разпит на свидетел. Сочи се, че
първоинстанционният съд неоснователно и в нарушение на процесуалните правила не
е допуснал разпит на свидетел, а имено управителят на ЕС на блокове „В“ и „Г“, който да установи, че ответницата
е заплащала такси за управление и поддръжка.
Иска се допускането на този свидетел, който да установи това
обстоятелство и обстоятелството, че именно етажните собствености на
блокове „В“ и „Г“ са извършвали
дейностите по поддръжка и управление, а не ищеца. Твърди се, че това
доказателствено искане е направено още с отговора на исковата молба и разпитът
на искания свидетел не е допуснат, като съдът не е изложил мотиви за това. Представени
са писмени доказателства- молби от ищеца по други дела с предмет заплащане на
такси за следващата 2017 г., като се сочи, че това води до извода, че
вземанията, претендирани от ищеца се погасяват с три годишна давност.
Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се
разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на
изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна по жалбата Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“, с
която се иска жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като
законосъобразно да бъде потвърдено.
Сочи се, че
оплакването, че решенията на ОС на ЕС не се оповестени законосъобразно е
неоснователно, като се твърди, че са изпълнени всички изисквания на действащите
правила за оповестяване на решенията на ОС, като този факт е установен по
ч.гр.д.№1123/ 2019 г. по описа на БОС.
На следващо място се
твърди, че не са налице предпоставките на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, доколкото дори
и ответницата да е заплащала суми, тя не е плащала на някои от твърдените
получатели - етажните собствености на блокове
„В“ и „Г“, а на физически лица. Сочи се, че и такива етажни собствености
не съществуват, за което са цитирани и съдебни решения.
Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е отказал да разгледа възражението за
неизвършване на дейности по управление и поддръжка на общите части на
комплекса. Твърди се, че уважаването на иска е обусловено от наличието на
решение на ОС на ЕС за определяне размера на отделните видове разходи и
качеството собственик на ответника. Твърди се, че поради това, че страна по
договора за управление са самите етажни собственици, включително и ответника,
то такова възражение не може да бъде разгледано.
Оспорва се и
възражението за погасяване по давност на вземанията. Твърди се, че става въпрос
за годишен размер на етажните разходи и срокът изтича в последния ден на
съответната година, а давността започва да тече от първото число на следващата
година.
Оспорва се
процесуалното качество на свидетел и годността на дадените свидетелски
показания на Дмитрий Сергеевич Раевский, доколкото се сочи, че същият е етажен
собственик, съответно страна в производството.
Въззиваемата страна
се противопоставя на искания от въззивницата разпит на свидетел, като се сочи,
че фактите, чието установяване се иска не са предмет на делото. Твърди се, че и
представените писмени доказателства са неотносими. Моли се да бъде прието
Определение №III- 1428 от 31.07.2019 г. по гр.д. №1123/19
на БОС.
Претендират се
разноски.
По отношение на
доказателствата:
За искания разпит на
свидетел са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК, тъй като е допуснато
твърдяното процесуално нарушение от Районен съд- Поморие. Искането е направено
с отговора на исковата молба, не е докладвано от съда и в първото по делото
заседание е оставено без уважение без излагане на мотиви. Ето защо следва да
бъде допуснат до разпит на въззивницата един свидетел при режим на довеждане.
Представените писмени
доказателства с въззивната жалба са неотносими към предмета на спора, доколкото
установяват факти извън спорното право. Преценката относно приложимия давностен
срок към спорното право е такава по приложението на правото.
Представената с отговора на въззивната жалба
разпечатка на Определение №III-1428 от
31.07.2019 г. по гр.д. №1123/19 на БОС няма характер на писмено доказателство и
не следва да бъде приемано, като определението е постановено от състава,
разглеждащ делото и е служебно известно на съда.
С оглед на изложеното и на основание
чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на С.С.Г., с която се обжалва Решение №256 от 21.11.2019 г. по гр.д.
№229/2018 г. на Районен съд – Поморие.
ВНАСЯ в.гр.д.№ 317
по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито съдебно
заседание, съгласно Разпореждане от 03.02.2020г. - на 25.02.2020 г. от 15.10
часа.
ДОПУСКА един
свидетел на въззивницата С.С.Г. при режим на довеждане за установяване на
обстоятелствата, описани във въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивницата и
въззиваемата страна за приемане на писмени доказателства, като неоснователни.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят доброволно
отношенията си във връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация,
извънсъдебно споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.