РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260337/9.3.2021г.

                                   Година 2021                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На осми март                                                Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4176 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „е.Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез представляващата го Д.Т.Д. срещу НП № 03-011800/25.03.2020 год. на директора на Дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, вр.чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв..

            В жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Навеждат се доводи, че приетата в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения , водещи до отмяна на НП.

            В съдебно заседание, дружеството-нарушител, редовно призовано се представлява от адв.Р. Н., ВАК, която оспорва НП, моли същото да бъде отменено.Претендира за разноски.

Въззиваемата страна – Дирекция ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк  Николов, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С АУАН  № 03-011800/13.03.2020  год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че дружеството „ е.Б. ООД, в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето И. В. В.с ЕГН **********  на длъжност „ общ работник” в строителен обект – жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, КК Св. Константин и Елена УПИ II-89, кв.37, с определено работно време от 09.00 часа до 16.00 часа, с определено трудово възнаграждение без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение . Нарушението е извършено на 05.03.2020 год. в строителен обект - жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, КК Св. Константин и Елена УПИ II-89, кв.37 , където „ е.Б.” ООД има сключен договор за извършване на СМР, прието за нарушение на чл.62,ал.1, вр.чл.1ал.2  от КТ.

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружжеството, което  в графата бележки и възражения  отразило,че възразява и оспорва акта, както и че ще представи писмено подробно възражение в 3-дневния срок.

В срока по чл.44 от ЗАНН   са депозирани писмени възражения, в които било посочено, че дружеството нямало допуснати работници без да има сключен в писмена форма трудов договор с тях.

АНО не възприел така направените възражения и въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, вр.чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лв..

В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан актосъставителя Д.И., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че при извършена проверка на строителен обект в КК Св.Константин и Елена установили четири човека, които полагали каменна облицовка на обекта. Дали им да попълнят декларации, установили дружеството, за което работят. Едно от установените в обекта лица бил И. В., по отношение на когото било установено, че е допуснат до работа без наличие на писмен договор, за което и нарушение съставили АУАН.

С показанията си св.С.И. потвърждава показанията на И..

От показанията на св.И. В.се установява, че по време на проверката от служителите на Д ИТ Варна се намирал на строителния обект в КК Св.Константин и Елена гр.Варна, където бил повикан от св.С.А., за да му помага 2-3 дни.Потвърждава, че декларацията по чл.402 от КТ е подписана от него, като обяснява причината за поправките в нея с указания дадени му от служителите в Д ИТ Варна.

От показанията на св.С.А. се установява ,че той и колегата му св.М.М. предложили на св.И. В.и на друг техен познат да им помагат на обекта в КК Св.Константин и Елена.Твърди, че са имали уговорка с управителя на дружеството, ако имат нужда от помощ да си вземат работници, но не са я уведомявали, че този ден са си довели такива.

Тези показания на А. се потвърждават от показанията на М..

Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и И.  като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си, които са категорични относно направените констатации. По отношение показанията на свидетелите В., М. и А. съдът също ги кредитира, като отчита факта, че са в трудови отношения с дружеството нарушител.Освен това последните категорично се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства- декларация от И.В., Протокол за извършена проверка № ПР2006911/13.03.2020 год.,констативен протокол от 05.03.2020 год. договор за извършване на строително монтажни работи от 25.09.2019 год., декларация по чл.402 от КТ, обяснение от 09.03.2020 год., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителен директор на „ Главна дирекция Инспекция по труда „. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

При служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на издаденото НП.

Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

            С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на работодателя, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.

В конкретния случай категорично се установява, че към момента на проверката св.В. се е намирал  в строителен обект, в който дружеството „е.Б.” ООД е извършвало монтаж на строителни изделия и е пренасял камъни. В декларацията си по чл.402 от КТ същия е посочил  работното си време, възнаграждение, трудова функция,полагаемите почивки и т.н. В открито съдебно заседание същият потвърждава  пред съда, че за въпросния ден заедно със свидетелите А. и М. се е намирал на обекта ,пренасял камъни и е получил възнаграждение. Всичко това според  състава на съда е достатъчно, за да обоснове извод, че В. е престирал труд в полза на дружеството нарушител, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място, в което  дружеството жалбоподател е изпълнявало възложена работа.

Гореизложените изводи се потвърждават и от непосредствените показания на свидетелите М. и А.  пред съда, които установяват, че  са имали уговорка с управителката на дружеството Д. да си водят общ работник.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал нарушението, допуснато от дружеството. Разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ гласи: "работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 или 3 и чл. 63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение".

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1,  чл. 62, ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2" от Кодекса на труда.

Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на работниците води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва извода за маловажност на случая.

За административното нарушение предмет на разглеждане по настоящето дело, административно наказващият орган на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 5000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, съдът обаче намира, че административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: не е съобразил, че допуснатото нарушение се явява първо и по делото няма данни дружеството да е извършило други административни нарушения на КТ. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложената санкция следва да бъде изменена към предвидения в закона минимум – 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. 

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „ Инспекция по труда” - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-011800/25.03.2020 год. на директора на Дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което на „е.Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от  Д.Т.Д., с което за извършено нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, вр.чл.1,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1500 лв..

ОСЪЖДА „е.Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от  Д.Т.Д.  сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

                                                                                                                                 

                                                                      

 

СЪДИЯ :