№ 132
гр. С. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500152 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 60034/22.03.2021 г. по гр.дело № 1519/2019 г. С.ският
районен съд признава за установено по отношение на В.А. Т., че А.А. П. е изключителен
собственик на 200/227 кв.м. ид.ч. от застроен и незастроен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 24089.929.63, целият с площ от 227 кв.м., съгласно действащата кадастрална
карта на с.Д., общ.С., одобрена със Заповед №300-5-25/28.04.2004 г. на изп.директор на
АГКК-София, с адрес на имота с.Д., ул.“3-та“, Община С., с описани съседи и граници,
който имот участва с 200 кв.м. в образуването на УПИ I-8, а с останалите - в улична
регулация, находящ се в кв.13 по действащия устройствен план на с.Д., общ.С., ВЕДНО с
построената в имота СГРАДА с идентификатор 24089.929.63.1, със застроена площ от 84
кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, като придобит по
време на брака му, но при липса на съвместен принос, и конкретно на принос на ответника
В.А. Трандафилова, по предявен от А.А. П. иск с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.21, ал.4 от СК.
С решението В. Т. е осъдена да плати
на А. П. съдебни разноски в размер на 1 280 лева.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна
1
жалба от В.А. Т., чрез пълномощника и адв.Н. М., с искане да бъде отменено и искът на А.
П. – отхвърлен. Жалбоподателката моли да и бъдат присъдени и разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За
нея пълномощникът и адв.Н. М. поддържа жалбата.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият А.А. П., чрез пълномощника
си адв.Н. М., оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат
присъдени разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият П., редовно призован, се явява лично и
с пълномощника си адв.М. и продължава да оспорва жалбата.
В дадения срок са постъпили писмени бележки от пълномощниците и на
двете страни.
Съдът установява следното:
Решението следва да се отмени, като искът на А. П. се отхвърли.
А. П. и В. Т. са бивши съпрузи. Бракът им е сключен на ****.2015 г. и е
прекратен на ***.2019 г.
По време на брака им- на 09.02.2016 г. е извършена покупка на недвижим
имот в село Д., общ.С.: 200/227 ид.части от дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 24089.929.63, ведно с намираща се в него жилищна сграда с идентификатор
24089.929.63.1, по нотариален акт № 35/09.02.2016 г., том І, рег.№ 606, дело № 30/2016 г. по
описа на нотариус Ана Шопова, действаща в района на С.ския районен съд. По сделката,
обективирана в този акт, купувач на имота е само и единствено бившата съпруга на ищеца и
настояща ответница В. Т., която купува имота от продавачките Софка Боюклиева и Анна
Гъдева за сумата от 7 000 лв. За същата сума е записано в нотариалния акт, че е изплатена
изцяло в брой на продавачите непосредствено преди подписване на договора.
Изложено е в исковата молба, че А. П.
напуска заеманата от него длъжност прокурор в Районна прокуратура-Х. и получава за това
обезщетение Част от последното, в размер на 7 000 лв. е платено изцяло и само от ищеца
като покупна цена на дворното място с къщата в с.Д. на датата, на която е сключен с
продавачките предварителен договор за продажбата му – 01.05.2015 г., т.е., преди брака му с
ответницата, сключен на ****.2015 г. Макар в нотариалния акт
като страна по сделката да е отбелязана като купувач само ответницата, всички средства за
придобиване на имота – продажна цена, нотариални такси, местен данък, такса вписване и
т.н., са осигурени само от ищеца.
2
Описва се по-нататък в исковата молба как къщата е
стара, зле стопанисвана и негодна за обитаване, което налага огромен ремонт и
преустройство, за чието осъществяване А. П. взема заеми в размер на около 50 000-60 000
лв. Според А. П., бившата му съпруга В. Т. няма нито пряк, нито косвен принос в
придобиването на този имот/не работи, няма доходи, заета е само с активна почивка и
грижи за себе си, иска луксозен живот и ищецът я издържа/, поради което придобиването,
макар и по време на брака им, не е в резултат на съвместен принос по смисъла на чл.21, ал.1
СК. Ищецът квалифицира иска си като такъв по чл.21, ал.4 СК. Петитумът на иска е да се
признае за установено по отношение на В. Т., че А. П. е изключителен собственик на имота,
т.е, положителен установителен иск за собственост.
С отговора на исковата молба ответницата В. Т. оспорва иска, като
поддържа, че процесният имот е придобит по време на брака им със съвместния принос и на
двамата съпрузи, включително дадени от нея парични средства, чийто произход описва
подробно, и труд в домакинството и отглеждането на децата. Изрично от ответницата се
оспорва сключването на предварителния договор и плащането на сумата от 7 000 лв. по
него. Тя твърди, че изобщо не е сключван предварителен договор за покупка на имота, че
представеният договор е антидатиран и че сумата от 7 000 лв. не е платена тогава и то само с
лични средства на ищеца, а че тези 7 000 лв. покупна цена са платени от нея, след като са и
дадени от нейния зет Д.Д.. Именно поради тази причина тя е вписана като купувач в
нотариалния акт.
Първоинстанционният съд също приема, че правната
квалификация на иска е по чл.21, ал.4 СК, като постановеният в обжалваното решение
диспозитив отговаря на предявения петитум, т.е., налице е произнасяне по положителен
установителен иск- както се вижда, признато е спрямо Т., че бившият и съпруг П. е
изключителен собственик на имота, макар да е постановено и: „като придобит по време на
брака му, но при липса на съвместен принос, и конкретно на принос на ответника В.А.
Трандафилова“.
Въззивният съд намира, че така предявеният иск е с правна квалификация
по чл.23, ал.1 СК. Това е така, защото, както вече се отбеляза, петитумът изрично сочи, че
искът е положителен установителен и се основава на обстоятелства, налагащи извод, че
ищецът претендира преобразуване на „имащи несемеен характер/лични средства“, при
придобиване на горния имот по време на брака: А. П. твърди, че цялата покупната цена на
имота, която е 7 000 лв., е заплатена изцяло само от него преди сключването на брака при
подписването на предварителния договор за продажба от 01.05.2015 г. за същия имот и тези
средства идват от обезщетение, което П. получава при напускането на заеманата от него
длъжност като прокурор в Районна прокуратура-Х.. Влагането от него на средства за
ремонта и преустройството на имота, при който липсва, според него, принос на съпругата
3
му, стават след покупката от 09.02.2016 г.
Макар да е възприел неправилна правна квалификация като цифрово
изражение по чл.21, ал.4 СК на предявения иск, вместо действителната такава-по чл.23, ал.1
СК, РС-С. не се е произнесъл по непредявен иск, съответно – атакуваното решение не се
явява недопустимо. От последното е видно, че са обсъдени заявените от ищеца фактически
обстоятелства, както и насрещните такива от страна на ответницата, и диспозитивът
отговаря на предявеното искане. Т.е., СмРС обсъжда относимите към спора факти,
доказателствата по делото и становищата на страните, разглежда спорното материално
право според въведените от ищеца твърдения и дава, съобразно формираното от него
вътрешно убеждение, отговор на предявеното искане посредством диспозитива.
Пояснението в диспозитива, че имотът е придобит по време на брака, но при липса на
съвместен принос и конкретно – на принос на ответницата В. Т., също не обуславя
недопустимост на решението, защото пояснението представлява по-скоро очевидна
фактическа грешка-така изразеното в диспозитива не съответства на формирания в
мотивите на решението извод за пълно преобразуване на лично имущество на ищеца,
притежавано от него преди брака, в изключително собственост върху закупения по време на
брака му имот, както следва:
СмРС заключава, че ответницата има участие със
средства и труд в ремонта и преустройството на имота, но уважава иска именно защото
приема наличието на преобразуване на лично имущество на ищеца по смисъла на чл.23, ал.1
СК – стига до извод, че имотът е платен изцяло с лични на ищеца средства, дадени на
продавачите преди брака – към 01.05.2015 г., заради което същият имот, макар и сделката за
него да е по време на брака, принадлежи на ищеца. СмРС застъпва становище, че тези от
твърдените влагания на средства от ответницата в обновяването на имота, които намира за
доказани, макар и повишили значително стойността му, не се отразяват на собствеността
върху него, защото са настъпили след релевантното за спора обстоятелство-че продажната
цена е платена от А. П. с негови средства и то преди брака им, и това прави имота собствен
само на ищеца.
Възприетата от СмРС неправилна правна квалификация на иска обаче не е
довела до неправилно разпределение на доказателствената тежест и оттам - до ограничаване
възможностите на страните да докажа твърденията си.
В изложения дотук смисъл е напр. Решение № 31/04.03.2021 г. по гр.дело
№ 1919/2020 г. на І г.о. на ВКС.
Съгласно разрешението по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „в
рамките на правомощията си въззивният съд, който е длъжен да осигури правилното
приложение на материалния закон, извършва самостоятелна проверка на правната
квалификация. При констатация, че тя е неправилно определена от първата инстанция,
4
трябва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и да разреши
материалноправния спор по същество.“ След като в първата инстанция не са допуснати
нарушения при разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на
доказване факти, при извършваната от въззивния съд преквалификацията на иска от такава
по чл.21, ал.4 СК в такава по чл.23, ал.1 от СК, въззивният съд не е длъжен да дава на
страните съответни указания по доказателствената тежест, за да обезпечи правилното
приложение на повелителна материалноправна разпоредба. В подобен смисъл е напр.
Определение № 383 от 31.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2016 г., IV г. о.; както и вече
посоченото Решение № 31/04.03.2021 г. по гр.дело № 1919/2020 г. на І г.о. на ВКС.
Обжалваното решение се явява неправилно.
В съдебната практика последователно се приема, че,
придобиването на имот на името само на единия съпруг изключва трансформацията на
лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия съпруг, както е в
настоящия случай, може да възникне или съпружеска имуществена общност/както се
поддържа от ответницата/ или трансформация за придобиващия съпруг, като е без значение
за правото на собственост с какво намерение друг е платил цената. Плащането на цената от
единия съпруг, дори да се приеме за доказано, няма значение за правото на собственост
върху имота, ако той не е страна по сделката, а титуляр на придобитото право е само
другият съпруг и в този случай произходът на средствата за заплащане на цената е без
значение. Правната норма, уреждаща преобразуването на лично имущество, се отнася само
до съпруга, който участва като страна-приобретател във възмездна правна сделка за
придобиване на вещни права. Само участник в придобивната сделка може да опровергава
презумпцията за съвместен принос. В този смисъл са напр. Решение № 172/07.11.2019 г. по
гр.дело № 71/2019 г. на І г.о., Решение № 347/15.10.2012 г. по гр.дело № 1071/2011 г. на ІV
г.о., Решение № 88/24.07.2015 г. по гр.дело № 1112/2015 г. на ІІ г.о., решение №
828/20.12.2010 г. по гр.дело № 1477/2010 г. на ІV г.о. Разрешението по т.4 от ТР №
5/25.12.2014 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се отнася до друга хипотеза –
придобиване чрез покупко-продажба на името и на двамата съпрузи, която тук не е
налице.
Изложеното означава, че съпругът А. П., който не е страна–приобретател
по покупката на имота по нот.акт от 09.02.2016 г., не може да претендира преобразуване на
негово лично имущество; разпоредбата на чл.23, ал.1 СК, уреждаща подобно преобразуване,
се отнася само до съпругата В. Т., която е участвала като страна-приобретател във
възмездната правна сделка от 09.02.2016 г. за придобиване на дворното място с къщата;
също така, само тя може да опровергава презумпцията за съвместен принос по ал.3 на чл.21
СК.
Дори да се приеме за доказано, че действителната покупна цена е 7 000 лв., колкото е
записано в предварителния договор и нотариалния акт, че тя е платена изцяло преди брака и
5
то само с лични средства на А. П., това е без значение за правото на собственост върху
имота; т.е., ищецът не е негов изключителен собственик, а е съсобственик с бившата му
съпруга в резултат на прекратяване на бездяловата съпружеската имуществена общност след
развода и превръщането и в обикновена съсобственост. Също така, дори да се приеме, че
искът е по чл.21, ал.4 СК за установяване липса на съвместен принос, той отново подлежи
на отхвърляне като неоснователен, защото, както се посочи, в практиката на ВКС се приема,
че „само участникът в придобивната сделка може да опровергава презупмцията за съвместен
принос“ /решение № 172/07.11.2019 г. по гр.д. № 71/2019 г. на І г.о./, а ищецът не е такъв
участник.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият-ищец А. П. следва да бъде осъден да
плати на жалбоподателката-ответница направените от нея разноски по делото пред двете
инстанции в размер общо на 3 455 лв. за държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на
адвокат, за снабдяване с удостоверения.
По изложените съображения С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 60034/22.03.2021 г. по гр.дело № 1519/2019 г.
на С.ския районен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.23, ал.1 СК, предявен от А.А. П., ЕГН **********,
от гр.Х., ул.В. № 35, ет.1, да се признае за установено спрямо В.А. Т., ЕГН **********, от
гр.Х., ул.Ч.с. № 11, вх.Б, ет.2, ап.12, че А. П., в резултат на пълно преобразуване на него
лично имущество, е изключителен собственик на 200 кв.м./227 кв.м. ид.ч. от застроен и
незастроен ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 24089.929.63, целият с площ от 227
кв.м., съгласно действащата кадастрална карта на с.Д., общ.С., одобрена със Заповед №300-
5-25/28.04.2004г. на Изп.Директор на АГКК-София, с адрес на имота с.Д., ул.“3-та“, Община
С., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване, за
ниско застрояване, при граници и съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори:
24089.929.62, 24089.929.61, 24089.929.66, 24089.929.64 и 24089.929.64, който имот участва с
200 кв.м. в образуването на УПИ I-8 /първи, отреден за имот осми/, а с останалите в улична
регулация, находящ се в кв.13 /тринадесети/ по действащия устройствен план на с.Д.,
общ.С., ВЕДНО с построената в имота СГРАДА с идентификатор 24089.929.63.1, със
6
застроена площ от 84 кв.м., на два етажа, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна.
ОСЪЖДА А.А. П., ЕГН **********, от гр.Х., ул.В. № 35, ет.1, да заплати
на В.А. Т., ЕГН **********, от гр.Х., ул.Ч.с. № 11, вх.Б, ет.2, ап.12, направените от нея
разноски пред двете инстанции общо в размер на 3 455 лв. /три хиляди четиристотин
петдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7