Присъда по дело №354/2019 на Апелативен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

№ 7/09.03.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Варненски апелативен съд      наказателно отделение

На девети март        две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:   ВИЛИЯН  П.

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:Петранка Паскалева

Прокурор:Светослав Маринчев

Като разгледа докладвано от съдия Сапунджиева

ВНОХД №354 по описа за 2019 година

 

На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ частично присъда №176/17.07.2017 година, постановена по НОХД №189/2015 година от Окръжен съд гр.Бургас и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК ИЗМЕНЯ частично същата, като вместо това

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА Н.А.С., роден на *** ***, български гражданин, женен, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА,че:

1.От месец ноември 2007 година до 06.03.2008 година, след като е бил подбуден от С.М., в съучастие със С.К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С.П. и М.Х.да отвлекат в гр.Бургас С.С., с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени, деянието е извършено от две лица и с користна цел и отвличането е осъществено на 06.03.2008 година, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл.142, ал.2, т.т.1, 2 и 7, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК;

 

2.За периода месец ноември 2007 година до 06.03.2008 година, след като е бил подбуден от С.М., в съучастие със С.К., в качеството му на подбудител и помагач, подбудил и подпомогнал С.П. и М.Х.умишлено да умъртвят С.С., чрез огнестрелно оръжие – пистолет, като убийството е осъществено на 06.03.2008 година в местността „Горска нива“, в землището на с.Паницово, общ.Несебър, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е извършил престъпление по чл.116, ал.1 т.т.7 и 9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

 

ОТМЕНЯ присъдата в частта относно приложението на чл.23 ал.1 от НК по отношение на подс.Н.С..

 

ОТМЕНЯ присъдата в гражданско-осъдителната част, с която подс.Н.С. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и законни лихви до окончателното изплащане на сумите, в полза на гражданските ищци Г.С. Г., М.М.Г. и наследници на Г.С.Г.– М.М.Г., И.Г.С., Г.С.С. и С.С.С..

 

ОТМЕНЯ присъдата в частта на възложените разноски по чл.189 ал.3 от НПК на подс. Н.С..

 

ИЗМЕНЯ присъдата в осъдителната част по отношение на подсъдимите С.М., С.П. и С.К., като ги оправдава да са извършили престъпленията по чл.142, ал.2, т.т.1, 2 и 7 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК и чл.116, ал.1, т.т.7 и 9, вр. чл.115, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК в съучастие с подс.Н.С..

 

На осн. чл.338 от НПК ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ОСЪЖДА подсъдимите С.М., С.К. и С.П. солидарно да заплатят на М.Г., Г.С., И.С. и С.С., чрез законния си представител-М.М. 1200/хиляда и двеста/лева разноски за защита.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15 - дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                              

 

 

2.

 

 

                

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД№354 ПО ОПИСА ЗА 2019ГОДИНА НА АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА

 

 

Производството пред настоящата инстанция е второ по ред, след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане. Образувано е по въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, жалби на гр.ищци и частни обвинители: М.Г.- лично и като попечител на Г.С., И.С. и С.С., чрез техния повереник адв.К. и подсъдимите: С.П.  чрез адв.Т.Ц.-САК, С.М. чрез адв.Д.Д.-ВАК и адв.И.Л.-САК, Н.С. лично и чрез адв.Й.В. САК и С.К., чрез неговите процесуални представители-адв.И.Т.-ВАК и адв.Н.Р.-БАК срещу Присъда №176 от 17.07.2017г. на Окръжен съд гр.Бургас, постановена по НОХД №189/2015г. по описа на същия съд.

С присъдата е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите както следва:

1.Подс.С.П. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 142,ал. 2,т.1,т.2 и т.7, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр. чл.2,ал. 2, вр. чл. 54 от НК и по чл.116, ал.1,т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20,ал.2, вр. чл. 54 от НК, като на осн. чл.23 НК му е наложено общо наказание от двадесет години лишаване от свобода при "строг" режим;

 2.Подс. С.Х.М. е признат за виновен в извършване на деяния по чл.142,ал.2,т.1, т.2 и т.7, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.3 и 4, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК и по чл.116, ал.1,т.7 и т9, вр. чл. 115, вр. чл.20,ал.3 и 4, вр. чл. 54 от НК, като на осн. чл.23 НК му е наложено общо наказание от двадесет години лишаване от свобода при "строг" режим;

 3.Подс. Г.С.К. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията му по чл.142, ал.3 (Ред., ДВ, бр. 50/1995 г.), вр. ал.2,т.1,т.2 и т.7, вр. чл.142,ал.1, вр. чл.20,ал.3 и ал.4 от НК и по чл. 116, ал.1,т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20,ал.3 и ал.4 от НК;

 4. Подс. С.И.К. е признат за виновен в извършване на деяния по чл.142,ал.2,т.1,т.2 и т.7 вр. ал.1 вр. чл.20,ал.З и ал.4 вр.чл.2,ал.2, чл. 54 от НК и по чл. 116,ал.1, т.7,т.9 и т.12 вр. чл. 115 вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл. 29,ал.1, б.”а” и б.”б” вр. чл. 54 ал. 1 от НК, като на основание чл.23 НК му е наложено общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода при "строг" режим;

5. Подс. Н.А.С. е признат за виновен за деяния по чл.142,ал.2,т.1,т.2 и т.7, вр. ал.1, вр. чл.20,ал.3 и ал.4, вр. чл.2,ал.2, вр. чл. 54 от НК и по чл. 116, ал.1,т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20,ал.3 и ал.4 и чл.54,ал.1 от НК, като на основание чл.23 НК му е наложено общо наказание от седемнадесет години лишаване от свобода при "строг" режим;

Подсъдимите са оправдани по обвинението да са действали в съучастие с подс. Г.С.К., както и по обвинението по чл. 142,ал.3 НК (Ред., ДВ, бр. 50/1995г.) - от деянието да са настъпили тежки последици- смъртта на С.Г.С.. Зачетено е предварителното им задържане по мерки за неотклонение. Осъдени са да заплатят солидарно на частните обвинители и гр. ищци обезщетения за претърпени неимуществени вреди- на Г.С., със съгласието на М.Г. сумата от 300 000лв., на М.Г.–200 000лв., на наследници на Г.С.Г. –общо 200 000лв., като исковете в останалите им части са отхвърлени като неоснователни. Подсъдимите са осъдени да заплатят и причинени имуществени вреди на гр. ищци и частни обвинители–по 3 265лв. на М.Г. и на наследници на Г.Г.. Отхвърлил е исковете срещу подс. Г.К., осъдил е останалите подсъдими да заплатят съответните такси и разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.

В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност на присъдата в оправдателните и` части, както и в частта, относно наложените наказания. Предлага се подс.Г.К. да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения по 142,ал.3 (Ред., ДВ, бр.50/1995г.), вр. ал.2,т.1,т.2 и т.7, вр. чл. 142, ал.1,вр. чл.20,ал.3 и ал.4 от НК и по чл. 116,ал.1,т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20,ал.3 и ал.4 от НК, като му се наложи наказание по първото в размер на десет години "лишаване от свобода" и за второто- осемнадесет години "лишаване от свобода". По отношение наложените наказание на останалите подсъдими се предлага: за деянието по чл.142 ал.3 от НК да се завишат наказанията на по десет години лишаване от свобода за всички подсъдими, а за подс. С.К. и Н.С. да се завиши и наказанието по обвинението по чл.116 ал.1 НК на двадесет години лишаване от свобода за подс-К. и на осемнадесет години"лишаване от свобода" за подс.С.. Предлага се подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвинението им, че от отвличането по чл.142,ал.3 от НК са настъпили значителни вредни последици-смъртта на С.С..

 В протеста се изразява несъгласие с присъдата и в частта относно разноските и връщането на някои от веществените доказателства. Постъпило е и допълнение към протеста където подробно са мотивирани направените искания.

В жалбата на частните обвинители се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата по отношение оправдателната и` част за подс. Г.К. и свързаните с нея последици, както и за явна несправедливост на наложените наказания на останалите подсъдими за деянието по чл.116 ал.1 НК. От въззивната инстанция се иска да бъде определено наказание "доживотен затвор без замяна". Представя се и допълнително изложение, където подробно се развиват съображения относно направените искания.

В жалбата на подс.С.П., подадена от адв.Ц. се излагат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата.Счита се, че съдът е допуснал нарушения на закона и процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че по делото не е изяснено авторството на деянието, а от показанията на разпитаните свидетели и писмени доказателства може да се направи само извод, че подсъдимия не е извършител на инкриминираните престъпления. В допълнително изложение се доразвива и аргументира изложеното в жалбата.

Във въззивната жалба на подс. С.Х.М., подадена от адв.Л. се счита, че обжалваната присъда е явно необоснована, постановена при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда.В постъпилото допълнение към жалбата от адв.Д.Д., се излагат аргументи в подкрепа на твърденията. Според същото липсват мотиви досежно наличието на доказателства, отнасящи се пряко до съпричастността на подс.М. към инкриминираните престъпления. Данни за участие на подсъдимия се съдържат единствено в обясненията на подс.К. и подс.С., по отношение на които се излагат съображения за намеса и манипулация. Счита се, че показанията на свидетелите-полицейски служители не могат да послужат за изграждане на изводи по отношение на фактите и правото, тъй като почиват на "анонимни и непроверими източници", както и на СРС, в които се съдържат некоректно поставени въпроси. Останалите доказателства съдържат единствено предположения, които не водят до несъмнен извод за съпричастността на подсъдимия М..Счита се, че изложените от съда мотиви в подкрепа на извода за взето от подсъдимия решение на убийство са недостатъчни и се опровергават от събраните по делото доказателства.

В жалбата на подс.С.К. се развиват съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава,алтернативно- да се измени, като се намали размера на наложените наказания, а при установяване на допуснати съществени процесуални нарушения-делото да се върне за ново разглеждане.

С въззивната жалба на подс.Н.А.С. се оспорва присъдата като необоснована, изготвена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Иска се нейната отмяна и постановяване на оправдателна присъда. В допълнителните съображения се излагат аргументи за липса на мотиви, липса на отговор по направените възражения и превратно тълкуване на събраните доказателства.

В отговора на протеста, представен от защитника на подс.Г.К., се изразява становище за неоснователност на същия, като се прави искане  да бъде оставен без уважение и присъдата да се потвърди в оправдателната и` част.

 Пълномощникът на частните обвинители и гр. ищци изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите.

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

Представителят на БАП в съдебно заседание поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите, като предлага присъдата да бъде изменена съобразно направените искания. Счита, че съдът следва да кредитира показанията на св.Д., дадени в досъдебната фаза на процеса. Аргументи в тази посока са неправдоподобните обяснения, които свидетеля дава в съдебно заседание по отношение на упражнено насилие, за което до този момент няма отправени сигнали и дадени показания пред съдия в „безпомощно съС.ие“, което се опровергава от съдебния контрол за спазване на процесуалните изисквания при провеждане на разпита. Счита се, че възраженията на защитата по отношение на несъответствие на ОА с процесуалните изисквания са  неоснователни, тъй като същото е проверено  от три инстанции. Твърди се, че обвинението не почива на предположения, а на многобройни доказателства, които водят до единствения възможен извод. Според представителя на прокуратурата няма допуснати процесуални нарушения при снемане обясненията на подс.С.П. и С.К., прилагането на СРС и изготвените ВДС. Не са налице  твърденията за ексцес, т.е. извършване на нещо повече от това, за което подсъдимите са били подбудени и подпомогнати. В показанията си полицейските служители Д., Ц. и К. възпроизвеждат извън процесуални устни беседи, които могат да бъдат ползвани, тъй като свидетелите не са извършвали процесуални действия по разследването.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа подадената жалба, като се присъединява към становището на прокуратурата. Счита се, че напълно са игнорирани доказателства, с които се установяват мотивите и съпричастността на подс.К. към инкриминираните деяния. Такива са обясненията на подс.С.П., подс.С.К. и св.Ф., дадени на ДП. Пледира се за уважаване на направените искания, както и за присъждане на направените разноски пред тази инстанция.

Защитникът на подс.С.П.-адв.Т., поддържа жалбата на посочените основания. Счита, че  няма доказателства, които да установяват съпричастността на подсъдимия  към двете престъпления. Твърди се, че подс.П. не следва да отговаря за действията на Х., тъй като са имали уговорка само за отвличане на пострадалия. Иска се съдът да изключи от доказателствената маса приложените ВДС, за които се твърди, че са изготвени в нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че дадените от подсъдимия обяснения в съдебната фаза се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което неправилно са ценени от съда тези, дадени в досъдебната фаза. Пледира се за оправдателна присъда.

Адв.Л.-защитник на подс.С.М. поддържа жалбата и доразвива посочените основания. Твърди, че отговорността на нейния подзащитен е ангажирана единствено от отречените обяснения на подс.С.К.. На първо място, горното съставлява оговор, а на следващо-налице са сериозни противоречия между кредитираните обяснения и останалите доказателства. Счита се, че показанията на св.Д. от ДП не следва да се кредитират, с оглед дадените в с.з. показания за упражнено насилие. Обстоятелството, че разпитът е даден пред съдия, според защитата, не му придава допълнителна достоверност. Аргументи в тази посока са наличието на очевидни пороци от формална страна и противоречие на тези показания с обясненията на подс.К., показанията на анономните свидетели №1 и №2, на св.Ф. по всички решаващи факти. По отношение показанията на полицейските служители-св.Ц. и св.Д. се правят възражения, че същите не установяват факти, които са възприели лично, а предават своя анализ като оперативни работници, в хода на оперативните разработки. Според защитата се прави опит да се въведат факти, чрез заобикаляне на процедурата по НПК за разпит на свидетели. На следващо място защитника твърди, че по отношение на нейния подзащитен липсва мотив за престъплението. Сочения за такъв от представителя на обвинението е „напълно нелеп от житейска  и  юридическа гледна точка“. Твърди се, че е налице ексцес, тъй като уговорките са били само за отвличане, не и за убийство.

Вторият защитник на подс.П.-адв.Д. излага съображения, че събраните доказателства са тълкувани превратно от съда-такива са показанията на св.Г. и св-Й.. Твърди се за допуснати процесуални нарушения при разпита на св.Д. пред съдия, както и наличие на основание за провеждане на посочения разпит. Твърди се, че са налице сериозни противоречия в обясненията на подс.С.К. и подс.С.П., които са останали необсъдени от съда. По отношение показанията на  полицейските служители се сочи, че същите са недопустими, тъй като свидетелите са извършвани действия по разследването. Поддържа се твърдението на наличие на ексцес, което се обосновава със срещата в гр.Обзор. Пледира се за оправдателна присъда.

Адв.Т., като защитник на подс.Н.С., прави пълен анализ на събраните доказателства, които имат някакво отношение към инкриминираните деяния. Счита се, че съдът не е обсъдил противоречията в гласните доказателствени средства и липсата на категорични доказателства за съпричастността на подс.Н.С. към инкриминираните деяния. Твърди се, че по делото са налице и други версии, които са останали непроверени както от ораните на ДП, така и съда. Излагат се съображения, че освен обясненията на подс.С.П. и подс.С.К. от  ДП няма други доказателства, т.е. осъдителната присъда е постановена само въз основа на оговор. Не е установен и мотив по отношение на неговия доверител. В тази връзка се сочи Решение №4 от 1993г. на военната колегия на ВС с докладчик П.Р.. Твърди се, че в обвинителния акт не са посочени нито време, нито място на получена задача за изпълнение от подс.М. и подс.К., което препятства осъществяване на защитата на подсъдимия. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, които да сочат за някаква зависимост на подс.Н.С. от подс.М. и подс.К.. Защитникът подкрепя  изложените съображения на неговите колеги по отношение кредитиране обясненията на подс.С.П., дадени на ДП и намира че е налице оговор. По отношение показанията на св.Я. С. се застъпва становището, че същите са противоречиви и свидетелят дава недостоверна информация. Показанията на полицейските служители, които установяват  връзка между подс.С.П., който ги отвел до подс.С.К. и подс. Н.С. защитника  счита за недостоверни. Същите не следва да се ценят и поради обстоятелството, че са извършвали действия по разследването-откриване и разравяне трупа на постр.С.. Пледира се изцяло за оправдателна присъда.

Защитникът на подс.С.К.-адв.Т. поддържа въззивната жалба и моли за оправдателна присъда. Излагат се съображения за лиса на мотиви и за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246,ал.2 от НПК. Счита се, че съдът незаконосъобразно е кредитирал първоначалните обяснения  на подс.К., дадени на ДП. В този аспект се излагат съображения, че подсъдимия е променил своите обяснения още на ДП, а впоследствие и в съдебната фаза на процеса. Според защитника, кредитираните обяснения не съответстват на останалите доказателства по делото-показанията на св.Д., св.Ф. и анонимните свидетели. Твърди се, че показания на св.Д.Д., дадени пред съдия, не представляват годно доказателствено средство, защото не отговарят на изискванията на НПК-липсва преценка на съда за основателност на направеното искане  за разпит, липсва предварителен разпит на свидетеля от органите на ДП, съществуват неясноти по отношение мястото на неговото извършване и съоветния първоинстанционнен съд. Следващ аргумент за некредитиране на тези обяснения са наличните  противоречия с обясненията на подс.С.П. и свидетелските показания на Д.Д. и двамата анонимни свидетели. Не е обсъдено и наличието на ексцес в действията на двамата извършители. Пледира се за оправдателна присъда.

Защитникът на подс.К. изразява становище за неоснователност на протеста и жалбата на частните  обвинители, като моли същите да бъдат оставени без уважение. Твърди се, че изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт не е подкрепено от доказателства, не е установен мотива по отношение на неговия доверител, не е ясно кога е извършено деянието и как е намерен трупа. Твърди се, че няма нито едно доказателство, което да доказва съпричастност  на подсъдимия К. като подбудител, или помагач в извършване на инкриминираните деяния. Пледира се да бъде потвърдена оправдателната присъда на отношение на подс.К..

В последната си дума подсъдимите молят да бъдат оправдани.

Протестът и въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

Пострадалият С.Г.С. бил управител на "Гранити"ООД-гр.Бургас, със седалище Южна промишлена зона. Съсобственици на дружеството били св.А. Х. Х. и св.Б.Л.К.. Основната дейност на дружеството била търговия със строителни материали. Дружеството било собственик на земята, върху която била построена складовата база и офиси.

В съседство с имота, собственост на "Гранити" се намирал поземлен имот №90, с площ от 2000кв.м., кв.3 на Южна промишлена зона на гр.Бургас. Посоченият имот бил единствения имот-собственост на "Алфагаз "ЕООД гр.Бургас. Последното било 100% собственост на  "Алфамар" ООД гр.Варна. Към 2008г. единственият кредитор на "Алфамар"ООД е била ТБ "Биохим"АД гр.София, като задължението произтичало от банков кредит. Останалото имущество, което притежавала "Алфамар"ООД Варна, извън дяловете на "Алфагаз"ЕООД Бургас, не било достатъчно за да покрие задълженията към ТБ"Биохим". За ликвидатор на "Алфагаз"ЕООД бил определен св.С.Й. от гр.Варна, а за синдик на "Алфамар"ООД Варна- св.Я. С.. По молба на последния, дружеството "Алфамар"ООД гр.Варна било обявено в несъстоятелност с Решение на Варненския окръжен съд.

През 2002г. подсъдимият С.Х.М. бил назначен за Директор на Агенцията за държавни вземания. През това време, а и след напускането на този пост, той проявявал интерес към парцели с предстояща продажба, собственост на задлъжнели дружества, или такива в ликвидация или несъстоятелност, в частност и парцели продавани от св. Я. С., в качеството му на синдик в открити производства по несъстоятелност. Поземлен имот №90, в кв.3 в Южна промишлена зона в гр.Бургас бил един от тези имоти, които интересували подс.М.. С цел проучване на имота, подс. М.  се свързал със св.Я. С., като му поискал документите за собственост на този имот, както и друга информация за същия. Подс.М. казал на св.Я. С. че ще изпрати някой от „неговите хора“ да вземе документите. Няколко дни по-късно, в офиса на св. Я. С. отишъл подс. Г.К. и взел исканите от подс.М.  документи. Известно време след това подс.М. поискал от св. Я. С.  да му покаже на място въпросния имот №90, както и да извади скица на същия. В гр.Бургас св.Я.С. се срещнал с подс.М.. Двамата отишли на мястото, където се намирал поземлен имот №90 в Южна промишлена зона на гр.Бургас.

След проведен търг, офшорна фирма „Белла“ ООД - САЩ, регистрирана в САЩ, закупила дружествените дялове на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас, на цена от 22 000 лева. От името на „Белла“ ООД – САЩ, в търга участвал св. З.Ж. - адвокат от гр. Варна. Освен покупката на имота, адв.Ж. имал за задача да "извади" „Алфагаз“ ЕООД - Бургас от ликвидация. Подсъдимият М. продължавал да се интересува от този имот, като лично се обадил на св. Ж.  със инструкции да се отнесе сериозно по отношение на закупуването на имота и изваждането на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас от ликвидация. След като св.Ж. получил отказ от БОС, на негово място встъпил друг пълномощник- св.С. М..

В края на 2005г.-началото на 2006г., св.С.Й., който бил назначен за ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД гр. Бургас, бил потърсен от св. С.М., за да му подпише пълномощно за продажбата на недвижимия имот, който притежавало дружество „Алфагаз“ ЕООД - Бургас в южната промишлена зона на гр. Бургас. Последният бил съседен на имота, собственост на „Гранити“ ООД - Бургас. Св.М. представил на св.С.Й. протокол от събранието на управителите на фирма „Белла“ ООД - САЩ от 24.08.2005г.. От същия било видно, че „Белла“ ООД - САЩ, като едноличен собственик на дружествените дялове на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас заповядва на св.Сергей Каменов Й., като ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД – Бургас, да продаде на св.С.В. М. цялото имущество на „Алфагаз“ ЕООД, за сумата от 22 000 лева. За целта, на 16.05.2006г. св.Й. подписал пълномощно, с което упълномощил св.С. М. да го представлява в качеството му на ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас, при прехвърлянето на имота на негово име, съобразно дадените указания от собственика на капитала на „Белла“ ООД - САЩ, срещу заплащане на цената от 22 000 лева.

На 03.08.2006г. собствеността на имота била прехвърлена на св.С. М. чрез покупко-продажба на недвижим имот, документирана в Нотариален акт № 13, том. II, per. № 3432, дело № 138 от 2006 г. /т. 15, л. 112 от ДП/. Чрез представеното пълномощно, св.М.  продал сам на себе си поземлен имот № 90, в кв. 3 на Южна промишлена зона — Бургас, за сумата от 22 000 лева.

Пострадалият С.С. от своя страна, също проявявал интерес от закупуване на съседния на „Гранити“ ООД- Бургас имот №90 в кв.3, с цел разширяване на дейността на дружеството. В тази връзка, той провел консултации със св. М. К.- адвокат от гр. Бургас, на когото постр.С. поставил задача да установи кой е собственик на съседния имот, да влезе във връзка с него, като достигне до преговори за закупуване и сделка. Адвокат К. направил справка в имотния регистър и установил, че имота е собственост на дружество в ликвидация, след което се свързал по телефона с ликвидатора на дружеството- собственик на имота- св.С.Й.. Била осъществена среща между адв.К. и св.Й., която се провела в квартално кафене в гр. Варна. На тази среща, адв.К. представил постр.С. като лице, което желае да закупи имота, на който Й. е ликвидатор.  Св.Й. му съобщил, че вече е дал пълномощно на друго лице, което да продаде имота, като на св.К. направило впечатление, че това пълномощно не гарантирало, че след продажбата на имота, упълномощеното лице ще внесе в дружеството получената от продажбата цена.

Впоследствие св.Й. отишъл в гр.Бургас, където се запознал с пострадалия С.. На срещата присъствал и адв.К.. Междувременно св.М.- упълномощеното лице от св. Й., продал сам на себе си съседния на „Гранити“ ООД- Бургас имот. По време на разговора между подс.С., адв.К. и св. Й., последния споделил, че не е получил продажната цена на имота от 22 000 лева. След срещата, св.Й. завел гражданско дело срещу св. М., като подал молба за възбрана на имота и сигнализирал Районна прокуратура- Бургас. По този повод в РПр Бургас било образувано досъдебно производство № 376/2006 г. по описа на ОД на МВР- Бургас, ДП №397/2007г., вх. 9827/2006г. за извършено от св.С. М. престъпление по чл. 314 от НК. Пострадалият С. поел всички разноски по делата, които завел св. Й., като се надявал да се стигне до разваляне на прехвърлителната сделка и в последствие той да закупи имота директно от ликвидатора на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас - св. Й..

След образуването на делата, в началото на м. януари 2007г., св.М. предложил на св.Й. да направят фиктивно разплащане, но св.Й. не се съгласил.

Няколко месеца след като офшорната фирма „Белла“ ООД- САЩ закупила имота, подс.М.  се обадил на св.Я. С. и поискал среща в Западната промишлена зона в гр. Варна. На срещата,подс.М. попитал св.Я. С. дали познава ликвидатора на „Алфагаз“ ЕООД - Бургас- св. С.Й.. Свид.Я. С.  отговорил, че се познават добре. Подсъдимият М. обяснил, че имали проблеми с него, защото Й. отказал да "свърши нещо" в качеството си на ликвидатор на „Алфагаз“ ООД. Подсъдимият М. поискал от свид.С. да поговори със св. Й. и да го убеди да направи "каквото трябва", в противен случай подс. М. щял "да обърне другия край". След този разговор, св.С. провел среща със св.Й. и му предал думите на подс.М., но Й. бил категоричен, че парите трябва да се платят.

На 08.02.2007 г. свид.Й. бил нападнат и пребит във входа на блока, в който живеел, от две лица, въоръжени с чук и метална тръба. След нанесения му побой, св. Й. споделил на св.Я. С. - синдик на „Алфамар“ ООД - Варна, че нападението му е извършено във връзка с отказа му да се извърши фиктивно разплащане за имота.

След побоя над свид.Й., същия бил освободен от длъжността си ликвидатор на „Алфагаз“ ЕООД, поради опасения, че може да се загубят делата образувани срещу свид.М. за неплатената сума от 22х. лв. на дружеството. Били изготвени документи за назначаване на свид. Н. Ш. като управляващ и представляващ „Алфагаз“ЕООД и Ж.К.-У.– ликвидатор. .

От изготвената графологична експертиза/ДП-ХІ т.7 л.31/ се установява, че двата подписа положени под текста“Декларирам, че съм съгласна…са изпълнени от свид. Ш., а двата подписа положени под текста“С уважение:За Алфагаз“ЕООД…“в нот. покана и под текста“С уважение“ в молба до БОС по гр.д.№441/06г. не са изпълнени от свид. К..

След като прехвърлил имота на себе си, св.М. получил инструкции от собствениците на „Белла“ ООД, да потърси контакт със собственика на съседния имот - пострадалия С.С., на когото да предложи имота, на цена от 100 евро на кв.м. Св.М. се свързал с пострадалия С. и двамата си определили среща на бензиностанция OMV, намираща се на бул. „Стефан Стамболов“ до хотел „Мираж“ в гр. Бургас. На срещата, св.М. отишъл заедно с подс.М., а пострадалият С. отишъл сам, макар, че имал уговорка на срещата да присъства и св.К./адвокат/, който закъснял. Разговорът се водел само между св.М. и пострадалия С.,  като подс. М. стоял отстрани и слушал. На тази среща, постр. С. поискал само номера на нотариалния акт, с който бил закупен съседният му имот, като разговор за цената на имота не бил воден. Св.М. обещал на постр. С., че ще изпрати номера на акта чрез CMC, след което се разделили.

Между св.М. и постр.С. се провела втора среща в офиса на „Гранити“ ООД – Бургас, на която М. отишъл сам, с джип „Инфинити ФХ 35“, оранжев на цвят, даден му от подс. М.. От страна на „Гранити“ ООД  Бургас, освен постр. С.  присъствал и св.А. Х.. На тази среща, св.М. предложил продажна цена за закупения от него имот от 200 евро на кв.м. Пострадалият С. заявил, че това е много висока цена, но М. се държал нагло и по тази причина, срещата продължила не повече от 10 минути. След като предложената цена от М. не била приета, той предложил неговите упълномощители да закупят имота на „Гранити“ ООД на предлаганата от него цена, при което постр.С. му отговорил „Ти голяма оферта ни направи. Ако искаш направо да си оставяме обувките, да взимаш мястото и да си тръгваме“. Постр. С. казал на М., че ще има многобройни проблеми и пречки и няма да може да продаде имота на друг, освен на него.

След известно време, св.Ст. М. получил указания от офшорната фирма "БЕЛЛА"ООД САЩ да продаде имота на дружество "Тракия спед" гр.Пловдив.

 Св.М. познавал подс.С.М. от около десет години. Покрай него се запознал с подс.Н.С., който му бил „нещо като шофьор и охрана едновременно“. Св.М. знаел, че подс.Н. С. е работил при подс.Ст.М., докато последния бил Директор на Агенцията за държавни вземания. М. познавал и подс.Г.К., за когото знаел, че с подс.М. са приятели и излизат заедно. Подс.К. му помагал при покупките на имоти и с пари.

След като по наказателно-административното производство св.С. М. бил оправдан, гражданското производство, заведено от св. Й. за разваляне на сделката било прекратено и възбраната върху имота вдигната. Пострадалият С. направил повторен опит чрез св.К. и св.Нейчев да се свърже със св.М. и представляваните от него лица, за да закупи имота, но не успял. Тогава постр.С. се свързал със св.П.Г., на когото споделил за проблемите си във връзка със закупуването на съседния имот.

Всички тези обстоятелства: опитите на пострадалия С.С. да закупи имота директно от ликвидатора на дружеството свид.Й., оказаната от него помощ на Й. по финансиране на завеждането на делото пред БОС за разваляне на сделката за закупуване на имота от М., подаването на сигнал в БРПр за извършено от М. престъпление по чл. 314 от НК, както и пренебрежителното отношение на постр. С. към направената му оферта от М. за продажба на имота,  вероятността да загубят значителна сума пари, ако свид. Й. продаде имота директно на постр. С. мотивирало подс. М. да вземе решение за физическото ликвидиране на постр. С.С.. За целта, на неустановена дата през м.ноември 2007г. подс.Ст.М. възложил на приближения си подс.С.К.  да намерят лица, които са отвлекат и убият постр.С.С., като за тази дейност ще получат сумата от 30000евро.

Подсъдимият С.К. и св.Д.Д. *** се познавали от престоят им в Затвора, при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". През м. декември 2007г., подс.С.К. се срещнал със св.Д. ***. Подс.К. му разказал за предложение, от което ще изкарат "добри пари", като в този момент не му съобщил други подробноС. След няколко дни, двамата се срещнали отново в домът на св.Д.. Тогава подс.К. му казал, че трябва да отвлекат "един човек", без да посочи неговата самоличност и че поръчката идва от София. Предложението било двамата да получат за изпълнение на поръчката 30000евро, а ако св.Д. осигури хора, които да я извършат- той ще получи сумата от 10 000евро. Подс.К. обяснил, че лицето, което трябва да бъде отвлечено е бизнесмен от гр.Бургас, който ходи с "рогови рамки", бил дребен и управлявал лекия си автомобил много бързо, което било проблем.

Св.Д. дал своето съгласие  и на следващия ден подс.К. му занесъл в къщи 2000евро и един пистолет марка "Колт", пълен с боеприпаси. Когато получил пистолета, св.Д. разбрал, че човекът трябва да бъде убит.

След проведените разговори, подс.К. се срещнал отново с подс.М. и двамата предприели пътуване до гр.Бургас с л.а. на К. "Опел Астра". В гр.Бургас се придвижили до офиса на "Гранити", близо до магазин "Бриколаж". Било надвечер и се смрачавало, като офиса на втория етаж светел. Зад бюрото в офиса се виждал мъж с очила, за когото подс.М. казал че е  човека който трябва да се убие. На паркинга пред офиса имало паркиран автомобил "lexus", черен на цвят, за когото подс.М. казал, че е на лицето. Подс.М. завел подс.К. на адреса, на който се намирало жилището на пострадалия С., след което двамата се прибрали в гр. Варна.

Първоначално подс.К. и св.Д. решили сами да изпълнят поръчката и отвлекат бизнесмена, като започнали да обсъждат отвличането. Уговорката била да го отвлекат с колата на подс.К./"Л."/-"Опел", а колата на св.Д. да бъде оставена в с.Горица. Двамата решили да сложат пистолет до главата на С., да го качат в колата, да го завържат с тиксо и да се придвижат до с.Горица. Там св.Д. е трябвало да се качи в своята кола, а подс.К./Л./ да го заведе при "някакви хора, които искали да си говорят с него".

Разбрал за сериозността на поръчката, св.Д. решил да я възложи на други хора. Под различни предлози, св.Д. започнал да отлага изпълнението, докато подс.К. му заявил, че щом е взел парите, трябва да я изпълни. Св.Д. му отговорил, че ще възложи поръчката на две момчета от Стара Загора, които ще свършат работа.

В края на м.февруари  2008г. св.Д. се обадил на двама мъже от гр.Стара Загора, разпитани по делото като анонимен свидетел №1 и №2. Свидетелят им казал, че има за тях работа и се уговорили да се срещнат пред Катедралата в гр.Варна, от където св.Д. да ги заведе в домът си. След направената уговорка, анон.свидетел №1 и аноним.свидетел2 отпътували за гр.Варна с л.а. марка "Пежо 406", сив на цвят, с рег.№СТ6673ТТ. Когато отишли в домът на св.Д.,  последния им обяснил, че трябва да свършат "една работа", за която ще получат общо 8000лв. Св.Д. казал, че трябва да тръгват за гр.Бургас, като по пътя щял да им съобщи подробности. С лекия автомобил на св.Д. "БМВ" тримата потеглили за гр.Бургас. По пътя св.Д. им обяснил, че поръчката е да се отвлече един бизнесмен от гр.Бургас, защото същият дължал пари на "много сериозни хора", с чиито пари същия си купил автомобил "lexus" и апартаменти. Св.Д. откарал двамата свидетели пред офиса на "Гранити"ООД Бургас, където имало паркирани два автомобила "lexus". Д. им казал номера на автомобила на лицето, което трябва да отвлекат. След това, св.Д. им показал апартамента, където живеел пострадалия, който се намирал в жилищна сграда срещу хотел "Космос" в гр.Бургас. Св.Д. показал на свидетелите входа и терасата на апартамента, както и гаража, където пострадалия паркирал своя автомобил. Св.Д. ги посъветвал да изчакат постр.С. пред дома му и когато паркира автомобил в гаража "да го вземат" по какъвто начин решат. Човекът, когото трябвало да отвлекат, бил описан от св.Д. като висок, слаб, с очила и прошарена коса. Същият ходел без охрана. Отвличането трябвало да бъде извършено в срок от 4-5 дни. След отвличането, лицето трябвало да бъде отведен в гр.Варна, като свидетелите минат пред Дюлинския проход. Св.Д. им обяснил, че ще им бъде даден мобилен телефон, на който има записан един номер, на който те трябва да се обадят. След като обяснят, къде се намират, ще дойдат хора, които да вземат отвлечения.  Когато тримата се прибрали във Варна, св.Д. им дал торба, в която се намирала електрошокова палка и нов телефон, марка "Алкател", стар модел. Св.Д. им дал сума от 1000лв., в банкноти по 50лв. и 100лв.

На следващият ден, анонимен свидетел №1 и анонимен свидетел №2 се придвижили от гр.Стара Загора до гр.Бургас със същия автомобил-"Пежо406" и отишли пред офиса на "Гранити"ООД Бургас към 16,00часа. Двамата застанали близо до една желязна ограда, на около 100метра от паркинга на фирмата и започнали да чакат. Около 16,30ч. от офиса видели да излиза човек, който отговарял на описанието на св.Д.. Пострадалият бил с друг човек, с когото се качили в л.а. "lexus" и потеглили към града. Двамата свидетели последвали лекия автомобил, но тъй като последния се движил много бързо, не успели да го настигат. След като изгубили автомобила на пострадалия, двамата свидетели се насочили към неговия дом, където не намерили никой. След това двамата се обадили на св.Д. и му предали, че се отказват от изпълнение на поръчката.

Св.Д. предал на подс.К., че наетите от него хора няма да изпълнят поръчката, но не му върнал парите.

Подс.К. познавал подс.С.П. от престоя им в Затвора. При една от срещите си с подс.С.П., подс.К. му казал, че има поръчка за отвличането на С.С., без да уточнява от кого идва поръчката. Подс.К. разяснил на подс.П., че ще получи 5000евро за изпълнението на поръчката и му поръчал да намери хора. Тъй като имал нужда от пари, подс.П. приел да изпълни поръчаното. За целта, двамата подсъдими се отправили за гр.Бургас, където подс.К. показал на подс.П. офиса на "Гранити", обяснил, че лицето, което трябва да бъде отвлечено се казва С.С. и му го описал като човек, който носи очила и има прошарена коса. Подс.К. му казал, че С. управлява л.а. "lexus". Двамата подсъдими се отправили към жилището на пострадалия, като подс.К. показал кооперацията, където се намирало същото, след което двамата се върнали в гр.Варна.

Подсъдимият П., от своя страна се свързал с М.Х./впоследствие убит/ и двамата се уговорили да изпълнят поръчката. Подс.К. обяснил на подс.П., че ще му даде парите, след като изпълни поръчката. Той му дал пистолет от бял метал със светла дръжка, дълъг заглушител и пълен пълнител. Пистолетът му бил даден, за да отвлекат постр.С. по-лесно. Освен пистолета, подс.К. му дал и телефон, от който да позвънят, след като отвлекат С., за да получат инструкции. На следващия ден, подс.К. посетил подс.П. и му казал, че "хората, които дават парите" искат постр.С. "да изчезне" и никога да не го намерят, за което дават 3000евро. Тогава на подс.П. станало ясно, че поръчката е за убийство. Като капаро за изпълнението, подс.П. и М.Х.получили по 2000евро. С част от парите Х. върнал свой дълг, а с останалата част от 2900лв. на 29.02.2008г. си купил лек автомобил, марка "Опел Астра", рег.№А8317КК, който регистрирал на името на св.Наджие Хасан-жената, с която живеел. Същата вечер, след връщането си в къщи, Х. започнал да чисти пистолет, сребрист на цвят, с много голям черен заглушител.

На 06.03.2008г. пострадалия С. и неговият съдружник-св.А. Х. имали бизнес среща, след провеждането на която, към 16,45ч. се върнали в офиса на фирма "Гранити". Към 17,30ч.св.Х. си тръгнал, а постр.С. провел среща в офиса със св.П. Г. и синът му П. Г.. Срещата продължила до към 19,30ч., след което постр.С. се обадил на приятелката си М.М., като `и казал, че е много уморен и се прибира в апартамента си. Двамата се уговорили да се чуят по-късно. Постр.С. и сътрудничката във фирмата-св.М. Димитрова си тръгнали заедно от офиса, като пътували в една посока с автомобилите си до кръстовището на МБАЛ Бургас. Там постр.С. *** в посока жилището си, а свидетелката продължила в своята посока. Постр.С. паркирал автомобила си в гаража и се насочил към входа на блока, където живеел. В този момент бил пресрещнат от подс.С.П. и М. Х.. Двамата го заплашили с пистолета, даден им от подс.К. и го принудили да се качи в автомобила им. След това потеглили в посока гр.Варна. По пътя провели разговор по предоставения им телефон и получили инструкции да откарат постр.С. ***, на паркинга на неустановен хотел. На паркинга пред хотела ги чакал черен джип.На срещата дошли двама човека, които провели разговор с постр.С.. След провеждане на разговора станало ясно, че поръчката трябва да бъде изпълнена,т.е. отвлечения трябва да бъде убит.

Подс.П. и М.Х.качили пострадалия отново в лекия автомобил и потеглили през Дюлинския проход в посока гр.Бургас. Когато минавали през местността "Горска нива" в района на с.Паницово, общ.Несебър, постр.С. помолил да спрат автомобила, за да отиде по малка нужда. Подс.П. спрял автомобила. Когато постр.С. излязъл и започнал да уринира, бил убит от М.Х.с изстрел в главата. След това подс.П. и Х. пренесли тялото на убития в гората на същата местност, където с помощта на лопата изкопали дупка в земята. Там поставили тялото на постр.С. и го заровили. При заравянето, единия крак на С. останал открит, като двамата го покрили с клони и храсти. След това двамата потеглили към гр.Варна. По пътя подс.П. се обадил на телефона на подс.К. и му казал, че трябва да се видят спешно. Когато се видели, подс.П. му казал че "работата е свършена" и си иска парите. Подс.П. разказал на подс.К. как са извършили убийството и че тялото е заровено в Дюлинския проход. След разговора, двамата се качили в автомобила на подс.П. и се отправили към с.Неофит Рилски, общ.Ветрино, обл.Варна, където подс.К. бил скрил получената по-рано от подс.М. сума. В селото подс.К. предал да подс.П. сумата от 20 000евро, след което се прибрали във Варна и се разделили.

На 06.03.2008г., подс.К. и св.Ф.Ф. се уговорили да се срещнат семейно в механа, в центъра на гр.Варна. Към 21,00-21,40ч., един от телефоните на подс.К. звъннал. Когато К. отговорил на обаждането, на св.Ф. му направило впечатление, че докато слуша, подс.К. пребледнял и тогава го попитал "Какво става, да няма някакви проблеми?" Подс.К. му отговорил "нищо, нищо, ела за малко навън, остави си телефоните". Пред заведението двамата запалили цигари и на въпроса на св.Ф. какво става, подс.К. отговорил "свършиха работата". На въпроса каква работа са свършили, подс.К. уточнил, че "Сега ми се обадиха, че адаша от Бургас са го оправили". Св.Ф. попитал дали св.Д. е намерил хора, на което подс.К. му отговорил: "Мани го него. Още имам 20000лв. в него. Кога ще ги взема, не знам". След време, св.Ф. задавал въпроси на подс.К. за подробности около изпълнението на поръчката, но не получил такива. Подс.К. му отговорил, че не му трябва да знае, защото са замесени големи хора.

М.Х.бил близък с подс.С.П. и двамата често се срещали. След убийството на постр.С., техните отношения охладнели. Причината за това било обстоятелството, че Х., след употреба на алкохол, обичал да разказва за своето участие в отвличането на хора и извършени убийства. Притеснен от факта, че от Х. може да изтече информация за убийството на С., подс.П. решил да го ликвидира.

През м.юли 2008г. св.Н. Д./М./ излязъл от Затвора. Същият бил познат с подс.П. и го потърсил в заведението му на Камчия. В края на юли и началото на август 2008г. в с.Казашка река, обл.Варна, М.Х.бил убит от подс.С.П.. Св.Н.Д. присъствал при извършване на престъплението и помогнал на подс.П. да скрие трупа. Св.Н.Д. не се съобразил със съвета на подс.П. да изгори автомобила "Опел Астра" ползван от Х. и започнал да го управлява.

 На 07.03.2008г. сутринта, св.М.М., която била притеснена от факта, че постр.С. не се е прибрал цяла нощ, се обадила по телефона на неговия съдружник-св.А. Х.. Св.М. и постр.С. поддържали връзка и чакали раждането на дете. Същите се чували ежедневно. Ето защо, св.М. била притеснена от факта, че постр.С. не и` е споделил, че смята да отсъства от къщи. Свидетелката се обадила на домашния телефон на пострадалия, като от гледачката на детето на пострадалия разбрала, че също е в неведение досежно неговото отсъствие.

За това обстоятелство, св.М. уведомила незабавно полицията и прокуратурата, които започнали действия по издирването.

На 08.10.2009г. в условията на експлоатация на СРС, с разрешение на прокуратурата, подс.С.П., който към този момент бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", в присъствието на свидетелите Р. Д. и В.Ц., със служебния автомобил на последните,  завел полицейските служители до местността "Горска нива", в землището на с.Паницово", общ.Несебър. Подс.П. показал мястото, където бил заровен трупа на постр.С., като обяснил, че знае същото от М. Х.. Намерените костни останки било изследвани и идентифицирани като произхождащи от постр.С.С..

От изготвената в хода на ДП и приобщени по делото експертизи се установява следното:

Съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп/т.7,л.47-50 ДП/, изготвена от в.л. д-р К-Я.в.

1.  намерените да костни дефекта по черепа, съответстват на дефекти, причинени от преминаването на проектил, като входа е в дясно-челно, а изхода- в ляво странично по черепа. Пробивите по черепа, при липса на други травматични изменения по трупните останки, предполага смъртта да се дължи на огнестрелно нараняване на главата, от преносимо огнестрелно оръжие, като патрона не е бил с голяма мощност.Посоката на изстрела е бил отпред-назад и от дясно-наляво почти хоризонтално;

2.  Ако е било стреляно с дясна ръка, най-вероятната позиция на стрелеца е била от дясната страна на простреляния, или откъм гърба;

3.  От два до четири часа след настъпване на смъртта се появява трупното вкочаняване. Имайки предвид позата, в която е намерен трупа, същото предполага да е бил поставен в трапа наскоро след настъпване на смъртта2-4 часа.Позата на трупа /свити към гърдите крака и ръце около тях/е била фиксирана наскоро след настъпване на смъртта.

4.  Касае се за мъжки труп на средна възраст, с ръст от около 175-176см, с не особено развита мускулатура;

5.  Престоят на трупа е не по-малко от една година

 

Комплексна съдебно медицинска експертиза/том7,л.52-56 ДП/ изгонена от в.л. д-р Я.в и Сандов.

1.Наличните костни дефекти по черепа са причинети от проектил на огнестрелно оръжие, като дефекта в дясто е вход, а в ляво-странично изход.

2.Костите на черепа не са дебели.Вида на входното отвърстие дава основание да се приеме, че изстрела е произведен от упор, или непосредствена близост.

3.Размерите на входния дефект не изключват възможността нараняването да е причинено от пистолет с калибър 7.65мм, като не може да се посочи модела.

Техническо изследване на документи и ценни книжа/том6,л.35-40ДП/, изготвена от в.л.З. С..

Обектът на изследване банкнота от 22 евро, с номер на серията X00320314759, емисия 2002г./ иззета от жилището на Д.Д. с протокол за претърсване и изземване е неистинска.

Дактилоскопна екпертиза/том7,л.30-31 ДП/, изговена от в.л.М.К.

 -2брподписи, положени под текста "декларирам…" и за "Декларатор" в Декларация от Н. Ш. са изпълнени от Н. Ш.

-Подписът, положен след текста "С уважение" в молбата на Ж. К. до БОС по гр.д.№441/2006г. не е изпълнен от Ж. Л. К.-У..

Технически експертизи/том6,л.2,л.43-81 и л.83-104

Геодезическа и картографска експертиза-/т.21,л.19-26 и допълнителна том22,л.115-120 от ДП/

Изготвени скици и карти по измерени точни на следствен експеримент от 16.03.2011г. в землището на с.Паницово, общ.Несебър, обл.Бургас.

Съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК секвениране, изготвена в хода на съдебното следствие на проверявания съд/том 7,л.1887 от НОХД/.Същата дава заключение, че 11 061 752 933, т.е. почти 99,99% е по-вероятно М.Г. и Г.Г. да са биологични родители на лицето от мъжки пол, от което произхожда изследваната бедрена кост отколкото други, случайно избрани лица.

 

АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 По безспорен начин е установен по делото проявения от подс.М. и пострадалия С. икономически интерес от закупуването на въпросния имот №90 от 2000кв.м. в Южна промишлена зона на г.Бургас и неговата продажба.За това обстоятелство свидетелстват св.Я. С.-синдик на "Алфамар"ООД Варна, св.С.Й.-ликвидатор на "Алфагаз"ЕООД Бургас, св.С. М., св.М. К., св.З.Ж. и св.П. Г.. Всички посочени свидетели, с изключение на св.М. установяват по един безспорен начин, че  подс.М. проявявал интерес към дейността на ликвидатора на "Алфгаз"ЕООД-С.Й., във връзка със закупуването на процесния поземлен имот.

Св.Я. С. дава показания по отношение на обстоятелството, че подс.М. се свързал с него и поискал документи за собственост на имот №90,кв.3 на Южна промишлена зона и информация за имота. Същият свидетелства по отношение на обстоятелството, че подс.М. изпратил "свой човек" при него за получаване на исканата информация и този човек бил подс.Г.К.. По искане на подс.М., лично свидетелят го завел до имота в гр.Бургас. На проведения търг за дружествените дялове на "Алфа Газ", се явил адв.З.Ж. от гр.Варна, с пълномощно от Офшорната компания от САЩ. Свидетелят заявява че "За мен беше ясно, че С. или негови хора са го изпратили да купи имота, тъй като никой друг не прояви такъв конкретен интерес към конкретния имот"/вж показания на свидетеля на л.23,том 4 от ДП/ първи абзац на л.3 от показанията/, надлежно приобщени по делото.

 Св.С. разказва за срещата, която се е състояла между него и подс.М., по искане на последния, след проведения търг за имота. На тази среща, подс.М. се е интересувал дали свидетеля познава св.С.Й. и споделил, че последния  отказал да извърши нещо като ликвидатор на "Алфагаз". Подс.М. помолил свидетеля да предаде на св.Й. да свърши това, за което е бил помолен. Видно от показанията на св.С. "Имаше някакъв елемент на заплаха от страна на М. по отношение на Й.…В смисъл, че Й. трябва да си свърши работата, за да не стане по-лошо"/вж показания на свидетеля дадени в с.з. на л.642 гръб, том 2 от делото/.  Тези обстоятелства се подкрепят и от св.С.Й.. Последният свидетелства, че  "ръководител" на С. М., на когото подписал пълномощно за продажба на имота, е подс.С.М.. "Знам, че С. М. и С.М. са в една групировка"/вж показания на ДП,том4,л.29, приобщени по делото/. Свидетелят дава показания и по отношение заявените интереси от постр.С. за процесния имот, неговото финансово участие във водените от него граждански дела и по физическото му възстановяване следствие нанесения му побой, както и подаването на сигнал в БРПр за извършено от М. престъпление по чл. 314 от НК.

 Св. П. Г. пресъздава споделеното му от постр.С., че по повод "този имот С. имал сериозни проблеми…Споделял ми е, че някакви хора от Варна, които се занимавали с изкупване на метали са ходили при него и са го изнудвали да купи този имот, като са му искали висока цена...Знам че С. ми е казвал, че са го изнудвали и дори са го заплашвали". Тъй като тези хора, според пострадалия, били изпратени от собственика на имота, постр.С. му споделил, че действителния собственик бил С.М.. Свидетелят не потвърждава пресъздадения от  св.С.Й.  разговор с пострадалия,от когото разбрал за проведения между св.Г. и подс.М. разговор, в който М. изрекъл закана към пострадалия, че "на него му излиза по-евтино да плати да го убият, отколкото да му заплати сумата от 22000лв"/вж показания на св.С.Й. на 29,том4 от ДП, надлежно приобщени по делото/. Ето защо, показанията на св.Й., като производни не са подкрепени от първоизточника и не могат да бъдат ценени.

По отношение на обстоятелството, че подс.М. има отношение към процесния имот, свидетелства и св. К., който бил нает от пострадалия да извърши проучване на имота с цел неговото закупуване. "Г-н С. ми е споменавал името на С.М.  като лице, което има общо със собствеността върху този имот, който искаше да закупи.На мен това лице ми беше известно по повод служебното му качество на Директор на АДВ. Няколко пъти това име се е споменавало в разговорите между мен и г-н С. и същият ми е разказвал, че прави опити да се свърже с него, за да говорят за тази сделка"/вж показания на л.686,том2 от НОХД№189/15г. на БОС/. Свидетелят пресъздава разговор по телефона между него и постр.С., в който последния му казал, че в разговор между Г. и М., Г. чул думите:"Че какво си мисли той, човешкия живот не е много скъп", по повод на което Г. се обидил от арогантното му поведение и му изтрил телефона.Това обстоятелство не се потвърждава от показанията на св.Г., поради което и имайки предвид производния му характер не следва да се кредитира.

Св. З.Ж.-адвокат,който участвал в търга, провеждан от св.Я. С. за придобиване на процесния имот, от страна на чуждестранната компания"БЕЛЛА"ООД, също свидетелства, че е провеждал разговори с подс.С.М. по повод участието му в търга."За този ми ангажимент ми звъня лично С.М., като ми каза да приема на сериозно това, което ми възлага този брокер за "Алфагаз"ООД и за въпросния търг. След като мина търга се видях със С.М., за да му обясня какво се е случило там. Дължах му обяснения, тъй като той беше човекът, който ми възложи да приема този ангажимент на сериозно/вж показания на свидетеля, дадени на ДП,том4,л.17 първи абзац, приобщени надлежно по делото/. Зл.Ж. свидетелства и за характера на подс.М., като заявява, че подсъдимия се чувствал "обиден" на всеки, който продължавал да поддържа контакти с бившата му съпруга."Така ги възприемаше нещата, че който не е с него е против него/вж показания по делото/.

За обстоятелствата, които са показателни за интересите на подс.М. към процесния имот свидетелства и св.М.. От показанията на свидетеля е видно, че на въпросната среща, проведена между него и постр.С. присъствал и подс.М.. Независимо, че според свидетеля присъствието на подс.М. било "случайно", този факт е показателен по отношение интересите му към този имот. Свидетелят заявява, че на втората му среща в "Гранити" с постр.С., отишъл с автомобил на подс. М. "Инфинити Афикс 35" оранжев на цвят. Връзките  на свидетеля с подс.М. се установяват и от заявеното от същия обстоятелство, че е закупил два автомобила от Агенцията за държавни вземания, Директор на която е бил подс.М.. Независимо от опита  на свидетеля за неглижиране на връзките му с подс.М., това се опровергава от изложените обстоятелства. Показателни в това отношение са неясните му взаимоотношения с офшорната фирма "БЕЛЛА". Според свидетеля, последната се свързала с него през интернет, като получил "инструкции" да се сдобие с имот от 2дка в гр.Бургас. За целта, той получил заповед св.Й. да му даде пълномощно да преговаря сам със себе си, по повод закупуването на имота. Пак по "инструкции" на офшорната фирма, свидетелят преговарял с пострадалия С. за продажбата на имота на висока цена и "докладвал" на компанията. Инструкциите и заповедите по отношение този имот, свидетеля получавал "единствено чрез имейли", като личен разговор не е провеждал. В.с.з. свидетеля заявява, че не пази електронната кореспонденция с фирмата, нито разпечатки от имейлите, не е получил възнаграждение за тази сделка и нямали договорка за плащане, като всички разходи по придобиването на имота били за негова сметка.

От изложеното по-горе настоящия състав приема за установени обстоятелствата, че подс.М. е имал сериозни икономически интереси към процесния имот в гр.Бургас и е участвал активно в дейността по придобиването му. По делото са налице данни, че този случай не е инцидентен в практиката на подс.М.. Същият изкупувал имоти на по-ниски цени и се опитвал да ги продаде на собственици на съседни на тях имоти на много по-висока цена. В този смисъл, показания дава св. Я. С.. Същият заявява, че С.М. и свързани с него лица, се занимават с изкупуването на апетитни имоти. "Като се замисля, за тази другата сделка във Варна, С.М. подобно на имота в Бургас се беше насочил към имот, съседен на имот, собственост на едър бизнесмен и в последствие разбрах, че закупеният във Варна имот от М. е бил препродаден на бизнесмена собственик на съседния имот"/вж показания на свидетеля на ДП,том4,л.26 последен абзац , приобщени по надлежния ред/.

 Този интерес на подс.М. се установява от искането му до св.Я. С. да му предостави документите по имота, претенциите да му покаже имота на място в гр.Бургас, заявеното на св.З. Ж. да се отнесе сериозно към този ангажимент, присъствието на подс.М. на срещата между постр.С. и св.М. на бензиностанция OMV и последващите действия на М. по придобиването на имота. В същото време, по безспорен начин се установява и сериозен интерес на постр.С. към процесния имот и неговите действия в тази насока, блокирали дейността на подс.М. по придобиването му. Пострадалият С. финансирал св.Я. С. за завеждане на граждански дела и за възстановяването на свидетеля след побоя, който по съвет на пострадалия подал и сигнал до Прокуратурата срещу М.. Подс.М. бил подразнен и от отношението на С. към направената оферта от неговия представител-св.М. по повод продажбата на имота. Всички тези обстоятелства дали повод и мотивирали подс.М. към организация на отвличане и поръчково убийство на С..

Обстоятелствата около организацията и реализиране на отвличането и убийството се установяват от показанията на св.Д., двамата анонимни свидетели, св. Ф.Ф., обясненията на подс.К., обясненията на подс.П., св. Н. Д.,св. Ж.Д..

Посочените гласни доказателства по еднопосочен начин установяват връзката между подс.М., подс.К., подс.П. и лицата, които са били наети за извършване на отвличането и убийството. Преди да бъдат коментирани, настоящият състав намира за необходимо да разясни тяхната правна същност и процесуална стойност.

Обясненията на подс.К., дадени на ДП са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279,ал.2, във вр. с ал.1,т. 4 от НПК, тъй като в с.з. подс.С.К. е отказал да дава обяснения. Видно от депозираните в хода на ДП/том1,л.100/ обяснения на 23.10.2009г., същите са дадени в присъствието на двама адвокати: адв.Д.Д.-ВАК и адв.Й.К.. Настоящият състав намира, че правилно обясненията на подс.К., дадени на досъдебното производство, са приобщени към доказателствената съвкупност по делото. Действително съществуват известни разминавания между обясненията на подс.К. и показанията на св.Д. и св.Ф.. На първо място същите се отнасят до размера на предоставената от подс.К. на св.Д. сума, представляваща капаро за исканата услуга. Подс.К. заявява, че получил от подс.М. сумата от 10 000лв., която предал на св.Д., а св.Д. и св.Ф. свидетелстват за сума от 2000лв. Тези различия са обясними с обстоятелството, че всеки един изпълнител по веригата е "спестявал" част от сумата, отделяйки и за себе си. Показателни в това отношение са обясненията на подс. П. в които той заявява, че е предал на М. Х., че порчителите плащат 20 000 евро за убийството, въпреки, че са му обещали 30000евро:"Аз му казах, че дават 20 000евро за тази "поръчка" за убийство. Исках да задържа 10 000евро за себе си, като посредник"/вж обяснения на подс.П. на л.9,том22 от ДП/. Въпреки посочените различия в паричната сума, обещана като възнаграждение за изпълнение на поръчката,същите не водят до промяна на извода на съда, тъй като точния размер няма отношение към съставомерността на деянието и участието на подсъдимия К. в него. Второто различие се явява в твърденията кой е пътувал до гр.Бургас. Подс.К. заявява, че е пътувал заедно със св.Д. и св.Ф.. Св.Д. не посочва в своите показания участие на св.Ф.. Последният отрича изобщо своята съпричастност и отрича да е пътувал до Бургас. Тези противоречия не са от естество да дискредитират обясненията на подс.К., дадени на ДП. Очевидно св.Д. "спестява" информация за участието на св.Ф., с които са добри приятели /вж показанията на св.Ф./. От друга страна, св.Ф. също отрича своето участие, което може да го уличи в извършване на престъпление.

  Настоящият състав намира, че за съществените обстоятелства, които са от значение за обосноваване на изводите за извършване на инкриминираните деяния и участието на подсъдимите в тях и тримата дават еднопосочни показания. Подс.М. дава поръчка на подс.К. за "ликвидирането" на постр.С.. Подс.К. от своя страна търси изпълнители на поръчката, като се обръща за това към св.Д.. Последният от своя страна търси други изпълнители, като по този начин стига до анон.св.№1 и №2 от Стара Загора.

За проверка на обясненията на подс.К., по отношение на лицето, което му е поръчало отвличането и убийството на постр.С. е извършено разпознаване, при което уверено подсъдимия е разпознал подс.С.М. /вж протокол за разпознаване на л.113,том1 от ДП/ и следствен експеримент, при който подс.К. е завел полицейските служители до местоработата на постр.С. и неговия дом, които са му били показани от подс.М., а той от своя страна е показал на св.Д.Д. /вж протокол за сл.експеримент на л.128, том1 от ДП/.

Обстоятелството, че подс.К. отрича казаното от него на ДП, като заявява, че е бил подведен от полицейски служители, не е подкрепено от никакви доказателства. На разпита си в ДП, същият е бил представляван от двама защитници. В съдебното производство, той е представляван от други двама защитници. Какво е породило смяната на процесуалните му представители, не е от значение за процеса. Присъствието на същите е гаранция за защита на неговите законни интереси и спазване на процесуалния закон. Имайки предвид двояката функция на обясненията на подс.К.-защитна и доказателствена, съдът следва да ги обсъжда през тази призма.

По отношение обясненията на подс.П., дадени на ДП на 07.04.2011г.. Същите са приобщени от съда по реда на чл.279,ал.2 вр ал.1,т.3 от НПК. В с.з. подсъдимия дава обяснения, като се отрича от депозираните в хода на ДП. Твърдението е за оказан натиск, срещу обещание за изменение на неговото обвинение в по-леко. Обясненията на подс.П. на ДП са дадени в присъствието на защитник-адв.Н. от БАК. На разпита е присъствал и прокурор А. Г. от БОПр. Същите са подробни, последователни, кореспондиращи с обясненията на подс.К. и  останалите по делото доказателства по отношение на основните факти. Правилно не е дадена вяра на обясненията в частта, досежно участие на лице, на име "В." и  подс.К. в самите изпълнителни действия. По този начин подс.П. спестява своето участие в извършване на престъплението, като се уличава единствено в посредническа дейност. Участието на подс.П.  се установява освен от обясненията на подс.К., така и от показанията на св.Н. Д., св.Ж.Д., св.Н.Х., св.Р. Д., св.В.Ц. и св.З. К., както и от приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства. В този смисъл не може да говорим само и единствено за оговор. Показателно за авторството на деянието е отвеждане на полицейските служители до мястото, където е заровен трупа на постр.С.. Видно от показанията на св.Р. Д. /л.680,том2 от делото/, св.З. К. /л.847,том3 от делото/ и св.В.Ц. /л.1004 от делото/, подс.П. в детайли е описал мястото, където е заровен трупа и уверено е посочвал пътя до там.

 Тук е мястото да бъде даден отговор на въпроса, каква процесуална стойност има това действие. Няма съмнение, че по своята правна природа, същото не е следствен експеримент. Известно е, че последния е средство за проверка уточняване на фактите, получени чрез други следствени действия-разпити на свидетели, обяснения на подсъдими и др., а протоколът за провеждането му има удостоверителна функция за фактите, имащи значение за делото. Изложеното потвърждава направения извод, че посочването на трупа на пострадалия няма характеристиките на следствен експеримент. Отвеждане на полицейските служители по указания на подс.П. до мястото, където е би заровен трупа на постр.С., има отношение към авторството на деянието, в каквато насока следва да бъде ценено. Подсъдимият е съобщил факти, които не са били известни и касаят извършеното престъпление. Впоследствие, след отриване на трупа, разследващите са извършили оглед на местопроизшествието по предвидения в НПК ред /л.5 и сл.,том8 от ДП/.

Действително в обясненията си, двамата подсъдими /К. и П./ дават разнопосочна информация досежно своето участие в изпълнението на поръчката по убийството на постр.С.. В останалата им част, подсъдимите дават информация, която е детайлна, подробна, еднопосочна и кореспондираща с големия брой косвени доказателства. В този смисъл, твърденията на същите, че депозираните на ДП обяснения са плод на измислица и манипулации съставляват единствено защитна теза.

Правилно съдът е дал вяра  на обясненията на подс.С.К., тъй като същите се подкрепят от свидетелските показания на Ф., Д.Д. и св.Н. Д..

Настоящият състав намира, че правилно проверявания съд е кредитирал показанията на посочените свидетели дадени на досъдебното производство по следните съображения.

По отношение показанията на св.Д.Д.. Свидетелят беше изслушан в хода на съдебно следствие пред въззивната инстанция за първи път от разглеждане на делото. Същото беше породено от указанията на ВКС и от обстоятелството, че показанията на свидетеля, дадени пред съдия в ДП са били приобщавани от различни съдебни състави, в отсъствие на свидетеля. Тъй като същите са от съществено значение за изясняване на релевантни за делото обстоятелства, настоящият състав съобрази необходимостта да бъде дадена възможност на подсъдимите лица да реализират адекватно правото си на защита, чрез непосредственото му изслушване.

В  съдебно заседание свидетеля заяви, че е бил задържан, като сочи конкретна дата, час и ден от семицата-17.01.2009г., около 13 часа. По негови твърдения,  са били провеждани няколко разпита :"на улицата, в микробуса, в районното и в Дирекцията", като спрямо същия е била осъществена физическа принуда от полицейски служители. След тези действия спрямо него, свидетеля заявява, че е изпаднал в безсъзнание и има спомен едва на следващия ден-след 17 часа`. Св.Д. потвърждава своето познанство с подс.К./Л./, но отрича да  провеждал срещи със същия, в които да е бил ангажиран за извършване на престъпни деяния.Познава двете лица от Стара Загора, за които сочи, че са искали да сключат "някакво споразумение за извършени от тях изнасилвания или грабеж", поради което са дали такива показания. "С тях не съм влизал във връзка и нямам спомен да съм ги мотивирал за нещо".Свидетелят потвърждава че познава св.Ф.Ф., но отрича да е разговарял с него за убийството на пострадалия С. С., за когото знае единствено от пресата.

 След като съдът предяви на свидетеля протокола за разпит пред съдия, същия го оспори, като заяви, че "нямам спомен по кое време е проведен този разпит пред съдия, дори не зная дали съм разпитван пред съдия". Д. твърди, че не е прочел протокола, а положените подписи "възможно е да са мои".

Настоящият състав приобщи показанията на свидетеля, дадени пред съдия на 29-32,том 3 от ДП, на различно основание-л.281,ал.1,т.1 и 2 от НПК. Съобразявайки горното, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло по следните съображения.

Прави впечатление, че след единадесет години, свидетеля, който през това време не е разпитван пред съдебен състав, помни точно датата, година, часа и деня, в който е бил задържан, но не помни какви показания е давал и дали изобщо е разпитван пред съдия. Същият твърди, че по времето, когато е протичал разпита му пред съдия-от 19,50ч до21,25ч./вж протокол за разпит/, същия е бил в безсъзнание. Въпреки упражнение спрямо него физическа принуда, която по негови твърдения продължила "три-четири часа" и се изразявала в "обработване с приклади и около час-час и половина с ток", свидетелят не е подал оплакване и не е съобщил за физическо насилие. Твърди, че се е събудил на следващия ден в болница и няма спомен за случилото се.

Съдът намира, че изложеното от свидетеля е израз на негова защита, като реализира правото си да не дава показания, които биха го уличили в извършване на престъпление. Неговите твърдения са голословни, житейски неправдоподобни и не са подкрепени от нито едно доказателство. За твърдяното от свидетеля физическо насилие няма доказателства, като от показанията на полицейските служители, провели със свидетеля беседа, не се установяват такива обстоятелства. Приобщеният разпит на свидетеля е проведен пред съдия,при условията на НПК. Възражението на защитата по отношение на предявения протокол за разпит, че не е ясно къде е проведен не се възприе от настоящия състав. Действително, видно от протокола е записано, че същия е проведен на 17.01.2009г. в гр.Бургас. Това се обяснява с факта, че разследването се провежда в Бургас и по тази причина в протокола е записано, че разписа се провежда в гр.Бургас. Последното се опровергава от обстоятелството, че разпита е проведен пред съдия Светослава Колева от Окръжен съд Варна. Видно от поставената от съдията резолюция на искането за разпит пред съдия/вж искане на л.27,том3 от ДП/,е разпоредено да се образува ЧНД, като разпита е насрочен за 17.01.2009г. в сградата на второ РПУ гр.Варна.

Именно за да се отговори на критериите за справедлив процес /§ 6, § 2 и § 3 от ЕКПЧ/ и да се избегнат възраженията на подсъдими и свидетели пред съда, за манипулирането на показанията им от оперативните служби и органите на досъдебното производство, бе въведена законодателната промяна, като беше дадена процесуалната възможност за следователя или прокурора разпитът на обвиняем, или свидетел да се извърши пред съдия от съответния първоинстанционен съд. Този институт е гаранция, че  обясненията и показанията, са дадени доброволно,  по собствена воля на свидетелстващият и без оказан натиск, без това да означава, че те всякога са достоверни. Решение № 23 от 26.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2887/2011 г., I н. о., НК.

Въззивната инстанция намира, че това допълване на доказателствената съвкупност с разпит, в чието събиране защитата не е участвала, не наруша принципа на справедлив процес. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧ не изключва възможността да бъдат ползвани доказателствени източници, които са били събрани в отсъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице. В делото Schenk срещу Швейцария съдът е очертал стандарт, съгласно който в конвенцията не съществуват формални правила за допустимост на доказателства, като единствено следва да бъде осигурена възможност на страните те да бъдат оспорени в хода на процеса или да бъдат опровергани от други доказателства. Това, че тези доказателства са били събрани в отсъствие на обвиняемия или неговия защитник в рамките на закрито, не състезателно производство, каквото е досъдебното, не може да бъде формално основание те да не бъдат кредитирани, тъй като в хода на съдебното производство подсъдимите и техните защитници са имали възможност да ги проверят и опровергаят. В този смисъл е и константната практика на ВКС виж Решение № 95 от 10.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 91/2014 г., III н. о., Решение № 372 от 7.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 805/2015 г., I н. о., Решение № 47 от 2.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 772/2010 г., III н. о Решение № 328 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 1042/2015 г., I н.о; Решение № 426 от 10.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1278/2015 г., II н. о., НК.

По тези съображения, настоящият състав кредитира показанията, дадени от св.Д. пред съдия на ДП. Същите не оставал изолирани, а се потвърждават от показанията на двамата анонимни свидетели, св.Ф.Ф. и обясненията на подс.К..

 

 Св.Ф.Ф. е разпитван на 07.07.2009г. на ДП пред съдия/вж том3,л.36 ДП/. Видно от дадените показания, св.Ф. е последователен в разказа си за проведения между него и св.Д.Д. разговор в домът на последния,с който Д. му е предложил  "да изкара малко пари", като "някакъв човек от Бургас трябва да изчезне безследно". Свидетелят сочи, че поръчката е идвала от С.-"Л." /подс.К./, който е присъствал на срещата и е предоставял парите, разказва за обстоятелствата при които подс.К. е научил че поръчката е изпълнена и как е реагирал /вж разпит пред съдия на л.36,том3 от ДП/.

 В с.з. пред проверявания съд, свидетеля е заявил, че е дал показания на ДП под физически и психически натиск, упражнен от полицейски служители. По отношение на разпита му пред съдия, свидетелят сочи, че всичко е било записано предварително, като съдията е бил жена /разпита е проведен в присъствието на съдия Д. С.-ОС Бургас/и че той е подписал предоставения му лист. Свидетелят потвърждава, че е получил предложение от св.Д.Д. за включване в група за отвличането на С.С., но той категорично отказал. Отрича в предложението да е участвал и подс.С.К., както съпричастността на последния в уговорките за отвличането и убийството. След прочитане на неговите показания, дадени пред съдия, свидетелят е заявил, че "предполагам че е било така, но има доста неща които не се спомням"/вж разпита на Ф. на л.1726, том 5 от делото/. След прочитане на показанията, които е дал при разпита си на ДП /л.39, том3 от ДП/, свидетелят потвърждава казаното. Съдът е приобщил и показанията на свидетеля, дадени пред предходен съдебен състав /л.1521,том3 от НОХД№823/2012г. на БОС/. Там свидетелят е потвърдил напълно  дадените показания пред съдия, като не е посочил, че спрямо него е била упражнена принуда.Точно обратното, свидетелят е посочил, че беседата е била при нормални условия. След прочитането им, св.Ф. е заявил: "вярно е записано това, което прочетохте".

От изложеното настоящият състав приема, че правилно проверявания съд е кредитирал изцяло дадените на ДП показания на св.Ф. пред съдия.

По отношение показанията на св.Н. Д..   

На 16.09.2009г. в хода на досъдебното производство/л.86,том3/ свидетелят е дал подробни показания, които са от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото. В с.з. пред първоинстанционния съд, свидетелят се отрича от същите. При даване на показания в съдебно заседание, св.Н.Д. е с наказание "доживотен затвор без право на замяна", наложено с влязла в сила присъда № 24/01.03.2011г. по наказателно дело № 324/2010г. на Варненския окръжен съд, с която  Н. Д.Д.-като помагач и С.С.П.-като извършител, са признати за виновни в убийството на М. Х.. Противно на установеното с влязлата в сила присъда, свидетелят отрича участието на подс.С.П. в убийството на М. Х., като поема вината и заявява, че самият той го е извършил. По отношение на убийството на "мъж, който е бил заровен" заявява, че не може да даде подробности, тъй като може да се уличи в престъпление. Въпреки това, свидетеля отрича участието на подс.С.П. и С.К./Л./ в "този случай". Същият заявява, че му е известно за убийството на С.Г., т.нар. бургаски бизнесмен, но не може да даде информация, защото "е свързана с други хора, които са пряко и косвено замесени по други мои дела и ще бъда уличен в извършване на други престъпления"/вж показания в с.з., том2,л.608/. Съдът е приобщил дадените от свидетеля показания пред друг съдебен състав /НОХД№823/12г., том2,л.587-592/ и тези, дадени на ДП/том3,л.86/. Видно от последните, свидетелят  обяснява подробности относно мотива за убийството на М. Х.. "С. уби М., защото двамата заедно през последната една година бяха извършили 4-5 поръчки, т.е.4-5 убийства, като последното убийство знам, че е било в началото на 2008г. на физически здрав и висок мъж, който след като са го убили, не са успели да го заровят, единия му крак останал да стърчи и се наложило да го покриват с клонки и листа. Този човек бил заровен в някаква гора около Камчията, но не знам точното място. От тази поръчка М. беше си купил този автомобил "Опел Астра". Освен това, М. споделяше с жена си за поръчките, които са изпълнявали със С. от с.Казашка Река. Тъй като С.беше разбрал за това, той искаше да се отърве от него, за да не може да стане ясно, че в поръчките е участвал и той"/вж показания том.3,л.88 от ДП/.

За проверка показанията на този свидетел е бил извършен следствен експеримент, при който същия е завел полицейските служители до мястото, където е изхвърлил дрехите и завивките, след убийството на М. Х./вж протокол за сл.експеримент на л.89,том3 от ДП/.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетеля, дадени на ДП. Същите се потвърждават на първо място от влязлата в сила присъда по отношение извършителите на убийството на М.Х.и мотива за това престъпление. На следващо място, конкретните факти, които свидетелят е съобщил по заравянето на трупа на пострадалия, при което единия му крак останал непокрит, се потвърждават от огледния протокол при откриването на трупа. Показателно е това, че свидетелят е предоставил посочената информация преди подс.П. за покаже мястото, където е заровен трупа -08.10.2009г.

 

По отношение на анонимните свидетел№1 и №2.Същите са разпитвани на 10 и 11.07.2008г. преди всички останали свидетели и подсъдими. Именно от показанията на същите се разплита веригата, за да се стигне до извършителите и поръчителят. Анонимните свидетели дават детайлна, последователна и еднопосочна информация по отношение на интересуващи процеса факти. Същите разясняват познанството си със св.Д.Д., като описват дейността, с която се занимава същия "проститутки,рекет и наркотици", семейното му положение и управляваните от него автомобили, марка БМВ. И двамата свидетелстват, че в края на м.Февруари 2008г. са потърсени от св.Д., с когото са провели срещи в неговия дом в гр.Варна. Анонимните свидетели са отпътували със св.Д. за гр.Бургас, като по време на пътуването той им разяснил, че задачата е да се отвлече бизнесмен от гр.Бургас. В града св.Д. им показал офиса, автомобила и домът на лицето, чието отвличане е поръчано. Анонимните свидетели са получили и подробно описание на лицето.В протокол за разпознаване свидетелите са разпознали св.Д.Д. и са посочили характерни негови белези/вж протоколи за разпознаване на л.5,л.26, том3 от ДП/.За проверка показанията на двамата свидетели е извършен следствен експеримент.Видно от протокола за това процесулно-следствено действие, свидетелите са посочили пътят, по който са минали със св.Д. в гр.Бургас- местоработата на пострадалия, къде е бил паркиран неговия лек автомобил, жилището и гаража, където той е паркирал лекия си автомобил."Анонимен свидетели №1 заяви, че това е гаражът, който М. им е показал с обяснение, че това е гаражът, където човека, който трябва да отвлекат паркира автомобила си, както и че е хубаво там да извършат отвличането……Свидетелят обясни, че това е адресът, който М. от Варна им е посочил с обяснението, че в този вход на кооперацията на втория или третия етаж живеело лицето, което трябва да с отвлече"/вж протокол нал.16,том3 от ДП/.

 Показанията на дамата анонимни свидетели, от своя страна, кореспондират изцяло с показанията на св.Д.Д.. Последния свидетелства, че е получил предложението за отвличане от подс.С. К., като първоначално обмисляли двамата да извършат същото. След отказа на лицата, на които св.Д. е възложил поръчката, последния си е оттеглил предложението, като задържал получената сума /последното се потвърждава от подс.К. и св.Ф./. Обстоятелството, че подс.К. е търсил изпълнители на поръчката се потвърждава както от показанията на св.Д.Д., така и от тези на св.Ф.. Последният свидетелства, че св.Д. му е предложил в присъствието на подс.К. да участва в отвличане, като е уточнил, че С. "Л.то" дава парите. "Не знам, дали поръчката идва от С.но знам, че той дава парите" /вж показания на св.Ф. на л.36,том3 от ДП/. Подс.К. потвърдил пред св.Ф., че той дава парите и трябва да се свърши работата. След отказа на посочените лица, подс.К. пристъпил към уговаряне на подс.С.П.. За това свидетелства както подс.К., така и подс.С.П.. Различията в обясненията на двамата подсъдими бяха обсъдени по-горе. Същите са продиктувани от обстоятелството, че подсъдимите се предпазват от уличаване в престъпление, което е тяхно право.

Съпричасността на подс.К. и П. в убийството на постр.С. се изяснява от обясненията на двамата подсъдими, с направените по-горе уговорки и от свидетелските показания на св.Ф., Н. Д.  и св.Ж.Д.. Последния свидетелства за приятелските отношения между М.Х.и подс.С. П. "С. "Авренския" от с.Казашка река" /вж показания на св.Ф.-л.92,том3 от ДП/. Демирев свидетелства, че "С. и М. бяха големи приятели и знам, че заедно са вършили различни поръчки, като знам, че двамата заедно са вършили и убийства". М.Х.е носил оръжие в дома на свидетеля, което по-късно дал на подс.П.. "Аз лично съм виждал  този пистолет, като той беше бял, целия никелиран". М. разказал на свидетеля, че закупил лекия си автомобил "Опел Астра" след като е "направил удар и от това е взел сумата от 3500евро". "Мисля, че са извършили убийство, но не знам къде и кого са убили. С. също е бил с него и предполагам, че и той е взел същата сума пари". Св.Демирев описва поведението на Х. след изпълнение на поръчката като "много притеснен","казваше ми, че С. вероятно ще го гръмне", поради това, че Х. е разказвал за извършените от двамата убийства.

 Св.Н.Х. свидетелства също за приятелските връзки между М. Х., с когото живеела и "С.от с.Казашка река"/вж показанията на л.903,том3 от делото/. Правилно съдът е дал вяра на показанията и` дадени на ДП. В с.з. свидетелката заявява, че не си спомня нищо, тъй като "направих инсулт,не помня абсолютно нищо, аз съм диабетичка, имам и цироза".Това е наложило приобщаване към доказателствената съвкупност на показанията, които свидетелката е дала на ДП, на осн. чл.281,ал.4 от НПК и в съдебната фаза, пред друг съдебен състав, на осн. чл.281,ал.1,т.2 от НПК.

Обстоятелствата, по отношение на които свидетелката заявява, че са истина са закупуването от М. на лек автомобил"Опел Астра", през м.февруари 2008г. За този период същата сочи, че М.Х.е разполагал със значителна сума пари /29000лв./, за произхода на която дава противоречиви показания. В разпита си на ДП на 12.08.2009г. /л.59,том3/ свидетелката е заявила, че когато попитала М. от къде са парите, същия първоначално `и казал, че е работил в строителството, в последствие, че кака му ги е изпратила от Испания, а след това и` е казал да не пита. В следващите си разпити на ДП и в съдебно заседание, свидетелката поддържа версията, че парите са от сестрата на М.Х.от Испания, за което научила от неговата майка. Тези нейни твърдения се опровергават от показанията на родителите на Х.-св.А.А. и св.И.А./вж показания на л.1103 от делото/ които заявяват, че не знаят тяхната дъщеря да е давала пари на М. за да си купи кола. Св.А. заявява, че на М. само той му е помагал с пари.

Следващото обстоятелство, по отношение на което няма противоречие в показанията на свидетелката е, че през този период, Х. се сдобил с пистолет. Същата го е видяла докато Х. го почиства и го описва като "сребрист на цвят с много голям заглушител". Свидетелката разпознава в залата и подс.П., когото определя като добър приятел на М. Х., с когото непрекъснато провеждали разговори.

 

По въпроса за процесуалната годност на показанията на полицейските служители- св. Р. Д., св.З. К. и св.В.Ц..

НПК не предвижда ограничения полицейски служители, които не са извършвали следствени действия и не са участвали в производството в друго процесуално качество, да могат да свидетелстват в наказателния процес. Същите са участвали в оперативната работа по разследване на тежки престъпления, което е различно и не може да се окачестви като действия по разследването, в смисъл на процесуално-следствени действия. Ето защо липсват основания, показанията на свидетелите да бъдат изключени от доказателствения материал, на осн. чл.118  от НПК.

 Съгласно чл.117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми. В случая, депозираните от свидетелите-полицейски служители показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Въпросът за тяхната доказателствена достоверност е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Тази оценка обаче следва да зачете съдържанието и на другите доказателствени източници по делото, каквито са протоколите за оглед, за претърсване и изземване, констатациите и изводите на експертните изследвания на ВД, данните от показанията на свидетелите, съдържанието на ВДС, изготвени при използване на СРС и др. /вж.Решение № 15/2012 г. на ВКС, I НО, Решение № 19/2012 г. на ВКС, III НО, Решение. № 524/2012 г. на ВКС, III НО, Решение № 294/2013 г. на ВКС, II НО, Решение № 198/2013 г. на ВКС, I НО, Решение № 556/2012 г. на ВКС, I НО, Решение № 299/2011 г. на ВКС, II НО, Решение 256/2009 г. на ВКС, I НО и др.).

 Възпроизведените от тези свидетели извънпроцесуални изявления на подсъдими и свидетели, разпитани по делото, имат характера на производно доказателство, което може да бъде ползвано за установяване на факти, включени в предмета на доказване при определени случаи. Съгласно практиката на ВКС "Естеството на производните доказателства предпоставя и тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъде използвани като средство за разкриване на първични доказателства, служат за проверка на последните, или ги заместват при недостъпност на погиване на източника на преки първични доказателства /вж Решение №3-08 от 31.05.2010г. на ВКС по н.д.№255/2010г., първо н.о./.

Няма спор, че осъдителната присъда не може да почива единствено на такива производни доказателства, или когато между тях и останалата доказателствена съвкупност е налице съществено противоречие/вж Решение №114/06г. ВКС, второ н.о./. В конкретния случай и тримата свидетели-полицейски служители последователно и непротиворечиво описват възприетото лично от тях, при проведените "оперативни беседи", което съответства напълно и на дадените впоследствие обяснения на подсъдими и показания на разпитаните свидетели.

В този смисъл възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в "заобикаляне" на закона не може да бъде възприето. За да ги кредитира, съдът е установил съответствието им с други доказателствени средства.

От показанията на свидетелите-полицейски служители се потвърждава изложеното от подсъдимите и свидетелите на досъдебното производство. В този смисъл, същите се явяват само и единствено проверка на достоверността на дадените обяснения и показания на свидетели, дадени на ДП и правилността на тяхното кредитиране от съда.

 

По отношение на СРС, проведени чрез способ "подслушване" на разговори между задържани лица,свидетели и оперативни работници.

Няма спор, че поначало беседа, провеждана от полицейски органи не е сред доказателствените средства, предвидени в НПК за установяване на правно релевантни факти. Същата има само оперативна стойност и съдейства за разработване на следствени версии /вж Решение №133 от 28.06.2016г. на ВКС по н.д.№407/2016г., трето н.о./. Непротиворечива е практиката на ВКС, че беседите, проведени от полицейските служители със задържано към този момент лице, дори когато са фиксирани като ВДС, получени чрез използване на СРС, по своята същност представляват снети обяснения от задържания. Същите имат стойност, равнозначна на саморъчните обяснения на задържания и не са доказателствено средство за установяване на правно значими факти. Това е така, защото задържаното лице не е имал процесуално качество и в този смисъл не е разполагал и с правата,  дадени му с процесуалния закон. В този смисъл, не може да се заобикаля процесуалния ред за снемане на обяснения на обвиняемия. Същото се отнася и до показанията на свидетел, закрепени във ВДС, изготвено след проведен запис на беседа със способите на СРС.

Какъв е характера на приобщените ВДС в конкретния случай.

Видно от приложените по делото ВДС и данните от ДП, подс.П. е привлечен в качеството му на обвиняем на 05.04.2011г. Записаните разговори, получени чрез използване на СРС са проведени през 2009г./първия разговор на 08.10.2009г./т.е.две години по-рано. Към този момент  подс.П. не само че не е имал качеството на обвиняемо лице, но и на заподозряно лице, съпричастно към извършените престъпления. Записаните към този момент разговори действително са спомогнали за определяне насоката на разследването. Видно от същите,   подс.П. е дал информация, че М.Х.е физическия извършител на убийството на постр.С.С. и че след убийството на Х., само той знае къде е заровено тялото. Именно по повод това съобщение,подс.П. отвел полицейските служители до мястото и е присъствал на изравянето на трупа. Всички тези обстоятелства, подс.П. съобщава и в дадените от него обяснения, като обвиняемо лице.

По отношение записаните разговори на свидетелите Ф. и Д.Д. с оперативни работници важи изложеното по-горе.Въпреки, че същите са проведени преди разпита лицата като свидетели по ДП и са скрепени с изготвено ВДС, те не могат да послужат като доказателства по делото. По време на тяхното провеждане, на лицата не са били разяснени техните права и задължения, поради което и не биха могли да заместят  разпита им, проведен в качеството им на свидетели.

Следващ аргумент да не бъдат ценени посочените ВДС е начина на провеждане на т.н."оперативни беседи". Същите съдържат елемент на принуда /вж протокол рег.№202007-001-05/0305-22-159 от 30.09.2009г. за разпита на св.Ф.Ф. от разсекретените материали/. Задаваните въпроси от оперативните служители са подвеждащи, съдържащи в себе си отговора на въпроса, принуждаващи разпитваното лице да отговаря с едносрични отговори-"да" или"Не"/вж ВДС по отношение подс.Ст.П./.

 Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че приобщените по делото ВДС,отразяващи записани оперативни беседи с подсъдими и свидетели са спомогнали на разследващите органи за определяне насоките на разследване, като същите не могат да послужат като валидна доказателствена основа за изводи досежно фактите и правото. Видно от мотивите на първоинстанционната присъда, приобщените ВДС не са основните "доказателствени източници", които стоят в основата на постановената осъдителна присъда. В този смисъл, съдът не е допуснал нарушение на закона.

Настоящият състав намира, че изготвените ВДС,  получени чрез използване на СРС със способ "подслушване", отнасящи се до проведени разговори между подсъдими и други лица са относими към установяване на правнорелевантни факти и следва да бъдат ценени от съда. Такива ВДС, намиращи се в разсекретените материали /жълта папка с надпис С.К., начало 17.03.2009г. край 09.06.2009г./, са събрани чрез "послушване" на разговор в домът на подс.К.. Видно от същите, те съдържат информация за дейността на подс.К., свързана с отвличане на лица, с цел получаване на откуп. Присъстващите са коментирали конкретни лица, без да произнасят техните имена, но индивидуализиращи ги по различни белези-местоживеене, управлявани от тях МПС, финансово съС.ия и др. От същите могат да се извлекат характеристични данни за подс.К./ вж Протокол рег.№RB202007-001-05/0405-22-156 от 30.09.2009г./.

Друг разговор относим към делото,закрепен във ВДС е проведен между подс.К. и трето лице по повод статия във вестник, свързана с изчезването на пострадалия С.. От приложеното ВДС в достатъчна степен става ясно, че разговора се отнася до пострадалия. Лицата, с които подс.К. комуникира, му дават съвети да контролира тези, които са свързани с отвличането и убийството/вж  Протокол рег.№RB202007-001-05/0405-22-156 от 30.09.2009г., л.139/

Подобен разговор е фиксиран във ВДС и касае обявената от близките на пострадалия награда за предоставяне на информация за неговото изчезване. От разговора се установява, че лицето, с което подс.К. разговаря, смята да се възползва от това предложение, с цел получаване на парична сума, като търси от К. информация са налични вещи на жертвата, които да предостави на неговите близки. Подс.К. отговаря отрицателно като заявява, че "няма нищо" /вж  Протокол рег.№RB202007-001-05/0405-22-156 от 30.09.2009г., л.199/

Останалите ВДС, приложени по делото, не съдържат данни, от значение за установявана на правнорелевантни факти, интересуващи процеса.

 

По отношение на въпроса дали поръчката е била за убийство от самото начало, или само за отвличане, а впоследствие променена на убийство и в този смисъл налице ли е "ексцес".

Информация в тази насока ни дават обясненията на подс.К., който е последователен, че още от самото начало поръчката е била "да се премахне", "да изчезне" постр.С., т.е."да бъде убит". Подс.К. заявява, че и неговите уговорки със св.Д., а впоследствие с подс.П., от самото начало са били за убийство на С.. По отношение на Д.Д.: "Обясних му/на св.Д./, че трябва да изпълни поръчката…Д. обеща, че ще свърши работа….Аз предадох на Д., че след изпълнението на поръчката ще получи 30 000евро…На Д. не съм му обяснявал кой на мен ми е поръчал убийството на С.С.…." По отношение поръчката на подс.П.:"На една от тези срещи му казах/на подс.П./, че  има такава поръчка за убийството на С.С., но не му казах за колко точно пари и от кого идва поръчката. С.П. ми каза:"Ще свършим работата"…Пистолета, който бях дал на Д. го дадох на П.….Обърнах внимание, че поръчката е този човек никога да не се появи и те трябва да са го направили както трябва. С.ме увери, че работата е свършена както трябва"/вж обяснения на подс.К./.

Св.Д.Д. дава информация, че  поръчката е била за отвличане на постр.С. и именно за това е търсил и уговарял  двамата анонимни свидетели, чиито показания го подкрепят. Подс.П. от своя страна заявява за промяна на поръчката: отначало е била  за отвличане, а впоследствие за убийство. Независимо от посочените противоречия, към момента на отвличането на пострадалия С., целта е била същия да бъде убит. Св.Д. заявява, че въпреки заявената задача за отвличане, когато получил от подс.К. пистолет разбрал, че "всъщност ще трябва да се убива". По същия начин е възприел поръчката и подс.П., на когото било разяснено от подс.К. за лицето, спрямо което е дадена поръчката, показан неговия офис и дом. Същият е получил от К. и пистолет, с пълен пълнител. Подс.П. е получил инструкции от подс.К. лицето "да изчезне и никой да не го намери".

 

По отношението на това, дали е налице "оговор" и дали осъдителната присъда е постановена само и единствено на неговата база.

"Оговорът" представлява обяснения на обвиняем, в което се съдържа твърдение, че не той, а друго лице е извършило престъплението. Безспорно такива твърдения се съдържат в обясненията на подс.П. и подс.К.. "Оговорът" може да бъде поставен в основата на осъдителната присъдата при условие, че същия не е изолиран и в пълна степен кореспондира с всички други доказателствени материали, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. В конкретния случай, обясненията на подс.П. и подс.К. се подкрепят от свидетелските показания на двамата анонимни свидетели, св.Д.Д., св.Н.Д., св.Ф.Ф., св.Ж.Демирев, както и показанията на разпитаните полицейски служители. Оценени в тяхната съвкупност, същите си синхронизират и водят до единствено възможен извод за извършените престъпления от П., А. и К.. В конкретния случай "оговорът" не е изолиран и не са налице доказателства, които да го опровергаят. Напротив, същият се подкрепя от доказателствените материали по делото.

 Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е постановил своя съдебен акт, като не счита за необходимо да преповтаря изложеното към мотивите в проверяваната присъда.

Настоящия състав намира, че следва да даде отговор на въпроса, може ли осъдителна присъда да почива на данни от СРС, оговор и показания на свидетели, приобщени по реда на чл.281,ал.4 от НПК. Няма спор, че осъдителната присъда не може да почива ЕДИНСТВЕНО И САМО на всеки един от посочените доказателствени източници. Забрана за това дават разпоредбите на чл.281,ал.8 и чл.177 от НПК. Съществуването на посочени забрани се извлича от необходимостта за адекватно реализирано право на защита на подсъдимите, предвид възможността на същите да се противопоставят активно на доказателствените източници, които го уличават. В конкретния случай, подсъдимите са имали възможността да реализират своите права, тъй като посочените свидетели, чиито показания дадени на ДП, са приобщени в открито съдебно заседание, след изслушване на същите. Видно от протоколите за проведените с.з., подсъдимите са се възползвали от тази възможност.

Що се отнася до доказателствата, събрани по реда на чл.177,ал.1 от НПК, въпреки, че същото се отклонява от принципа на състезателност, правото на подсъдимите на справедлив процес не е накърнен. Законните им интереси са охранени в необходимата степен, тъй като резултатите от подслушването не следва да се кредитират от съда, а в същото време съвсем не са единствените източници на обвинителни доказателства срещу тях.

Правилно са установени и мотивирани от проверявания съд квалифициращите признаци на двете престъпления.

Съдът споделя изводите на окръжния съд за наличието на една т.нар. "многостепенност на съучастие". По делото се установява по безспорен начин, че подс.С.М.  е склонил умишлено подс.С.К. да организира отвличането и убийството на постр.С.. В същото време улеснил тяхното извършване, като информирал К. за подробности по отношение на лицето/месторабота, жилище, лек автомобил, навици", осигурил парични средства, предвидени за възнаграждение на изпълнителите.

От своя страна, подс.К. потърсил преки изпълнители на поръчаното, като за тази цел умишлено подбудил св.Д.Д., а след неговия отказ  склонил подс.С.П. и М.Х.в осъществяване на отвличане и убийството на постр.С., като дал разяснение по отношение на пострадалия, предплатил възнаграждение, в размер на 2000евро и обещал такова от 30000 евро след извършването му, предоставил електрошокова палка, оръжие и мобилен телефон. Описаната "многостепенност" на подбудителството е допустима и се обяснява с естеството на поръчката. Същественото е, че всички съучастници, подбудители, помагачи и извършител, са действали при общ умисъл и са съзнавали приноса на всеки в осъществяване на общата цел- физическото ликвидиране на постр. С..

Всички подсъдимите са действали с пряк умисъл, който е обхващал и квалифициращите признаци на деянията.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА  НА ПОДС.Н. С.

Настоящият състав намира жалбата за основателна, поради което постанови и оправдателна присъда по следните съображения.

Сведения за "съпричастност" на подс.Н. С. към инкриминираните деяния дава подс.С.П., в своите обяснения на ДП, които съдът кредитира по изложените по-горе съображения. Видно от същите, по повод организирана среща между М.Х.и подс.С.К., последния дошъл "заедно с Н.". Срещата е била проведена след извършеното отвличане и убийство, по повод претенциите на Х. за по-високо заплащане за изпълнение на поръчката. "С. К. дойде заедно с Н.. Тогава го виждах за първи път. М., Веско, С.К. и Н. седнаха на една маса отвън да говорят. Не съм слушал за какво говорят. Разговора им продължи около петнадесет минути". Подсъдимият П. не дава информация дали подс.Н. С. е бил запознат с поръчката, дали е участвал при организиране на същата,чрез даване на съвети, разяснения, респ. пряко да е участвал в преговорите за цената на услугата. Такава информация не съществува и от събраните по делото доказателствени средства. Същият пресъздава разказаното му от М. Х., че "С.Л. и Н. са казали, че  парите, които М. иска за убийството на С. С. са много". Това производно доказателство не може да бъде проверено, поради смъртта на Х.. Същото не е подкрепено и от събраните по делото доказателства.

Видно от приобщените ВДС, по повод проведени разговори от оперативни служители с подс.П., действително последния е посочил "Н.", като едно от лицата, което е възложило поръчката на М. Х.. Настоящият състав изложи своите аргументи за доказателствена стойност на т.н."оперативни беседи". Същите не могат да бъда ценени и поради начина, по който са протичали тези разговори. Оперативния служител, посочен като "известно лице" е задавал подвеждащи въпроси, включващи в себе си и техния отговор от страна на подс.П., т.е. включващи името на "Н." /подс.С./. Докато при първите разговори подс.П. е обяснявал, че не познава много добре Н., че го е виждал два-три пъти, че не е разговарял с него, впоследствие сочи "Н." като "връзката" с "ония горе", заявява, че "Н." го е накарал за провери дали е добре заровен трупа на постр.С. и че "Н." е давал парите. Посоченото илюстрира начина, по който са проведени разговорите. Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че същите не могат да послужат като надлежна наказателна основа, върху която съдът да изгради своите изводи по фактите и правото.

Следващото косвено доказателство са наличните по делото данни, че подс.С. и подс.К. "работят заедно". За това обстоятелство свидетелстват полицейските служители К. и Ц..В с.з. св.К. заявява: "Следяхме контактите между Н. и С.К.. Те бяха както непосредствено между двамата, така и по телефона. По мое впечатление, С. и Н. си бяха работници на С.М. и Г.К., бяха на заплата и изпълняваха ежедневни неща...С.М. и Г.К. издаваха разпореждания на Н.и С. К. да карат съпругите им, пращаха ги в други градове, вероятно във връзка с техния бизнес"  /вж показания на свидетеля, дадени  в с.з. на л.847/.

От така изложеното е видно, че между посочените лица е имало връзка и някаква зависимост, но същата е била сложена на плоскостта на чисто битови и икономически отношения. Самият св.К. заявява: "Това, което съм възприел, като ги наблюдавахме, ТЕЗИ ДЕЙСТВИЯ НЕ МОГА ДА ГИ ХАРАКТЕРИЗИРАМ КАТО ПРЕСТЪПНИ, ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ Н., С., Г. и С..Нямам ТАКИВА ВПЕЧАТЛЕНИЯ". В този смисъл, твърдяното от представителя на прокуратурата, че подс.С. "осъществява различни дейности с подс.К." и че същите имали "един шеф" не води до извода да съпричастността на подс.С. към инкриминираните деяния.  

 Данни за отношенията между подс.К. и подс.С. дава и св.Ф.. Последният пресъздава чутото от подс.К., че "неговите хора" са от София, че  джипа шофиран от него е собственост на "неговите началници". Ф. свидетелства, че "доколкото знам, Н.е извикал С.и така С.започна работа към шефовете на Н.". Св.Ф. е виждал Н.само когато е бил в компанията на С.К.. Свидетелят пресъздава чутото от подс.К., че "шефовете" на "Л./подс.К./ дали един хотел "Явор" на Златни пясъци на К., който заедно с неговия приятел -Н.да съборят. Ф. заявява, че според него, "Л." и Н.имат общ шеф". При извършено разпознаване на лица по снимки, св.Ф. е разпознал по снимка №2 подс.Н.С., като "лице за когото говоря в разпита си пред съдия",т.е. за изложените по-горе обстоятелства/вж протокол за разпознаване на лица по снимки на л.43,том3 от ДП/.

 По делото са налице доказателства, че подс.Н.С. е придружавал често подс.М., служейки му за шофьор и "нещо като бодигард". В показанията си, дадени на ДП и надлежно приобщени по делото, св.Ж. описва подс.С. като шофьор на подс.М. и като лице, което участва в търгове за имоти. Св.Я. С., който е пътувал до гр.Бургас за да покаже процесния имот на подс.М. по негово настояване е бил превозен от Варна до Бургас с л.а.Мерцедес, управляван от лице, което описва като "набит, среден на ръст, около 170-175см, якичък с къса коса, със светла кожа, около 30-те"/вж показания по описание на шофьора на л.21-24,стр.2, абзац последен, том4 на ДП/. От същото не може да се установи по категоричен начин, че описаното от свидетеля лице е подс. Н.С.. Дори това да е така, подсъдимия е присъствал единствено като шофьор на подс.М..

Няма спор, че подс.Н.С. и подс. С.К. са се познавали и са имали общи проекти и дейноС. Не се спори, че подс.С. е осъществявал услуги на подс.М.. Св. Ж. също дава информация по този повод:"В началото Н.С. управляваше един стар Мерцедес на С.М.. Той просто се въртеше покрай него.Когато се виждахме някой път със С.М., Н.го докарваше с колата, в такъв аспект познавам Н."/вж показанията на св. на л.651,том2 от делото/. Самият полицейски служител Ц. сочи, че отношенията между двамата не са имали престъпен характер, а са били по повод лични. Съпричасността обаче на подс.С. към инкриминираните деяния-отвличане и убийство не е установено по несъмнен начин. Нито един от разпитваните свидетели или подсъдими не сочи подс.Н.С. като подбудител, или помагач в отвличането и убийството на постр.С..

От изложеното настоящия състав намира, че събраните доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин съпричастността на подс.С. към инкриминираните деяния.

 Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод /вж Решение № 179 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 105/2010 г., III н. о., НК, докладчик Павлина Панова/. Това изискване в конкретния случай не е налице. По делото не се спори, че не са събрани каквито и да било преки доказателства за съпричастност на подсъдимия С. към извършените престъпления отвличане и убийство. Същият не е получавал поръчка за извършване на тези действия, не е търсил от своя страна изпълнители на поръчката, не е участвал в уговаряне и предоставяне на финансови средства, или по какъвто и друг начин в мотивиране, улесняване и подпомагане в извършването им. Настоящия състав изложи в конкретика единствените косвени доказателства по делото, в подкрепа на обвинителната теза, за които се акцентира и в жалбата. От анализа на същите, съпоставени поотделно и в съвкупност с всички свързани с тях доказателствени източници, може да се направи извода, че те не са достатъчни да изградят единна непрекъсната доказателствена верига, така че да водят до единствено възможен извод за участие на подсъдимия А. в инкриминираните престъпления.

По изложените съображения, подс.С. беше оправдан по повдигнатото му обвинение.

Горното наложи и оправдаване на подсъдимите за това, че са извършили двете престъпления в съучастие с подс.Н.С..

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ С.М.

По безспорен начин са установени по делото сериозните икономическите интереси на подс.М. и на пострадалия С. към поземлен имот №90 в Южна промишлена зона в гр.Бургас, респ.наличието на сблъсък на интереси. За това свидетелстват св.Я. С., С.Й., П. Г. и К.. Същите бяха обсъдени по-горе. Подс.М. е ангажирал посочените лица в опитите си да придобие имота. Свидетелите дават показания и за отправяни от подс.М. заплахи към св.С.Й.. Същите разкриват факти от съществено значение за мотива за извършване на престъпленията. Не може да бъде възприета тезата на защитата за липса на съществени икономически интереси. По делото се установява, че на проведения търг имотът е продаден на офшорната компания за сумата от 22000лв. Налице са данни, че през 2013г., имота е продаден на публична продан за 154 098г. Това опровергава изложената теза. Касае се за имот със значителна стойност, който може да създаде сериозен икономически интерес. В тази посока се и показанията на св. С.Й., който заявява, че "цената от 22 000лв.за която беше продаден този имот, беше осем пъти по-ниска от пазарната цена"/вж показания на свидетеля на л.636 гръб, том2 от ДП/. Описаната по-горе фактология за начина на упълномощаване на М., указанията, които същия е получил, стойността, за която е купен имота, отправяните заплахи от страна на подс.М., сочи за наличието на сериозен мотив в участието на инкриминираните деяния. По делото се събраха доказателства, че подобен подход да закупува имоти, като впоследствие се опитва да ги продаде на значително по-висока цена на собственици на съседни имоти, е типичен за подс.М. /вж показания на св.Я.С./. В настоящия случай, неговия интерес е конкретно заявен на св.Я.С., с искане за представяне документи на имота, претенцията лично да му покаже същия, настояването от страна на М. адв.Златарев да се яви на търга за продажба на дяловете на "Алфагаз" и да се отнесе сериозно към този ангажимент, присъствието на подс.М. на срещата между постр.С. и св.М. на бензиностанцията в гр.Бургас и действията на последния по придобиване на имота на него име. Особено показателно за начина на действие на подс.М. е отправената заплаха към св.Й., реализирана впоследствие чрез нанесения му побой. След закупуването на имота, започнали преговорите от св.М. за продажба на същия на пострадалия С.. Същият му предложил да закупи имота на цена от 100000евро на кв.м., оферта, която С. категорично отхвърлил. Последният предприел действия по разваляне на сделката, поради неплащане на цената, като убедил за това св.Й. и направил опит да закупи имота директно от ликвидатора. От своя страна, последния прехвърлил имота на дружеството "Тракия Спед", близко до подс.М., за същата сума. Пострадалият С. от своя страна е направил опити да се свърже с подс.М.,след като разбрал, че той е действителния собственик на имота, но не е успял /вж показанията на св.П. Г., М. и К./. Всичко изложено води до извода за наличието на сериозен икономически интерес от страна на подс.М., на който са се противопоставили  интересите, респ.предприетите за тяхното реализиране действия на постр.С.. Всичко това мотивирало подс.М. към организиране на отвличането и убийството на постр.С..

В тази насока подробни обяснения дава подс.К. /вж обяснения на л.99,том1 от ДП/. Същият дава показания, че подс.М. го попитал дали има познати да свършат "някаква работа-да премахнат един човек". Подс.М. обяснил, че под "премахване" има предвид, че "този човек трябва да изчезне". Това мотивирало подс.К. от своя страна да предприеме "търсене" на подходящия човек, който да свърши възложената работа. Така същия се свързал със св.Д.Д.. Проведена била втора срещу между подс.М. и подс.К., на която първия дал подробности по отношение на цената, като е конкретизирал същата на 30 000евро. "Цената от 30000евро е цената, която С.М. щеше да заплати за убийството на въпросния човек"/вж обяснения/. След като св.Д. се съгласил с предложената цена, подс.К. се срещнал отново с подс.М., който му посочил конкретно човека, за кого се дава поръчката, неговата месторабота, ползвания от него лек автомобил и домът, в който живеел в гр.Бургас. Действията на подс.К. впоследствие по намиране на извършителя на поръчката са подробно описани по-горе. Същите се установяват по безспорен начин от показанията на св.Д.Д., св.Ф., двамата анонимни свидетели и обясненията на подс.П.. Същите са подробни, разкриват детайли, които няма как да бъдат синхронизирани, ако лицата не са ги възприели лично. Подбудителската и помагаческа дейност на подс.М. се изразява в подбуждането на подс.С.К. да организира отвличането и убийството на постр.С., а помагачеството- в даване на указания по отношение на жертвата, неговата месторабота и местоживеене, ползвания от него автомобил и навици, предоставянето на средства за осъществяването на поръчката. Тези действия се подкрепят от показанията на останалите лица по веригата-св.Д., двамата анонимни свидетели, св.Ф., подс.П., приложените ВДС на записани разговори между подсъдимите и свидетелите. По делото са налице и данни, че адв.Б. Ж. е бил "изпратен" на подс.П. от подс.Ст.М..Това е два месеца преди задържането на подс. Н.С. и подс.С.К..

Защитниците на подс.М. излагат възражения за манипулираните обяснения на подс.К. и подс.П.. Този въпрос беше обсъден по-горе. Настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че дадените от двамата подсъдими обяснения на ДП следва се кредитират, тъй като същите се подкрепят от останалите преки и косвени доказателства, събрани по делото. Констатираните между тях противоречия са несъществени и са свързани с обстоятелството, че подсъдимите не искат да се уличат в извършване на престъпление.

Следващото възражение е по отношение срещата в гр.Обзор. Настоящият състав намира, че не са налице безспорни доказателства за лицата, присъствали на тази среща, включително подс.М..Липсват данни за местонахождението на  подсъдимия М. към този момент.Това е обяснимо с оглед установените обстоятелства, че разговорите са били провеждани в отсъствие на телефони, на обществени места, поради което и не са събрани мобилни данни в тази насока.

Защитата на подс.М. оспорва наличието на мотив, имайки предвид, че към момента на отвличането и убийството водените граждански дела за разваляне на сделката били прекратени. По делото беше установена целта на подс.М., която се свежда не само по придобиване на имота, но и до неговата продажба на значително по-висока цена, за което сериозни препятствие създал постр. С..

По отношение на възражението за наличие на ексцес, настоящия състав взе отношение по-горе. Що е отнася до твърдението, че "убийството е извършено по случайно време и на случайно място", по делото е безспорно установено, че поръчката е била за "ликвидирането" на С., без да се конкретизира къде и по какъв начин. Преките разпорежданения са били същия да бъде "ликвидаран", да "изчезне безследно". Именно целения резултат е бил постигнат.

По отношение на връзките между подс.К. и подс.М. бяха изложени съображения по-горе.   За "шефовете" на подс.К. свидетелстват Д., Ф., Н.Д.. В обясненията си подс.П. заявява, че след убийството на С. се опитал да получи пари от поръчителите, за което съобщил на подс.К.. Последният му казал, че "поръчителите ги няма сега в България в момента".По делото са налице данни, че след убийството, подс.М. е напуснал пределите на страната и до този момент не се е върнал.

Възражението за липса на предумисъл е неоснователно. За наличието на същия следва да се установи, че решението за убийство е взето предварително, в сравнително спокойно съС.ие, при обсъждане на мотивите за и против осъществяването му. Според съдебната практика, за наличието на предумисъл може да се съди по предварително изработения план, по начина, по който жертвата се преследва, по предварителното набавяне на средствата и др. Необходимо е да се установят такива фактически обстоятелства, които да сочат на предварителна подготовка, на старателно обмисляне от дееца на съображенията за и против извършване на убийството. По отношение на същите, в конкретика е разяснена цялата организация по извършване на отвличането и убийството. Подс.М. е дал разяснения за лицето, чието ликвидиране се иска, неговата месторабота и жилище, ползвания от него автомобил, неговите навици, набавени са средства-оръжия и пари, възложил е същото на подс.К., който впоследствие е намерил и преки изпълнители.

Неоснователни са възраженията на подс.М., че показанията на анонимните свидетели, св.Д.Д., Н.Д.,Ф.Ф. нямат отношение към техния подзащитен. Същите способстват за разкриване на организацията по отвличането и убийството на постр.С.. Показанията на свидетелите създават една непрекъсната доказателствена верига, която започва от подс.М. и стига до преките извършители и преследваната цел-убийството на С.. Обяснимо е, че посочените свидетели не знаят имената на поръчителя. На същите е съобщавано само това, което е от значение за изпълнение на конкретно поръчаното.

По отношение на соченото от защитата съществено процесуално нарушение при разпита на св.Ф. пред съдия, проверявания съд е дал отговор в своите мотиви. По делото е установено, че към момента на разпита- 07.07.2009г., Н.С. и С.К. не са били привлечени в качеството им на обвиняеми лица. В този смисъл липсва нарушения на процесуалните правила по чл.223,ал.2 от НПК.

 

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДС.С.П.

 

Настоящият състав намира същата за неоснователна.

От защитата на подсъдимия се твърди, че в мотивите не са намерили отговор много въпроси, от съществено значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, а именно, че подс.П. се е съгласил да изпълни поръчката, че е посещавал град Бургас с цел оглед на сгради, лица и т.н.,че е получил пистолет, за да се улесни отвличането,че е получил телефон на комуникация със съучастници, пари за реализация и че подс.П. в съучастие с Х. са отвлекли и убили пострадалия.

Настоящият състав намира, че на всички тези въпроси е даден отговор в мотивите към присъдата, доразвити в настоящите. На първо място, подробни обяснения дава самият подсъдим на ДП. Той подробно разяснява за дадената му поръчка от подс.К., за опита му да намери изпълнител-М. Х., за пътуването му заедно със подс.К. в Бургас, където последния му е показал офиса и домът на пострадалия. В обясненията си, самия подс.П. обяснява, че е получил от подс.К. пистолет, за да могат по-лесно да отвлекат С. и телефон, по който "да му звъня за тази работа". Действително, подсъдимия отрича своето пряко участие в отвличането и убийството на постр.С., които е негова защитна позиция. Прякото му участие се установява от обясненията на подс.К., от показанията на св.Н. Д., св.Р. Д., св.Ж.Д., както и от  показване мястото на заравяне на трупа лично от подс.П.. В тази връзка настоящия състав обсъди по-горе възраженията на защитата по повод доказателствената стойност на проведените "беседи" с подс.П., обезпечени чрез използване на СРС, преди същия да бъде привлечен като обвиняем. Информация за намирането на трупа дават св.Р. Д./вж приобщени показания на ДП, том22,л.128 гръб/и св. В.Ц./вж показания, в т.22,л.126 от ДП/. Същите подробно описват начина, по който подс.П. се е ориентирал при насочване на полицейските служители към мястото, където е заровен трупа на постр.С..

 От посочените доказателства се установява по безспорен начин, че М.Х.е прекият извършител на убийството, а подс.П. е участвал като съизвършител, за което е получил възнаграждение от подс.К., като впоследствие не е предал парите на М. Х., а го е убил. Последното е установено с влязла в сила присъда. Дадените от подс.П. обяснения по отношение конкретиката на извършеното убийство, а именно, че пострадалия е отишъл по малка нужда, когато е бил убит, се установява от протокола за аутопсия на трупни останки от огледа на местопроизшествие в местността "Поляните", в землището на с.Паницово,общ.Несебър. В протокола/т.4/ е описано, че "панталона е със закопчано горно копче, цип в долно отворено положение на дюкяна".

Няма спор, че намерения труп е на постр.С.. В този смисъл заключение дават експертите по назначената в с.з. СМЕ по метода на ДНК секвинирането. Същата е изготвена от специалисти в областта на ДНК профилиране на веществени доказателства-сектор "ДНК-анализ" в ЦЕКИ към НИКК-МВР. Експертите категорично заявяват, че  11 061 752 933 пъти по-вероятно е М. и Г.Г. да са  биологични родители на лицето от мъжки пол с неустановена самоличност, от което произхожда изследваната бедрена кост, от колкото други случайно избрани мъж и жена от популацията./вж експертиза на л.1731 от делото/.

По възражението, че са кредитирани само  обясненията, дадени от П. на ДП. Защитата твърди, че в с.з. подсъдимият е дал "изключително подробни" обяснения, които се подкрепят от показанията на св.Ж., Епикриза от МБАЛ"Св.Марина" и свидетелите-служители на МВР.

Настоящият състав изложи по-горе съображения по отношение обясненията, дадени от подс.П. в хода на ДП, като обоснова, защо същите следва да се кредитират. Посочените от защитата обстоятелства в подкрепа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебната фаза са неоснователни.

В своите обяснения, дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, подс.П. твърди, че е бил подведен от оперативните служители: св.Р. Д., В.Ц. и "третия, мисля че беше от гр.Бургас". Според обясненията на П. в с.з., същите са го убеждавали, че могат да го изведат от ареста, където подсъдимия е бил задържан за убийството на М.Х.и Златко Калайджиев, като съдействат за по-лека присъда. Подсъдимият бил мотивиран от обстоятелството, че МН му е била променена от прокурор от "задържане под стража" в "домашен арест", въпреки, че "предния ден съдът отказа да я промени". На подс.П. са му били дадени "десет банкноти по 100лв." от И.Г. за да напусне страната. След като е бил пуснат в "домашен арест", посочените полицейски служители продължили да го търсят като "пак ме записваха, пак си приказвахме, беседвахме и ми казваха какво да кажа", като подсъдимия си записвал това което са говорили. На разпита си пред съдия подсъдимия твърди, че е ползвал тези записки. Подс. П. заявява, че е бил "отровен" от св.Ц., който го черпил една бира,след което бил приет в болница. Впоследствие получил от "Р." /св.Р. Д./ сумата от 10 000лв. за да "напусне България,тъй като трябвало са сглобят пъзела". Тези пари подсъдимия дал на жената, с която живее Теодора Петкова за да ги обърне в долари или евро. Тогава подсъдимия  е отърсил съдействието на адв.Б. Ж..За дадените на ДП обяснения подс.П. заявява, че "това което прочетохте не е вярно. Това са лъжи  измислици, които коментирахме по време на беседите с Р. и Ц.. Един човек от София ме накара да натопя С.К.", като му показали лист, на който последния е писал срещу него. "Аз реших да малко да го доукрася и да го наредя. Нищо от това, което съм казал не е вярно".

На първо място съдът намира, че по делото не са налице доказателства, които да сочат за упражнен спрямо подсъдимия психически или физически натиск от полицейски служители. На 08.10.2009г., подс.П. е отвел оперативните работници до мястото, където е заровен трупа на постр.С.. Към този момент, подсъдимият е бил задържан с МН "задържане под стажа" за извършено убийство на М. Х.. Това е повече от две години преди привличането му като обвиняем по настоящото дело-05.04.2011г. Първият разпит като  обвиняем  е проведен на 07.04.2001г. Към този момент, подс.П. е бил осъден за убийството на М.Х./Присъда №24 от 01.03.2011г. по НОХД№324/2010г./. Настоящият състав намира за напълно логично, подсъдимия да даде подробни разяснения по зададените му въпроси, касаещи настоящото дело, които биха облекчили процесуалното му положение към този момент. По делото са разпитани като свидетели лицата И.Д. и В.Ц., които категорично отричат да са комуникирали с подсъдимия извън следствения арест / с изключение СРС/, както и обстоятелството, че са му давали пари, за да напусне страната. Повечето беседи са били провеждани в условията на СРС.

 Обясненията от 07.04.2011г. по ДП №63/08г./том 22,л.5/, подсъдимия П. е дал в присъствието на адв.Р.Н. БАК и прокурор А. Г.-БОПр. При вторият разпит на подсъдимия на 01.06.2011г. е присъствал неговия процесуален представител- адв.Н. БАК. Това на първо място е гаранция за доброволност и законосъобразност на проведеното процесуално-следствено действие. На следващо място, съобщените от подсъдимия факти, съвпадат напълно със заявеното от същия в проведените с него "беседи" от оперативни служители Д. и Ц.  ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ. Действително при третия си разпит като обвиняемо лице на 30.06.2011г., подс.П. заявява, че не се признава за виновен.Промяната в неговото процесуално поведение се дължи на обстоятелството, че на 12.06.2011г. е постановено Решението на ВАпС по ВНОХД№161/2011г., с което е потвърдена Присъдата на ВОС, по силата на която подс.П. е признат за виновен в убийството на две лица, за което му е наложено наказание двадесет години "лишаване от свобода".

По отношение дадените обяснения в съдебно заседание настоящия състав намира следното.За получената от подс.П. сума от 10000лв. липсват преки доказателства. По отношение на косвените, са налице съществени различия. На първо място, св.Д. категорично отрича да е предоставил на подсъдимия сумата от 10 000лв. На следващо място, това твърдение на подсъдимия е житейски и логически неиздържано. Няма логика полицейски служител да предоставя пари на задържано лице, с цел укриване на същото. Св. Теодора Петкова, с която подсъдимият живеел, също дава противоречие показания. Същата твърди, че подс.П. получил от полицаи сума над 5000лв. Няма логика свидетелката да не помни размера на посочената сума, имайки предвид, че същата `и е била предоставена по думите на подс.П. да я обмени в друга валута. Противоречиви са и показанията на свидетелката по отношение на обстоятелствата по даването на парите. Според същата "джипът на "бопаджиите" бил черен с бургаска регистрация. Подс.С. влязъл в джипа, като освен него в колата е имало и още две лица:"те седяха на предните две седалки, а С.седеше на задната. Единият от двете лица които бяха вътре, единият беше Вальо"/вж показания на л.1842,том 5 от делото/. От друга страна подсъдимият П. заявява, че Р. Д. го извикал пред блока, като "от колата излязоха двама човека", очевидно непознати за него лица, тъй като Д. му казал "Спокойно, тези хора са с мен".

По отношение показанията на адв.Ж., съдът констатира също съществени противоречия. Свидетелят пресъздава казаното му от подс.П., за оказан над него натиск, от определени полицейски служители, за получаването на сума от 5000лв. и за обещана сума от 100 000лв. за да свидетелства против определени лица. Свидетелят заявява в с.з., че не познава подсъдимите  Н.С. и С.К., че името С. М. дружествата "Белла"ООД и "Алфа газ", не му говорят нищо.

Първото противоречие в показанията на свидетеля е по отношение на получената от подс.П. сума /по негови твърдения/. Последният твърди, че получената от него сума е 10 000лв., а свидетелят сочи 5000лв. Противоречие съществува и по отношение на "обещаната му от брата на пострадалия" сума. Подс.П. сочи 200 000лв., а свидетелят сочи 100 000лв. Заявеното от св.Ж. в с.з., че не познава подсъдимите С. К. и Н.С. същото не кореспондира със събраните доказателства. Същото се опровергава от обстоятелството, че в телефона на Н.С., иззет при обиск, са записани и двата телефонни номера на адв.Ж./ за които същият съобщава и в съдебната зала/. По отношение на отричане на познанство между свидетеля и С. М., са налице доказателства по делото, че адв.Ж. е бил упълномощен защитник на С. М. по делото водено пред Бургаския районен съд по обвинението му по чл.314 от НК. Самият св.М. потвърждава това обстоятелство в разпита си в с.з.:" Ползвал съм услугите на адв.Б. Ж. от Варна, във връзка с наказателното производство, което беше заведено срещу мене"/ вж показания на свидетеля на л.630,том2 от делото/ .

По делото са налице и данни, че адв.Б. Ж. е бил "изпратен" на подс.П. от подс.Ст.М..  Адв.Ж. му казал, че го изпраща от София С.. Посочените обстоятелства разколебават дадените от св.Ж. показания, поради което същите не следва да се кредитират.

В подкрепа на твърдяното от подсъдимия П. обстоятелство, че е бил направен опит за отравянето му от полицейски служител се сочи епикриза №42274 от МБАЛ"Св.Марина"Варна/вж епикриза на л.2686,том8 от делото/. Видно от същата, на С.П. е поставена диагноза бактериална-чревна инфекция с неустановен произход. Лицето е било хоспитализирано за три дни, като съС.ието му рязко се е подобрило. Изложеното опровергава твърдяното от подсъдимия.

 В подкрепа на твърденията за полицейска принуда, подс.П. сочи обстоятелството, че МН на същия е била променена от "задържане под стража" в "домашен арест" по инициатива на прокурора. Действително, с Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Варна от 09.10.2009г. е била изменена мярката за неотклонение на подс.П.. Като мотив е посочено, че същия "е оказал изключително съдействие по разследването" по настоящото наказателно производство, както  и "доброто процесуално поведение на лицето в ОС "ИН" сектор Арести Варна по време на деветмесечното му изтърпяване на МП "задържане под стража". Всичко това е мотивирало прокурора да приеме, че към настоящия момент е отпаднала опасността обв.П. да се укрие или да извърши ново престъпление /вж постановление на л.44,том2 от ДП/. На първо място, изцяло в правомощията на прокурора е да измени мярката за неотклонение на всеки обвиняем в досъдебната фаза, когато се установи, че са налице основанията на ал.3 на чл.63 от НПК. Няма спор, че със своето процесуално поведение, подс.П. е спомогнал в голяма степен за разкриване на обстоятелства от съществено значение за разследването по настоящото наказателно производство. Това поведение, както беше отбелязано по-горе, е провокирано именно от желанието на подсъдимия да се облекчи неговото процесуално положение, тъй като същия към този момент е бил задържан и привлечен като обвиняем за извършено убийство на две лица.Към този момент по отношение на подс.С. не имало влязла в сила осъдителна присъда и същия не е имал качеството на обвиняемо лице по настоящото производство.След отклоняването на подсъдимия от наложената мярка "домашен адрес" е издадена ЕЗЗА, като подсъдимия е задържан на територията на Кралство Испания и предаден на съдебните власти в България.На  09.06.2011г., БОС е взел мярка за неотклонение по отношение на подс.П. "задържане под стража".

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че изложените обстоятелства по никакъв начин не водят до извода за наличие на манипулация по отношение на дадените от подсъдимия обяснения.

Следващото възражение на защитата на подс.П. се отнася до наличието на "екцес". Същата твърди, че в мотивите си ВОС е приел, че подс.П. е приел поръчка за отвличане, а не и за убийство. Настоящият състав даде отговори на този въпрос в своите мотиви. От данните по делото се установява, че както подс.П., така и М.Х.са били наясно от самото начало, че поръчката е за убийство. Самият подсъдим заявява в своите обяснения: "Беше ясно и на мен и на М., че става въпрос за поръчка за убийство".

По отношение приложените по делото ВДС, настоящия състав изложи своите съображения.

 

ПО ЖАЛБАТА НА С.К.

Настоящият състав намира същата за неоснователна.

По отношение на изложените от защита процесуални нарушения, във връзка с ценените обяснения на подс. К., дадени на ДП, както и показанията на свидетелите Д.Д., Н.Д. и Ф.Ф., използваните СРС и изготвените ВДС приобщени по делото, бяха изложени съображения от настоящия състав и не следва да се преповтарят.

Подс.К. е дал подробни обяснения в хода на ДП-на 23.10.2009г. От същите се установява от кого е получил поръчката и предприетите действия от негова страна да осигури преки изпълнители на същата. Дадените обяснения се подкрепят от показанията на свидетелите, към които К. се е насочил в изпълнение на поръчката: Св.Д.Д.,анонимни свидетели №1 и №2 и св.Ф.Ф..

Св.Ф. подробно обяснява за срещата в домът на св.Д.Д., на която присъствал и подс.К., за срещата между двамата на лозето на св.Ф., за срещата в ресторанта, когато К. получил съобщение, че поръчката е изпълнена и "пребледнял". По повод последната среща подс.К. казал "намерих хора, свършили са работа". На въпрос на св.Ф. кой?, подс.К. отговорил:"Свършили са работа, на М. не можех да разчитам, парите ми останаха в него, не можах да си взема парите.Аз намерих друг човек, той свърши работа със С."/л.13 от ВДС/

В своите обяснения, подс.П. дава подробна информация за възложените му от К. дейности по изпълнението на поръчката: разяснения за лицето, по отношение на която се отнася същата, показване лично на офиса на неговата фирма в гр.Бургас, на домът на постр.С. и ползвания от последния лек автомобил. Ясно е било заявено от подс.К. и поръчението: "С.С. трябва да изчезне". Последното, заедно е предоставения от К. пистолет, не е оставило никакво съмнение  както в  подс.П., така и у М.Х.за характера на поръчката.

По повод възражението на защитата, че в ОА  изрично не е посочено мястото на убийството, настоящия състав намира, че същото е факт. Този пропуск на държавното обвинение не води до промяна на изводите. В ОА са посочени детайлно времевия период на осъществените действия по отвличането и убийството, а в обстоятелствената част и местата, които са били посещавани при обсъждане на начина и средствата за извършване на инкриминираните престъпления. Ето защо, това обстоятелство не нарушава правата на подсъдимия и не води до недоказаност на обвинението спрямо същия.

 

ПО ПРОТЕСТА

1.  По отношение оправдаването на подс.Г.К.

Настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.

По делото липсват доказателства за пряк икономически интерес на подс.К. към процесния имот,респ.мотив за престъпленията, в които е обвинен. По делото е установено, че подс.К. е взел от св.Я.С. документи за спорния имот, по поръчение на подс.М.. Същото не води до извода за възможни икономически интереси към имота от страна на К..

 В своите обяснения, подс.К. не отрича обстоятелството, че когато негови клиенти са имали интереси към определени имоти, е участвал от тяхно име в търгове, като е закупувал такива имоти от тяхно име и за тяхна сметка. За пример сочи "Гранд МОЛ Варна". Това обаче не се отнася  до процесния имот. По отношение на същия, К. дава обяснения, че бил помолен от негови колеги от гр.София да посочи лица, които да са коректни и които да представляват търговец в гр.Бургас като ликвидатор и управител. В изпълнение на горното, той препоръчал свои колеги, за които имал добри впечатления-св.Ж.У. и св.Н.Ш.. Тези негови обяснения се подкрепят напълно от показанията на посочените две свидетелки. Подс.К. не отрича и факта, че препоръчал адвокат на св.М., когото познавал като брокер, по повод жалба срещу същия в прокуратурата във връзка с процесния имот.

Няма спор по делото, че подс.К. е познавал подс.Н.С. и подс.С.К.. Самият подсъдим в своите обяснение не отрича този факт. Подсъдимият К. заявява, че е  помагал със съвети  на тях и техните семейства /вж обяснения на л.2638, том8 от делото/. Подс.К. твърди, че подс.М. и подс.К. са му помагали финансово за обработването на земи в с.з. Неофит Рилски и за закупуването на трактори. Според неговите обяснения, след задържането му, подс.К. е оказвал финансова помощ на неговото семейство-жена и деца/вж обяснения/.

 По отношение на контактите на подс.К. с  подс.Нено А. и подс.С.К., сведения дава и св.Ф.Ф.. В разпита си на л.39,том3 от ДП свидетелят пресъздава чутото от подс.К., че на него и Нено "са им дали да съборят един хотел на Златните". На обекта е работил и св.Ф.. Последният заявява, че С.К. е контактувал с лицата, закупила парцела /евреи/ чрез адвокат. "Пред мен С.е говорил с адвоката, но се е обръщал към него само с думите :"Адвокате, какво става, или какво да правя". Свидетелят обвързва собствениците на парцела с "хората, които строят новия МОЛ зад Автогарата". Подс.К. не отрича, че е представлявал свои клиенти по придобиването на този парцел.

От изложеното, съдът прави изводи за наличието на бизнес интереси между подс.К. от една страна и подсъдимите К. и А. от друга. К. е ползвал контактите си със свои клиенти,  като е намирал работа на К. и А.. В този смисъл са и показанията на св.Ц., установил наличието на такива отношения/вж по-горе/.

По делото се изнасят данни за "шефовете" на подс.К. и подс.Н.А.. Такива се съдържат и в обясненията на подс.П.. Последния заявява, че лицата които поръчват С. са от гр.Варна и "имат много пари", че го "искат във Варна". За това обстоятелство сведения дава и св.Ф., който заявява, че подс.К. ще посети "неговите хора в София", че К. управлява л.а."Инфинити", собственост на подс.М.. Св.Д.Д. сочи в своите показания, че според К. "поръчката идвала от София", а лицата, които са "поръчали" пострадалия щели да му помогнат да се занимава със земеделие.

  Настоящият състав намира, че изложените по-горе обстоятелства и факта, че подс.К. *** и е работил гр.София към този момент, не могат да обосноват категоричния извод за съпричастността му към поръчката за отвличането и убийството на постр.С.. По делото не са събрани доказателства установяващи участието на под.К., чрез осъществяване на подбудителска, или помагаческа дейност по отвличането и убийството на постр.С..

   В обясненията си, подс.К. не сочи подс.К. като поръчител на убийството. На изричния въпрос: "Г.К. и Нено С. знаят ли за поръчката, която сте взели от С.М.?" свидетеля отговаря:"Не, категорично и двамата не знаят. След като бяхме задържани, аз съм водил разговори с Нено С. дали знае нещо и ако знае да ми каже, но той категорично заявяваше, че не знае….Г.К. не ми е давал поръчки"/вж обяснения на подс.К. на л.104 ,том 1 от ДП/. Същият не отрича познанството си с подсъдимия К., както и обстоятелството, че последния  е помагал финансово на него и на семейството му. Подс.К. е дал информация на какви телефони е търсил подс.К., но по делото няма събрани данни в тази насока.

Св. Ф. също дава данни за връзката между подс.К. и подс.К.. За показанията на свидетеля настоящия състав изложи по-горе съображения. От същите се установява, че подс.К. е контактувал с адвокат, който е бил неговата връзката с работодателите му. "Пред мен С. е говорил с адвоката, но се е обръщал към него само с думите "Адвокате, какво става, или адвокате какво да правя?Не съм чувал да се обръща към адвоката с думата "шефе"/вж показания на св.Ф. на л.37,том 3 от ДП/.Същите не водят до промяна в направения извод.

По отношение на твърденията в протеста.

 Действително, на 16.10.2009г., при обиск на К. са открити: пълномощно, с упълномощител Зл.Ж. /адвокат на офшорното дружество "БЕЛЛА"/ за автомобил, в полза на К., епикриза на Ст. К. и искане за изменение на мярката на Нено С..

На първо място, от наличието на пълномощното, не може да бъде направен категоричен извод за връзка на подс.К. и адв.Ж., респ.връзката му с офшорната компания "БЕЛЛА", както твърди представителя на Окръжна прокуратура в допълнителните съображения към подадения протест. Според последния, наличието на пълномощно е "индиция" за връзката на подс.К. с дружеството "БЕЛЛА". Действително са налице доказателства, че подс.К. е пълномощник на Б.Т.-управител на фирмата "Тракия спед"ООД, на която е прехвърлен процесния парцел. От изложеното обаче не може да бъде направен категоричен извод за наличие на лични икономически интереси на подсъдимия към процесния имот. Същият е бил адвокат и като такъв е представлявал по пълномощия лица, с различни икономически интереси.

На второ място, по отношение притежанието на другите документи от подс.К., същото се обяснява с познанството на К. с подс.К. и подс.С. и даването на правни консултации.

По делото е установено, че подс.М. е изпратил при св.Я.С. "свой човек", който да вземе документи за процесния парцел и въпросния човек е подс.К.. Последният не отрича познанството си с подс.М. и изложеното не сочи на пряк икономически интерес към имота.

Съобщеното от подс.П. в неговите обяснения на ДП, че на срещата в гр.Обзор присъствали двама души, като С. К. му обяснявал, че те са "милионери, богати хора" също не сочат на съпричастност на под.К. към инкриминираните престъпления.

Липсват други доказателства досежно съпричастността на подс.К. към процесните деяния. Горното дава основание на настоящия състав да приеме за верен правния извод на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението срещу подс.К., поради което същия законосъобразно е бил оправдан.

2.Изложеното по-горе налага и оправдаване на подсъдимите за това, че са извършили двете престъпления в съучастие с подс.Г.К..

3.По отношение частичното оправдаване на подсъдимите  за деянието по чл.142,ал.3 от НК- от деянието да са настъпили значителни вредни последици-смъртта на С. С..

Видно от мотивите на проверяваната присъда, подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по това им обвинение поради несъставомерност. Съдът е приел, че от отвличането до убийството на постр.С. е изминал кратък период от време, като по делото липсват доказателства за вредни последици.

 

Настоящият състав намира, че обвинението на подсъдимите по чл.116 от НК за убийството на  постр.С., прави несъставомерно соченото от прокуратурата убийство на постр.С. като значителни вредни последици по чл.142 от НК. Законът не уточнява естеството на тези последици.Те могат да имат личен, семеен, имуществен или друг характер/учебника на Стойнов/.По делото не са налице данни за такива последици. Ето защо, правилно съдът е оправдал подсъдимите по това квалифициращо обстоятелство.

Правилно са установени и квалифициращите обстоятелства и съучастническата дейност по отношение на всеки един от подсъдимите.

Отвличането е извършено с конкретни действия по заплаха-словесна и физическа-заплашването с пистолет. Именно мотивиран от упражнената принуда, пострадалия С. се е качил в автомобила, принудително е отведен до гр.Обзор и впоследствие до мястото, където е убит. Това е станало не по негова воля, като пострадалия е бил лишен от възможността да се предвижва свободно и да определя сам местопребиваването си. По този начин същия е бил противозаконно лишен и от свобода, като отвличането е осъществено от две лица-подс.П. и Х., които са били въоръжени и са действали с користна цел-да бъдат възнаградени за своите действия.

При съучастието е без значение конкретния принос на всеки един от участвалите в престъплението за постигане на крайния резултат. Съгласно Р № 513/84 г. на ВС, II н. о.  "при предумишлено убийство, извършено от две и повече лица, не е необходимо всички да са участвали в причиняването на непосредственото лишаване от живот на пострадалия. Съучастниците ще отговарят за съизвършителство при предумишлено убийство, защото участват при формирането на предумисъл, като се разработва специален план, при който при изпълнението всеки върши онова, което му е възложено при взетото предварително решение за извършване на деянието".

От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл, за който съдим от обективните им действия. Същите са съзнавали обществено опасния характер на извършеното, предвиждали са настъпване на обществено опасни последици и са желали същите. Подсъдимите са били наясно, че с техните действия пострадалия ще бъде противозаконно лишен от свобода и отведен против волята му на друго място, като по този начин ще бъде лишен от възможност да се придвижва свободно и са искали настъпването на този общественоопасен резултат. Налице е общност на умисъла.

По отношение престъплението по чл.116,ал.1,т.7 и 9 от НК.

Подбудителската и помагаческа дейност на подс.М. се изразява в подбуждането на подс.С. К. да организира отвличането и убийството на постр.С., а помагачеството- в даване на указания по отношение на жертвата, неговата месторабота и местоживеене, ползвания от него автомобил и навици, предоставянето на финансови средства и оръжие за осъществяването на поръчката.

От своя страна, подс.П. ***, запознал се е с местата, където пострадалия пребивава- служебен офис и домът му, ползвания от него автомобил и неговите навици. Подс.П. е получил от подс.К. оръжие и мобилен телефон за осъществяване на връзка, както и авансово сума за планираното убийство, а впоследствие и цялата обещана сума. Мястото на убийството е било предварително планирано от подс.П., който е имал водеща роля. Същото е  извършено в гориста местност, далеч от път и неоткрито до показването му от подс.П.. Последният е извършил деянието именно с користна цел, мотивиран с обещаната сума, уговорена предварително и получена от подсъдимия.

Деянието е извършено предумишлено, тъй като е планирано много внимателно, продължително време, след запознаване с конкретните особености на пострадалия и неговите навици, в спокойна обстановка и обсъждане на мотивите и начина на осъществяването му. Обстоятелството, че подс.П. е потърсил съучастник за извършване на убийството, сочи за неговото внимателно обмисляне и предварително взето конкретно решение. Деянието е извършено умишлено, при съзнаване на неговия обществено опасен характер и последици, както и желанието същите да настъпят, мотивиран от паричната облага.

Подбудителството към извършеното престъпление е налице по отношение на подс.К.. Той е склонил подс.П. да извърши отвличането и убийството на постр.С.. Между двамата са били осъществени няколко срещи, в които подс.К. е мотивирал подс.П. за извършване на престъпленията, включително чрез обещания за предоставяне на финансови средства и предаване авансово на такива. Помагаческата дейност се установява от описаните по-горе действие: описание на пострадалия, разясняване на неговата месторабота и местоживеене, предоставянето на оръжие и мобилен телефон за връзка и набавяне на финансови средства.

Квалификацията по т. 7 ал.1 на чл.116 от НК се обуславя от наличието на користна цел, тъй като всеки един от подсъдимите е целял придобиваните на материална облага, възлагайки и изпълнявайки поръчката.

 

4.ПО НАКАЗАНИЯТА

Представителят на окръжна прокуратура предлага на подсъдимите да бъдат наложени наказания по първоначалната квалификация на деянието по чл.142,ал.3, във вр. с ал.2,т.1,2 и 7 във вр. с ал.1 от НК в размер на 10 години "лишаване от свобода". Настоящият състав изложи своите съображения по отношение на квалифициращия признак- от отвличането да са настъпили значителни вредни последици, поради което намира, че правилно проверявания съд е определил наказанията по ал.2 на чл.142 от НК. В редакцията на посочената норма към датата на извършване на деянието чл.142,ал.2 от НК предвижда наказание от три до дванадесет години "лишаване от свобода". Правилно първоинстанционния съд е определил наказанията на тримата подсъдими, макар да не е разграничил индивидуализацията на същите за всяко едно от извършените престъпления.

По отношение на престъплението по чл.142 ,ал.2 от НК.

Правилно е отчетено от първоинстанционния съд продължителния период на воденото наказателно производство, макар "разумния срок" по чл.22 от НПК и чл.6 от ЕКПЧ да не е превишен. Същият се преценява във всеки конкретен случай, като "само забавяния по вина на държавата могат до доведат до извода, че изискваните за разумен срок не е било спазено"/ вж Решение от 13.07.1983г. на ЕСПЧ по делото Ц. и Щ. срещу Щ./. С оглед тежестта на делото и усложнената фактология, наказателното производство е продължило дълго. Същото следва да рефлектира и при индивидуализация на наказанията в посока тяхното намаляване.

 Начина на извършване на деянието не разкрива особености, надхвърлящи типичните случаи на отвличане. Ето защо деянието по чл.142,ал.2 от НК не може да се определи като такова с по-висока степен на обществена опасност.

По отношение на тримата подсъдими правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства броят на квалифициращите престъплението признаци.

Обществената опасност на подсъдимите следва да се приеме за завишена, по следните съображения:

По отношение на подс.П.  същото се обуславя от неговото обременено съдебно минало, обстоятелството, че същият е умъртвил М. Х., с цел прикриване на собственото си участие в престъплението, както и лошите характеристични данни/ вж ВДС за правени уговорки за отвличания/. По отношение на подс.П. следва да бъде отчетено като смегчаващо обстоятелство и неговото съдействие на ДП на разследващите за разкриване на престъпленията. Ето защо, правилно проверявания съд е определи неговото наказание в горната граница на предвиденото- от осем години "лишаване от свобода".

По отношение на подс.М. правилно съдът е отчел като смегчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. В същото време следва да се приеме, че подс. М. също е лице със завишена обществена опасност. За същата съдим първо от мотива, който е провокирал подсъдимия да възложи отвличането на пострадалия, както и демонстрираната безцеремонност и пълна незаинтересованост от настъпилите обществено-правни последици в резултат на възложените от него и реализирани физически от други лица отвличане и убийство. Не на последно място следва да се отчете и арогантността на подс.М. и формираното чувство за безнаказаност, имайки предвид заеманата от него държавна позиция. В този смисъл правилно е определен размера на наказанието към горната граница от осем години "лишаване от свобода".

  При подс.К. също следва да се отчете завишена обществена опасност на дееца, изводима от неговото съдебно минало и значителна роля при подготовка на отвличането. Съдът отчита като смегчаващо отговорността обстоятелство неговото съдействие на ДП на разследващите органи. Ето защо, неговото наказание е правилно определено на седем години "лишаване от свобода".

 

По отношение на престъплението по чл.116 от НК.

Тук отново следва да бъде съобразен дългия период на воденото наказателно производство в посока намаляване на наказанията, както и съдействието на подс.П. и К. за разкриване на престъплението.

Деянието разкрива особености, завишаващи неговата обществена опасност.

При т.нар."поръчково" убийство,"негативния заряд на подобно престъпление е много по-голям от обикновеното предумишлено убийство, като и степента на обществена опасност на деянието и на съучастниците е значително по-висока, самото деяние е много по-обществено укоримо"/вж Решение № 146 от 12.07.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 507/2018 г./

За подс.М. важи изложеното по-горе. Саморазправата с „неудобни лица” или такива, които „не споделят вижданията му”  се е превърнала в начин на разрешаване на проблеми, възникнали в нелегалната му стопанска дейност. През целия период на престъпната дейност, същият е живеел с усещането за безнаказаност, подплатено с финансов и обществен ресурс.

По отношение на подс. П. следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото му съдебно минало, прякото му участие като съизвършител в престъплението, неговата водеща роля при организирането му, по набавяне на средства и подсигуряване на лек автомобил. Всичко това, заедно с лошите характеристични данни завишава неговата обществена опасност.

За подс.К. следва да бъде отчетено наличието на повече от два квалифициращи признака на деянието, неговото съдебно минало, извън присъдите обуславящи квалификацията "опасен рецидив" и значителната му роля при неговото подготовка.

За да се наложи наказание "доживотен затвор", законодателят изисква установяване на "изключителна тежест" на извършеното престъпление. "Престъплението "убийство" е винаги тежко на фона на останалите престъпни прояви, регламентирани в наказателния закон, но не всякога конкретното деяние разкрива признаците на "изключителна тежест" по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК. Такива са само случаите, при които отегчаващите обстоятелства са изразени в степен и количество, явно надхвърлящи обичайните при този вид престъпления./вж Решение № 218 от 14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 898/2018 г., II н. о., НК/

Настоящият състав намира, че не сме изправени пред такава хипотеза. Отчетените отегчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни налагащи определяне на деянието като "изключително тежко".

Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че правилно наказанието е определено по първата алтернатива-"лишаване от свобода" в неговия максимален размер от 20 години за подс.П. и подс.М. и 18 години за подс.К.. Същите са достатъчни за изпълнение на целите на наказанието както в индивидуален план, така и по отношение на превенцията за останалите членове на обществото.

Правилно е определен и режима на неговото изтърпяване- "строг".

По изложените съображения съдът намира, че протеста, респ. жалбата на частните обвинители за увеличаване размера и вида на наложените наказания са неоснователни.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

 

Настоящият състав намира, че присъдените от проверявания съд обезщетения за причинени неимуществени вреди са определени правилно от съда, като няма искане на тяхното увеличение. Обсъдени са близките връзки между пострадалия и всеки един от гражданските ищци, обуславящи изводите за тяхната справедливост. Така присъденото обезщетение е достатъчно за репариране на претърпените от пострадалите болки и страдания. Няма основания за тяхното намаляване, тъй като според настоящия състав, това е само частично удовлетворяване на законовата воля за пълно репариране на щетите, което в този случай това практически не е възможно.

 

По веществените доказателства

С проверяваната присъда съдът се е произнесъл по приложените ВД.

С подадения протест се предлага изменение на присъдата по отношение на някои ВД, като се претендира тяхното предаване на органите на МВР, които да преценят на кого да бъдат върнати.

При извършената проверка, настоящия състав не констатира допуснати нарушения на закона при определяне връщането на ВД по делото. Вещите са върнати на лицата, от които са били иззети. Липсват доказателства за тяхната връзка с престъпленията, респ. не са налице предпоставките на чл.53 от НК за отнемане в полза на Държавата. Що се отнася до претенцията за връщане на оперативните дела на МВР, доколкото същите са приобщени към доказателствената съвкупност, към този момент не са налице предпоставки за тяхното връщане, тъй като присъдата не е влязла в сила.

С присъдата съдът оправда подсъдимите да са извършили инкриминираните деяния в съучастие с подс.Нено С..

По искане на повереника на частните обвинители, съдът присъди и направените от същия разноски в настоящата съдебна фаза.

По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

        2.