О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1327 Година 2019,30.10. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесети октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 183 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Х.И., с адрес ***, бизнес сграда „Ивел“ е предявил обективно и субективно съединени
при условията на кумулативност искове против И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. и двамата с посочен адрес: *** за осъждането им да му заплатят солидарно следните суми:сумата от 30 251,23 евро,представляваща непогасена
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 17875/18.12.2006 г. и сключени
към него допълнителни споразумения, ведно със законната лихва върху главницата
от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и на
сумата от 295,20 лева, представляваща нотариални такси . Представя и ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да
извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът
констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им-
осъдителни искове за изискуеми вземания,възникнали
от договор за кредит, представляващ абсолютна търговска сделка, е въведено
нарочно особено исково производство в
глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и
следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков
процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за
предявяването й, е станала редовна съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК,след
своевременно изпълнение на указания. Изпълнена е процедурата по осъществяване
на двойна размяна на книжа по чл.367 и сл. от ГПК, като в законоустановените
срокове са депозирани отговор на исковата молба, допълнителна искова молба и
допълнителен отговор. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия
момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът
констатира следното: Обективно и
субективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на
съдилищата, като е налице правен интерес
от предявяването им пред съда, тъй като
се твърди съществуване на изискуеми притезания. Исковата молба е
подадена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и
чл. 108 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск.
Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор
с изискуеми вземания. Исковете са насочени срещу длъжниците И.Ж.Ж. и Н.С.Ж., за които се твърди, че
нарушават материални субективни права на ищеца, като неоснователно не изпълняват
поетите по договор с ищеца задължения с настъпил падеж.
Ответниците са направили
възражение за недопустимост на иска, поради липса на активна материално –правна легитимация на ищеца.Липсата на материално-права
легитимация,обаче,обуславя основателността на искова претенция,тъй като е
свързана със съществото на спора,изразяващо се в разрешаване на въпроса за
принадлежността на субективното материално право.За разлика от нея ,процесуалната легитимация се свързва с
принадлежността на правото на иск и тя се следва от
правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната, която изразява
принадлежността на субективното материално право и подлежи на
доказвне. Затова
легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са
притежатели на материалните права засегнати от правния спор, предмет на
процеса. Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен
спор, може да упражни правото си на иск и да стане ищец по дело, поставяйки
другата страна по спора в ролята на ответник. Процесуалната легитимация се
обуславя само от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Съгласно трайната съдебна
практика, процесуалната легитимация
се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право,
от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация
следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация
предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на правоотношението. Поради това, че
процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да
изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието
между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по
същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността,
но не и допустимостта на иска. В настоящия случай, ищецът твърди, че е кретитор, който има
изискуемо и ликвидно
вземане от ответниците, произтичащо от сключен между тях договор за кредит.
Дали това е така и дали в хода на развилите се отношения между страните той е
загубил това си твърдяно качество е въпрос по същество на спора, отговор на
който следва да бъде даден в съдебното решение, след събиране и изследване на
доказателства. За допустимостта на производството по делото обаче, е достатъчно
правното твърдение на ищеца, от което следва да се направи извод, че банката се
явява кредитор , който има изискуемо и ликвидно вземане от ответниците. В исковата молба се съдържат твърдения за
всички релевантни за горните материални
правоотношения факти и обстоятелства, обуславящи допустимостта на
предявените искове на това основание.
Не са посочени от ответниците,не са констатирани и служебно от съда други факти,които да сочат на съществуване на отрицателни
процесуални предпоставки или на липса на
положителни процесуални предпоставки, водещи до извод за недопустимост на
предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че ще следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Х.И., с адрес ***, бизнес сграда „Ивел“ е предявил искове против
И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми:сумата от 30 251,23 евро,представляваща непогасена главница , дължима по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 17875/18.12.2006 г. и сключени към него допълнителни
споразумения, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата от 295,20 лева,
представляваща нотариални такси. Твърди, че с ответниците е сключил договор за кредит HL 17875/18.12.2006 г. за покупка
на недвижим имот, по силата на който е
предоставил на ответниците-кредитополучатели сумата от 26 688 евро, а последните се
задължили солидарно да отговарят както за връщане на кредита,така и за другите
задължения ,включително дължими лихви,
при условия и в срок съгласно договора.Заявява,че посочения кредит е бил усвоен от ответниците , с което ищецът е изпълнил поетото от него задължение.Уточнява ,че за обезпечаване на вземането, в негова полза е била учредена законна ипотека
върху недвижим имот, представляващ: ателие № 37, ет. 5, площ от 55 кв. м.,
находящо се в жилищна сграда в гр. Поморие, в УПИ III-5070,както и че страните са постигнали договореност във всеки един
момент от действието на договора, банката да
има право едностранно да
прехвърли вземанията си по него на финансови или нефинансови институции или
дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация.Посочва,че на 30.03.2007 г. е прехвърлил вземанията си по процесния
договор, заедно с всички обезпечения на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, поради
което последния встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Сочи,че към
договор HL 17875/18.12.2006 г. са били сключени осем допълнителни споразумения
от дати: 15.10.2007 г., 14.09.2009 г., 28.06.2010 г., 30.09.2010 г., 31.05.2011
г., 21.12.2011 г., 28.11.2013 г. и 27.01.2017 г. Заявява се, че е уведомил
ответниците за извършеното прехвърляне на вземането при сключването на
допълнителното споразумение от 14.09.2009 г., както и с нотариални покани от
13.02.2019 г.Твърди,че по силата на
клаузи от сключените допълнителни споразумения, страните са се съгласили съществуващите
и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви
да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница. В
следствие на така извършените капитализации на дълга, заявява,че отпуснатата от
банката сума е станала в размер на
32 492,07 евро.Посочва,че ответниците са поели и задължението изцяло да покрият разноските, свързани с кредита и обезпечението към него.Твърди,че на 26.11.2009 г. „Бългериън Ритейл Сървисис“
АД му е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит, заедно с
всички обезпечения и други принадлежности.Сочи,че кредитополучателите са били уведомени за това прехвърляне при сключване на анекс от 28.06.2010 г., както и с нотариални покани от 13.02.2019
г. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.07.2018 г., заявява,че без да прекратява действието на
договора, с нотариални покани от 13.02.2019 г., е обявил цялото задължение за
незабавно изискуемо и дължимо. Посочва всички изискуеми задължения по пера,като претендира две от тях,както и обезщетение за забава към едното.В молба ,в изпълнение на указания на докладчика,уточнява,че сумата от
30251,23 евро-главница по договора за
кредит , е сбор от падежирала към 14.03.2019 год.-дата на лично получаване на нотариалните покани с обявена
предсрочна изискуемост, главница от 426,71 евро /сбор от незаплатени
вноски с падеж от 30.07.2018 год. до
28.02.2019 год./ и предсрочно изискуем
остатък от главница след 14.03.2019 год.
в размер на 28824,52 евро. Представя и
ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ищецът „Юробанк България” АД е предявил при условията на обективно и субективно съединяване осъдителни претенции с правно основание чл. 79,ал.1,предл.1
от ЗЗД, вр. с чл. 430 и чл.309а от ТЗ.
Ответниците И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. чрез пълномощника адв. Н.С. с адрес *** считат
исковата претенция за недопустима, както и я оспорват по основание и размер.Намират за
нищожни всички клаузи от допълнителните споразумения ,с които изтеклите лихви
са капитализирани/приобщени към главницата/. Оспорват настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, като посочват, че в общия размер на дълга неправилно са определени размерите на
анюитетите и съдържащото се в тях съотношение между главница и възнаградителни
лихви;в изпратените до тях нотариални
покани, банката не е посочила ясно на
коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с неплащането на кои анюитетни
вноски е обоснована тя.Така оспорват надлежно реализирано от банката право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Считат, че до 30.07.2018 г. дългът им е
погасяван неправилно и в нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като главницата и
лихвите са погасявани в погрешни съотношения. Заявяват, че всички клаузи от
допълнителните споразумения, с които са капитализирани изтеклите по кредита
лихви са в нарушение на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради което са нищожни. Посочва
се, че с добавянето на изтеклите лихви към главницата значително е увеличен размера на дълга. Изтъква се факта,
че кредитополучателите са физически лица, а не търговци, поради което клаузите,
предвиждащи капитализиране на задължението са в противоречие със закона. На
следващо място се акцентира на обстоятелството, че при редовен и обслужван
дълг, ищецът е предприел действия по прехвърляне на вземането си по процесния
договор за кредит на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД. Твърди се, че този договор
за цесия, на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето, е нищожен като абсолютно симулативен.
Като аргумент в тази насока се посочва, че ищецът е продължил да води
счетоводно задълженията по договора за кредит, като в периода 30.03.2007 г. - 30.07.2018
г. е продължил да получава и погашенията по кредита. Посочва се и
обстоятелството, че цесионера не е вписал обезпеченото с ипотека вземане по
реда на чл. 17, ал.1, б. „а“ от ПВ. Заявява се нищожност на цесионните договори
и поради противоречието им с чл. 2, ал. 4 от ЗКИ и Регламент № 575/2013 г.,
като се подчертава, че предмет на цесията е прехвърляне на вземане, но не и
право за преуреждане на отношенията по договора за кредит. На следващо място се
прави възражение, че ответниците не били уведомени за извършената цесия, поради
което сключените анекси не следва да ги обвързват. Твърди се още, че посочените
цесии били нищожни и поради това, че били с невъзможен предмет, поради което се
изключвала материалноправната отговорност на ответниците. Ответниците навеждат
твърдения и за нищожност на договорни клаузи като неравноправни по смисъла на
ЗЗП. За такива се сочат клаузите, предвиждащи изменение на дължимата
възнаградителна лихва, предвид липсата на критерии и методология за нейното
определяне; клаузите предвиждащи предпоставките за обявяване на кредите за
предсрочно изискуем, относно олихвяването на главницата въз основа на базов лихвен процент, без
посочване на обективни критерии за определяне на размера му; клаузите
предвиждащи право на банката по всяко време едностранно да променя дължимите
такси и комисионни по договора. Твърди се, че е налице недействителност на
правоотношението по договора за кредит,
тъй като липсва посочване на ГПР и погасителен план както по отношение на договора, така и по последващите анекси.В
тази връзка се заявява, че дължима е само чистата стойност на кредита. В
условията на евентуалност се прави възражение за погасяване на вземанията на
ищеца по давност.
С подадена в срок допълнителна искова
молба, ищецът пояснява и допълва първоначалните си твърдения. Посочва , че процесните
договори за цесия, към момента на подписването им, са сключени законосъобразно
при гарантирана свобода на договаряне,като уточнява,че чрез договора за цесия,
цесионерът е придобил вземането по
договора за кредит и става кредитор на длъжниците, като има същите права
каквито е имал и стария кредитор, включително и да се разпорежда с вземането,
поради което подписаните допълнителни споразумения са напълно валидни. Заявява,
че договора за цесия от 2007 не е симулативен, тъй като страните по него са
постигнали съгласие и са желаели да бъдат обвързани от него. Твърди се, че
ответниците са били надлежно уведомени за сключването на посочените договори,
поради което те са породили действие и по отношение на тях. Заявява се, че с преструктурирането
на дълга не са капитализирани изтекли лихви, тъй като към главницата не са
прибавени просрочени задължения, а е извършено погасяване на тези просрочени задължения,
чрез реално усвояване на допълнителни суми при сключването на допълнителните
споразумения. Сочи се, че споразуменията са сключени по искане на ответниците
/като са посочени и номерата на входираните от тях молби/, поради влошеното им
финансово състояние, като предоговарянето е извършвано изцяло в тяхна полза, съобразени са индивидуалните им нужди и изисквания, така че
да не изпадат в забава и да избегнат последиците й. Оспорва се и твърдението на
ответниците, че след капитализирането се стигало до неопределени и
неопраделяеми лихвени проценти, като в тази връзка се посочва, че по всяко едно
от споразуменията е уговаряна и дължимата лихва, като са предоставяни и
погасителни планове, които ответниците са се задължили да получават. Кредиторът
не разполагал с принудителен способ да принуди кредитополучателя да получи
погасителните си планове, което той могъл да стори по всяко време и във всеки
клон на банката. Относно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането
се излагат съображения, че тя е надлежно обявена на ответниците, като в
изпратените им нотариални покани е посочен размера на задължението както и
телефон за контакт, на който те са можели да получат желаната от тях
информация. По отношение на датата на настъпване на предсрочната изискуемост се
посочва, че за такава се счита дата на получаване на нотариалните покани –
14.03.2019 г. На следващо място се прави оспорване на твърдението на
ответниците за наличието на неравноправни клаузи в договора и анексите,
отнасящи се до договорената възнаградителна лихва. Посочва се, че на
кредитополучателя е била дадена възможност да се запознае с начина на
образуване на избрания референтен лихвен процент и той не е възразил или
предложил промяна в тези клаузи. Изтъква се обстоятелството, че съгласно клаузите
на договора БЛП на банката не подлежи на договаряне, като той зависи от различи
компоненти, чието изменение става по обективни причини, на които кредиторът не
може да влияе. При настъпването на такива промени, изменения БЛП ставал
незабавно задължителен и за двете страни, независимо дали изменението е в
посока на увеличаване или намаляне. Наред с тава се посочва, че доколкото
договорните лихви не са предмет на иска, а същия е предявен за вземане на ищеца
за главница и нотариални такси, то клаузите за договорни лихви не следва да
бъдат изследвани в настоящото производство. Оспорва се като неоснователно и
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност на главницата и лихвите.
В подадения от ответниците
допълнителен отговор на исковата молба, се уточняват твърденията им за
нищожност на договора за цесия от 30.03.2007 г. и вследствие на това и на
недействителността на сключените с
„Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, допълнителни споразумения. Изтъкват, че
именно въз основа на последните, ищецът е определил размера на претендираната в
настоящото производство главница и е приел, че са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърдят, че със сключването на
процесните споразумения е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, тъй
като „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД е финансова институция и не може да
извършва същинска банкова дейност, каквато е предоговарянето на условия по заем, отпуснат от банка. Считат,
че с договора за цесия е прехвърлено вземането на банката, а не и
преобразуващите й права, поради което за тях не е възникнало задължение по
подписаните допълнителни споразумения. Поради изложеното правят извод за неоснователност на заявената
претенция. Навеждат твърдения за
нищожност на допълнителните споразумения и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, тъй като по отношение на тях договорите
за цесия са породили действие от 14.03.2019 г., когато те са били уведомени за
тях. На следващо място заявяват, че не
са били налице условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй
като размерът на твърдяното просрочие на
погасителна вноска с падеж 30.07.2018г. е определен въз основа на сключените
споразумения, като в размер на претендираната главница е включена и лихва. Заявява
се, че е налице значително завишаване на цената в сравнение с първоначално
уговорената с договора, като липсва възможност за потребителя да се откаже от
договора за кредит. Прави се извод, че така определеният размер е формиран без
наличието на правно основание за това, поради което неоснователно кредита е
счетен за предсрочно изискуем от ищеца. Твърдят, че не е ясен начина, по който
ищецът е формирал дължимите суми за
главници и по – конкретно, как при изтеглен кредит в размер на 26 688
евро, към настоящия момент неплатения остатък от главница е в размер на
30 251,23 евро. Подчертават, че в допълнителните споразумения, с които се
твърди преструктуриране на дълга, не е посочена методология за начина на това преструктуриране,
поради което не е ясно как е формиран той. Позовават се и на изтекла в тяхна
полза погасителна давност като твърдят, че правото на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем е било упражнено още на 30.07.2007 г., поради което към
момента на подаване на исковата молба считат,че са
настъпили предпоставките на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото не е налице признание на
права. Признават се следните обстоятелства: между ищеца „Юробанк България” АД от една страна като банка и И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. като кредитополучатели е бил
сключен договор за покупка на недвижим имот HL17875 от 18.12.2006 г., с размер на 26 688 евро,който е бил усвоен;
Доказателствена тежест:
Ищецът „Юробанк България” АД носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи
следните обстоятелства: датата, на която е настъпила обективната предпоставка за упражняване на правото на
банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита съгласно клаузите на договора; датата, на която
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и на която ответниците И.Ж. и Н.Ж. са били уведомени за предсрочната
изискуемост; размерът на дължимата
главница-падежирала и предсрочно
изискуем остатък от главница , и нотариални такси.
Ответниците И.Ж. и Н.Ж. носят
тежестта да установят при условията на
пълно и главно доказване: своите
възражения, за нищожност на отделни клаузи в договора или в общите условия поради тяхната неравноправност, както и че сключения
договор за цесия от 30.03.2007 г. е
привиден и участниците в него-ищецът и „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД не са
желаели настъпването на последиците му.
Страните заявяват, че сочат
доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира
направените от ищеца доказателствени
искания – за приемане на представени от него при предварителната размяна на книжа към исковато
и допълнителната искова молби писмени
доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той
заявява, че ще установява твърдените от него факти, за които носи доказателствена
тежест.
Ищецът е поискал да
бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с посочени въпроси в исковата и
допълнителната искова молби. Ответниците
от своя страна поставят въпроси в своя допълнителен отговор. Съдът намира, че следва
да допусне извършването на поисканата експертиза, като към момента й възложи
всички поставени от страните задачи. Въпросите си страните са формулирали
съобразно заетата от тях защитна позиция и въведените фактически твърдения.При
това положение за пълно и цялостно изясняване на спора от фактическа страна е
необходимо да бъдат възложени за изпълнение всички посочени по-горе въпроси.
По изложените съображения, на
основание чл. 374 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
възражението на ответниците на недопустимост на исковите претенции ,поради
липса на активна материално-правна легитимация на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 09.12.2019
год. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад,а на ищеца и препис от постъпилия в срок допълнителен отговор.
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства, приложени към исковата и допълнителната искова молба.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следните задачи:поставените от ищеца
въпроси в шест точки в частта „Доказателствени искания“ на
исковата молба-лист 4 от делото, въпросите
под № 1 и 2 от допълнителната
искова молба-на лист 117 от делото
,въпросите под № 1,2 и 3 от допълнителната искова молба-лист 118 от
делото,както и на всички
въпроси,поставени от ответниците в частта „Доказателствени искания на ответниците“в
края на допълнителния им отговор.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Даниел Йорданов Хаджиатанасов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за тази
експертиза в размер на 300 лв., платими от ищеца „Юробанк България” АД и 200 лв.,платими от ответниците в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по
депозитната сметка Бургаски окръжен съд.
Определението
е окончателно.
Съдия: