Решение по дело №333/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 635
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20243100500333
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 635
гр. Варна, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500333 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Д. С. Б.
чрез адвокат А. А. срещу решение № 3959 от 05.12.2023 г., постановено по
гр.д.№ 2793 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети
състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника против С. С.
М. иск с правно основание член 32, алинея 2 от ЗС за постановяване на
решение по въпросите, касаещи използването на съсобствения на страните
недвижим имот – таванско помещение -, цялото с площ от 83 кв.м,
разположено на трети етаж от жилищна сграда с идентификатор № *** по
кадастралната карта /КК/ на град Варна, находяща се в ПИ с идентификатор
№ *** с адрес в ***, състоящо се от три стаи, коридор и санитарен възел,
съобразно правата им в съсобствеността, предвид невъзможността да се
формира мнозинство от съсобствениците, съобразно притежаваните от тях
дялове в общността; както и в частта, с която и в частта, с която е
разпределено на основание член 32, алинея 2 от ЗС между Д. С. Б. и С. С. М.
ползването на дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор №*** по
1
КККР на град Варна, одобР. със заповед № РД-18-73 от 23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в ***, с площ от
443 кв.м, по вариант първи от заключението на СТЕ - скица на лист 126 от
първоинстанционното дело, която е приподписана от съда и представлява
неразделна част от решение, както следва: за С. С. М. - частта, посочена като
дял първи, оцветена в червено, с площ 119 кв.м; за Д. С. Б. - частта, посочена
като дял втори, оцветена в зелено, с площ от 118,90 кв.м; за общо ползване -
частта, оцветена в жълто с площ от 56,40 кв.м.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Иска се решението да бъде отменено и
претенцията за разпределение на таванското помещение да бъде уважена, а
насрещната претенция досежно дворното място – да бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в
който излага че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и желае
потвърждаването му. С молба от 18.03.2024 г. С. М. е уточнил съобразно
указанията на съда, че извършените от него подобР.я са в периода 2016-2019
г.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че страните по делото са съсобственици на
процесното таванско помещение при равни квоти /по 1/2 идеална част за
всеки/, като съсобствеността между тях е възникнала както следва: ищецът е
придобил самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.2 по КККР на
град Варна, с административен адрес в ***, представляващ ап.№ 2 на целия
втори етаж от сграда с идентификатор №***, разположена в ПИ с
идентификатор №*** с площ от 140 кв.м, състоящ се от стълбищен коридор,
входно антре, дневна с кухненска ниша, три стаи, баня-тоалет, тераса и
пристройка от две стаи с вход от жилището, без описани граници на
апартамента по предходен документ за собственост, и при съседи:
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същия етаж - няма; под
обекта - № ***.1 и над обекта - няма, заедно с прилежащото избено
помещение, с вход откъм двора, със светла площ от 10.30 кв.м. при граници:
2
от две страни двор, изба от дял първи, както и съответния процент идеални
части от общите части на сградата, включително и от таванско помещение,
цялото с площ от 83 кв.м, както и 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор
№***, целият с площ от 443 кв.м по скица, а съгласно предходен документ за
собственост - с площ от 400 кв.м, с номер по предходен план 951 в квартал 86,
парцел XV-1896 при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори
№№ ***, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт /НА/ № 63, том IV, рег.№ 9439, дело № 596/2017 г. По силата
на възмездна сделка, обективирана в НА акт за покупко-продажба № 40, том
VII, дело № 2232 от 20.03.1975 г., и договор за доброволна делба от
16.06.2006 г., вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег.№ 14452 от
16.06.2006 г., акт № 83, том X, ответникът се легитимира като собственик на
целият първи етаж от сграда с идентификатор №***, разположена в ПИ с
идентификатор №*** в ***, представляващ жилище с обща застроена площ
от 83 кв.м, състоящо се от външно стълбище, салон с вътрешно стълбище за
втория етаж, баня-тоалет, дневна, кухня, спалня и тераса, при граници: ***,
друго жилище от дял първи и двор; жилище с обща застроена площ от 19,50
кв.м, състоящо се от външно стълбище и една стая с кухненски бокс, при
граници: ***, друго жилище от дял първи и двор; гараж с канал със застроена
площ 19,50 кв.м, при граници: ***, изба от дял първи и двор; избено
помещение със светла площ от 24,70 кв.м, състоящо се от входно стълбище с
антре, баня-тоалет и едно помещение, при граници *** и от две страни двор;
избено помещение с вход откъм гаража, със светла площ от 4,20 кв.м, при
граници; гараж, двор и изба от дял втори, както и съответния процент
идеални части от общите части на сградата, включително и от таванското
помещение, цялото с площ от 83 кв.м, а също така и 1/2 идеална част от
дворното място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с площ
400 кв.м, а по кадастрален план – 443,50 кв.м, съставляващо ПИ 951,
идентичен с парцел XV -1896 в квартал 86 по ЗРП, одобрен със заповед № 115
от 07.08.1978 г., по плана на 28-ми микрорайон на град Варна. Предвид
невъзможността да се формира мнозинство от съсобствениците по въпроса за
използването на таванското помещение, моли за постановяване на съдебно
решение, с което бъде разпределено ползването на имота.
В отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че страните са
собственици на описаните имоти. Твърди, че таванският етаж се състои от две
3
стаи откъм ул. „***", трета стая откъм вътрешния двор, коридор и санитарен
възел. На 16.06.2006 г. ответникът и праводателят на ищеца A. М. са
сключили договор за разпределение ползването на таванското помещение,
нотариално заверен, като по него С. М. получил правото да ползва две стаи
откъм ул. „***", половината от таванския коридор и от санитарния възел, а A.
М. получил правото да ползва една стая откъм двора и другата половина от
таванския коридор и от санитарния възел. Това разпределение на ползването
се запазило и след промяната в собствеността през 2017 г. През
продължилото повече от 15 години ползване на гореописаните две стаи от
таванското помещение ответникът направил ремонт на капандурите, като
заменил стъклата с плексигласови плоскости, сменял тапети и балатум в
помещенията. Счита, че трите таванските помещения като площ и
разположение не позволяват обособяването на два напълно равностойни по
квадратура дяла, съответстващи на равните квоти на страните в
съсобствеността. В конкретния случай е невъзможно обособяването на два
напълно равностойни дяла без преустройство. Моли за отхвърляне на иска.
На основание член 211, алинея 1 от ГПК за съвместно разглеждане е
приет предявен от С. С. М. срещу Д. С. Б. насрещен иск за постановяване на
решение по въпросите, касаещи използването на съсобствения на страните
недвижим имот – незастроената част от дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор № *** по КККР на град Варна съобразно правата им в
съсобствеността, тъй като не е възможно да се формира мнозинство от
съсобствениците досежно използването на имота.
Сочи, че в гореописания ПИ 250 кв.м са незастроени, като от тази площ
около 50 кв.м се ползват като пътеки за достъп и обслужване на жилищната
сграда, а оставащата част от около 200 кв.м се ползва от двамата
съсобственици по начин, който не отговаря на дяловете на страните в
съсобствеността. Твърди, че ползваната от ищеца С. М. част е с квадратура
около 75 кв.м, а частта, ползвана от ответника Д. Б., е с площ от около 118
кв.м. В ползваната от ищеца част от дворното място са извършени подобР.я,
които следва да се вземат предвид при бъдещото разпределение, а именно:
изградена е оранжерия с PVC конструкция, зеленчукова градина и цветна
алея с бордюри, като това е станало в периода 2016-2019 г. Частта, ползвана
от ответника Б. е празно необработено пространство.
В рамките на срока по член 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е
4
депозирал отговор на насрещната искова молба, с който оспорва наведените в
насрещната искова молба фактически твърдения. Твърди, че е налице
предходно извършено разпределение на дворното място между двамата братя
С. и A. М.и. Сочи, че е встъпил в правата на A. М., от когото е купил
идеалната част от имота. Налице е превишаване правата на ищеца в
предходно установеното ползване. Моли за отхвърляне на насрещния иск.

Няма спор, а и е установено от събраните по делото доказателства, че в
дворното място има изградена в етажна собственост сграда при само двама
етажни собственици: ищецът - на втория етаж, а ответникът – на първия,
поради което и спорът за разпределение ползването на таванското помещение
и дворното място следва да се разгледа по реда на член 32, алинея 2 от Закона
за собствеността /ЗС/.
Също така не е налице и спор относно обстоятелството, че с договор от
16.06.2006 г. за разпределение използването на съсобствен недвижим имот С.
С. М. /ответник/ и A. С. М. /праводател на ищеца/ са се договорили, че С. М.
ще използва от таванското помещение две стаи откъм ул. „***“, половината
от таванския коридор и половината от санитарния възел, A. М. ще използва
една стая откъм двора и останалата половина от таванския коридор и от
санитарния възел; свободните площи от дворното място ще бъдат ползвани
съгласно приложена към договора скица.
След като безспорно със сключен между страните договор, който
обвързва ищеца по делото, е било разпределено правото на ползване на
съсобствения имот, то може да бъде изменено по решение на съда, когато
настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с
правата на собствениците. Не всяка промяна обаче е основание за ново
разпределение на ползването, а въпросът може да бъде пререшаван от съда
при настъпило изменение във фактическото положение, свързано с общата
вещ, например - когато площта е намалена по силата на регулационен план;
при изграждане на нови постройки върху мястото, които довеждат по
промяна в съотношението на правата, притежавани от съсобствениците
спрямо общата вещ или при разрушаване на постройки; при прехвърляне на
идеална част от имота на трето лице. Такива хипотези не са налице в
настоящия случай, а промяната на единия от съсобствениците /A. М. е продал
своята част на ищеца Д.а Б./ не е ново обстоятелство, водещо до изменение,
5
поставящо в несъответствие извършеното разпределение на ползването с
правата на собствениците.
Вярно е, че в дворното място в периода 2015 г. – 2017 г. е била изградена
от С. М. оранжерия, както и част от него е било обособено като зеленчукова
градина и цветна алея, но изграждането им не води до промяна на
съотношението на правата в съсобствеността, тъй като са разположени в тези
части, които М. ползва въз основа на извършеното вече разпределение на
ползването на дворното място. В този смисъл е практиката на ВКС – решение
№ 1387 от 17.12.2008 г, постановено по гр.д.№ 6459/2007 г. - V ГО; решение
№ 891 от 19.02.2010 г, постановено по гр.д.№ 1001/2008 г. - І ГО; решение №
469 от 14.06.2012 г, постановено по гр.д.№ 316/2012 г. - І ГО; решение №
1419 от 17.06.2009 г, постановено по гр.д.№ 4896/2007 г. - І ГО. В противен
случай би се стигнало точно до нарушаване правата на съсобствениците,
защото изключвайки площта, заемана от оранжерията, зеленчуковата градина
и цветната алея, от общата площ на дворното място, и разпределяйки
останалата свободна площ, то ответникът би се облагодеталствал.
В обобщение въззивният съд намира, че твърдяните от С. М. нови
фактически обстоятелства не касаят промяна в площта на съсобствения имот,
дяловете на страните, застрояването на имота или други промени, които да
обусловят допустимост на ново разпределение на ползването на съсобствения
имот при наличие на вече допуснато и извършено разпределение на
ползването, поради което предявеният иск с правно основание член 32,
алинея 2 от ЗС е неоснователен.
С оглед крайните изводи, до които достигна настоящият съдебен
състав, първоинстанционното решение в частта досежно разпределение
ползването на таванското помещение следва да бъде потвърдено, а в
частта относно разпределение ползването на дворното място се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а насрещния иск на С. М. –
отхвърлен.

По изложените съображения и на основание член 270, алинея 3,
изречение първо от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3959 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2793
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав, в
6
частта, с която е разпределено на основание член 32, алинея 2 от ЗС между Д.
С. Б. и С. С. М. ползването на дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор №*** по КККР на град Варна, одобР. със заповед № РД-18-73
от 23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес в ***, с площ от 443 кв.м, по вариант първи от заключението на СТЕ -
скица на лист 126 от първоинстанционното дело, която е приподписана от
съда и представлява неразделна част от решение, както следва: за С. С. М. -
частта, посочена като дял първи, оцветена в червено, с площ 119 кв.м; за Д. С.
Б. - частта, посочена като дял втори, оцветена в зелено, с площ от 118,90 кв.м;
за общо ползване - частта, оцветена в жълто с площ от 56,40 кв.м; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М. ЕГН ********** с адрес в град
Варна - *** *** против Д. С. Б. ЕГН ********** с адрес в град Варна - ***
*** иск с правно основание член 32, алинея 2 от ЗС за постановяване на
решение по въпросите, касаещи използването на съсобствения на страните
недвижим имот – незастроената част от дворното място, съставляващо
поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, одобР. със заповед № РД-18-73 от
23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот в ***, ул. „***" № 39, с площ по кадастрална карта от 443 кв.м,
съобразно правата им в съсобствеността.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3959 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 2793 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав,
в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. С. Б. против С. С. М. иск с
правно основание член 32, алинея 2 от ЗС за постановяване на решение по
въпросите, касаещи използването на съсобствения на страните недвижим
имот – таванско помещение -, цялото с площ от 83 кв.м, разположено на трети
етаж от жилищна сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта /КК/
на град Варна, находяща се в ПИ с идентификатор №*** с адрес в ***,
състоящо се от три стаи, коридор и санитарен възел, съобразно правата им в
съсобствеността.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7