Р Е Ш
Е Н И Е
№: 08.02.2021 год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На първи февруари
две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 07 по описа на съда за 2021 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 53 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Г.Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 4635а-198/ 25.09.2020 г. на Началника на РУ- Приморско,
с което за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, на Н.Г.Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.
В с.з. за жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. за АНО, редовно призован, процесуален представител не се явява и не
взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
На 22.08.2020 г. около 03,45 часа в РУ- Приморско бил получен сигнал за силна
музика в заведение „The
White“ в гр. Приморско, във връзка с който веднага бил
изпратен за проверка на място полицейски патрул. При пристигането си на място полицейският
патрул, в състава на който бил актосъставителя, като същия установил, че в
обекта звучи силна музика от озвучителна техника. С оглед на така установеното,
актосъставителя съставил на място против жалбоподателя АУАН с бланков № 410178/
22.08.2020 г. Препис от акта е връчен на жалбоподателя и подписан без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН
било издадено процесното НП, в което нарушението е описано по същия начин и му
е дадена същата правна квалификация, като за
извършеното нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 500,00 лева на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице, което
има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по същество е основателна,
като съображенията на съда са следните:
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това
производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС №
10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния случай с процесното НП е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за това, че за това, че в качеството ме на ***** на „The White“ в гр. Приморско, допуска озвучаване от озвучителна техника, като се сочи,
че с описаното деяние същата е нарушила разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС, съгласно която не се допуска озвучаването на открити площи на заведения
за хранене и развлечения, разположени в жилищни зони и курорти, за времето
между 23,00 и 7,00 ч.
На първо място следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства
/въпреки направеното с жалбата възражение в тази насока/, въз основа на които
да се установи, че жалбоподателя е заемал длъжността „****“ в процесната
дискотека, в каквото му качество е ангажирана административно- наказателната
отговорност.
На следващо място следва да се посочи, че в обстоятелствената част на НП,
както и в обстоятелствената част на АУАН липсват каквито и да е било данни за
процесното заведение от какъв вид е- от закрит или открит тип, както и данни за
устройствената зона, в която попада процесното заведение, което не позволява да
се направи категоричен извод, че разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е приложима по отношение на обекта.
Както в НП, така и в съставения АУАН липсват данни въпросното заведение, независимо че има
озвучаване на открити площи, да е разположено в жилищна зона и курорт, като
доказателства в тази насока не бяха ангажирани от АНО и в хода на съдебното
следствие.
От обстоятелствената част на НП и на АУАН не става ясно, а и по делото не
се ангажираха доказателства в тази насока, в каква устройствена зона според ОУП
на града попада имота, в който се намира процесния обект. От материалите по
делото се установява, че процесния обект е разположен на морски плаж,
изключителна държавна собственост, в Зона „А“ по Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие, но по делото липсват данни дали имотът и изграденият
в него обект граничат с жилищна зона. По аргумент от чл. 8, т. 1 от ЗУТ
конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния
устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени
имоти извън тях- за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови,
курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и
озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни
системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт,
включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за
техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Съгласно чл. 106, т. 1
и т. 2 от ЗУТ с общия устройствен план на община или на част от нея се
определят общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото
предназначение на съставните и структурните части - местоположението и
границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските
територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за
културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и
териториите със специално, с друго или със смесено предназначение, както и
общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1 със съответните
правила и нормативи. Обстоятелството, че местонахождението на обекта е на плаж,
което място е обичайно за креация, не обосновава категоричния извод за
приложимостта на хипотезата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС в конкретния случай, доколкото
същата е с ясен обект на защита от шум – жилищни зони и курорти.
В контекста на горното съдът намери, че административно наказващият орган
не е изпълнил своята основна задача в процеса– да докаже по безспорен начин
пред съда, че е налице административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и
то е извършено виновно от нарушителя, поради което наказателното постановление
се явява незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4635а-198/ 25.09.2020 г. на Началника на РУ-
Приморско, с което за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, на Н.Г.Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: