Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 128
гр. ВРАЦА, 08.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 25.04.2018 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
в присъствието на секретар
ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 97 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на адв.Р.Т., като пълномощник на И.Б.И. ***,
против Решение № 2/02.01.2018 г.по гр.д.№ 1518/2017 г. на Районен съд-Враца, с
което е обявен за нищожен, като
накърняващ добрите нрави за еквивалентност на престациите,
на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, договор
за покупко-продажба на наследствени права от 13.06.2014 год. с нотариална
заверка на подписите на страните, извършена на 13.06.2014г. от Нотариус С.П. с
район на действие Районен съд Враца, с който Д.И.Т. е продала на И.Б.И.
наследствените си права, представляващи съвкупност от права и задължения,
оставени от наследодателя Я.Т.,***, починал на 08.11.2013г., съгласно
удостоверение за наследници № 9266 от 12.06.2014г. на общ. Враца, за сумата от
200 лева, и И.Б.И. е осъден да заплати на Д.И.Т. направените по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице от 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер
300 лева.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
ищцата Т. е поискала разваляне на договора за покупко-продажба на наследствени
права от 2014 г. едва през 2017 г., но правото й да предяви този иск е погасено
по давност съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗЗД, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено. Посочва се, че районният
съд е извършил служебна справка по гр.д.№ 1458/17 г. на ВРС, при която е
пропуснал да констатира, че ищцата е признала, че ответникът се е грижил за нея
като син и е поемал и изплащал ежемесечните й консумативни разходи. Изтъква се,
че в договора за продажба на наследствени права ищцата е декларирала, че е
уредила финансовите отношения с продавача, но не е посочила, че посочената сума
от 200 лева е разлика, с която се уравняват тези финансови отношения. Посочва
се, че съдът не приема иска по чл.108 ЗС, тъй като му е известен факта, че
ответникът никога не е бил във владение на имота. Развиват се съображения, че
страните са били участници в делбено производство, в
рамките на което на Д.Т. е дадена възможност да упражни правата си по закон, но
тя не го е сторила и не е оспорила постановените в това производство съдебни
актове. Жалбоподателят моли за отмяна на решението, отхвърляне на предявените
искове и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.
В подадения отговор
адв.Л., като пълномощник на Д.Т., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда доводи, че първоначално
образуваното съдебно производство е разделено и предмет на настоящия правен
спор са останали исковете с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.28 ЗЗД и чл.33 ЗЗД, с оглед на което не следва да бъдат обсъждани наведените от въззивника доводи относно иска за разваляне на договора и
иска с правно основание чл.108. Изтъква, че уваженият от първоинстанционния
съд иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД не се погасява по давност,
както и че правото на ответника да прави такова правопогасяващо
възражение е преклудирано. Развива съображения, че
районният съд подробно е анализирал клаузите на договора за продажба на
наследствени права и е направил законосъобразни и обосновани изводи при
тълкуването на същите. Изтъква, че към настоящия правен спор са неотносими оплакванията на въззивника,
касаещи изпълнението на задълженията по алеаторния
договор за издръжка и гледане и обвързващата сила на съдебните актове в делбеното производство. Посочва, че районният съд не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и
е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Моли решението да бъде
потвърдено и да бъдат присъдени деловодните разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден, но недопустим, поради следните съображения:
Районен съд-Враца е
сезиран с искова молба на Д.И. *** против И.Б.И. от с.гр., с която са предявени
следните обективно съединени искове: 1/ Иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД
- за разваляне на сключен между страните договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка; 2/ Иск с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД - за връщане на даденото по разваления договор; 3/ Иск с правно
основание чл.26, ал.1,пр.3-то ЗЗД - за прогласяване нищожност на сключен между
страните договор за продажба на наследствени права поради противоречие с
добрите нрави; 4/ Иск с правно основание чл.29 ЗЗД - за унищожаване на договора
за продажба на наследствени права поради измама; 5/ Иск с правно основание
чл.33 ЗЗД - за унищожаване на същия договор като сключен при крайна нужда.
Въз основа на
исковата молба пред РС-Враца е образувано гр.д.№ 1458/2017 г. С постановено по
същото дело Определение № 653/31.03.2017 г. районният съд е постановил да бъде
разделено производството, като гр.д.№ 1458/2017 г. е продължило да се движи по
исковете с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. За разглеждането
на останалите три иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.29 ЗЗД и
чл.33 ЗЗД е образувано гр.д.№ 1518/2017 г. по описа на РС-Враца, по което е
постановено обжалваното Решение № 2/02.01.2018 г.
В исковата молба и
в допълнителна такава от 13.04.2017г. ищцата Д.Т. твърди, че на 13.06.2014 год.
е подписала договор, с който е продала на ответника И.Б.И. наследствените си
права, останали й в наследство от покойния й съпруг Я.Т., в съвкупността от
които се включва и наследствената й 1/4 ид. ч. от
апартамент **** етаж в жилищен блок № **** в ж.к. „****” в гр. Враца, за сумата 200 лв. Поддържа, че към датата на
сключването на договора само данъчната оценка на нейната наследствена част е била 3516,50 лв., а пазарната
цена на целия апартамент е била далеч
по-висока от неговата данъчна оценка. Изтъква, че така сключеният на основание
чл. 212 от ЗЗД договор накърнява изискванията на еквивалентност на насрещните престации, поради което противоречи на добрите нрави и води
до неговата нищожност. Наред с това твърди, че при подписването на договора е
била въведена в заблуждение от ответника относно неговото съдържание и цел,
като й било казано, че посочената в договора сума от 200лв. е таксата, която
следва да се плати по алеаторен договор за гледане и
издръжка, който сключила на същата дата с ответника, т.е. че договора по чл.
212 от ЗЗД е само формален. Сочи, че не е човек с правни познания и не е
съзнавала, че подписва договор, с който прехвърля наследствените си права от
покойния й съпруг, както и че представата й във връзка с този договор е била,
че се урежда въпросът за заплащането на дължимата държавна такса по алеаторния договор. Тази представа, според ищцата, имала
решаващо за нея въздействие при подписването на този договор. Твърди, че едва
ли би се съгласила да си прехвърли наследствените си права, в които освен 1/4 ид. част от апартамента влизал още и лек автомобил, за
такава малка сума, ако е знаела, че подписва такъв договор. Поддържа също, че
не е получавала никакви суми от ответника, включително и посочената в договора
продажна цена от 200 лв. Изтъква, че след смъртта на съпруга й била в много
тежко материално положение и в недобро здравословно състояние - останала без
каквито и да са доходи, с изключение на месечна пенсия в размер 134,26 лв. към
датата на подписването на договора, и изпитваните материални затруднения я били
поставили в състояние на крайна нужда, което я мотивирало да потърси начин за
осигуряване на спокойствие, грижи и издръжка и така на 13.06.2014 год.
прехвърлила на ответника собствената си 1/2 ид.ч. от
апартамент **** на жил. блок № **** в ж.к. "****" в гр.Враца срещу задължението на
последния да я гледа и издържа. Твърди, че при самото подписване на договора й
били поднесени много страници, които подписвала без да ги чете и едва
впоследствие разбрала, че е подписала и договор за прехвърлянето на наследствените
й права от покойния й съпруг. Счита, че е сключила договора поради грешка,
както и при заблуждение от нейна страна и при явно неизгодни условия. Моли
съда, да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договора,
сключен между нея и ответника на 13.06.2014 г. на основание чл. 212 от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави и липсата на насрещна престация,
а при условие, че не са налице изискванията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, да
прогласи унищожаемостта на договора, на основание чл.28,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал.1, предл. 2 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.Б.И.. В писмена
молба по делото от 23.06.2017 г., както и в писмената защита процесуалният
представител на ответника твърди, че предявените искове са недопустими, тъй
като спорът е разрешен с влязло в сила решение № 666 от 24.10.2016 г. по делбено гр.д. № 1083/2016г. по описа на ВРС, по което
ищцата е била страна, и спорното право е придобило качеството на присъдено
нещо, поради което е налице забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК. Тези доводи се
поддържат и във въззивната жалба и по своята същност
са свързани с допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Във връзка с така
направеното възражение, въззивният съд е изискал и към настоящето дело е
приобщено гр.д.№ 1083/2016 г. по описа на РС-Враца.
От същото се
установява, че е било образувано на 11.03.2016 г. по искова молба на И.Б.И. ***
и Д.И.Т. от с.гр., с която против А.Я.Т. *** е предявен иск за делба на
наследство, оставено от Я.Т., починал на 08.11.2013 г. В исковата молба се твърди, че страните са
съсобственици на общо имущество, състоящо се от недвижим имот - апартамент ****
на жил. блок № **** в ж.к. "****" в гр.Враца, както
и лек автомобил с рег.№ ВР **** ВХ, марка "Рено Клио".
Посочва се, че правата на страните върху недвижимия имот са следните: 1/4 ид.ч. за ответника А.Т. и 3/4 ид.ч.
- за ищеца И.И., от които 2/4 ид.ч.
са му прехвърлени от ищцата Д.Т. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 142, т.ІІІ, рег.№ 2225, нот.д.№ 239/2014 г. и 1/4 ид.ч.
му е прехвърлена от ищцата Д.Т. с договор за продажба на наследствени права от
13.06.2014 год. Посочва се също, че по отношение на автомобила правата на
страните са: 1/2 ид.ч.
за ищцата Д.И.Т. и по 1/4 ид.ч. за ищеца И.Б.И. и А.Я.Т.,
като ищецът И.И. е придобил своята част от Д.Т. по
силата на същия договор за продажба на наследствени права от 13.06.2014 год..
По делото са били
представени писмени доказателства, сред които и договора за покупко-продажба на
наследствени права от 13.06.2014 г., който не е оспорен от страните.
С Решение № 397/06.07.2016
г. по гр.д.№ 1083/2016 г. Районен съд-Враца е уважил иска и е допуснал съдебна
делба на недвижимия имот и на лекия автомобил при посочените в исковата молба
права.
С Решение № 666/01.11.2016
г. Районен съд-Враца е постановил да бъде изнесен на публична продан недвижимия
имот, а лекия автомобил е възложил в дял и изключителна собственост на съделителката Д.Т., като я е осъдил да заплати суми за
уравнение дяловете на останалите съделители.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Съдебното
производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в
което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения
съд спорове между съделителите относно
правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост. Разпоредбата
на чл.342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните
спорове между съделителите. Тази разпоредба не
изключва възможността, ако някой от съделителите е
пропуснал да направи възраженията си в този срок, или ако преюдициалните
спорове не могат да бъдат разгледани в рамките на делбеното
производство, както е в случая с конститутивните
искове за унищожаването на прехвърлителната сделка,
тези искове за защита на правата да бъдат предявени по общия исков ред докато е
висящо производството по допускане на делбата. В този случай, поради
обуславящия характер на второто дело, заведено след иска за делба, делбеното производство следва да бъде спряно до
приключването му на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Споровете между
съсобствениците по въпросите с преюдициално значение
за изхода на делото в първата фаза на делбеното
производство, се преклудират с влизане в сила на
решението по чл.344, ал.1 ГПК, с което се допуска съдебна делба. Този съдебен
акт формира сила на пресъдено нещо по въпросите за
наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в
съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл.299, ал.1 ГПК за
пререшаване на спор, разрешен с влязло в законна сила съдебно решение, по
същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права,
осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права да били
релевирани в съдебното производство или не. /в
този смисъл е и съдебната практика, залегнала в Решение № 66 от 16.06.2014 г.
по гр.д.№ 5605/2013 г., І гр.отд. на ВКС, Решение №
112 от 07.11.2014 г. по гр.д.№ 1394/2014 г., ІІ гр.отд.
на ВКС и др./
В случая влязлото в
сила Решение № 397/06.07.2016 г. по гр.д.№ 1083/2016 г. на РС-Враца формира
сила на пресъдено нещо, че е налице съсобственост
върху недвижимия имот и лекия автомобил между лицата И.Б.И., А.Я.Т. и Д.И.Т.
при посочените права. Силата на пресъдено нещо преклудира всички незаявени от съделителите права, които биха имали значение за
постановяване на решението по допускане на делбата. От изложените по-горе в
мотивите твърдения в исковата молба, на които ищцата основава трите си искови
претенции, е видно, че същите касаят факти, настъпили преди приключване на
съдебното дирене в първата фаза на делбеното
производство, поради което са преклудирани от силата
на пресъдено нещо и забраната на чл.299, ал.1 ГПК. Иначе
казано, до съда е отнесен повторен спор относно валидното действие на договора
за покупко-продажба на наследствени права от 13.06.2014 г., на който ищцата Д.Т.
веднъж вече се е позовала в делбеното производство и
чието действие е зачетено от нея като ищец, както с оглед посочените права, при
които е поискала да бъде допусната
съдебната делба, така и с оглед липсата на жалба против решението, с което
делбата е допусната именно при тези права. Не могат да бъдат възприети
наведените в настоящето производство доводи, че решението в делбеното
производство няма обвързваща сила по отношение на Д.Т., тъй като тя е участвала
като съделител само по отношение на лекия автомобил,
но не и на недвижимия имот. Както бе посочено, Д.Т. е била ищец и в подадената
и подписана от нея искова молба са посочени права на страните, формирани при
зачитане действието на договора за продажба на наследствени права. Освен това
част от продаденото наследствено имущество е и лекия автомобил, по отношение на
чиято делба Д.Т. е участвала като страна в делбеното
производство, а кръгът на останалите съсобственици е определен като е отчетено
валидно действие на договора за продажба на наследствени права и въз основа на
придобитите по силата на този договор права съделителят
И.И. е признат за съсобственик на вещта с права 1/4 ид.ч.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че споровете по въпросите с преюдициално значение за изхода на делбеното
производство, в т.ч. споровете относно действителността на договора за
покупко-продажба на наследствени права от 13.06.2014 г., са преклудирани,
поради което на основание чл.299, ал.2 ГПК въззивният съд следва да обезсили съдебното
решение и да прекрати производството по делото.
С оглед изхода на
спора на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника И.И.
следва да бъдат присъдени деловодните разноски за двете съдебни инстанции в общ
размер от 850,00 лева.
Водим от горното и
на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
2/02.01.2018 г.по гр.д.№ 1518/2017 г. на Районен съд-Враца поради недопустимост
на предявените искове, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
На основание чл.78,
ал.4 ГПК ОСЪЖДА Д.И.Т. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Б.И. с ЕГН **********
*** сумата 850,00 лева, представляваща деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението подлежа
на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........