Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 20.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2568 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на разглеждане са
обективно съединени искове с правно основание чл. 95 от Закона за авторското
право и сродните му права (ЗАПСП) и чл. 95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП.
Ищецът „М.“ –
сдружение с нестопанска цел, твърди да има сключен договор с BMI, чийто член е В.Р.Д.(V. R. J.), за двустранно представителство. Сочи, че въз
основа на този договор представлява сдружението на територията на Република
България. На 23.02.2018 г. без да притежава отстъпени права ответникът „Ф.Г.“
ЕООД използвал за озвучаване на стопанисвания от него кафе-бар „Black Label by
Harem, находящ се в гр. София на бул. „Цар Освободител“ посредством озвучаване
на запис на песни, чийто автор на текст и композитор е V. .R.J., а именно: Do It Myself, Pull The Trigger, Problems,
Yung Godq Tsunami, Losin Control, Try It, Let Me In. Твърди се,
използването на произведенията без да е
договорено възнаграждение е причинило вреда на автора като се претендира
обезщетение от по 500 лв. за текст и музика за всяка от песните в общ размер от 8 000 лв.
Ищецът иска също така ответникът да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника, в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не депозира отговор по исковата молба.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – юрк. Т., поддържа исковете. Сочи като
всекидневници в-к „Труд“ и в-к „24 часа“, а за телевизионен оператор с
национално покритие – „Би Ти Ви“. Претендира разноски като е представен списък.
Ответникът не изпраща
представител и в съдебно заседание.
Съдът като обсъди наведените в процеса
доводи с оглед събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът
намира следното:
От представените
доказателства се установява, че ищецът е вписан в регистъра на Министерство на
културата като организация за колективно управление на авторски права, начини
на използване и обекти на закрила по смисъла на ЗАПСП в това число: за
възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения,
свързани с музика, разпространение на записи, съдържащи такива произведения,
публично изпълнение на такива произведения.
Между ищеца и В.М., Inc (BMI) е сключен договор за
предоставяне на ищеца всички права върху излъчване или публично изпълнение на
произведения на BMI в това число и за музикални произведения, за които правата за издаване на
територията на Съединените американски щати, нейните територии, владения и
територии под попечителство и П.Р.са или по време на договора ще бъдат в
репертоара на BMI, по отношение на които BMI държи правата за изпълнение на територията на
Република България. Договорено е всяка от страните по договора да предприема
кавито и да са производства, които биха могли да бъдат необходими, подходящи
или целесъобразни за възстановяване на вреди по отношение на или за накърняване
или за друго нарушаване на правата на носителя на авторско право на което и да
е произведение, обхванато от договора – чл. 14.
Не се спори по делото,
писмо от 25.02.2019 г. и вписаните данни
в база данни W.I.D., налична в информационната мрежа CIS-Net сочи, че V. R.J.е член на BMI.
От заключението на вещото
лице Й.А. се установява, че база данни W.I.D. – Works Information
Datebase (за идентификация на
произведения) и I.P.I. – база данни за идентификация
на правоносители посредством
информационната мрежа CIS-Net като композитор, автор на текста и изпълнител на
песните Do It
Myself, Problems, Yung God, Tsunami, , Try It и Let Me In е посочен R.J.V. с артистичен псевдоним Russ. R.J.V. е отразен като изпълнител, композитор и автор на
текста съвместно с трети на спора лица на песните песните Pull The Trigger, Losin
Control..
От разпита на свид. Павлов
се установява, че при посещение на заведение, озвучено с тонколони, чул изпълнение
на песни на адрес: гр. София, бул. „Цар ******Р. и изпълнени от него.
Свидетелят отбелязвал наименованията на песните и техния изпълнител като
потвърди, че процесните песни са и идентифицираните от него. От получения касов
бон свидетелят видял изписано наименованието „Ф.Г.“ – обстоятелство, видно и от
наличния по делото касов бон.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 95 ЗАПСП
Законът утвърждава изключително право на създателя на материализиран интелектуален продукт на изкуството да определи начина и условията за използването му. Реализацията на така утвърденото право се обезпечава посредством задължението на всички останали правни субекти да зачитат авторството и да се въздържат от действия, включени в обхвата на признатото право без да са били предварително и изрично овластени да използват произведението. Пренебрегването на това задължение съставлява нарушение, ангажиращо отговорността на нарушителя да възмезди автора за претърпените вреди. Отчитайки естеството на авторското право законът легитимира автора да получи и равностойността на парична санкция за накърненото авторско право. Така предявеният иск предполага да бъде установено в процеса, че ответникът е използвал произведение, създадено от твърдяния автор без предварително сключен договор с организация за колективно управление на посочените категории авторски права, претърпяна вреда от носителя на авторското право, съставляваща пряка и непосредствена последица от нарушението като при определяне на размера от значение са всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, съответно реализираните от нарушителя приходи от нарушението и при липса на достатъчно данни за размера на обезщетението – не по-малко от 500 лв.
Нормата на чл. 95в ЗАПСП
овластява ищеца като организация за колективно управление на права от свое име
да отстоява поверени им за управление чужди авторски права. Активната
процесуалноправна легитимация произтича от сключения договор без да е
необходимо непосредствено изследване обема на предоставените права. Установява
се, че ищецът има сключен договор с чуждестранна сродна организация, чиито
членове са и посочените автори. При тези обстоятелства съдът приема, че ищецът
е легитимиран да предяви за защита техните права.
По изричен текст на
закона – чл. 18 ал. 2 т. 3 ЗАПСП публичното представяне на музикалното
произведение е форма на използването му. Заведението с оглед неограничения
достъп до него съставлява публично място, а възпроизвеждането на произведението
по начин, позволяващ възприемане на съдържанието на произведението сочи на
използване в установения от закона смисъл. Доказателствата позволяват еднозначен
извод, че нарушението е извършено при възложена от ответното дружество работа.
Съгласно чл. 18 ал. 1 ЗАПСП авторът има изключително право да използва произведението си, поради
което и представянето на музикалните произведения изисква изрично и предварително
разрешение било от автора, било от организация за колективно управление на
права. Тъй като установеното в процеса публично представяне на музикалното
произведение не се включва в никое от изрично предвидените в закона изключения
за свободно използване съдът приема за доказано нарушение на авторските права,
касаещи музиката и текста на музикалното произведение.
Както е указано и с
доклада по делото законът установява механизъм за формиране размера на
обезщетението. Освен типичната за обезщетението възмездителна функция,
обуславяща отстраняване на причинена вреда за автора –в случая, пропуснатата сигурна
възможност за увеличаването му предвид предписаната възмездност на ползването,
нормата на чл. 95 ал. 4 ЗАПСП изрично придава на обезщетението и превантивна функция.
Следователно справедливото обезщетение следва да отчита както непосредствения
интерес за автора да получи възнаграждението си, така и обществения интерес от
безусловно зачитане на авторското право. По делото не се твърдят обстоятелства,
обосноваващи произтекли от нарушението неимуществени вреди за авторите, поради
което този показател за остойностяване на справедливото обезщетение е
неприложим. При тези съображения съдът приема за налична хипотезата на чл. 95а ал.
1 т. 1 ЗАПСП, определяща минимален размер на обезщетението от 500 лв.
Настоящият състав приема,
че макар и музикалното произведение да е представено в цялост, то съставлява
съвкупност от отделни материализирани продукти на интелектуалната дейност. С
оглед принципа за всеобхватност на защитата на авторското право всеки от
интелектуалните продукти обуславя подлежащо на обезвреда право. Нормативно
предписаната долна граница на обезщетението ангажира съда да третира сумата от
500 лв. като безусловно утвърден минимален размер на справедливо обезщетение за
всяко нарушено право съответно върху музика и текст. Тъй като в процеса не се
установяват данни, позволяващи прилагане на утвърдения механизъм за оценка на
вредите съгласно чл. 95 ал. 2 и 4 ЗАПСП, настоящият състав възприема сумата от
500 лв. като съответна на естеството на нарушението.
От доказателствата се установява обаче, че R.J.V. е съавтор, а не
автор досежно самостоятелните обекти на авторска защита музиката и текста на
песните Pull The
Trigger и Losin Control. Вземането, произтичащо от нарушението на
авторските права легитимира всеки от съавторите да претендира и получи
съответна част от възнаграждението. Нормата на чл. 8 ал. 4 ЗАПСП изрично
утвърждава разделността на това имуществено право. При положение, че
обезщетението цели да компенсира увредения имуществен интерес настоящият състав
приема утвърдения механизъм за приложим и при нарушено авторско право. Всеки от
авторите на собствено основание има право да търси обезщетение, съответно на
следващия му се дял от възнаграждението. Това ще рече, че никой от авторите
няма право да получи цялото обезщетение. Същевременно понеже обезщетението
произтича от естеството на нарушението на правата няма основание неговият
размер да зависи от броя на съавторите. Нарушителят дължи нито повече, нито
по-малко от размера на обезщетението, съответстващ на извършеното нарушение.
При тези съображения настоящият състав прием, че следва да преосмисли
практиката си, отдаваща значение на броя на съавторите. Ищецът предявява
единствено правата на R.J.V., поради което и следващото му се обезщетение
следва да бъде редуцирано. Тъй като не се твърди авторите да са договорили
изрично дялове в следващото се възнаграждение, поради което съдът приема за
меродавно предположението, установено с нормата на чл. .8 ал. 4 изр. второ
ЗАПСП като по отношение на тези песни искът е основателен да сумата от по 250
лв. съответно за музика и текст или по 500 лв. на произведение, до която сума
така предявените искове следва да бъда бъдат уважени, а за разликата до пълния
им размер от по 500 лв. или 1000 лв. за произведение – да бъдат отхвърлени.
Доказано е изключителното
право на R.J.V. досежно останалите музикални произведения – Do It Myself,
Problems, Yung God, Tsunami, , Try It и Let Me In, поради което следващото му се възнаграждение е от по 500 лв. съответно за
музика и текст.
Установеното парично
задължение е лихвоносно, а нарушението на авторското право сочи на деликт по
смисъла на закона, обуславящо и забавата на ответника преди датата на
предявяване на иска. Ето защо главницата следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва от заявения момент до окончателното погасяване на лихвоносното
задължение.
По иска с правно основание чл. чл.
95б ал. 1 т. 6 ЗАПСП
Законът предписва
огласяване на съдебното решение, когато бъде установено нарушение на авторско
право. Ето защо и при достигнатия извод, че музикално произведение е използвано
без предварително разрешение диспозитивът на решението следва да бъде разгласен
за сметка на ответника. Посочените оператори на медийния пазар отговарят на
установените в закона критерии.
По разноските
При установения изход от
спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и
доказани в производството разноски съобразно уважената част от исковете.
Законът признава право на страна в процеса, обезпечила защитата си чрез
юрисконсулт, да бъде възмездена за ангажирания ресурс. Изрично е предписан и
механизма за остойностяване на това обезщетение – установения ред по чл. 37
Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно
чл. 25 ал. 1 ЗПП за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съгласно чл.. 37 ал. 1 ЗПП конкретният
размер на правната помощ зависи от вида и количеството на извършената работа.
Предвид обстоятелството, че ищецът е специализиран в отстояване на авторските
права, а и предвид поставените в рамките на процеса въпроси, конкретният случай
определя типичен характер на спора. Количеството извършена работа от
юрисконсулт Т. също така не разкрива специфика, откроявяща случая от обичайния
за ищеца. При тези обстоятелства настоящият състав приема за съответно на
извършената работа възнаграждение в размер на 100 лв., редуциран пропорционално
на уважената част от исковете.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК*******със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Сдружение на композитори адвотри на
литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно
управление на авторски права „М.“, ЕИК ******* с адрес по делото: гр.
София, ул. „*******както следва:
1.
на основание чл. 95 ЗАПСП сумата от 7000,00 (седем хиляди) лева – общ
размер на обезщетение за нарушено на авторско право на В.Р.Д.(V.
R. J.) като композитор и автор на текста посредством
представяне на музикални произведения Do It Myself Problems, Yung God, Tsunami, Try It и Let Me In – по 1000 лв. за всяка песен и по 500 лв. за песните Pull The Trigger и Losin Control, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1000 лв.
2.
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 582,70 лв. – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.
95б ал. 1 т. 6 ЗЗАПСП „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК*******със
седалище и адрес на управление:*** да разгласи диспозитива на решението в два
всекидневника – в-к „24 часа“ и в-к „Труд“ и чрез телевизионна организация с
национално покритие „Би Ти Ви“ в часовия диапазон 20:00 – 22:00 ч.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия: