РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пловдив, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. еоргиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20235000500428 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.
№22688/14.07.2023 г., подадена от Б. Й. Б., чрез адв. Н. С., срещу Решение №873/25.06.2023
г. по гр.д.№2108/2022 г. на ПОС – 3-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
за сумата над 3000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – преживяно притеснение,
неудобство и страх от повторно осъждане, в резултат на повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила Присъда №54/19.02.2019 г. по НОХД №1072/2016 г. на ПРС – 14
н.с. Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, противоречие със
събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. Съдът правилно е
приел, че наказателното производство срещу ищеца е продължило необосновано дълъг срок,
но е омаловажил въздействието му върху ищеца. Нарушен е принципа на справедливостта
по чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на обезщетението. Съдът е кредитирал
показанията на свидетелите, но не ги е анализирал правилно, като част от тях е игнорирал, и
е кредитирал заключението на оспорената съдебно-психологична експертиза. Ищецът е
привличан три пъти като обвиняем в досъдебното производство, участвал е в 26 съдебни
заседания пред първостепенния съд, и две заседания пред въззивния съд. Наказателното
1
производство е продължило повече от 5 години, през които Б. е живял в стрес и напрежение
от изхода на делото. Част от мотивите на съда противоречат на надлежно приобщени
доказателства /свидетелство за съдимост/, а в друга част те са непоследователни.
Неправилно съдът е приел ищецът да е осъществявал „продължително противоправно
поведение“ и „трайно неправомерно поведение“ на базата на справка за криминалистични
регистрации от 2014 г., представена от П. – криминалистичната регистрация не съставлява
доказателство за противообществени прояви. Видно от приложеното свидетелство за
съдимост, ищецът има една противообществена проява, като наказателното производство е
приключило със споразумение по НОХД №3476/2014 г. на ПРС. Повдигнатото на ищеца
незаконно обвинение е за тежко престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ за срок от
една до десет години, поради което по време на наказателното производство той е търпял
притеснение от възможността да бъде осъден повторно, с тежки за него последици. Съдът
безкритично е приел изводите на оспореното заключение на СПЕ, като не е взел предвид, че
то не съответства на събраните доказателства – вещото лице невярно е приело, че по време
на наказателното производство ищецът е заминал в чужбина, създал семейство и му се е
родило дете, което не съответства на установеното по делото, че той е заминал за Н. на
21.03.2019 г. след отмяната на мярката му за неотклонение, и в експертизата не е отчетено,
че от приключването на наказателното производство са изминали четири години, през които
ищецът е възстановил психическото си състояние и е подредил живота си. Настоява се за
отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по същество в
тази част, с което искът да бъде уважен до пълния му предявен размер. Заявява се претенция
за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
Пред въззивната инстанция страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови
доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан,
поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с
въззивните жалби оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното от фактическа страна:
2
Между страните не се спори, а и се установява от приложените материали от проведеното
наказателно производство, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 20.10.2014 г. /на л.78 от приложеното ДП/ по Досъдебно
производство №169/2014 г. по описа на РУ на МВР – гр. С., пр.пр. №4429/2014 г. на РПр-
Пловдив, ищецът Б. Й. Б., тогава на 21 години, е бил привлечен в качеството на обвиняем по
обвинение за извършено от него престъпление с правна квалификация чл.195, ал.1, т.1, пр.1,
т.5 във вр.чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 21.02.2014 г. до
22.04.2014 г., в с. Й. Г., в съучастие с друго лице и чрез използване на МПС, след
предварително сговаряне в немаловажен случай, при условията на продължавано
престъпление е отнел чужди движими вещи – на 21.02.2014 г. - 1340 кг. ечемик на стойност
469 лв., и на 22.04.20014 г. - 2100 кг. ечемик на стойност 735 лв. от владението на
собственика. На същата дата по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„Подписка“, и той е разпитан в качеството на обвиняем /на л.81/.
Към момента на привличането му в качеството на обвиняем, съгласно извършената
служебна справка за съдимост на л.74 от ДП, ищецът е бил осъждан с влязло в сила
29.09.2014 г. споразумение по НОХД №3476/2014 г. на ПРС – I н.с., за извършено на
03.04.2013 г. престъпление с правна квалификация чл.197, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5 , вр.
чл.194, ал.1 от НК, за взломна кражба, извършена в съучастие с други лица, като до
приключване на съдебното следствие пред първостепенния съд предмета на престъплението
е бил върнат на собственика. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, чието изтърпяване е било условно отложено за срок от три години.
На 22.10.2014 г. на ищеца са предявени материалите от досъдебното производство /от
протокол на л.86/.
На 15.01.2015 г. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт в съда, по който е било
образувано НОХД №185/2015 г. на ПРС – XXV н.с., като с Разпореждане от 26.01.2015 г. на
съдията-докладчик съдебното производство е било прекратено, и делото – върнато на РП –
Пловдив, поради констатирани съществени пороци на обвинителния акт. Разпореждането за
прекратяване на съдебното производство е било протестирано с частен протест от РПр.-
Пловдив, по който е образувано в.ч.н.д.№225/2015 г. на ПОС, по което е постановено
Определение №169/16.02.2015 г., с което е потвърдено разпореждането от 26.01.2015 г. за
прекратяване на съдебното производство.
След връщане на делото, на 18.03.2015 г. ищецът отново е бил привлечен в качеството на
обвиняем /с Постановление на л.107 от ДП/, по прецизирано обвинение за същите деяния,
без промяна на правната квалификация на престъплението, в което е обвинен. На същата
дата е бил разпитан в качеството на обвиняем /от протокол на л.111/.
С Постановление от 24.04.2015 г. на наблюдаващия прокурор от РПр-Пловдив досъдебното
производство е било спряно, поради постъпили данни, че друг от съизвършителите е
напуснал страната и не може да бъде открит. С Постановление от 29.06.2015 г. /на л.131 от
ДП/ досъдебното производство е било възобновено.
3
На 09.10.2015 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем /с Постановление на
л.24, т.2 от ДП/, по прецизирано обвинение за същите деяния, при непроменена правна
квалификация на обвинението. На същата дата е разпитан в качеството на обвиняем.
На 23.10.2015 г. и на 13.01.2016 г. /на л.68 и на л.79, т.2 от ДП/ на назначения му служебен
защитник са били предявени материалите по досъдебното производство.
На 11.02.2016 г. срещу ищеца и още 5 лица, като съизвършители на деянията, е внесен
обвинителен акт в съда, и по него е образувано НОХД №1072/2016 г. на ПРС – XIV н.с. По
така образуваното съдебно наказателно производство за период от три години са били
проведени общо 21 открити съдебни заседания в периода от 11.02.2016 г. до 19.02.2019 г. -
на 05.04.2016 г.; на 27.04.2016 г.; на 01.06.2016 г.; на 06.07.2016 г.; на 14.09.2016 г. ; на
24.10.2016 г.; на 30.11.2016 г.; на 13.02.2017 г.; на 07.04.2017 г.; на 14.06.2017 г.; на
01.09.2017 г.; на 08.11.2017 г.; на 16.01.2018 г.; на 13.02.2018 г.; на 17.04.2018 г.; на
05.06.2018 г.; на 18.07.2018 г.; на18.09.2018 г.; на 08.11.2018 г.; на 17.12.2018 г. и на
19.02.2019 г., когато е постановена Присъда №54/19.02.2019 г., с която ищецът е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение.
В така проведеното първоинстанционно наказателно производство ищецът се е явявал лично
и с назначеният му служебен защитник в 20 от проведените 21 открити съдебни заседания,
но само в 7 от тях е бил даден ход на делото /на 14.09.2016 г., на 30.11.2016 г., на 14.06.2017
г., на 16.01.2018 г., на 13.02.2018 г., на 08.11.2018 г. и на 19.02.2019 г./. В останалите 14
съдебни заседания ход на делото не е бил даван, като при 13 от тези случаи ищецът не е
ставал причина за отлагане на делото. Единствено в насроченото открито съдебно заседание
на 18.09.2018 г. ищецът не се е явил, въпреки че е бил редовно призован. По делото са
постъпили сведения /справка от гранична полиция на л.427 от нохд №1072/2016 г./, че
ищецът е напуснал пределите на Република България на 07.08.2015 г. Съдът е приел, че
ищецът е задължен да се явява лично в съдебните заседания, но същевременно са налице
условията за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което не е променил мярката
му за неотклонение, а е приел за целесъобразно делото да бъде отложено за друга дата, тъй
като значителна част от важните за делото свидетели не са били редовно уведомени. В
същото съдебно заседание, наред с отсъствието на ищеца, са били налице и други причини
за недаване ход на делото /отсъствие на още двама от подсъдимите и нередовно призоваване
на голяма част от свидетелите/. В съдебното заседание на 13.02.2017 г. не се е явил
служебният защитник на ищеца, но делото е било отложено поради липса на член на
съдебния състав – един от съдебните заседатели. Поради невъзможност да участва в състава
на съда занапред, този съдебен заседател е бил заменен с нов член на съдебния състав, което
е наложило съдебното производство да започне отначало, и постигнатият процесуален
напредък от съдебните заседания на 14.09.2016 г. и на 30.11.2016 г., е бил изгубен.
Така постановената оправдателна присъда е била протестирана от Районна прокуратура -
Пловдив, и по депозирания протест на 08.07.2019 г. е образувано ВНОХД №1325/2019 г. на
ОС – Пловдив. По образуваното въззивно производство са били проведени две открити
съдебни заседания – на 12.09.2019 г. и на 06.11.2019 г., като и на двете дати ищецът се е
4
явил лично и с назначеният му служебен защитник. В първото съдебно заседание не е бил
даден ход на делото, поради независещи от ищеца причини. С постановеното въззивно
Решение №275/02.12.2019 г. постановената оправдателна присъда по отношение на ищеца е
била потвърдена. Въззивното решение е било окончателно.
При така събраните писмени доказателства от приложеното ДП №169/2014 г., и материали
по НОХД № 1072/2016 г. на ПРС, съдът намира за установено от фактическа страна, че на
20.10.2014 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за това престъпление е било предвидено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години. Наказателното производство срещу него
е продължило общо 5 години, 2 месеца и 2 дни, през които ищецът е търпял мярка за
неотклонение „Подписка“ в периода от 20.10.2014 г. до 19.02.2019 г. /четири години и
четири месеца/, бил е ангажиран лично за участие в процесуално-следствени действия в
досъдебното производство общо 4 дни /на 20.10.2014 г., 22.10.2014 г., 18.03.2015 г. и
09.10.2015 г./ и се е явявал лично в открити съдебни заседания в съдебното производство
общо 22 дни. Два пъти срещу него е бил внасян обвинителен акт в съда, като в единия
случай съдебното производство е било прекратено в разпоредително заседание.
Съдът намира, че при тези данни наказателното производство срещу ищеца не е проведено в
разумен срок – установява се двукратно връщане на производството в предходна фаза,
поради допуснати процесуални нарушения и пропуски от органите на досъдебното
производство и П. /с разпореждане от 26.01.2015 г. по НОХД №185/2015 г. на ПРС и с
Постановление от 16.12.2015 г. на прокурора за връщане на делото на разследващия орган за
извършване на допълнителни процесуално-следствени действия и надлежно предявяване на
материалите по разследването/; след осъществен напредък в съдебното производство по
НОХД №1072/2016 г., съдебното следствие е започнало отначало, поради смяна на съдебния
състав. Съдебното производство многократно е било отлагано, без да бъде даван ход, и без
да бъде осъществен напредък. Въпреки че съдебните заседания са насрочвани през
непродължителни периоди от време /през период в рамките на 45 дни, само през съдебната
ваканция през периоди от около 2 месеца/, общата продължителност на съдебното
производство е била значителна – три години, през които многократно ищецът е бил
задължен да се явява лично в насрочените 21 съдебни заседания.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите М. Б.а /майка на ищеца/ и св.Н. Л. /съсед, без
родство/.
Свидетелката Б.а заявява, че през 2014 г. синът бил много стресиран, че го съдели за
кражба на ечемик – полиция идвала в дома им, търсели навсякъде, но нищо не намерили,
нямали доказателства, и затова го оправдали. Той се притеснявал, че ще влезе в затвора,
понеже преди това имал друго дело, по което го били осъдили условно, и той се страхувал
да не го осъдят втори път. Ищецът имал предложения за работа в А. и в Г. в селското
стопанство за бране на плодове, на домати и на гъби, но заради делата срещу него не можал
да замине. Сега вече, след приключване на наказателното производство, отишъл на работа в
5
Г.. Преди това дело ищецът се чувствал добре сред приятелите си. Сред приятелите му
нямало други, които да са осъждани, и когато започнало наказателното производство срещу
него, той спрял да излиза от къщи, страхувал се да не влезе в затвора, плачел. Освен това
дело, той нямал други дела. Делото преди ечемика било през 2013 г., но във връзка с него
свидетелката не забелязала да е настъпила промяна при сина й. След като излязла
оправдателната присъда, ищецът видимо се променил – започнал да се радва. В началото на
2014 г. Б. гледал домати в оранжериите на своя вуйчо. След това помагал на баща си,
защото тогава семейството строяло къща. Б. търсил друга работа – искал да работи в
чужбина, а не в България, защото искал да подпомогне семейството с пари, но не могъл да
замине заради делата. Бащата на Б. починал по време на съдебното производство по
наказателното дело – тогава го викали като свидетел, и той припаднал в съда. Б. плачел,
като виждал какво става с баща му.
Свидетелката Л. установява, че познавала Б. от дете – бил кротък и весел, общителен. През
2014 г. в махалата се чуло, че Б. бил откраднал някакво жито. Тогава той се затворил, и не
излизал от дома си, в продължение на 2-3 месеца не искал да се вижда с никого. Съседите го
питали какво става, а той им отговарял, че е обвинен в кражба на жито. През 2014 г. бил
одобрен за работа в А., подготвял си документите да замине, но му казали, че не може да
замине, заради делата срещу него. Преди това свидетелката ходела с Б. да берат ябълки, и им
плащали надница по 15 лева на ден. Свидетелката познавала родителите на Б. – те били
много притеснени, не вярвали Б. да е извършил престъплението, в което е обвинен. Б.
постоянно плачел, като гледал как родителите му се притесняват, и се притеснявал какво ще
се случи с него. Тогава Б. живеел с родителите си и не бил семеен. Имал средно
образование. През 2016-2017 г. той ходел на интервюта за работа в Пловдив, но като се
установи, че срещу него има дела, не го наемали. Опитал през 2015 г., 2016 и 2017 г. да
работи и в гр. С., във фирма „П. п.“, но и там не го взели на работа, защото има дела срещу
него. На свидетелката не е известно Б. да е осъждан. Известно е, че преди това имало
друго дело, когато са го обвинили за кражба, но не знае подробности за това.
По делото е приета и Съдебно-психологическа експертиза вх.№1671/18.01.2023 г. /на л.65/,
изготвена въз основа на събраните по делото доказателства и след проведено
освидетелстване на ищеца за нуждите на експертизата в амбулаторни условия на 13.01.2023
г. От проведеното интервю-беседа с ищеца, проведен психиатричен преглед и
психологическо изследване, експертизата обосновава категоричен извод, че воденото срещу
ищеца Б. Б. наказателно производство и вземането по отношение на него на мярка за
неотклонение „подписка“ не са се отразили негативно на психологическия му статус, и е са
предизвикали неблагоприятни последици в различните аспекти на неговия живот. Не са
намерени обективни данни за влошено емоционално състояние в периода от привличането
му като обвиняемо лице до постановяване на окончателния съдебен акт. Не се установява да
е била налице житейска дезадаптация нито в социален, нито в семеен, нито в емоционален
или поведенчески план, нито в трудовия му маршрут. Не са налице настъпили негативни
промени, които да са в причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно
6
производство. При изслушването на експертизата вещото лице пояснява, че твърденията на
ищеца не кореспондират с анализа на житейските събития, настъпили през същия период в
живота на ответника. В хода на интервюто ищецът споделил за много различни работни
места, на които е работил през същия период, и за много хора, с които през този период се е
срещал и е общувал. Включително в периода на наказателното производство срещу него е
била създадена партньорска връзка и установено семейно съжителство извън територията
на България. Тези твърдения не кореспондират с твърденията да е ограничил в този период
контактите си, да не е излизал, да е била ограничена възможността му да пътува в чужбина.
При така събраните доказателства съдът констатира, че показанията на разпитаните
свидетели не кореспондират на заключението на приетата СПЕ. Съдът преценява
показанията на свидетелката Б.а при условията на чл.172 от ГПК, като отчита близката й
родствена връзка с ищеца /негова майка/, обосноваваща интерес от изход на делото в полза
на ищеца. При констатираното противоречие между показанията на св. Б.а и заключението
на приетата СПЕ, съдът не кредитира показанията на св. Б.а в частта им, в която същата
твърди, че именно от това наказателно производство ищецът бил много притеснен и
стресиран, не излизал от къщи, и плачел от страх, че ще влезе в затвора, докато предходното
наказателно производство, при което той е бил осъден с наказание „лишаване от свобода“
/чието изтърпяване е било условно отложено/, изобщо не го е разтревожило. В тази част
показанията на свидетелката Б.а са вътрешно противоречиви, нелогични, и житейски
неубедителни, поради което не ги кредитира. Съдът не кредитира показанията и на
свидетелката Л. в частта им, в която същата твърди именно във връзка с процесното
наказателно производство ищецът да не е можел да си намери работа в периода 2015-2017 г.
В тази част показанията на свидетелката не кореспондират със заключението на СПЕ, както
и с ноторния факт, че в свидетелството за съдимост за постъпване на работа не се отразяват
неприключените с влязла в сила осъдителна присъда наказателни производства, като
статусът, че лицето е осъждано, се основава само на влезли в сила осъдителни присъди, за
които не е настъпила реабилитация на осъденото лице. Самата свидетелка признава, че не е
наясно дали ищецът е бил осъждан преди това във връзка с предходното наказателно
производство срещу него. Същевременно, от показанията на св. Б.а се установява, че ищецът
не е имал желание да работи в България, а е искал да замине да работи в чужбина, и именно
такава работа е търсел. Същевременно, съдът кредитира заключението на изготвената СПЕ,
като го намира за подробно, логично, изготвено въз основа на проведено психологическо
интервю и специализирани изследвания на ищеца, и подкрепено от неговите собствени
изявления и споделени факти от личния му живот в периода на наказателното производство.
Заключението е било оспорено от процесуалния представител на ищеца, и е допуснато
изготвяне на нова експертиза от друго вещо лице по същата задача, но поради неоказано
необходимото съдействие от ищеца, тази експертиза е била заличена, поради което
констатациите и заключенията на приетата по делото СПЕ не са надлежно оборени или
разколебани.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
7
страна, че срещу ищеца е водено наказателно производство – досъдебно производство ДП
№169/2014 г., съдебно производство по НОХД № 1072/2016 г. на ПРС, в периода от
20.10.2014 г. до 02.12.2019 г. - общо 5 години, 2 месеца и 2 дни, по обвинение за
извършено тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК престъпление срещу собствеността, по
което обвинение ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 02.12.2019 г. Присъда
№54/19.02.2019 г., постановена по НОХД № 1072/2016 г. на ПРС, потвърдена с
окончателно Решение №275/02.12.2019 г. по ВНОХД №1325/2019 г. на ОС – Пловдив.
Наказателното производство срещу ищеца не е приключило в разумен срок, с оглед
необходимост двукратно производството да се връща в предходна фаза поради процесуални
нарушения на органите на разследването и П., както и поради необходимостта от повтаряне
на вече извършени процесуално-следствени действия в съдебната фаза, поради смяна на
съдебния състав. Ищецът е бил привлечен като обвиняем по посоченото наказателно
производство на 20.10.2014 г., когато е бил на възраст 21 години, като към датата на
привличане той е бил вече осъждан за тежко престъпление против собствеността,
извършено на 03.04.2013 г., с влязло в сила на 29.09.2014 г. споразумение, по НОХД
№3476/2014 г. на ПРС – I н.с., с характер на влязла в сила присъда, с което му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било условно отложено за
изпитателен срок от три години. Във връзка с процесното наказателно производство ищецът
е търпял най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ в периода от 20.10.2014 г. до
19.02.2019 г. /четири години и четири месеца/, бил е ангажиран лично за участие в
процесуално-следствени действия в досъдебното производство общо 4 дни /на 20.10.2014
г., 22.10.2014 г., 18.03.2015 г. и 09.10.2015 г./ и се е явявал лично в открити съдебни
заседания в съдебното производство общо 22 дни. Два пъти срещу него е бил внасян
обвинителен акт в съда, като в единия случай съдебното производство е било прекратено в
разпоредително заседание. Във връзка с наложената му мярка за неотклонение „подписка“,
както и необходимостта многократно и през кратки периоди да се явява лично за
извършване на процесуално-следствени действия в досъдената фаза и при провеждане на
открити съдебни заседания, в които присъствието му е било задължително, ищецът е бил в
невъзможност да реализира възможността си да работи сезонна работа в селското
стопанство в Г..
Не се установява ищецът да е бил реално затруднен да полага труд и да реализира трудови
доходи в страната в причинна връзка с процесното наказателно производство. От
показанията на св. Б.а се установява, че в периода на наказателното производство по
повдигнатото му обвинение за кражба на ечемик, ищецът е гледал домати в оранжерии на
своя вуйчо, след което е помагал на баща си в строителството на семейна къща. Ищецът в
този период търсел работа в чужбина и искал да работи извън страната, а не в България, тъй
като считал, че така ще получава по-добро заплащане за труда си. От показанията на св. Л.
се установява, че ищецът е кандидатствал в периода 2015-2017 г. за работно място във
фирми „К. т.“ /сега “Р.“/ и „П. п.“ и не е бил приет на работа там, но не се установява по
несъмнен начин неприемането му на работа в посочените фирми да е било в причинна
връзка именно с процесното наказателно производство срещу ищеца. Изводът за наличие на
8
връзка на процесното наказателно производство се опровергава от обстоятелството, че в
свидетелството за съдимост за постъпване на работа, изисквано съгласно чл.1, ал.1, т.5 от
НАРЕДБА № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на
трудов договор, във връзка с изискването на действащия в този период УКАЗ №1074 от
23.05.1974 г. за ограничаване заемането на отчетнически, материално-отговорни и други
длъжности от осъдени лица /отм., бр. 18 от 28.02.2020 г., в сила от 28.02.2020 г./, издавано
съобразно НАРЕДБА № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на
бюрата за съдимост, съгласно чл.39, ал.1 от Наредба №8 се вписват само осъжданията на
лицето, но не и висящите наказателни производства срещу него. Следователно, в този
период съдебният статус на ищеца е бил „осъждан“, но съобразно влязлата в сила
осъдителна присъда по различно от процесното наказателно производство.
Не се установява ищецът да е търпял неимуществени вреди извън обичайните за всяко лице,
срещу което се води наказателно производство – от приетата СПЕ се установява, че
емоционалният и психологически статус на ищеца в процесния период не е бил съществено
влошен в причинна връзка с наказателното производство срещу него, не е била смутена
способността му за нормално личностно функциониране, не е влошен трудовият му статус и
социалните му контакти – при проведеното прихологическо интервю ищецът е споделил за
множество трудови дейности, извършвани от него при различни работодатели в процесния
период, както и за активни социални контакти, в това число установяване на интимна
партньорска връзка и съжителство на семейни начала, и съхранен приятелски кръг.
Същевременно, съдът взема предвид, че воденото срещу ищеца наказателно производство
не е приключило в разумен срок, и е изисквало личното му присъствие при провеждане на
процесуално-следствените действия и откритите съдебни заседания, които са се провеждали
през непродължителни периоди от време. Тези ангажименти, във връзка с наложената на
ищеца мярка за неотклонение, реално са го възпрепятствали да започне работа в чужбина,
каквато е възнамерявал да започне, която е била желана от него и за която е бил одобрен.
Наказателното производство е започнало срещу него, когато той е бил на много млада
възраст – 21 г., и в изпитателния срок на предходно осъждане за подобно престъпление,
което е повишило тревожността му и несигурността за неговото бъдеще, и е създало
опасения за прилагане по отношение на него на ефективно наказание „лишаване от
свобода“.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/, който размер е съобразен с критериите за
справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., като кореспондира на тежестта на
повдигнатото обвинение /за тежко умишлено престъпление, наказуемо с наказание
„лишаване от свобода“ със специален минимум от 1 година/, неразумната продължителност
на наказателното производство /повече от 5 години, при наличие на връщане на
производството в предходни фази и повтаряне на съдебни процесуални действия/,
значителната лична ангажираност на ищеца с действия по разследването и открити съдебни
9
заседания /общо 26 дни/, същевременно този размер отчита, че ищецът е бил с най-леката
мярка за неотклонение /“подписка“/, която не го е възпрепятствала да води обичайния си
начин на живот, да работи и да реализира трудови доходи, както и да подкрепя близките си
/в изграждане на нова къща и отглеждане на зеленчуци/, не е било смутено социалното му
функциониране, запазен е неговият психологически и емоционален статус. Този размер е
съобразен с икономическата конюнктура в страната към момента на приключване на
наказателното производство, както и със съдебната практика по сходни случаи.
Макар да не е посочил правното основание на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, на което съдът е приел в
мотивите си наличие на принос на ищеца за причиняване на неимуществените вреди от
наказателното производство, той е оспорил приетото в мотивите на съда основание за
намаляване на дължимото от ответника обезщетение с 50%, чрез осъществяване на
„продължително противоправно поведение“ и „трайно неправомерно поведение“, на базата
на справка за криминалистични регистрации от 2014 г., представена от П..
В тази връзка, на първо място, настоящата инстанция намира, че ответникът не е релевирал
надлежно възражение по реда на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. В отговора на исковата молба
ответникът е заявил евентуално „след запознаване със същите /материалите по НОХД
№1072/2016 г. на ПРС – б.м./, при наличие на основания за прилагане на чл.5 ЗОДОВ, ще
направим съответно възражение.“ Впоследствие това евентуално и условно възражение не
е било уточнено и не е било поддържано в първото открито съдебно заседание – на
22.11.2022 г., проведено след постъпване по делото на 04.10.2022 г. на материалите по
наказателното производство в пълнота, поради което съдът недопустимо е приложил
редукция с 50% на приетото от него за справедливо обезщетение, на основание чл.5, ал.2 от
ЗОДОВ. Дори да се приеме, че възражението е било надлежно релевирано, то е
неоснователно и по същество, тъй като установените предишни осъждания на лицето, а още
по-малко сведения за криминални регистрации, по които няма данни да са били образувани
наказателни производства, не са основание за прилагане на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Действия
или бездействия на лицата, разследвани във връзка с обвинение за извършено престъпление,
могат да бъдат недобросъвестни в гражданско-правен смисъл, морално укорими според
обществените разбирания, или да съставляват административно нарушение или граждански
деликт, но с осъществяването им лицето няма принос в това да бъде обвинен в извършване
на престъпление, което не е извършил. Дори лицето да е било привлечено като обвиняем
именно за такова деяние, което обаче подлежи на друг вид правна санкция, налагана по
гражданско-правен или административен ред, ако деянието не съставлява престъпление, в
каквото лицето незаконно е обвинено, това негово поведение не води до прилагане на чл.5,
ал.2 от ЗОДОВ /в т.см. Решение №60245/18.01.2022 г. по гр.д.№996/2021 г. на ВКС – 3-то
гр.отд./. По аргумент на по-силното основание, не е налице основание за прилагане на чл.5,
ал.2 от ЗОДОВ, когато за лицето са налице криминални регистрации за други
противообществени прояви, без връзка с воденото срещу лицето наказателно производство,
или оперативни данни за извършени други деяния, за които обаче не са образувани
наказателни производства срещу лицето, и не са му повдигнати обвинения. Съдебната
10
практика е непротиворечива, че съпричиняване по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ е налице
тогава, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно
обвинение, например когато е дал неистински признания за авторството на престъплението,
въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление, укривал се е от
органите на разследването, не се е явявал лично за извършване на необходимите
процесуално-следствени действия с негово участие, с което е забавил наказателното
производство и др. под. /в т.см. Решение №253/05.03.2020 г. по гр.д.№704/2019 г. на ВКС –
4-то гр.отд./. В конкретния случай подобни основания за прилагане на разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗОДОВ не са навеждани от ответника. Също така, установява се, че ищецът не е
ставал причина за забавяне на наказателното производство, като се е явявал лично за
участие в насрочените в досъдебната фаза процесуални действия и в съдебните заседания
по наказателното дело. Единственото му неявяване в о.с.з. на 18.09.2018 г. не е било
причина за отлагане на делото, а същото е отложено по целесъобразност, предвид
отсъствието и на други подсъдими, както и нередовно призоваване на основни свидетели.
Не се установява ищецът да е възпрепятствал с действията си органите по разследването или
съда да провеждат необходимите процесуално-следствени действия.
По тези съображения не са налице основания за намаляване на дължимото на ищеца
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от воденото срещу него
незаконно наказателно производство.
Като е достигнал до различни изводи относно размера на дължимото на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение
в обжалваната отхвърлителна част, за размера над присъдения от 3000 лв., до размера от
6000 лв. В тази част решението на първостепенния съд следва да се отмени, и вместо него да
се постанови ново такова, с което на ищеца да се присъди допълнително обезщетение в
размер на още 3000 лв. /три хиляди лева/.
Ищецът е предявил с исковата молба акцесорна претенция за присъждане на законната лихва
върху главницата на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 02.12.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението. С първоинстанционният съдебен акт съдът е уважил тази претенция за
периода от датата на предявяването на исковата молба – 09.08.2022 г., до окончателното
плащане. В частта му по акцесорната претенция решението на първостепенния съд не е било
обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила досежно датата, от която следва да бъде
осъден ответникът да заплати законна лихва върху главницата на обезщетението. Ето защо,
присъденото на ищеца с въззивното решение допълнително обезщетение за неимуществени
вреди в размер на още 3000 лв., следва да се присъди ведно със законната лихва върху тази
сума, за периода от датата на предявяването на исковата молба – 09.08.2022 г., до
окончателното плащане.
При този изход от спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
11
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
държавна такса за въззивното производство в размер на 5 лв., както и разноски за
процесуално представителство по съразмерност, съобразно уважената част от обжалваемия
интерес. Също така следва да се присъдят допълнителни разноски за процесуално
представителство за първоинстанционното производство, съобразно изхода от спора пред
въззивната инстанция. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, и приложените към
него доказателства, ищецът е ползвал безплатно процесуално представителство, поради
което на осн. чл.38, ал.2 от ЗАДв. е направено искане да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител – както за първоинстанционното, така и
за въззивното производство. Във въззивното производство обжалваемият интерес е 47 000
лв., като е уважен частично до размера от 3000 лв. Следователно, в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъдят 3/47 части от минималното адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., което
съобразно обжалваемия интерес се изчислява в размер на 4310 лв., а съразмерно на
уважената част от него – сумата от 275,11 лв.(= 4310 лв. х 3/47). В първоинстанционното
производство материалният интерес е бил 50 000 лв., поради което минималното адвокатско
възнаграждение се изчислява съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., в размер
на 4650 лв., а съобразно резултата от въззивната инстанция, в полза на адв. Н. С. следва да
се присъди сумата от 558 лв. С първоинстанционното решение му е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., което надхвърля минималния размер, определен по
съразмерност на уважената част от иска, като не са налице основания за присъждане на по-
висок от минималния размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ето защо, допълнително адвокатско възнаграждение на адв. С. за процесуалното
представителство на ищеца пред първостепенния съд не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №873 от 25.06.2023 г., постановено по гр.д.№2108 по описа за
2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, 3-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от Б. Й. Б., с ЕГН **********, против П., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, за сумата над присъдения размер от 3000 лв. /три хиляди лева/ до размера от
6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – преживяно притеснение, неудобство и страх от повторно осъждане, в резултат на
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, вр.
чл.194, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила Присъда №54/19.02.2019 г. по НОХД
№1072/2016 г. на ПРС – 14 н.с., И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Б. Й. Б., с ЕГН
**********, с адрес: село Й. Г., област П., ул. П. № *, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/,
12
представляваща допълнително обезщетение над присъдената сума от 3000 лв., до размера от
6000 лв., за претърпени неимуществени вреди – преживяно притеснение, неудобство и
страх от повторно осъждане, в резултат на повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила Присъда №54/19.02.2019 г. по НОХД №1072/2016 г. на ПРС – 14 н.с., ВЕДНО
със законната лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от 09.08.2022 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №873 от 25.06.2023 г., постановено по гр.д.№2108 по
описа за 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, 3-ти състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от Б. Й. Б., с ЕГН **********, против П., иск с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над размера от 6000 лв. /шест хиляди
лева/ до пълния предявен размер от 50 000 лв., на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – преживяно притеснение, неудобство и страх от
повторно осъждане, в резултат на повдигнатото му обвинение в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила Присъда №54/19.02.2019 г. по НОХД №1072/2016 г. на ПРС – 14 н.с.
ОСЪЖДА П., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Б. Й. Б., с ЕГН
**********, с адрес: село Й. Г., област П., ул. П. № *, сумата от 5 лв. /пет лева/,
представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА П., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да
заплати на адвокат Н. Г. С., с ЕГН**********, със служебен адрес: гр. К., ул. В. № **,
сумата от 275,11 лв. /двеста седемдесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция на
Б. Й. Б., с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13