РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Габрово , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214210100047 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Р.У., с
пълномощник адвокат И.Б., против Е.Ц.К..
Ищцата твърди, че с ответника се запознали през 2014 г., а от началото на 2015 г.
се събрали да живеят заедно в къщата на неговите родители в гр. Разлог. По това време
той живеел с дъщеря си от предходна връзка, която била на 11 г. По време на
бременността на ищцата със сина й Г., който се родил на 30.04.2016 г., тя започнала да
се държи лошо с ищцата. През цялото време ищцата се грижела за общото дете на
страните, тъй като ответникът работел. Ответникът злоупотребявал с алкохол, като
при употребата му ставал агресивен и отправял закани към ищцата, което станало
причина тя да се завърне при родителите си, заедно с детето, но впоследствие отново се
върнала в гр. Разлог. Лошото отношение на ответника, неговите родители и дъщеря му
към нея не се променили, поради което в края на м. март 2018 г. тя се завърнала отново
при в гр. Габрово.
От раздялата на родителите ответникът идвал в гр. Габрово за рождения ден на
детето. През лятото на 2018 г. тримата отишли на море, а през 2019 г. той поел
разходите за морето. От раздялата им и до момента ответникът не е заплащал никаква
издръжка за детето.
Ищцата твърди, че в жилището на баща си има условия за отглеждането и
1
възпитанието на сина на страните. Детето посещава детска градина. Тя работи дневна
смяна и винаги може да разчита на помощта на баща си. С оглед на изложеното,
ищцата моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на
детето Г. Е. К. да бъде при нея в гр. Габрово, ул. „***********" № 51, ет. 8, ап. 23, като
тя упражнява родителските права върху детето, а на ответника да се определи режим
на лични отношения с детето, както следва: до навършване на 8-годишна възраст да
вижда детето в дома на майката всяка неделя от месеца от 9.00 ч. до 17.00 ч., а след
навършване на тази възраст - всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 ч. на
съботния ден до 16.00 ч. на неделния ден с едно преспиване, което да бъде на
територията на гр. Габрово, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск. През останалото време - по споразумение, постигнато между
родителите. Ищцата моли съда да осъди ответника да заплаща на малолетното им дете
Г., чрез нея като негова майка и законна представителка, ежемесечна издръжка в
размер на 250 лева, начиная от 11.01.2020 год. до настъпване на законните основания
за изменяване или прекратяване на задължението и лихвата върху всяка просрочена
вноска.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който
заема следното становище: По отношение на иска за определяне на родителските права
на роденото от съвместното съжителство на страните дете, ответникът не се
противопоставя родителските права да бъдат възложени на ищцата. Не се
противопоставя и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на майката.
По отношение на иска за издръжка за бъдещ период, ответникът не оспорва неговото
основание, но оспорва неговия размер. Ищцата не е обосновала нуждата на детето от
така претендирания размер на месечна издръжка. Не е представила каквито и да било
доказателства за нуждата от този размер на издръжка. С оглед на това, ответникът
счита, че така претендираният размер на издръжка е прекомерен. Съгласно чл. 142, ал.
2 от СК, минималният размер на издръжката е 1/4 от МРЗ към момента на предявяване
на исковата молба и постановяване на решение. Въпреки, че ответникът е едноличен
собственик на капитала и управител на „Универсал Техник" ЕООД, няма почти
никаква дейност. Във връзка и с епидемиологичната обстановка в страната от 2020 г. и
към настоящия момент изпитва финансови затруднения в управляваното от него
дружество. С оглед на ниските си доходи и усилията, които полага за запазването на
фирмата си, ответникът няма възможност към този момент да заплаща по-висока
месечна издръжка от тази, определена като минимум от законодателя в цитираната
разпоредба от Семейния кодекс. Моли съдът да има предвид, че той се грижи за
отглеждането и на други две деца, които също изискват, както финансова грижа, така и
неговото внимание.
По отношение на иска за издръжка за минал период по чл. 149 от СК, във връзка
2
с чл. 127, ал. 2 от СК, ответникът оспорва както основанието, така и размера на този
иск. Оспорва твърдението на ищцата, че след раздялата им ответникът не е заплащал
издръжка на детето им. След като се разделили и ищцата заминала за гр. Габрово,
ответникът многократно ходил да вижда сина им, предоставял средства за нормалното
му отглеждане и осигуряване на нормални условия за живот. При нужда от парични
средства винаги изпращал или предоставял лично на ищцата за закупуване на
необходимото за детето. Отделно от това, при всяко ходене носил закупена от него
храна, за да не бъде в тежест на семейството, за детето винаги носил лакомства. Всичко
това продължило докато не се стигнало до предявяване на искова претенция от страна
на ищцата през месец януари 2021 г. и с оглед на това ответникът счита, че за минал
период в качеството си на родител е изпълнявал всичките си задължения така, че да
подсигурява нормален и спокоен живот на детето.
Освен горното, всеки път, когато посещавал сина си в град Габрово, ответникът
поемал всички разходи с излизанията и екскурзиите им, както и при тръгване оставял
джобни на детето. При всяко поискване на парични средства от страна на детето или
при всяко поискване на определена покупка, свързана с дрехи или учебни пособия, той
е помагал. С оглед на гореизложеното счита, че не следва да заплаща издръжка за
минал период от време, тъй като при определяне на размера на този иск следва да
бъдат взети предвид извършените от него действия по предоставяне на финансова
подкрепа на сина им в претендирания период.
По отношение на иска за определяне режим на лични отношения между бащата и
детето, ответникът заявява следното: Не оспорва основанието на този иск. Оспорва
изцяло изложените факти от страна на ищцата в исковата молба, а именно - че
злоупотребява с алкохол, че баща му употребява алкохол от сутринта, че майка му е
имала и има непристойно поведение към ищцата или към детето. Оспорва наведените
твърдения, че дъщеря му е обиждала ищцата. Оспорва твърденията, че през
съвместното им съжителство с ищцата са водили ежедневни спорове и са се карали
постоянно пред детето. С тези твърдения ищцата иска да въведе съда в заблуждение по
отношение на родителския капацитет на ответника да се грижи за сина им и да бъде
определен по-разширен режим на лични отношения, с който да бъде осигурена
възможността за обективното му изпълнение.
Във връзка с направените оспорвания, ответникът прави следните твърдения: По
отношение на предложените режими на лични отношения, един до навършване на
осемгодишна възраст и друг след това, е необоснован и неясен за ответника. Тези
искания не са обосновани, с оглед възрастта на детето. Отделно от това, така
предложените режими на лични отношения не са съобразени с факта, че страните
живеят в различни населени места и разстоянието е значително дълго и изискващо
време. Такива режими ще създадат затруднения за ответника да ги изпълнява и биха
3
били безпредметни по отношение на реално прекараното време със сина му.
Ответникът счита, че следва да бъде определен режим на лични отношения, който да
бъде обективно изпълняем, да се предоставя достатъчно възможност за осъществяване
на същински контакт и режимът да бъде ползотворен за детето. При така определения
режим родителите на ответника са лишени от това да виждат внука си, както и
обратното. Детето не е виждало и двете си сестри от раздялата на родителите. Ако
отчуждаването му продължи, то връзката между тях ще бъде прекъсната.
С отделна молба Е.Ц.К. е предявил насрещен иск против Д.Р.У.. В исковата
молба, с която е предявен същият, се твърди, че родителите постигнали първоначално
извънсъдебно устно споразумение, с което решили детето да остане при майката, като
при поискване от страна на бащата, тя следвало да го води до град Разлог, а бащата
после да го върне обратно. Разходите за довеждането на детето следвало да се поемат
от майката, а за връщането му се поемали от бащата. Страните постигнали съгласие и
по отношение на това, на рождените дни на детето бащата да ходи в град Габрово,
както и на някои от празниците през годината, за които се уточнявали всяка година.
Направили уговорка и по отношение на това детето на част от празниците да бъде с
бащата-ищец и семейството му в град Разлог. Въпреки изразеното съгласие от страна
на майката, тя нито веднъж не довела детето Г. Е. К. в град Разлог. Откакто са
разделени, само бащата пътува за град Габрово, за да може да го види, понеже тя не го
довежда. С оглед на гореизложеното, ищецът предявява иск по чл. 59, ал.8. т. 3 от СК,
с който желае да бъдат определени защитни мерки за осигуряване на изпълнението на
постановеното решение по така предявения иск и тъй като няма възможност за поемане
на разходите в двете посоки при довеждане на детето в град Разлог, същите да бъдат
поети в едната посока от майката, а в другата от него.
Не е съгласен с предложения режим на лични отношения от страна на майката,
по следните съображения: Бащата живее и работи постоянно в град Разлог. Може да
вземе почивка от работата си не повече от един месец в годината, което е и
единствената му възможност през този период да прекарва време със сина си.
Емоционалната връзка между него и детето е силна. Съгласно предложеното
споразумение не може да се осъществи нормален личен контакт между бащата и
детето. За да расте нормално, детето има нужда от баща и да знае, че този баща се
интересува, грижи се за него, възпитава го и го издържа. Лишавайки го от правото му
да осъществява контакти с детето, ответницата се опитва да скъса връзката между
двамата, да отчужди детето, което по същността си вреди на самото дете. В
предложения режим не е предоставена възможност детето да идва при бащата в град
Разлог. По този начин лишава родителите му от правото им да видят внука си, понеже
те няма как на тази възраст да пътуват толкова много, а и отделно от това няма как, с
оглед и на здравословното им положение, в което се намират.
4
Режимът е непрактичен. Ищцата е посочила режим на лични отношения, който
на практика е невъзможно да бъде изпълнен. Предложени са два режима на лични
отношения, като единият е до навършване на 8-годишна възраст на детето, а другия
след това. Мотиви от страна на майката защо счита, че следва режима да бъде изменен
именно с навършването на тази възраст на детето, не са изложени и за бащата не става
ясно защо желае режимът на лични контакти да бъде определен така. Предложеният
режим до навършване на 8-годишна възраст на детето е непосилен за бащата. Ищцата
няма да му позволи да преспива в нейния дом с детето. Наемането на хотел при
провеждане на личните му отношения с детето е неоснователно затруднение на
осъществяването на личен контакт. Детето може да пренощува с бащата в неговия дом
в град Разлог. Същото може да бъде докарвано от майка му и да бъде връщано от
бащата, като по този начин ще се гарантира поне един цял ден, който ще прекарат
заедно.
Разстоянието между двата града е около 360 км., средно това разстояние може да
бъде взето в зависимост от метеорологичните условия, но между 5 и 8 часа. В този
смисъл, за да бъде в 09.00 часа в Габрово, то бащата следва да пътува цяла нощ. След
прекараното кратко време заедно, на същия ден в 17.00 часа следва да тръгне обратно
за град Разлог и отново да пътува цяла нощ. С оглед на разходите, които са необходими
всеки месец за посещаване на град Габрово, счита, че няма финансовата възможност да
покрива същите, което отново ще доведе до затруднения за изпълнение на така
предложения режим и фактическа невъзможност да поддържа лични отношения с
детето.
По отношение на предложения режим след навършване на 8-годишна възраст на
детето, същият би довел до особено големи разходи, понеже бащата следва да отсяда в
хотел в град Габрово. Във всеки един момент може да бъде наложена отново мярката
за затваряне на местата за отсядане и по този начин той няма да може да вижда сина си.
Така предложения режим също не е съобразен с това, че и родителите му следва да
виждат внука си. Не е съобразен и с времето за пътуване до град Габрово, не е
съобразено с финансовата му възможност. Не е предоставена възможност на детето и
на него да празнуват част от семейните и официални празници. Посочва, че детето има
две сестри, с които следва да поддържа връзка, да имат възможност да се виждат, да
поддържат личен контакт и да изградят нормални взаимоотношения. В тази връзка
следва да бъде постановен режим на лични отношения, при който детето ще може да
идва и да прекарва време в дома му в град Разлог.
По изложените по-горе съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да определи следния режим на лични отношения между него и детето Г. Е. К.:
Всяка първа и трета седмица през месеца детето да бъде довеждано в края на петъчния
ден, след като е приключило с учебните занятия, в град Разлог, с две нощувки и след
5
това да бъде връщано от бащата в град Габрово в неделя. Да бъде довеждано на
рождения ден на бащата и тези на сестрите на детето, като остане да нощува в дома му
за две нощувки и бива върнато от бащата на адреса на местоживеенето му в град
Габрово. Да бъде довеждано по 5 дни през зимната ваканция и 5 дни през пролетната,
както и един месец през лятото и да бъде връщано от бащата в гр. Габрово, който
период не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Прави искане, въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба основания и чл. 127, ал. 4 от
СК, във връзка с чл. 59, ал. 8 т. 3 от СК, да се приложи следната защитна мярка, а
именно: поемане на разходите от майката Д.Р.У. за пътуване на детето Г. Е. К. в посока
от град Габрово до град Разлог.
В с.з. ищцата по първоначалния и ответница по насрещния иск се явява лично и с
пълномощника си адвокат И.Б., която от нейно име поддържа предявения иск и излага
съображения за уважаването му.
Ответникът по първоначалния и ищец по насрещния иск се явява лично и с
адвокат Й.Д., който поддържа от името на доверителя си изложеното в отговора на
първоначалния иск и направените с насрещната искова молба искания.
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Габрово, уведомена за производството на
основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, e представила социален доклад.
Детето не се изслуша от съда, поради ниската му възраст и съгласно чл. 15 ЗЗДет.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:
От представеното удостоверение за раждане на детето Г. Е. К. се установява, че
то е родено на 30.04.2016 г., а страните са негови родители. Не е спорно между
страните, че от 2018 г. не живеят заедно, като майката и детето живеят в гр. Габрово, а
бащата - в гр. Разлог.
Установява се, че бащата Е.К. има още две деца - Л.Е.К., която е пълнолетна и Ц.
Е.а К.а - непълнолетна, родена на 05.07.2003 г. - видно от представените удостоверения
за раждане на същите. Установява се, че с протоколно определение от 14.05.2015 г. по
гр.д. № 345/2014 г. на РС Разлог е одобрена спогодба, по силата на която
местоживеенето на детето Ц. е определено при бащата Е.К., на когото е предоставено и
упражняването на родителските права, а майката се е задължила да заплаща издръжка в
размер на 100 лв.
Представена е отправена чрез телепоща покана от бащата Е.К. до майката Д.У., с
която последната е приканена към доброволно уреждане на въпросите, свързани с
родителските права спрямо детето.
6
От страна на бащата са представени фотоснимки, разпечатани на л. 22-41 от
делото, както и на приложен компактдиск. Същите отразяват различни моменти от
съвместно прекарано време от бащата и детето, като на тях видимо и двамата са в
добро настроение и личи привързаността им един към друг.
Страните представят документи за установяване на доходите си. От
удостоверение изх.№60/21.04.2021 г., издадено от "ПРО" ЕАД - град Габрово, се
установява, че за периода м. септември 2020 г. - м. март 2021 г. майката е получила
брутен доход в размер на 5556,59 лв.
От представеното УАС от ТР е видно, че бащата е едноличен собственик и
управител на "Универсал техник" ЕООД гр. Разлог. От представената от дружеството
служебна бележка - удостоверение от 09.02.2021 г. за доходите на Е.К. за периода
месец 04.2020 г. - месец 03.2021 г., се установява, че за този период бащата е получил
брутно възнаграждение в общ размер от 5652,50 лв. От представената втора служебна
бележка от 09.02.2021 г. се установява, че за периода м. 02.2020 г. - м. 01.2021 г. Е.К. е
получил брутно възнаграждение в общ размер от 7360 лв. Представена е и декларация
по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството от 30.03.2021 г., съгласно която
горепосоченото дружество не е осъществявало дейност през 2020 г.
От изготвения социален доклад от ДСП Габрово се установява, че понастоящем
основните грижи за малолетния Г. се полагат от майката Д.У., която се старае и
задоволява адекватно ежедневните му потребности. Детето имат изграден дневен
режим, който е съобразен изцяло с възрастовите особености. Г. е сравнително
самостоятелен, няма наличие на здравословен проблем, който да налага специфични
грижи в ежедневното обгрижване. От получената информация от ДГ "Мики Маус" е
видно, че момчето е социализирано и има добри навици за самообслужване. Сутрин
винаги се придружава от майката, след което се взима също от нея. Персонала
наблюдава емоционална близост в отношенията между майка и дете.
Жилището, в което живеят майката и детето, на адрес: гр. Габрово, ул.
"***********" № 51, ет.8, ап.23 е собственост на семейството на майката. Обзаведено е
с необходимите мебели и уреди за нормалното функциониране на семейството. За Г.
има обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо за подрастващия.
Поддържана е добра хигиена. Условията са подходящи за отглеждане на дете.
Майката работи по трудов договор в "Почивна станция-Люляци", гр. Габрово на
длъжност "Камериерка". Работното й време е от 8:00ч. до 17:00ч. Получава месечно
трудово възнаграждение в размер на 820.00 лв., благодарение на което успява да
задоволява материалните потребности на детето. Близките и роднините на г-жа У.,
живеят в гр. Габрово, в добри отношения са и семейството може да разчита на помощ и
подкрепата от тяхна страна при необходимост. Майката е консултирана да поддържа
7
добри взаимоотношения с бащата, за да не се прекъсва връзката родител-дете.
При непосредствено изслушване на майката от съда, тя обясни, че с бащата са се
опитвали да поддържат добри отношения, но имали караници, поради което през 2018
г. се върнала да живее в гр. Габрово. Винаги, когато искал, бащата е идвал и е оставал в
нейния дом. Никога не го е лишавала от контакт с детето. Разговарял с него и по
телефона. От раздялата на родителите детето не е ходило в Разлог. Майката обясни, че
желае то малко да порасне, да навърши 7-8 години, за да го пусне да отиде там. През
месец декември 2020 г. бащата идвал в Габрово. Остана седмица в дома й. Преди 3 г. тя
поискала от него 300 лева и той й дал. Преди време дал и 50 лева. Купил маратонки,
зимно яке, една-две блузки и анцуг за детето.
При изслушването си бащата Е.К. обясни пред съда, че има изтеглен заем и още
го изплаща. Занимавал се с ремонт на коли, със заваряване, със строителство, а в
последно време - с вътрешни ремонти. Поясни, че е поемал разноските за почивки, на
които тримата с детето ходили. Идвал в Габрово с пълен багажник с провизии. Обясни,
че с детето се разбира нормално. То го обича и усеща липсата му. Освен на снимки,
детето не е виждало каките си. Понастоящем отношенията между страните били
афектирани. Заяви, че може да осигури място, където майката да спи, когато води
детето, тъй като семейството му има къща на три етажа.
По делото бяха разпитани двама свидетели - Р.Г.У., по искане на ищцата по
първоначалния иск и ответница по насрещния иск, и Х.Г.Б., по искане на ответника по
първоначалния иск и ищец по насрещния такъв.
Свидетелят Р.У. е баща на Д.У.. Пред съда обясни, че когато детето било на около
2 г., дъщеря му се разделила с Е.К. и се прибрала в гр. Габрово. Живее в апартамент,
собственост на родителите й. По наблюдения на свидетеля, детето се отглежда много
добре от майката. Бащата е идвал в гр. Габрово 2-3 пъти годишно, като заедно с
майката и детето са ходили и на море. Когато е идвал, е купувал дрехи на детето -
обувки, яке и играчки.
За рождения ден на детето, за Коледа, също носи подаръци. Последният път,
когато е идвал, било на 25.12.2020 г. Според свидетеля, детето е свикнало с майка си и
почти не може да стои само.
Свидетелят Х.Б. обясни пред съда, че познава Е.К. от около 15 г., като двамата са
приятели и са в добри отношения. Свидетелят познава и Д.У., за която знае, че е живяла
с Е.К. преди 3-4 г. и двамата имат дете. Свидетелят обясни, че Е.К. употребява алкохол,
но в нормални количества. Не е агресивен. Свидетелят познавам и бащата на Е.К., като
не го е виждал пиян и неадекватен. Преди Нова година Емил помолил свидетелят за
една сума пари назаем - около 1000 лв. Искал да дойде в Габрово за празниците и да се
8
види с детето си. След прибирането му от Габрово двамата се видяли и Е.К. не бил в
добро настроение, бил отчаян. Казвал на свидетеля, че иска да вземе детето да постои в
Разлог, но не му позволяват. Свидетелят обясни, че ищецът по насрещния иск живее в
къща на 3 етажа в гр. Разлог, като има още 2 деца - момичета. Едното учи в София, а
другото живее при него. В момента ищецът по насрещния иск работел като строител.
Д. и детето не го посещавали, а на него му липсвали контактите с детето.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Както предявеният първоначален, така и предявеният насрещен иск са с правно
основание чл. 127 ал. 2 от СК, а особеното искане е с правно основание чл. 127, ал. 4 от
СК във връзка с чл. 59, ал. 8 т. 3 от СК.
Предявеният иск за осъждане на ответника по първоначалния иск да заплати
издръжка за една година назад от подаване на исковата молба е с правно основание чл.
149 от СК.
Съдът намира предявените искове за основателни и доказани, по следните
съображения:
По иска с основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Производството по този текст се определя като спорна съдебна администрация,
т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на
която постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между
родителите по чл. 127, ал. 1 от СК. Тази намеса от съда е регламентирана в обществен
интерес, с основна цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен
от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да
уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност.
За да се произнесе по въпроса за упражняване на родителските права и
местоживеенето, съдът е задължен да изхожда от нуждите и интереса на детето Г., като
съобразява и обстоятелствата по чл. 59 ал. 4 СК: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи за детето, изразеното в с.з. желание от
родителите, привързаността и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица – близки на родителя, социалното обкръжение и материалните възможности.
В случая се касае за малолетно дете, което към момента е на 5 години и се
отглежда от майката, която е направила изрично искане сина й да продължи да живее
при нея, като тя упражнява родителските права по отношение на него. Бащата не се
противопоставя на това искане, като счита, че следва да бъде определен подходящ
режим на лични контакти с детето. Наред с така изразените становища на страните,
9
съдът взе предвид разпоредбите на СК, задължителните разяснения за прилагането им,
дадени с Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС и събраните по делото
доказателства, преценявайки ги с оглед интереса на детето. В тази си възраст детето е в
голяма степен зависимо от грижитие на своята майка, като от заключението на
социалния доклад и показанията на разпитания свидетел Румен Узенов се установи, че
ищцата притежава нужните качества и битови условия, за да отгледа и възпита
правилно детето Г., като може да разчита и на помощта на своя баща. Затова съдът
намира, че е изцяло в интерес на детето то да продължи живее при майката, която да
упражнява родителските права спрямо него и полага грижите по неговото отглеждане
и възпитание, като му осигурява нужните на тази възраст преки родителски грижи,
обич и внимание.
Заедно с това съдът следва да съобрази и необходимостта да се даде възможност
на другия родител за редовни контакти с детето, за да се осигури неговото правилно и
хармонично развитие, да се избегне отчуждение и се запази духовната връзка между
тях. При това взе предвид силната привързаност на бащата към детето и искрено
изразеното в съдебно заседание желание на ответника да присъства в живота на сина
си. Наред с това следва да се отчете, че до момента детето не се е отделяло за по-дълго
време от майка си и е на сравнително ниска възраст. Заедно с това съдът съобразява, че
на тази възраст то вече не се нуждае от по-специфични грижи, които да не могат да
бъдат осигурени от бащата. Безспорно следва да се отчетат и всички изтъкнати в
отговора на първоначалния иск и в насрещния иск обстоятелства: голямата
отдалеченост между градовете, в които живеят родителите, необходимостта детето да
контактува със своите две сестри и баба и дядо по бащина линия, и т.н. В тази връзка
следва да се обсъди и направеното от бащата искане по чл. 127, ал. 4 от СК във връзка с
чл. 59, ал. 8 т. 3 от СК за възлагане на разходите за пътуване на детето в посока от град
Габрово до град Разлог на майката.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е необходимо да
се определи един първоначален режим на лични отношения, през който детето да е
отделено за по-кратко време от майката, така че то постепенно да се приспособи към
извеждането му от нейния дом и полагането на грижи за него от бащата. Наред с това
бащата също следва да изгради навици за обгрижване на детето във времето, което
същото прекарва с него. Ето защо до навършване на 7 години от детето на бащата
следва да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, в интервала от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя – с преспиване,
както и две седмици през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
С нарастване на възрастта на детето и намаляване на специфичните изисквания за
неговото отглеждане режимът на лични контакти следва да се разширява, за да се
10
укрепва връзката между детето и родителят, който не полага непосредствените грижи.
Ето защо съдът счита, че след навършване на седемгодишна възраст от детето, на
бащата следва да се определи следния режим на лични отношения: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, в интервала от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя – с
преспиване, както и един месец през лятото, което време не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения на детето с
неговия баща е съобразен както с възрастовите особености, така и с конкретните
обстоятелства и е в интерес на детето, като ще способства за поддържането и
развитието на емоционалната връзка между детето, неговия баща и роднините по
бащина линия. Съдът намира за неоснователно искането майката да бъде задължена
едновременно да води детето в гр. Разлог за осъществяване на личните контакти с
бащата, както и тя да поема разходите за пътуване на детето по маршрута гр. Габрово-
гр. Разлог. От една страна, по този начин за майката ще възникне необходимост да
пътува до гр. Разлог с детето и обратно сама или да остава в гр. Разлог до края на
неделния ден, за да се върне заедно с детето. По този начин тя ще бъде натоварена с
разноските не само за пътя на детето, но и със своите собствени пътни разноски.
Съдът намира, че законът не позволява да бъде вменявано задължение на майката
да пътува два пъти в месеца до гр. Разлог, като в действителност не е необходимо и
задължително във всички случаи личните контакти между бащата и детето да бъдат
провеждани в този град - те биха могли да бъдат в гр. Габрово или двамата да отидат
на екскурзия в друг град и т.н. От друга страна, на майката действително би могло да
бъде възложено заплащането на пътните разноски за детето в едната посока, както
претендира бащата, но както поради изтъкнатото по-горе обстоятелство, че съдът не
може да определи отнапред само едно място за осъществяване на личните отношения,
така и поради факта, че майката няма по-големи финансови възможности от бащата,
съдът намира, че няма основания на нея да се възлагат тези разноски и ще отхвърли
така направеното искане. За осъществяване на личните контакти бащата ще следва да
взема детето от дома на майката и да го връща отново там.
Относно дължимата издръжка, съдът намира следното:
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със
своя абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е
определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата
за страната или към момента същата възлиза на 162,50 лв. Съгласно разпоредбите на
чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи.
По отношение нуждите на детето съдът намира за безспорно, че то има всички
11
обичайни потребности за дете на неговата възраст – осигуряване на нормални условия
на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, играчки и др. Тъй като в
тази възраст детето расте бързо, това определя и необходимостта от често закупуване
на нови такива вещи за задоволяване на нуждите му. В този смисъл и съгласно
трайната съдебна практика, не се налага доказване на обичайните нужди на детето.
Съдът взема предвид и обстоятелствата, че издръжката се определя за един бъдещ
период от време, както и че детето е в добро здравословно състояние, и не се нуждае от
допълнителни грижи, респ. от извършване на допълнителни разходи в тази връзка.
В обобщение, решаващият съдебен състав, като взе предвид възрастта на детето и
изложените по-горе обстоятелства, свързани с неговите нужди, намира, че следва да се
определи обща месечна издръжка на малолетното дете Г. К. в размер от 340 лв.
месечно. При разпределението й съдът преценява възможностите на родителите. И
двете страни представиха доказателства за доходите си, от които се установява, че
доходите им не са високи и са близки до МРЗ за страната. По отношение
възможностите на бащата съдът отчита и обстоятелството, че същият дължи издръжка
и на другото си ненавършило пълнолетие дете, като няма доказателства за това, че е
осъден да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря.
Тъй като майката полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които не могат да получат парична оценка, бащата ще следва
да поеме по-голямата част от общо определената ежемесечна издръжка, като ще бъде
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 180 лв., като същата ще се дължи
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 11.01.2021 г., до
изменение или отпадане основанията за изплащането й. Съдът намира, че този размер
на издръжката е реален, като съответстващ на възможностите на родителя и нуждите
на детето, а за горницата над тази сума искът ще бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл. 149 от СК.
Искът за присъждане на издръжка за периода от 11.01.2020г. до 11.01.2021г.
съдът намира също за основателен. Не е спорно, че от 2018 г., а следователно и в
горепосочения период, родителите не живеят заедно, като от тогава майката сама
полага грижи за детето. Ответникът не представи писмени доказателства, че през този
период е осигурявал средства за издръжката на детето, като закупуването на подаръци,
инцидентното предоставяне на парични средства или играчки не може да се приравни
на такова. Задължението на родителите да издържат непълнолетните си деца си по чл.
143 СК е безусловно и тежи еднакво и върху двамата родители, като за изпълнението
му не е необходимо никакво подканяне, а същото изисква постоянно /ежедневно,
ежемесечно и ежегодно/ осигуряване на необходимите за детето средства за издръжка.
12
За да уважи иска до посочения размер, съдът взема предвид всички изложени по-горе
обстоятелства във връзка с иска по чл. 143 от СК: възрастта на детето,
обстоятелството, че бащата е работоспособен и работещ човек, който издържа и друго
дете, непосредственото полагане на грижи за детето от майката и т.н.
С оглед горните фактически и правни констатации, ответникът ще бъде осъден да
заплати в полза на детето сумата от 170 лв. месечна издръжка за горепосочения минал
период или общо сумата 2040 лв. За разликата до пълния предявен размер от 250 лв.
месечна издръжка или за сумата 960 лв., представляваща горницата над пълния
претендиран размер от 3000 лева искът ще бъде отхвърлен.
Съдът ще допусне предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
С оглед характера на производството по чл. 127 ал. 2 СК от СК, представляващо
спорна съдебна администрация, не следва да бъдат присъждани разноски в полза, респ.
в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с
уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества
липсващата воля на родителите. Ответникът следва единствено да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 259,20 лв., дължима върху размера на присъдената
издръжка за бъдеще време и 81,60 лв., дължима върху размера на присъдената
издръжка за минало време или общо държавни такси в размер на 340,80 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Г. Е. К., ЕГН:**********, да
бъде при неговата майка Д.Р.У. ЕГН:**********, на адрес гр. Габрово, ул.
„***********" № 51, ет. 8, aп. 23, на осн.чл. 127 ал. 2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Г. Е. К., ЕГН:**********, на неговата майка Д.Р.У. ЕГН:**********,
на осн.чл. 127 ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата ЕМИЛ
ЦВЕТАНОВ К., ЕГН: **********, с детето Г. Е. К., ЕГН:**********, както следва:
До навършване на 7 години от детето - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя – с преспиване, както и две
седмици през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща отново там;
13
След навършване на 7-годишна възраст от детето - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, за времето от 09.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя – с преспиване,
както и един месец през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща отново там.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 127, ал. 4 от СК във връзка с чл. 59, ал. 8 т. 3 от СК
на Е.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Разлог, област Благоевград, улица
"***********" № 100, за осъждане на Д.Р.У. ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
„***********" № 51, ет. 8, aп. 23, да поема разходите за пътуване на детето в посока от
град Габрово до град Разлог във връзка с осъществяване на личните отношения с
бащата, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Е.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Разлог, област Благоевград, улица
"*************" № 100, да заплаща на малолетното си дете Г. Е. К., ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законна представителка Д.Р.У. ЕГН:**********, двамата с адрес
гр. Габрово, ул. „***********" № 51, ет. 8, aп. 23, месечна издръжка в размер на
180,00 лв. /сто и осемдесет лева/, считано от 11.01.2021 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 във вр. с
чл. 143, ал. 1 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 250 лева.
ОСЪЖДА Е.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Разлог, област Благоевград, улица
"*************" № 100, да заплати на малолетното си дете Г. Е. К., ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законна представителка Д.Р.У. ЕГН:**********, двамата с адрес
гр. Габрово, ул. „***********" № 51, ет. 8, aп. 23, издръжка за минало време за периода
от 11.01.2020 г. до 11.01.2021 г. в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/
месечно или общо сумата 2 040,00 лв. /две хиляди и четиридесет лева/, на основание
чл. 149 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 960,00 лв., представляваща
горницата над пълния претендиран размер от 3000,00 лева издръжка за минало време.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК.
Разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Е.Ц.К., ЕГН: **********, с адрес гр. Разлог, област Благоевград, улица
"*************" № 100, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС - Габрово държавни такси в общ размер на 340,80 лв. /триста и четиридесет
лева и осемдесет стотинки/, както и 5 /пет/ лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
14
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
15