Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
София, 19.03.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 586 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищците К.К.А.,
Г.Д.Г. и Д.Д.Г., чрез процесуален представител излагат в исковата молба, че на 27.10.2015
год., около 17.20 ч. на пътя между с.Горно село и път III-4802 е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ******, управляван от Д.Г.Д.
и автобус „Отойл“ с ДК № ******, управляван от Х.С.Х.. Твърят, че виновен за
произшествието е водача на автобуса, който не осигурява нужното странично
разстояние, необходимо за разминаването на двете превозни средства. Поддържат,
че вследствие на произшествието и получените телесни увреди е починал Д.Г.Д.,
живеещ на съпружески начала с първата от тях и баща на другите двама ищци.
Твърдят, че смъртта на техния сродник им причинила силни болки и страдания,
които продължават и до днес. Твърди се също, че ответника е застраховал
гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна
към момента на събитието. В тази връзка молят съда да постанови решение с което
да осъди ответника да им заплати следните суми: на К.К.А. – 100 000 лева;
на Г.Д.Г. – 150 000 лева и на Д.Д.Г. – 200 000 лева, представляващи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. Претендира се заплащане на законната лихва
върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът
ЗАД „ОЗК-З.”, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди
невиновно поведение на застрахования при тях водач, а при условията на
евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Моли съда да отхвърли иска, като претендира разноските по делото.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приет е по делото констативен
протокол с пострадали лица № 104/05.11.2015 год. изготвен от дежурен при РУ на
МВР-гр.О., от който се установява, че на същата дата, около 17.20 ч. на пътя между
с.Г. с. и път III-4802 е настъпило пътно-транспортно произшествие при което
водачът Д.Г.Д. при управление на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ******, в
зоната на ляв завой, губи контрол върху управляваното от него МПС, навлиза в
лентата за насрещно движение и се блъска в лявата страна на насрещно движещия
се ученически автобус „Отойл“ с ДК № ******, управляван от Х.С.Х.. От
постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.04.2016 год. на
ОП-Търговище се установява, че наказателното производство, водено по случая е
прекратено поради липса на виновно поведение при двамата водачи.
По делото е приета съдебно
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице М. въз основа на приетите
по делото доказателства, от която се установява, че причината за настъпване на
произшествието е скоростта на движение на автомобилите при ограничена видимост
в завоя и тесния път на който не могат да се разминат двете превозни средства.
Установява, че скоростта на движение на автомобила е била около 80 км/ч, а на
автобуса – 51 км/ч, а удара е могъл да бъде предотвратен при скорост от 46
км/ч. В съдебно заседание дава обяснения, че причините на настъпилото събитие, са
ширината на пътя, която е 3.80 м., а общата ширина на двете МПС е 3.95 м., т.е.
не може да се разминат. В участъка няма ограничения на скоростта.
По делото
е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д., която
съдът кредитира като обективно дадена и от която се установява, че починалия Д.Д.
е управлявал автомобила „Мерцедес“ с правилно поставен предпазен колан.
От показанията
на свидетеля Д.В.се установява, че познава починалия и ищците, тъй като е
братовчедка на първата от тях. Дава показания, че при катастрофата били
перфектно семейство, живеещо в мир и разбирателство. К. и Д. били все заедно и
с любов се грижели за децата си. След произшествието животът на всички се
преобърнал, като загубили всякаква подкрепа.
Не се оспорва от ответната страна
обстоятелството, че към момента на произшествието е била налице валидна
застрахователна полица по риска гражданска отговорност досежно лек автомобил „Мерцедес“
с ДК № ******.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен
иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
ищецът следва да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се
предполага, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно
правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието.
Не се спори между
страните, а това се подкрепя и от събраните доказателства по делото, че между
водача, респ. собственика на лекия автомобил„Мерцедес“ с ДК № ****** и ответното
застрахователно дружество е бил сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, валиден към датата на произшествието.
От разпитания по
делото свидетел се установи, че ищците са претърпели неимуществени вреди от
загубата на своя сродник.
Настоящият състав
приема обаче, че водача на ученически автобус „Отойл“ с ДК № ****** - Х.С.Х. не
носи вина за настъпване на произшествието. От приетите по делото писмени
доказателства и автотехническа експертиза се установи, че причините на
настъпилото събитие, са ширината на пътя, която е 3.80 м., а общата ширина на
двете МПС е 3.95 м., т.е. не може да се разминат без едното да изчака
преминаването на другото. Установи се също така, че и двамата водачи са
управлявали своите превозни средства в рамките на разрешената по закон скорост
/липсват ограничения/, която им позволява да преминат завоя, въпреки че автомобила
на починалия Д. се е движел със скорост около критичната за него – 80 мм/ч. В конкретния
случай, липсват недооценени от двамата водачи отрицателно въздействащи на
пътната обстановка обстоятелства, които обективно да са могли да бъдат
възприети от тях извън опасната зона за спиране на управляваните от тях
автомобили. Опасността се е появила внезапно, поради което не може да се вмени
във вина на който и да е от тях виновно причиняване на вредоносния резултат. С
оглед състоянието на пътя и другите фактори относими към избора на скоростта на
движение не може да се достигне до извод, че за водачите е съществувало
задължение да се движат със скорост, по ниска от разрешената. Такова задължение
би било налице при усложнена пътна обстановка, каквато в случая не се
установява. Предвид на изложеното, съдът приема, водача на автобуса Х. не е
нарушил правилата за движение и за него не е съществувала възможност да
предотврати ПТП. Всичко това мотивира настоящият състав да приеме, че не е
налице виновно поведение от страна на водача на ученическия автобус „О.” – Х..
С оглед на
гореизложеното съдът констатира, че презумпцията за вина, установена в чл.45,
ал.2 от ЗЗД е оборена, поради което липсва елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и в тази връзка искът се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид това
настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда останалите
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на делинквента, а от там и
на застрахователя.
При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 11 240 лева, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК, като съдът уважава направеното от ищците възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, който редуцира до сумата от
10 530 лева, определен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.К.А.
с ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. С. против ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 100 000
/сто хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди от смъртта на Д.Г.Д.,
починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 27.10.2015 год., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2015 год. до
окончателното изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Д.Г. с ЕГН **********,
със съдебен адрес:
***, четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. С. против ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ за сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляващи
неимуществени вреди от смъртта на Д.Г.Д., починал при пътно-транспортно
произшествие, станало на 27.10.2015 год., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.10.2015 год. до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.Г. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 4, чрез адв. С. против ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./ за сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляващи неимуществени
вреди от смъртта на Д.Г.Д., починал при пътно-транспортно произшествие, станало
на 27.10.2015 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.10.2015 год. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.К.А. с ЕГН **********,
Г.Д.Г. с ЕГН ********** и Д.Д.Г. с ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „ОЗК-З.” с ЕИК ********, на правно основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата от 11 240 /единадесет
хиляди двеста и четиридесет/ лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: