РЕШЕНИЕ
№ 3022
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110151853 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. Д. срещу ****, с която са
предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден
изпълнителен лист на 09.06.2010 г. по ч. гр. д. № 17155/2010 г. по описа на СРС, 65 състав, и
се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** /с предходен № **** по описа на ЧСИ ****/, а
именно: 13 300 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от
13.04.2010 г. до окончателното плащане; 2 157.34 лв. – договорна лихва за периода
16.01.2009 г. – 14.03.2010 г.; 134.87 лв. – обезщетение за забава за периода 16.02.2009 г. –
14.03.2010 г.; 611.84 лв. – разноски. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист по молба на първоначалния
взискател **** е образувано изпълнителното дело, в хода на което ответникът е
конституиран като взискател поради прехвърляне на вземанията. Сочи, че след 13.06.2017 г.
за период, по-дълъг от 2 години, липсват изпълнителни действия, прекъсващи давността,
поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.06.2019
г. Счита, че извършените след прекратяването изпълнителни действия са недопустими.
Релевира възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за вземанията.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че
давността е прекъсвана многократно, като сочи, че след налагането на запор на 13.06.2017 г.
по делото са постъпвали плащания, като всяко постъпление на суми е реализиране на
изпълнителния способ и прекъсва погасителната давност и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Счита, че дори ако е настъпила перемпция, тя е без правно значение за давността. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу
ищеца поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е издаден
изпълнителен лист.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Последното в
случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 42898/30.11.2023 г. е обявено за безспорно, че срещу ищеца
се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** /с предходен № **** по описа на ЧСИ ****/,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.06.2010 г. по ч. гр. д. №
17155/2010 г. по описа на СРС, 65 състав, за процесните вземания.
Видно е от изпълнителния лист, че той е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК. Заповедта е връчена на ищеца заедно с поканата за
доброволно изпълнение по реда на чл. 47 ГПК /в ред., доп. с ДВ, бр. 42/2009 г./ на адрес,
съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на длъжника Д., като съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК тя
се счита връчена на 15.10.2010 г. Страните не спорят, че не е провеждано исково
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.
Установява се по делото, че изпълнителният лист е издаден в полза на ****, но в хода
на изпълнителното производство вземанията срещу ищеца са прехвърлени на ответника и
той е конституиран като взискател на 17.10.2011 г.
Предвид наличието на изпълнителен лист в полза на ответника за процесните суми,
издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по чл. 417 ГПК, и с оглед релевираното
с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са
процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнително производство, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът
има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.
Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази
връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на
ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.
117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така
както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение,
поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е
постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.
В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е
прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
2
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя
горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за
процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на
новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са
установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища,
учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл.
297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите,
когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.
В случая въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ
****, с рег. № 861 в КЧСИ, с район на действие СГС. То е заведено преди приемането на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от което следва, че давността за
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., което прави
безпредметно обсъждането на извършените преди това изпълнителни действия.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която: „Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е
посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това
висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за
извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за
прилагане на нови изпълнителни способи.
3
В случая след 26.06.2015 г. давността е прекъсната с: насочването на изпълнението
чрез искането на взискателя от 02.03.2016 г. за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника Д., открити в *****, въз основа на което съдебният изпълнител с Разпореждане от
02.03.2016 г. е наложил запора /л. 166 от изпълнителното дело/ и е изпратено запорно
съобщение на 25.04.2016 г.; насочването на изпълнението чрез искането на взискателя от
13.06.2017 г. за налагане на запор върху банкови сметки и банкови сейфове на длъжника Д.
/л. 173 от изпълнителното дело/, въз основа на което е изпратено запорно съобщение от
13.06.2017 г.; насочването на изпълнението чрез искане на взискателя от 02.08.2021 г. за
налагане на възбрана върху конкретен имот на ищеца /л. 206 от изпълнителното дело/.
Искането за налагане на възбрана е изпълнително действие независимо дали съдебният
изпълнител е предприел действия за осъществяването му, защото за прекъсването на
давността е достатъчно изпълнителните действия да са поискани от взискателя и по
причини, независещи от неговата воля, какъвто именно е настоящият случай, да не са били
осъществени. След преобразуване на делото като изп. д. № **** по описа на ЧСИ ****, с
рег. № **** в КЧСИ, с район на действие СГС, и преди образуване на настоящото
производство давността е прекъсната с насочване на изпълнението чрез искане на
взискателя от 02.05.2023 г. за налагане на възбрана върху имот на ищеца /л. 238 от
изпълнителното дело/, каквато е наложена на 21.06.2023 г., след което са насрочени опис и
оценка на имота. Възражението на ответника, че въз основа на предприетите изпълнителни
действия са постъпвали суми от длъжника Д., е неоснователно, защото по изпълнителното
дело има постъпления единствено в резултат на предприетите срещу другия длъжник
изпълнителни действия, но това в случая е без значение, след като не е изтекъл период от 5
години между отделните поискани и извършени изпълнителни действия срещу ищеца.
Без значение е дали горепосочените изпълнителни действия са поискани и извършени
преди или след изтичане на повече от 2 години от предходното изпълнително действие,
годно да прекъсне давността. В тази връзка съдът съобрази дадените с Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, разяснения: „Перемпцията
е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение /но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.“. Предвид изложеното при преценката дали
е изтекла погасителната давност за вземанията съдът счита за ирелевантно дали
изпълнителните действия са предприети след прекратяване на изпълнителното производство
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото те при всички случаи следва да бъдат зачетени.
На следващо място, следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
4
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата
на закона.
Съобразявайки установените по делото спиране на давността и прекъсванията й
спрямо длъжника Д., съдът намира, че погасителната давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист не е изтекла, поради което предявените отрицателни установителни
искове са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се
дължат разноски в размер на 139.86 лв., както следва: 39.86 лв. – държавна такса за
служебно изготвяне на препис от изпълнителното дело; 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: *****, срещу ******,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** , искове с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 09.06.2010 г. по ч.
гр. д. № 17155/2010 г. по описа на СРС, 65 състав, и се води изп. д. № **** по описа на ЧСИ
****, с рег. № **** в КЧСИ, с район на действие СГС, а именно: 13 300 лв. – главница по
договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 13.04.2010 г. до окончателното
плащане; 2 157.34 лв. – договорна лихва за периода 16.01.2009 г. – 14.03.2010 г.; 134.87 лв. –
обезщетение за забава за периода 16.02.2009 г. – 14.03.2010 г.; 611.84 лв. – разноски.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
139.86 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5