№ 1158
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260649 от 20.10.2020г., постановено по гр. д. № 1922/2020
г. СГС, І ГО, 29 състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати
на М. П. С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 18 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания, в резултат
от осъщественото на 01.09.2019г. на кръстовището на ул. „Обиколна“ с ул.
„Димитър Пешев“ в гр. София пътнотранспортно произшествие, настъпило
по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК № *** – П. И.
С., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка
Гражданска отговорност с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, заедно със
законната лихва върху тази сума от 08.11.2019г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 18 000
лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. и акцесорната претенция за
законна лихва за периода от 01.09.2019г. до 07.11.2019г. включително. С
решението СГС, І ГО, 29 състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на М. П. С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 185,14 лв. –
разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска. С
решението СГС, І ГО, 29 състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на адв. С. К. Н. – К., на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА,
сумата от 812,57 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
1
за предоставената на М. П. С. безплатна правна помощ в производството. С
решението СГС, І ГО, 29 състав е осъдил М. П. С. да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 160, 28 лв. –
разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част на иска. С
решението СГС, І ГО, 29 състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, сумата 720 лв. – държавна такса.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над сумата от 18 000 лв. до пълния
предявен размер от 35 000 лв., е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство. В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му в
противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД.
Поддържа се, че присъденото обезщетение е в занижен размер, като не
отразява действителната тежест на причинения на ищцата противоправен
резултат и не съответства на степента на търпените от нея неимуществени
вреди вследствие на получените в процесното ПТП телесни увреждания.
Твърди се, че при определянето на справедливия размер на обезщетението
съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищцата
действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви
аспект и продължителността им. Релевира се оплакване, че решението е
неправилно, тъй като присъденото обезщетение не е съобразено с лимита по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и със съществуващата
в страната икономическа конюнктура към процесната година. Прави се
искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за още 17 000
лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 08.11.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
пред двете инстанции разноски.
Срещу решението в осъдителната част, с която „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата сумата над 16 000 лв. до
присъдените 18 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадената
насрещна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
с оплаквания за неправилност. В жалбата се поддържа твърдение, че размерът
на присъденото обезщетение е справедлив, но неправилно съдът е приел за
неоснователно възражението му за съпричиняване от страна на пострадалата,
поради неизползване на обезопасителен колан. Релевира се довод, че изводът
на първоинстанционнния съд е необоснован, постановен при непълнота на
доказателствата и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Поддържа се твърдение, че съдът неправилно се е позовал на
заключението на изготвената по делото САТЕ, като изводът на състава
противоречи на заключението на изготвената по делото СМЕ, съгласно което
процесните увреждания не биха могли да бъдат получени при наличието на
правилно поставен предпазен колан. Прави се искане въззивният съд да
2
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
ново, с което да отхвърли предявения иск за разликата над сумата от 16 000
лв. като неоснователен и недоказан, ведно с всички законови последици.
Предявява се претенция за присъждане на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ищцата е подала отговор на въззивната
жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без
уважение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената от нея въззивна жалба и изразява становище, с
което оспорва жалбата на насрещната страна.
По делото е постъпила писмена молба от ответника по делото, с която
поддържа подадената от него насрещна въззивна жалба и оспорва жалбата на
ищцовата страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.
432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва
да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 29 състав е
уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение
за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 18 000 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е
намерено за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от
ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до
3
размер на сумата от 16 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.11.2019г. до окончателното й изплащане, то основанието на
предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това
въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да
бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивните жалби на ищцата и ответника,
които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата, въззивният състав намира от фактическа и правна
страна следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното
произшествие М. П. С. е получила счупване на 5-то ребро в ляво и счупване
на лявата ключица с малко разместване на костните фрагменти. Според
заключението, по своя вид и тежест травматичните увреди са довели на
ищцата „разстройство на здравето неопасно за живота“ и „трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни (в случая 2 месеца)“. Спешна медицинска помощ и болнично лечение
пострадалата е получила в УМБАЛ „Царица Йоанна“, гр. София, като при
приемането й е била в леко увредено общо състояние, контактна, с болки в
лявата гръдна половина и лявото рамо. По спешност са били извършени
хематологични, рентгенологични, ехографски изследвания и консултации с
хирург, ортопед-травматолог и специалист по вътрешни болести. След
извършените изследвания и консултации са били установени описаните по-
горе телесни увреди в горната лява част на гръдния кош, без
„хемопневмоторакс“ (наличие на въздух или кръв) в лявата гръдна клетка.
Пострадалата е била поставена на постелен режим за наблюдение. Преди това
счупената лява ключица е била наместена и обездвижена с мека превръзка –
„осморка“. Включена й е била инфузионна и обезболяваща терапия.
Проведено й е било лечение чрез криотерапия на контузените области.
Вещото лице установява, че след изписването от болницата на 05.09.2019г.
лечението на пострадалата е продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и обезболяващи медикаменти. Докторът излага в
заключението, че счупеното 5-то ребро в ляво е зараснало за срок до 20 дни,
след което е била проведена дихателна гимнастика на белия дроб; счупената
лява ключица е зараснала за срок до 30 дни, след което ищцата е започнала
провеждането на рехабилитация на лявата раменна става. Според вещото
лице общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е
приключил за срок от 2 месеца. Ищцата е търпяла болки и страдания за този
период, като най-интензивни са били те през първите 2 седмици
непосредствено след злополуката и около 2 седмици по време на проведената
начална рехабилитация. Извън посочените периоди пострадалата е търпяла
само периодично явяващи се болки, свързани с рязката промяна на времето
(при студено и влажно време), когато е била принудена да ползва седативни и
4
обезболяващи средства. Докторът излага, че наред с претърпените болки в
продължение на първите 30 дни ищцата не е можела да си служи пълноценно
с лявата ръка, поради получената фрактура на лявата ключица и поставената
имобилизация, което е затруднявало извършване на дейности по
обслужването й в ежедневието. Експертът установява, че към датата на
изготвяне на експертизата, здравословното състояние на пострадалата е вече
стабилизирано - счупеното 5-то ребро е зараснало окончателно, а дихателната
дейност на левия бял дроб – възстановена; счупената лява ключица също е
зараснала окончателно, а движенията на лявата раменна става вече са в
норма. Вещото лице дава заключение, че не се очаква в бъдеще да възникнат
негативни последици от получените увреждания.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетеля Л. З., който по време на инцидента е пътувал на предната
седалка в автомобила, в който пътувала и пострадалата. Свидетелят
установява, че ищцата е седяла на средната задна седалка, като отзад са
седели още двама пътника заедно с нея. Излага, че след настъпването на
инцидента ищцата е изпитвала силни болки, била откарана в ИСУЛ. Допълва,
че ищцата не можела да се движи и да диша, имала спукано ребро. Излага, че
пострадалата четири дни прекарала в болницата и не можела да става, а след
това още три месеца не можела да става, като свидетелят се грижел за нея.
Споделя, че болките й били ужасни. Установява, че към момента М.
продължава да изпитва болки от време на време. Свидетелят сочи, че лекият
автомобил, в който пътували, не бил оборудван с предпазен колан на задната
средна седалка.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта им относно
продължителността на възстановителния период, тъй като същите
противоречат на установеното със заключението от медицинската експертиза.
В останалата част съдът възприема показанията, тъй като същите не
противоречат на събраните по делото доказателства.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в
жалбата на ищцата, че определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди е в занижен размер. Апелативният съд, в настоящия си
състав, съобрази вида и характера на получените от ищцата увреди, които по
5
своя медико-биологичен характер не са тежки, като фрактурата на лявата
ключица е била с минимално разместване на костните фрагменти и без
хемопневмоторакс. На следващо място, съобрази и неголямата
продължителност на възстановителния период – 2 месеца, продължителността
на търпените болки и страдания, като най-интензивни са били те през първите
2 седмици непосредствено след злополуката и около 2 седмици по време на
проведената начална рехабилитация, а след това спорадични – при рязка
промяна на времето. Взе предвид, че ищцата е била само 3 дни в болница,
след което лечението е продължило в домашни условия. Съдът отчита и
обстоятелството, че на ищцата е била извършена само мануална репозиция и
имобилизация посредством „осморка“, без оперативна интервенция. Тази
имобилизация е довела до затруднения в обслужването и ежедневните
дейности за известен период от време, но това по никакъв начин не
кореспондира с твърденията на ищцата от исковата молба, че левият й горен
крайник е бил напълно обездвижен и че не е можела да се обслужва сама.
Съдът съобрази, че към момента и двете фрактури са зараснали, а
дихателната дейност на белия дроб е възстановена, движенията в лявата
раменна става са в норма. Т.е. липсват негативни последици, няма данни за
неблагоприятна прогноза. С оглед тези конкретно установени данни, и като
взе предвид стадия на обществено-икономическо развитие на страната,
включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки се с
принципа на справедливост намира, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на сумата от 18 000 лв.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата настоящият състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, като намира последното за недоказано. Наличието
на съпричиняване от страна на пострадалия подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответната страна. По делото е прието заключението на
САТЕ, в което експертът е разгледал случай, при който ищцата е стояла на
предната дясна седалка на автомобила, като според него ударът на тялото на
пътничката е настъпил във вратата на автомобила в страни от нея, при който
предпазният колан не би бил ефективен. В о.с.з. пред първата инстанция
вещото лице заявява, че не може да отговори на въпроса въз основа на какви
данни по делото е приел, че ищцата е седяла на предна дясна седалка. С оглед
установеното от свидетеля З., че пострадалата е седяла на задната седалка по
средата, то експертът излага, че изводът му относно ефективността на
предпазния колан, не би се променил. Не може да каже дали процесният
автомобил е бил в изправност, като посочва, че става въпрос за малък
автомобил, който е оборудван с два колана за двама пътника в него, т.е. ако
има трети пътник отзад, както е в случая, който да седи по средата, за него
няма колан. В трайната практика на ВКС се приема, че е недопустимо
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е
6
доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При
направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен
колан наличието на обезопасителни колани на процесното МПС не се
презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат /в т.см. Решение № 27 от
15.04.2015г., постановено по т.д. № 457/2014г. ВКС, ТК, II т.о./. В настоящия
случай ответното застрахователно дружество не е провело пълно главно
доказване на релевираното възражение за съпричиняване от пострадалото
лице: ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на
обезопасителен колан на задната седалка по средата. Дори напротив вещото
лице в о.с.з. е посочило, че процесният автомобил е малък и липсва колан за
седящия в средата пътник на задната седалка. С оглед гореизложеното
настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника.
Неотносимо е релевираното в жалбата на ответника възражение, че
съдът е следвало да обоснове своите изводи на приетото заключение на СМЕ.
Заключението на СМЕ не доказва, че средната задна седалка на лекия
автомобил е била оборудвана с обезопасителен колан. В този смисъл
направените от доктора изводи за ефективността на предпазния колан са без
правно значение.
В заключение: Въззивният състав приема, че обжалваното решение е
правилно.
С оглед изложеното, крайният извод на въззивния съд съвпада с този на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските, с оглед неоснователността на жалбите на
двете страни, всяка страна следва да поеме собствените си разноски за
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260649 от 20.10.2020г., постановено по
гр. д. № 1922/2020 г. по описа на СГС, І ГО, 29 състав в обжалваните части.
Решение № 260649 от 20.10.2020г., постановено по гр. д. № 1922/2020 г.
на СГС, І ГО, 29 състав в частта, с която е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на М. П. С., ЕГН: **********, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 16 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019г. до окончателното
изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане
на законна лихва за периода от 01.09.2019г. до 07.11.2019г., като
необжалвано е влязло в законна сила.
7
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8