№ 55
гр. М., общ. М., обл. В. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20201450100920 по описа за 2020 година
Г. В. Т. от гр.М. чрез адв.С.К. АК гр.В. е предявила иск против
КИИБГ ЕАД гр.С. за установяване със сила на присъдено нещо,че ищцата не
дължи на ответника поради погасяване й по давност на сумата 1 487.74 лв.
главница,ведно със законната лихва,начиная от 03.12.2010 год.,сумата 182.59
лв. мораторна лихва за периода 20.04.2009 г. до 02.12.2010 год.,както и сумата
133.41 лв разноски, присъдени с издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
6002/2010 год. по описа на РС-гр.В.,въз основа на който е образувано изп.д.№
841/2011 год. на ЧСИ В.Й / № 3770/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н с район на
действие ОС гр.Плевен/.Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди,че изпълнителният лист е издаден в
полза на „БНП“ ЕАД гр.С. по договор за кредит PLUS 01329295 / 24.01.2009
г.Въз основа на изпълнителният лист е образувано изп.дело № 841/202011
год. на ЧСИ В.Й с район на действие ОС-В. /В последствие вземането е
цедирано от кредитора на КИИБГ ЕАД.Твърди се,че от издаването на
изпълнителния лист, образуване на изпълнителното дело,както и от
последният опит за извършване на изпълнително действие по изп.Д.№
841/2011 год. по описа на ЧСИ В.Й са изтекли повече от пет години.През този
период е текла погасителна давност.Срещу ищцата не са предприемани
никакви действия на принудително изпълнение,нито е прекъсвано по друг
начин течението на давността, поради което ищцата е предявила настоящия
1
иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,с който
оспорва предявеният иск.Твърди,че са предприемани изпълнителни действия
прекъсващи давността.
Искът е с правно основание чл.439 ал.1 ГПК вр.чл.124 ал.1 от
ГПК.
Събрани са писмени и гласни доказателства.Приложено е копие от
изп.д.№ 841/2011 год. по описа на ЧСИ В.Й 8 № ********* г. на ЧСИ Ц.Н ,с
район на действие ОС гр.Плевен./.
Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
На 08.03.2011 год. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
6002/2011 год. по описа на РС гр.В..Въз основа на издаденият изпълнителен
лист е образувано изп.д.№ 841/2011 год. по описа на ЧСИ В.Й,с район на
действие ОС- гр.В.. След образуване на изпълнително детето ЧСИ е
извършвал справки за постоянен и настоящ адрес на длъжника,На 04.11.2012
год. от близък на ищцата е получено уведомление за образувано
изпълнително дело.Съдия- изпълнител е извършвал справки за месторабота,
за имущество на длъжника.На 21.07.2015 год. е постъпила молба от
КИИБГЕАД за конституирането му като взискател въз основа на сключен на
15.05.2015 год. договор за цесия между „БНП“ ЕАД и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ “ ЕАД.С постановление от същата дата ЧСИ е конституирал
новия взискател.на 11.04.2016 год. е постъпила молба от новия взискател за
извършване на справки за наличие на трудови договори на длъжника.На
27.04.2017 год. е поискано да се наложи запор върху банковите сметки на
длъжника в определени банки.липсват доказателства за налагане на запор.В
последствие изп.д. е изпратено на ЧСИ Ц.Н с район на действие ОС
гр.Плевен.
При така изяснената фактическа обстановка съда намира
предявеният иск за доказан по основание. Установено е,че въз основа на
изпълнителен лист от 08.03.2011 год. по молба от 02.08.2011 год. е образувано
изп.д.№ 481/2011 год. по описа на ЧСИ В.Й с район на действие ОС гр.В.,в
която взискателят „БНП“ ЕАД е поискал ЧСИ да извърши всички действия
по чл.18 от ЗЧСИ. С образуването на изп.дело на първо място молбата е
прекъснала срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и на следващо-погасителната
2
давност е прекъсната съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД,съответно при висящност
на изпълнителният процес прекъснатата вече давност се спира, съгласно
ППВС №3/18.11.1980 год./приложимо по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства- до датата на обявяването на ТР №2/
26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.От приложеното
копие от изп.дело се установява,че в продължение на 2 години,считано от
02.08.2011 год.от взискателя „БНП“ ЕАД не са поискани „същински“
изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. / няма такъв
характер проучването на имущественото състояние на длъжника,както и
поканата за доброволно изпълнение/, поради което изпълнителното
производство е прекратено на 08.03.2013 год. на осн.чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение
за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху
датата,от която се отчита началото на давностния срок за вземането,поради
което доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.Доколкото
процесуалният закон не е въвел,като предпоставка за настъпване правните
последици,произтичащи от прекратяване на изпълнителното производство в
хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изискване за длъжника да е подал
изрична молба в тази насока, то липсата на такава е ирелевантна и не
обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен
ефект.Датата на прекратяването е преди постановяване на ТР №2/26.06.2015
год. и обявяването за изгубило сила на ППВС №3/80 год. при което съгласно
решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017 г. на ВКС І. Г.о. по
отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването,дадено с
ППВС №3/1980 год.Тъй като за разлика от чл.116 б.“б“ от ЗЗД в случаите на
чл.116 б.в“ от ЗЗД действието на действието на прекъсването на давността не
се свързва с резултата от предприетите изпълнителни действия,то новата
давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство- 03.08.2013 год,Прекратяването на изпълнителното
производство на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не води до погасяване на
материалното право и взискателят може да иницира по реда на чл.426 от ГПК
наново изпълнително производство като се образува ново дело под нов
номер.
След премирането на изп.производство на 21.07.2015 г. по същото
3
изп.д.№ 841/2011 год. с молба от същата дата на КИИБГ ЕАД са направени
искания за предприемане на изпълнителни действия и възлагане по чл.18 от
ЗЧСИ от съдия изпълнител.На 27.04.2017 год. цесионера е поискал да се
наложи запор върху банковите смети на длъжника.На молбата е отбелязано
обработено,но липсват доказателства за изпращане на запорни
съобщения.Тези действия обаче са предприети след като изпълнителното
производство е било прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по силата на
закона,което е станало на 03.08.20123 год. т.е. не е било висящо и по него
процесуални действия както от страните,така и от съдия изпълнител не би
следвало да са извършвани.Каквото и да е основанието заь прекратяване на
изпълнителното производство,последиците от това са недопустимостг на
извършените след това изпълнителни действия и не е породило предвиденият
в чл.116 б.“в“ от ЗЗД ефект на прекъсване на давността.
С оглед на изложеното,доколкото се претендират суми по договор
за кредит,то срокът за погасяването им по давност е пет години,считано от
03.08.2013 год.Към момента на подаване на исковата молба-09.09.2020 год. е
изтекъл петгодишния давностен срок в полза на длъжника Г.В.,поради което
следва да се приеме,че правото на принудително изпълнение се е погасило по
давност..
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищцата
направените деловодни разноски в размер на 527 лв.
Водим от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 вр.чл.124 ал.1 от
ГПК,че Г. В. Т. с ЕГН ********** от гр.М. не дължи на КИИБГ ЕАД ЕИК
.....със седалище и адрес на управление гр.С. сумата 1 487.74 лв.
главница,ведно със законната лихва,начиная от 03.12.2010 год.,сумата 182.59
лв. мораторна лихва за периода 20.04.2009 г. до 02.12.2010 год.,както и сумата
133.41 лв. разноски,представялващо вземане по изп.лист от 03.08.2011 год.,
по ч.гр.д.№ 6002/2010 год. по описа на РС-гр.В.,въз основа на който е
образувано изп.д.№ 841/2011 год. на ЧСИ В.Й / № 3770/2020 г. по описа на
ЧСИ Ц.Н с район на действие ОС гр.Плевен/, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
4
ОСЪЖДА КИИБГ ЕАД гр.С. да заплати на Г. В. Т. с ЕГН
********** от гр.М. направените деловодни разноски в размер на 527 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
5