Р
Е Ш Е
Н И Е
№
152
гр. Русе, 03.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 28
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в.т. дело №193 по
описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД-София е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№6807/2018г.,
с което е отхвърлен установителния му иск по чл.422 ГПК против М.К.П. *** за 384,31лв. главница, ведно със законната лихва от
25.06.2018г. до окончателното плащане, 49,21лв. договорена възнаградителна
лихва за периода 22.04.2015г.-07.05.2015г., 23,88лв. мораторна
лихва за периода 22.04.2015г.-31.05.2018г., и 172,73лв. такси за периода
22.04.2015г.-07.05.2015г. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли
то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което установителният иск да се уважи и да му се присъдят
направените по делото разноски.
Особеният представител на ответницата оспорва
основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е частично основателна.
Районният съд е отхвърлил иска на жалбоподателя по
чл.422 ГПК за установяване на вземането му, присъдено в заповедното производство
по ч.гр.д.№4392/2018г. по описа на Русенския районен съд, тъй като е приел, че сключената
между жалбоподателя и кредитора на ответницата цесия не е съобщена на
последната, поради което тя не е произвела действие спрямо нея и тя не дължи на
новия кредитор присъдените в заповедното производство суми.
Въззивният съд не споделя
виждането на районния съд по въпроса за последиците от връчване на съобщението
по чл.99, ал.4 ЗЗД в съдебното производство заедно с преписа от исковата молба
на особения представител на длъжника. Особеният представител е процесуален
представител на страната, който при спазване на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК се назначава с оглед охрана на интересите на ответника. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици /в този смисъл р.№198/18.01.2019г. на ВКС, І т.о. по
т.д.№193/2018г./. Затова особеният представител има правото да извършва всички
процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник
/с изключения на действията по чл.29, ал.5 ГПК/ в т.ч. и да получава
адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до
длъжника за цедиране на процесното
вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен
представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, поради което следва да се приеме, че
е изпълнено изискването по чл.99, ал.4 ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в
хода на делото и следва да бъде съобразено при решаването на спора.
Съдът обаче намира, че сключения между праводателя на ищеца и длъжника договор за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискванията по чл.11, ал.1, т.11 и т.20 ЗПК - не съдържа погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите
на погасяването и клаузи за наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6, както
и за размера на лихвения процент
на ден. В този случай на основание чл.23 ЗПК длъжникът връща
само чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разноски по договора
за кредит. Затова искът като основателен и доказан следва да се уважи само за
сумата 384,31лв. главница, дължима със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. В останалата част, включваща договорна възнаградителна
лихва, лихва за забава и такси, претенцията е
неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд. В полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в заповедното и исково производство
съобразно уважената част от иска.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №460 от 20.03.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№6807/2018г. в
частта, с която е отхвърлен иска на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД-София с ЕИК200644029 против М.К.П. с ЕГН********** ***, по
чл.422 ГПК за дължимост на присъдената в заповедното
производство по ч.гр.д.№4392/2018г. главница в размер на 384,31лв., със
законната лихва от 25.06.2018г. до окончателното плащане, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено, че М.К.П. с ЕГН********** ***, дължи на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД-София с ЕИК200644029 на основание чл.422 ГПК главница в размер
на 384,31лв., със законната лихва от 25.06.2018г. до окончателното плащане, присъдена
в заповедното производство по ч.гр.д.№4392/2018г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
М.К.П. с ЕГН********** *** да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД-София с ЕИК200644029 сумата 45,74лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА М.К.П. с ЕГН********** *** да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД-София с ЕИК200644029 сумата 358,76лв. разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: