Р Е
Ш Е Н
И Е № 97
гр. Стара Загора, 02.05.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 63 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „ЛИФО“
ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Христо Ботев“ №
102, оф.2, подадена чрез пълномощника адвокат С., против Решение № 21 от 17.01.2023 г., постановено по
АНД № 2926/ 2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено наказателно
постановление /НП/ № СФ-13-ДНСК-197/ 10.10.2022г. на Началника на ДНСК, като е
намалено наложеното наказание имуществена санкция от 10 000 лв в размер на 5
000 лв. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението,
като постановено в нарушение на приложимия материален закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.1
и т.2 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Излагат
се доводи, че съдът не е обсъдил оплакванията за липса на компетентност на
актосъставителя, за нарушения в процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/, за неспазване на изискванията
по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на НП и за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е приел наличие
на извършено нарушение по чл.142, ал.5, т.3 от ЗУТ вр.чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ,
тъй като няма нормативно изискване при промяна в инвестиционните намерения на
възложителя да се изготвя задължително част „Пожарна безопасност“ във фаза
„Технически проект“, която да бъде оценена с комплексния доклад за
съответствие. Оспорва извода му, че липсата на изложение в доклада как са
постигнати конкретните изисквания на Наредба Iз-1971 от 29.10.2009г за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар и въз основа на какви конкретни мотиви е
направено заключение за спазването им, означава липса на оценка. Поддържа, че
от съдържанието на комплексния доклад се
установява извършването на оценка на проекта за съответствие с изискванията за
пожарна безопасност, поради което моли за отмяна на решението и на НП като
издадено без да е осъществен съставът на административното нарушение. Ако се
приемат пропуски при обосноваването на оценката за съответствие, моли НП да
бъде отменено при прилагане на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Ответникът Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. с представен писмен отговор оспорва
касационната жалба като неоснователна по всички изложени в нея доводи. Посочва,
че АУАН е съставен в съответствие с
чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН при наличие на изрична заповед на Началника на ДНСК
и няма правно значение, че за строителните книжа вече е била извършена проверка
по чл.156 от ЗУТ. Намира описанието на нарушението за достатъчно ясно и
кореспондиращо със съдържанието на посочената санкционна норма. Оспорва довода
на касатора, че промяната в инвестиционния проект не налага изготвяне на част „Пожарна
безопасност“ и оценяване на проекта относно спазване на изискванията за пожарна
безопасност. Счита последващото доказване на съответствието на проекта с тези
изисквания чрез представяне на становище от органите на ГДПБЗН за неотносимо
към предмета на делото, а извършеното нарушение за немаловажен случай. Моли решението
да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна.
Предлага решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Стара Загора е изменил НП № СФ-13-ДНСК-197/ 10.10.2022г, издадено от Началника на ДНСК въз основа на съставен АУАН № СФ-13/ 13.04.2022г, като е намалено наложеното наказание имуществена санкция от 20 000 лв в
размер на 5 000 лв., наложено на „ЛИФО“ ООД, гр. Стара Загора на основание
чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ за нарушение на чл. 142, ал.5, т.3 от ЗУТ вр. чл.169,
ал.1, т.2 от ЗУТ. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че „ЛИФО“ ООД, гр.
Стара Загора в
качеството си на консултант на 17.12.2021г при съставяне на комплексен доклад
за оценка на съответствие на инвестиционен проект със съществените изисквания
към строежите в гр.Стара Загора, ул.“Христо Ботев“ № 2, оф.2 е извършило оценка
за съответствие със съществените изисквания към строежите на инвестиционен проект,
въз основа на който е издадена Заповед № 19-24-2/ 04.01.2022г за допълване на
Разрешение за строеж № 19-627/ 04.10.2021 г на „Фабрика за печат, ламиниране и
конфекциониране на гъвкави опаковки“, находящ се в УПИ I-1654, кв.34,
Индустриална зона „Загоре“ гр.Стара Загора, без наличие на разработен
инвестиционен проект по част „Пожарна безопасност“, в която да са определени
класът и категорията на функционална пожарна опасност, респективно посочване на
относимите специфични изисквания и проектните решения, с които се постигат.
За да измени НП, съдът е изложил
съображения, че обжалваният акт отговаря на императивните изисквания на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. При съвкупна преценка на събраните доказателства приема, че
касаторът е субект на вмененото нарушение по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, което е
осъществено от него – извършена е оценка за съответствие на инвестиционен
проект в нарушение на изискванията на нормативните актове по отношение
изискванията към строежите за безопасност при пожар като при изготвяне на
комплексния доклад от 171.2.2021г не е извършило оценка за съответствие на
инвестиционния проект с изискванията на Наредба Iз-1971 от 29.10.2009г за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Предвид липсата на други нарушения и доказателствата, че проектът във фаза
„технически“ съответства на нормите за пожарна безопасност, размерът на
наложеното наказание е намален до законовия минимум.
Касационният състав на
Административен съд Стара Загора намира,
че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Действително, в него не са изложени съображения по всички оплаквания на
наказаното лице, но този пропуск не се отразява на резултата от съдебния
контрол.
Административнонаказателната отговорност на „ЛИФО“ ООД
е ангажирана в качеството му на консултант на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, според която Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция в размер от
5000 до 50 000 лв на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен
проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на
строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2.
Неоснователно е оплакването на касатора, че при
посочване на правната квалификация на деянието в НП наказващият орган не е
посочил коя от двете хипотези на чл.
237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ счита за приложима. Действително т. 6 съдържа две
хипотези на различни състави на административни нарушения. От обстоятелствената
част на НП е видно, че „ЛИФО“ ООД е привлечено към отговорност в качеството му
консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, който извършва оценяване на
съответствието на инвестиционните проекти и липсата на конкретно посочване на осъществения състав на
нарушението по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ не може да обоснове
незаконосъобразност на НП само на това основание.
Не се споделят оплакванията на касатора за
некомпетентност на актосъставителя и нарушена процедура по съставяне на АУАН.
Съгласно представената по делото Заповед № РД-13-054/ 08.02.2022г на Началника
на ДНСК, на актъсъставителя инж. П. и свидетеля по съставяне на акта инж. У. е
възложено извършване на проверка на територията на РДНСК Стара Загора - в Община Стара Загора и на място в УПИ
I-1654, кв.34, Индустриална зона „Загоре“ гр.Стара Загора във връзка със строеж
„Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“ и
изясняване начина на доказване огнеустойчивостта на влаганите в строителството
стоманобетонови елементи. Указано е при установени нарушения да бъдат
образувани съответните административни и административнонаказателни
производства. Следователно е налице надлежно делегирана, позволена от Устройствения
правилник на ДНСК /чл.17, ал.2, т.14 вр.чл.6, конкретна компетентност от
Началника на ДНСК на актосъставителя, който не се е отклонил от нея при
съставяне на АУАН № СФ-13/ 13.04.2022г,
доколкото визираното в него нарушение несъмнено е относимо към проверката за
огнеустойчивост на влаганите в строителството стоманобетонови елементи. От
друга страна, производствата по ЗАНН и по чл.156 от ЗУТ са самостоятелни като
процесуален ред и преследвана цел, затова липсата на констатирани нарушения в
административната процедура по издаване на разрешение за строеж по чл.156 от ЗУТ не съставлява пречка за последваща проверка на строителните книжа по друг
ред, предвиден в закона.
Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че в
НП са описани множество изпълнителни деяния, всяко от които е оценено като
нарушение на чл.142, ал.5 от ЗУТ, но не е посочено за кое от тях се налага
наказание. Настоящият състав споделя разбирането, че се касае за едно
съставомерно деяние, което наказващият орган описва и доказва с неговите
обективирани фактически проявления, касаещи дължимата от консултанта преценка
за пожарна безопасност на проекта.
По делото не е спорно, че преди съставяне на
комплексен доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект със
съществените изисквания към строежите от 17.12.2021г, въз основа на който е
издадена Заповед № 19-24-2/ 04.01.2022г
за допълване на Разрешение за строеж № 19-627/ 04.10.2021 г на „Фабрика за
печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“, находящ се в УПИ
I-1654, кв.34, Индустриална зона „Загоре“ гр.Стара Загора, не е разработен
инвестиционен проект по част „Пожарна безопасност“, различен от съставения към
идейния проект на строежа. Допълването на издаденото разрешение за строеж е
поради промяна в инвестиционния проект относно вида конструкция и габаритите на
сградата. На консултанта са представени само части „Архитектурна“,
„Конструкции“ и „Геодезия“, разработени във фаза „технически проект“. Съгласно
чл. 142, ал.4 ЗУТ, всички части на инвестиционните проекти, които са основание
за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с
основните изисквания към строежите. Съгласно чл.142, ал.5, т.3 ЗУТ, оценката
обхваща проверка за съответствие с изискванията на нормативните актове по всяко
от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал.1 и изискванията по чл.
169 ал.3 ЗУТ, сред които е изискването безопасност в случай на пожар /чл. 169,
ал.1, т.2 ЗУТ във връзка с Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване безопасност при пожар/. При
тази нормативна уредба и с оглед конкретната промяна в инвестиционното
намерение на възложителя е задължително извършване на оценка за съответствие
относно пожарна безопасност. Такава
оценка не може да бъде извършена без изготвяне на част „пожарна безопасност“
във фаза „Технически проект“, тъй като
ползваната при издаване на първоначалното Разрешение за строеж № 19-627/
04.10.2021г е за фаза „Идеен проект“. Доколкото с техническия проект се доизясняват и допълват
проектните решения на идейния проект, а в случая е извършена промяна на
стоманобетоновата конструкция за производствена сграда, категорично за
избраната нова конструкция следва да бъде гарантирана устойчивост при
възникване на пожар. Такава гаранция се постига чрез проектиране и изпълнение
на строежа в съответствие с изискванията на Наредба Iз-1971 от 29.10.2009г за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
а преценката за съответствието на проекта с тези изисквания е възложена на
консултанта по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, какъвто е касаторът „ЛИФО“
ООД. Неправилно касаторът се позовава на разпоредбата на чл.154, ал.6 от ЗУТ и
я тълкува, че се разработват и одобряват само изменения в съответните проектни
части, които съответстват на променените намерения на възложителя. Промяната в
конструкцията и архитектурата на сградата са от естество принципно да окажат
влияние върху класа и категорията на функционална пожарна опасност и върху
характеристиките по пожарна опасност и мерки за защита. Ако такава промяна не е
налице, това следва да бъде изрично посочено, респективно обсъдено от консултанта при възложената му
оценка на инвестиционния проект. Съставянето
на комплексния доклад от 17.12.2021г без оценка за съответствие на част
„Конструктивна“ по чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ – безопасност в случай на пожар, е
достатъчно да обоснове извод, че дружеството е осъществило от обективна страна
състава на вмененото му нарушение по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ дори условно да
се приеме, въпреки липсата на конкретни мотиви, че е направена оценка за
пожарна безопасност за част „Архитектурна“.
Предвид засегнатите от нарушението обществени
отношения, касаещи живота и здравето на хората във връзка със сигурността и
качеството на строителството, несъмнено обществената опасност на деянието е
завишена и то не покрива критериите за маловажен случай по §1 т.4 от ДР на ЗАНН.
Измененият размер на наложената имуществена санкция съответства на данните за всички
релевантни обстоятелства по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е достатъчен за
постигане целите на наказанието. Правилно именно в тази насока, а не в
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, са съобразени от районния съд фактите, че дружеството
няма предходни наказания и е дадено положително становище УРИ 123900-352/
11.04.2022г. за съответствие на инвестиционния проект на фаза „технически“ с
нормите за пожарна безопасност от РД ПБЗН. В тази връзка следва да се има
предвид, че становището е издадено по искане на възложителя очевидно да замести
липсващата пълна проверка за съответствие на инвестиционния проект със
съществените изисквания към строежите, дължима от касатора в качеството му на
консултант и установена от служителите на ДНСК. Не може да бъде възприето като
смекчаващо вината обстоятелство твърдяната от касатора липса на вредни
последици от деянието, защото такива са настъпили и се изразяват в издаване на
разрешение за строеж въз основа на инвестиционен проект, чиято оценка за
съответствие с основните изисквания към строежа е непълна.
Предвид изложеното обжалваното
решение на Районен съд Стара Загора, с
което е изменено атакуваното пред него
НП, е постановено при правилно приложение
на материалния закон и на процесуалните правила, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното искане на ответника следва
да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ в размер от 80лв.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 21 от 17.01.2023 г., постановено по АНД № 2926/
2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЛИФО“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Христо Ботев“ № 102, оф.2 да
заплати на ДНСК гр.София сумата 80 /осемдесет/лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.