Решение по дело №1209/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 700
Дата: 13 септември 2023 г.
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20217260701209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 700

 

13.09.2023 г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково

в открито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Ангелина Латунова

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм.д. № 1209 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 176 от АПК.

 

Производството по адм.дело № 1209/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково е образувано по жалба на „БРАДЪРС 07“ ЕООД против Решение № РТД-3000-2423 от 22.11.2021 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница Пловдив“ към Агенция „Митници“, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 19 от Закона за митниците (ЗМ) са променени данните по митнически декларации с MPH 20BG003009057233R0; 20BG003009057511R5 и 20BG003009061367R8 и на основание чл. 77, § 1, б. „а“, във връзка с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС в тежест на дружеството е определено митническо задължение за заплащане на мито и ДДС в общ размер от 54 501,72 лв., от които мито - 45 418,10 лв. и ДДС - 9 083,62 лв., ведно със съответната лихва.

Към производството е присъединено с Определение № 23/11.01.2022 г. административно дело № 1265/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, образувано по жалба на "БРАДЪРС 07" ЕООД срещу Решение № РТД-3000-2603 от 10.12.2021 г. на Директора на ТД "Митница Пловдив", с което е допусната поправка на основание чл. 62, ал. 2 от АПК на очевидна фактическа грешка в Решение № РТД-3000-2423 от 22.11.2021 г. на Директора на ТД "Митница Пловдив".

С Решение № 651/13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1209/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, жалбата на дружеството против Решение № РТД-3000-2423 от 22.11.2021 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ към Агенция „Митници“ е отхвърлена.

Във връзка с постъпила срещу така постановеното решение касационна жалба от „Брадърс 07“ ЕООД, с Определение № 7485/06.07.2023 г., постановено по административно дело № 10615/2022 г. по описа на Върховния административен съд на Република България, адм. дело № 1209 по описа за 2021 г. на Административен съд – Хасково е изпратено на същия съдебен състав за постановяване на решение по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 2 от АПК по жалбата на "Брадърс 07" ЕООД, гр. Хасково срещу Решение № РТД-3000-2603/10.12.2021 г. на Директора на ТД "Митница Пловдив" за поправка на основание чл. 62, ал. 2 от АПК на очевидна фактическа грешка.

 

В жалбата срещу Решение № РТД-3000-2603 от 10.12.2021 г. на Директора на ТД "Митница Пловдив" оспорващото дружество сочи, че с това решение административният орган допуснал „поправка на очевидна фактическа грешка” в Решение № РТД-3000-2423 от 22.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Пловдив, като в мотивите на Решение № РТД-3000-2423 от 22.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Пловдив били добавени номерата на нови три митнически декларации, а именно: МД с MPH20BG003009057233RO, MPH20BG003009057511R5 и MPH20BG003009061367R8, вместо посочената една митническа декларация с МРН 20BG003009085470R4. По този начин административният орган не отстранил „очевидна фактическа грешка”, а недопустимо, извън срока по чл. 62, ал. 1 от АПК допълнил Решение № РТД-3000-2423 от 22.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Пловдив.

В тази връзка оспорващият заявява, че очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Извършената промяна с оспорваното решение, чрез добавянето на номерата на три нови МД не представлявала отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението. По реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, на което основание било издадено оспорваното решение, се извършвала само поправка, но не можело да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му, както било направено с оспорваното решение.

Обстоятелството, че административният орган формирал воля, която не е съответна на обективната действителност, както в случая, не представлявало очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62 от АПК. Съдебната практика била еднопосочна по въпроса, че е недопустимо по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК мотивите на издадения административен акт да се нагаждат към диспозитива, както направил административният орган с оспорваното решение.

Предвид изложеното, се счита, че решението е незаконосъобразно - постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на закона, поради което се моли за неговата отмяна и присъждане на  направените по делото разноски.

 

Ответникът – Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ към Агенция „Митници“ в депозирани по делото чрез процесуален представител писмен отговор и писмено становище посочва, че оспореното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Оспорва изложените в жалбата твърдения, че с решението се извършвала промяна на формулираната воля на органа и се допълвало волеизявлението му. Поправката в случая била извършена в законоустановения срок и не променяла фактическото и правното положение на страните. Навсякъде в първоначалното решение били описани имащите отношение МД, като неточността била допусната на едно място, при това не в частта, в която била решаващата воля на митническия орган. Многократно в индивидуалния административен акт били цитирани правилните МД. Оспорва се и твърдението, че решението е постановено извън срока по чл. 62, ал. 1 от АПК. С оглед на така изложеното, се твърди, че подадената жалба е неоснователна. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено оспореното решение  като правилно и законосъобразно и в полза на ТД „Митница Пловдив“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

С Решение № РТД-3000-2423/22.11.2021 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 19 от ЗМ, са променени данните по митнически декларации с MPH 20BG003009057233R0, 20BG003009057511R5 и 20BG003009061367R8 и на основание чл. 77, параграф 1, буква а), във връзка с чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54 от ЗДДС за „БРАДЪРС - 07“ ЕООД е определено митническо задължение за заплащане на мито и ДДС в общ размер от 54 501,72 лв., от които мито – 45 418,10 лв. и ДДС – 9 083,62 лв. В решението е посочено, че на основание чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е дължима лихва за забава, изчислена от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването за това задължение и на основание чл. 114, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС се дължи лихва за забава върху непогасеното задължение, изчислена от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното му погасяване. В мотивите към решението административният орган е приел, че доколкото сертификат за движение на стоките A.TR.№ 1902045 от 18.02.2020 г., издаден от турските митнически органи, послужил за удостоверяване на митническия статус на стоката, както и за прилагане на нулева ставка по митническата тарифа, не може да бъде приет за целите на доказване на свободно обращение на стоките, възниква вносно митническо задължение, което е определено въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към момента на възникване на митническото задължение, тоест при приемане на МД с MPH 20BG003009057233R0 - 19.02.2020 г., 20BG003009057511R5 - 20.02.2020 г. и 20BG003009061367R8 - 19.03.2020 г., съответно задължение за заплащане на ДДС. На страница 3, абзац 1, ред 3 от решението преди отбелязването „възниква вносно митническо задължение“ е цитирана МД с МРН 20BG003009085470R4.

Решението е връчено на служител в „Брадърс 07“ ЕООД с Известие за доставяне ИД PS 4040 01RZUI S на 25.11.2021 г. Жалбата срещу решението е подадена на 02.12.2021 г. в Административен съд – Хасково и заведена с вх.№ 7625/02.12.2021 г.

С Решение № РТД-3000-2603/32-402285 от 10.12.2021 г. на Директора на ТД „Митница Пловдив“, доколкото е установено, че в уводната част, на страница 3, абзац 1, ред 3 на Решение № РТД3000- 2423/22.11.2021 на Директора на ТД „Митница Пловдив“, където е посочено, че A.TR № А1902045 не може да бъде приет за целите на доказване на свободно обращение на стоките, съгласно Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество ЕО - Турция е допусната техническа грешка в номера на посочената митническата декларация, където вместо коректните три броя МД с МРН 20BG003009057233RO, 20BG003009057511R5 и 20BG003009061367R8 е изписана МД с МРН 20BG003009085470R4, е постановена поправка на очевидна фактическа грешка, както следва: стр. 3, ред № 3 за стоките по МД, вместо с МРН 20BG003009085470R4 да се чете c MPH 20BG003009057233RO; 20BG003009057S11R5 и 20BG003009061367R8.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е връчено на служител в „Брадърс 07“ ЕООД с Известие за доставяне ИД PS 4040 01S00J 1 на 14.12.2021 г. Жалбата срещу решението е подадена на 17.12.2021 г. в Административен съд – Хасково и заведена с вх.№ 8042/17.12.2021 г.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2 от АПК. Подадена е в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административно-производствените правила. Компетентен да се произнесе по поправката на очевидна фактическа грешка е органът, издал първоначалния административен акт, в случая Директорът на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ към Агенция „Митници“.

Производството по чл. 62, ал. 2 от АПК цели да отстрани допуснати от административния орган очевидни фактически неточности във вече постановен акт, които не са свързани с промяна на изразената с него воля. При отстраняване на очевидна фактическа грешка не се налага провеждане на производство по реда на чл. 26 и следващите от АПК, а засегнатите лица могат да защитят правата си, като оспорят пред съда постановения на основание чл. 62, ал. 2 от АПК акт.

Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Очевидна фактическа грешка е налице, винаги когато между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на административния акт има несъответствие. Смисълът, който законодателят влага в правната норма на чл. 62, ал. 2 от АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал действителна воля. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията поради допусната очевидна фактическа грешка, е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове. Поради това изменението следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило, както се спомена и по-горе, тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката.

В настоящия случай административният орган е констатирал неточност в издаденото от него решение за определяне на митническо задължение и съответно е пристъпил към отстраняване на допуснатата техническа грешка в Решение № РТД3000-2423/22.11.2021 г. на Директора на ТД „Митница Пловдив“. Такава грешка е констатирана при едно от посочванията на относимите митнически декларации - на страница 3, абзац 1, ред 3 от решението преди отбелязването „възниква вносно митническо задължение“, като вместо коректните МД с МРН 20BG003009057233RO; 20BG003009057511R5 и 20BG003009061367R8, които са цитирани навсякъде другаде в решението, е изписано МД с МРН 20BG003009085470R4.

Действително, както изтъква и оспорващият, не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка грешката във фактите или при прилагането на закона при формиране на волята, като актът, с който се допуска поправката, не трябва да води до промяна на правното или фактическо положение на страните в административната процедура. В случая обаче не сме изправени пред подобна хипотеза, доколкото актът за поправка не променя фактическото или правното положение на страните, не им вменява задължения, нито предоставя права, различни от тези в поправения акт, а само привежда в съответствие действителната воля на административния орган с вписаната такава в административния акт, като отстранява възможната неяснота и евентуалните трудности при изпълнение на акта. Решението не противоречи и на целта на закона, напротив, постига се целта правните последици от поправеното решение да съответстват на целта на закона.

 

Изложеното води на извод, че оспореното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е валидно, издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с изискванията на материалния закон, поради което депозираната жалба следва да бъде отхвърлена.

 

В настоящото производство разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото произнасянето е за допълване на решението във връзка с присъединено дело, като на ответника са били присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в основното производство.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш   И     :

 

ДОПЪЛВА Решение № 651/13.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1209/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, като

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "БРАДЪРС 07" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Х.И.Х., против срещу Решение № РТД-3000-2603 от 10.12.2021 г. на Директора на ТД "Митница Пловдив", с което е допусната поправка на основание чл. 62, ал. 2 от АПК на очевидна фактическа грешка в Решение № РТД-3000-2423 от 22.11.2021 г. на Директора на ТД "Митница Пловдив".

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                         

 

 

СЪДИЯ: