Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 19.08.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 382 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.Г.Г. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 0851 – 000100 от 13.02.2019г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП и Заповед  №  8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, служебно известна на съда.

От приложените по делото доказателства, както и от показанията на актосъставителя М.И.В. се установява, че нарушителят Д.Г.Г. не е бил поканен да се яви за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Видно от приложения по делото АУАН, същият е бил съставен в отсъствие на Д.Г. на 31.01.2019г., поради което следва да се приеме, че при съставяне на акта не е спазена разпоредбата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. С оглед изложеното, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, при липса на предпоставките по чл. 40 ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, което нарушение е съществено и се отразява на правото на защита, респективно – опорочава наказателното постановление в степен влечаща отмяната му. Г. не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, като същият е съставен на 31.01.2019г., в отсъствието на нарушителя, без да е налице покана за явяването му на тази дата. Процесуалните правила при съставяне на АУАН са формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Само стриктното съблюдаване на процесуалните правила е гаранция за надлежното упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно да обезпечи, чрез въвеждането на императивни правила. В случая АУАН за конкретно установеното нарушение не е съставен в деня на извършването му - 07.12.2018г. Това обстоятелство, както и факта, че АУАН е съставен при несъблюдаване на процесуалния ред, без да е налице покана до нарушителя, опорочават процедурата по издаване на наказателното постановление. В действителност, АУАН е бил връчен на Г. на 06.02.2019г., като същият е бил запознат с правото си в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по него. Неправилно, актосъставителят е съставил АУАН в отсъствие на нарушителя и при липсата на предвидените в закона предпоставки. Издаденото въз основа на този АУАН наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно само на това основание. Така /Решение № 21 от 02.02.2016г. по к.адм.нак.д. № 706/2015г. по описа на АдмС – Добрич/.

Посоченото нарушение при съставяне на АУАН е съществено до степен такава, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление.

Една от функциите на акта е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. В настоящия случай, със съставения АУАН, на Д.Г.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 07.12.2018г. около 12.09 ч. в с. С., по ул. „***” № ** управлява товарен автомобил „***” ***, с рег. № ***, като не спазва пътен знак В18 – нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени – чл. 42 т. 3 и т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.

Безспорно, участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци, като пътен знак В18 забранява влизането на ППС с маса с товар, по-голяма от означената. От описанието на нарушението в АУАН и в НП обаче не става ясно каква е била означената с пътен знак В18 маса с товар на ППС.

В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42 т. 3 т. 4 и т. 5 от ЗАНН.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл. 42 т. 4 съответно и чл. 57 ал. 1 т. 5, предл. първо от ЗАНН.  Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. АУАН  и НП трябва да съдържат описание на нарушението. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство е съществено, тъй като от една страна е накърнило правото на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си, а от друга страна, е препятствало възможността за осъществяване на адекватен съдебен контрол срещу наказателното постановление. То съставлява абсолютно основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, само на това процесуално нарушение.

От друга страна, допуснатите процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат преодоляни по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление.

Независимо от изложеното, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че Г. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, като за това нарушение, на основание чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля М.Г.Х., който пресъздава свои непосредствени възприятия и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, кореспондиращи с приложения по делото снимков материал, изготвен от самия свидетел.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателят управлява товарен автомобил „***” ***, с рег. № ***, като не спазва пътен знак В18.

За да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, следва да се установи както неспазване от страна на водача на въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Съобразно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци  В4, В5, В6, В13, В14, В15, В16, В17, В18 и В19 освен в началото на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната, се поставят и предварително, на предходното кръстовище, като разстоянието до мястото на въвеждане на забраната се указва с допълнителна табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11. Видно от ал. 2 от същата норма, когато началото на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната с пътни знаци В4, В5, В6, В13 и В14 е на кръстовище, за сигнализиране на забраната за навлизане в участъка от останалите клонове на кръстовището може да се използва пътен знак Ж5 или Г20.

В случая, както в АУАН, така и в НП не е посочено каква е била означената с пътен знак В18 маса с товар на ППС, която липса е абсолютна пречка за установяване на обстоятелството управляваният от жалбоподателя товарен автомобил /с оглед неговата маса с товар/ попада ли в обхвата на въведената с пътния знак забрана, което от своя страна влече извод за недоказаност на нарушението.

Предвид горното, наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 – 000100 от 13.02.2019г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на Д.Г.Г. ЕГН ********** за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/