№ 1431
гр. Варна, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500745 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л. К. Н. с ЕГН ********** с адрес
гр.В., ул.П. ** вх. * ет.* ап. ** чрез пълномощник адв.А. Т. Х. срещу
Определение № 260091 от 20.01.2022г., постановено по ч.гр.д. № 2329 по
описа за 2021г. на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молба
с вх. № 3002227/16.11.2021г. от Л. К. Н., чрез адв.А. Х., с искане за изменение
в частта за разноските на Определение № 260050/04.11.2021г., постановено
по ч.гр.д. № 2329 по описа за 2021г. на Районен съд Варна.
Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна
и присъждане на сумата, представляваща пълния размер на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за подадено възражение в размер на
400 лева. Сочи се, че сумата е дължима, доколкото пълномощник е извършил
обстойно изследване на приложените материали от заявителя с цел
установяване основателността на подаденото заявление и преценка били да
бъде подадено възражение. В този смисъл се изразява становище, че
възнаграждението би следвало да се определи по реда на чл.6, т.3 от Наредба
№1. Настоява се, че работата му не се ограничава само до действия по
подаване на молба, за която е предвидено присъденото му възнаграждение по
чл.6, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размер на
адвокатските възнаграждения. Сочи се, че кредиторът не е предявил иск,
поради което доказаните заплатени разноски, причинени от неоснователно
искане на оспорената заповед за изпълнение следва да бъдат присъдени.
Ответникът по частната жалба „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ЕИК
********* представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Счита, че извършените от пълномощника
на длъжника действия нямат характер на процесуално представителство, а по
скоро на извършена справка по делото. Сочи, че след като законът счита
бланкетното възражение за редовно такова, то без правно значение е
мотивирането му от пълномощник на длъжника. Моли за оставане без
уважение на частната жалба.
1
Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3
от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който
подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
В хода на образуваното ч.гр.д. № 2329/2021г. въз основа на заявление
по чл. 410 от ГПК на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД ЕИК *********,
Районен съд град Варна е издал заповед № 261388/19.02.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410, срещу длъжника Л. К. Н..
От приложеното ч.гр.д. № 2329/2021г. по описа на РС Варна се
установява, че в срока по чл. 414 ГПК е представено възражение от
длъжника. Видно от възражението, същото е подадено от длъжника чрез
адвокат А. Т. Х., като към същото е приложен договор за правна помощ и
съдействие по ч.гр.д. № 2329/21г. по описа на ВРС, в съответствие, с който
страните са договорили за извършената правна услуга адвокатски хонорар в
размер на 400 лева, изрично удостоверявайки, че същият е изцяло заплатен в
деня на подписване на договора.
Заявителят е уведомен за възражението на 28.04.2021г. и му е определен
едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането, като в
определения от срок не е предявен иск по чл. 422 от ГПК.
С определение № 264684 от 08.06.2021г. заповедният съд е обезсилил
заповедта за изпълнение. Определението е влязло в сила.
С молба от 01.10.2021г. длъжникът по заповедното производство, чрез
пълномощник, е поискал съдът да допълни определението си от 08.06.2021г.
като му присъди направените разноски в заповедното производство за
адвокат, за което е представил доказателства.
Заявителят е оспорил искането за разноски като неоснователно, съотв. е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с искане за
намаляването му при прилагане на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 или т.5 от
НМРАВ.
За да постанови обжалваното определение и да присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лева съдът е преценил, че процесуално
представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК не е сред
изрично предвидените в НМРАВ, поради което на осн.§1 от ДР към
наредбата следва да се определи по аналогия. Като се позовава на съдебна
практика приема, че най-близко до действията по подаване на възражение по
чл.414 от ГПК е случая, предвиден в чл.6, т.5 от наредбата, а именно
хипотезата за изготвяне на молби.
По същество : От представените към възражението доказателства
безспорно се установява, че длъжникът е сторил разноски във връзка с
организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Действително
възражението срещу заповедта за изпълнение се подава по утвърден от
Министъра на правосъдието образец за това, но това не означава, че
длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за оказване на правна
помощ и съдействие.
Процесуалният закон не обвързва представляването на страната от
адвокат с вида, характера или сложността на производството, в което същата
участва. Присъждането на разноските е свързано със санкционирането на
2
едната от страна за неправомерно въвличане на другата в съответното
производство.
Длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е ангажирал
процесуален представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и
е заявил претенция за присъждане на направените от него разноски още при
подаване на възражението, като е представил и доказателства, че същите са
платени.
Заповедното производство е подчинено на общо основание на правилата
за разноски в гражданския процес, който чл. 78, ал. 4 от ГПК урежда, че
ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Безспорно по
делото е обезсилена заповедта за изпълнение и производството по делото е
прекратено по причина, която не е свързана с процесуалното поведение на
длъжника, а с поведението на заявителя, който в конкретния случай не е
провел производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Като
неизправна страна, която е довела с действията си до неоснователно
въвличане на длъжника в заповедното производство, заявителят следва да
понесе санкционните последици на разноските.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото
на длъжника възнаграждение.
Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена
заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на
фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не
е необходимо да бъде обосновано. Това, обаче, не означава, че
пълномощникът на длъжника, не е извършил проучване на делото, в резултат
на което е преценил, че с оглед защитата на страната същата следва да
възрази, съотв. да предизвика провеждане на исков процес, в хода на който
ще бъде установена дължимостта, съотв.недължимостта на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Както се и констатира по-горе,
заявителят не е провел иска, съотв. заповедта за изпълнение е обезсилена,
като поетия ангажимент от пълномощника към длъжника е изчерпан, предвид
поведението на кредитора, до подаване на възражението по чл.414 от ГПК.
Настоящият състав намира извършеното процесуално действие за
техническо по своята същност и предвидимо по своя резултат, което води до
извода за значителна несъразмерност на претендирания размер на адвокатско
възнаграждение.
Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита
при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема
оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови
неприсъствено решение.
Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има
предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на
Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.
Възражението представлява единственото процесуално действие, което
длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното
производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и
подпис, за попълването на която не са необходими специални правни
3
познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е
извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи
защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и
съдействие.
Действително в случая е било подадено възражение чрез пълномощник.
Липсват въведени допълнителни възражения относно недължимостта на
вземането. Съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение
предвиденото в чл.6, т.5 от Наредба № 1 възнаграждение за изготвяне на
молба. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване
на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото за тях възнаграждение е в
размер на 50 лв.
Като правилен и законосъобразен постановеният от заповедния съд акт,
предмет на обжалване, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260091 от 20.01.2022г., постановено
по ч.гр.д. № 2329 по описа за 2021г. на Районен съд Варна, с което е оставена
без уважение молба с вх. № 3002227/16.11.2021г. от Л. К. Н., чрез адв.А. Х., с
искане за изменение в частта за разноските на Определение №
260050/04.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2329 по описа за 2021г. на
Районен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4