Решение по дело №420/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н. Т. Х., ЕГН/ЛНЧ/ЛН ***, против отказ за подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 240098250439 с българско СУМПС, обективиран в писмо УРИ № 819000-11557/20.02.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция (ОД) на МВР Варна.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорения отказ поради издаването му при неспазване на установената форма, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че притежаваното от жалбоподателя СУМПС отговаря на всички изисквания на чл. 162, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, както и че съдържа всички задължителни реквизити, посочени в Приложение № 6 от Конвенцията за пътното движение (Виенската конвенция). Отправено е искане за отмяна на оспорения отказ за замяна на СУМПС и за присъждане на разноски, вкл. адвокатски хонорар.

В съдебно заседание оспорващият, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Сочи, че в чуждестранното СУМПС се съдържат всички реквизити като административният орган неправилно е отказал подмяната му с българско такова поради неспазване на формата, в която са обективирани.

Ответната страна – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в депозирано писмено становище, излага съображения за неоснователност на жалбата, считайки че СУМПС на оспорващия не отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за пътното движение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. № 1640/02.02.2004 г. (л. 3 от преписката) Н. Т. Х., гражданин на Виетнам, е поискал от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, да бъде подменена притежаваната от него чуждестранна шофьорска книжка № ***, издадена от съответните органи на държавата Виетнам. Към заявлението са приложени удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, нотариално заверена декларация, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и не притежава СУМПС, издадено от държава членка на Европейския съюз, копие на чуждестранната шофьорска книжка ведно с легализиран превод на български език и пълномощно на лицето, чрез което са попълнени посочените документи (л. 4-9 от преписката).

С писмо УРИ № 819000-11557/20.02.2024 г. Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е отказал да извърши исканата подмяна на притежаваната от Н. Т. Х. шофьорска книжка № ***с българско СУМПС, тъй като същата не отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за пътното движение. Посочено е, че шофьорската книжка, чиято подмяна се иска, не съдържа задължителните пиктограми в табличен вид, указващи категориите (подкатегориите) на моторните превозни средства, дата на издаване на всяка категория (подкатегория), срок на валидност на всяка категория (подкатегория), съгласно т. 11 от Приложение 6. Поради това е счетено, че не са изпълнени условията на чл. 162, ал. 4 ЗДвП и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157/01.10.2002 г.). Указано е на заявителя, че българско национално СУМПС може да му бъде издадено след представяне на чуждестранно СУМПС, издадено от страна, която е подписала и ратифицирала Конвенцията за пътното движение и свидетелството отговаря на Приложение № 6 към Конвенцията, или след успешно полагане на изпит пред съответните органи за придобиване на правоспособност по ред и условия, регламентирани в Наредба № 38/16.04.2004 г., издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и след представяне на изискуемите документи съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд – Варна намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице – адресат на акта, и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Постановеният отказ за подмяна с българско СУМПС без полагане на изпит на издадената на оспорващия шофьорска книжка от Виетнам, изхожда от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, съгласно чл. 51, ал. 9 от Закона за българските лични документи и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., и доколкото заявителят Н. Т. Х. е с постоянен адрес в [населено място].

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, като съдържа всички изброени в тази правна норма реквизити, включително фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че чуждестранното СУМПС, чието подновяване с българско се иска, не отговаря на т. 11 от Приложение № 6 към Конвенцията за пътното движение, тъй като не съдържа указание в табличен вид относно категориите/подкатегориите на превозните средства, за които се отнася свидетелството, както и датата на издаване и срока на валидност на всяка категория. Като правно основание са посочени нормите на чл. 162, ал. 4 ЗДвП и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 година. Тоест налице са мотиви за издаване на акта, поради което наведеното в жалбата възражение в обратен смисъл е неоснователно.

В хода на административното производство, развило се по реда на чл. 17 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за неговата отмяна.

Обжалваният отказ е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 162, ал. 4 ЗДвП, чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към конвенцията. С идентично съдържание е и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., според която норма признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако страната, издала съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на Приложение № 6 към конвенцията. Анализът на разпоредбите сочи, че за признаването и подмяната на чуждестранно СУМПС следва двете въведени изисквания – държавата, която го е издала, да е страна по Конвенцията за движението по пътищата, и същото да съдържа реквизитите, посочени в Приложение № 6 към Конвенцията, да са налице в условията на кумулативност, т.е. едновременно.

В случая между страните не се спори, че чуждестранното СУМПС, чието подновяване е поискано от Н. Т. Х. и съответно е отказано от ответния административен орган, е издадено от държавата Виетнам, която е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата (Виена, 1968 година). Спорът касае изпълнението на второто изискване на чл. 162, ал. 4 ЗДвП и чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., а именно: отговаря ли притежаваната от оспорващия шофьорска книжка, издадена от Виетнам, на Приложение № 6 към Конвенцията за пътното движение.

В т. 4 от Приложение № 6 от Конвенцията за пътното движение, в единадесет точки, изчерпателно са изброени реквизитите, които следва да съдържа свидетелството за управление на МПС. По делото не е спорно, че представената от Н. Т. Х. шофьорска книжка № ***отговаря на изискванията на т. 1-10 от т. 4 от приложението, което се установява и от нейното съдържание (вж. приложения на л. 6 от преписката превод на български език). От изложените в акта фактически основания за постановения отказ е видно, че същият е мотивиран с липсата в чуждестранното СУМПС на реквизитите по т. 11 от т. 4 от Приложение № 6. Съгласно посочената точка от приложението в свидетелството в задължителен ред трябва да присъстват категория или категории, или подкатегории на превозните средства, за които се отнася това свидетелство, с посочване на датата на издаването на свидетелството и датата на изтичане на действието му за всяка от тези категории. Видно от представения превод на български език в издадената от Виетнам шофьорска книжка № 240098250439 се съдържа придобитата от Н. Т. Х. категория (В1), позволяваща управление на МПС, използвано за превоз на пътници с не повече от 9 места, камион, трактор с ремарке [рег. номер], което не се използва за комерсиални цели. Посочена е начална дата – 27.05.2009 г., и валидност – 20.09.2027 година. С оглед горното съображенията на административния орган, че представеното от жалбоподателя чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за пътното движение, и в частност на това по т. 11, не съответстват на съдържащите се в него данни за категорията, за която същото се отнася, датата на издаването му и неговата валидност.

Несъответно на приложимите материалноправни разпоредби е очакването на ответника посоченото в т. 11 от приложение № 6 на Конвенцията за пътното движение съдържание да бъде представено под формата на пиктограми в табличен вид. Противно на приетото от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, такова изискване не се съдържа в приложение № 6, в т. 4 от което, в единадесет точки, единствено са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа СУМПС. В т. 5 от приложение № 6 на Конвенцията за пътното движение са изброени категориите превозни средства, за чието управление може да бъде издадено свидетелство. Посочено е, че в категория В попадат автомобили, с изключение на принадлежащите към категория А (мотоциклет), чието разрешено максимално тегло не надвишава 3500 кг и чийто брой седящи места, освен мястото на водача, не надвишава осем. Издадената на оспорващия шофьорска книжка е за категория В1, която, видно от описаната класификация на МПС, съвпада с тази на автомобилите, попадащи в категория В съгласно Приложение № 6 от Конвенцията за пътното движение.

Доколкото съдебната проверка се простира в рамките на изложените от органа фактически съображения и приложението на закона съобразно тях, при отсъствието на посочените в решението за отказ основания, че чуждестранното СУМПС на оспорващия не съдържа категориите/подкатегориите на МПС, за които се отнася, дата на издаване и срок на валидност на всяка категория, подадената срещу него жалба следва да бъде уважена като се отмени оспореният отказ. След отмяната, и тъй като решаването на въпроса по чл. 162, ал. 4 ЗДвП е от изключителната компетентност на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, преписката следва да му бъде изпратена за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Н. Т. Х. заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. № 1640/02.02.2004 година, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на правния спор, а именно основателността на оспорването, и предвид направеното своевременно искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени действително направените по делото разноски, за които са представени доказателства в общ размер на 510 лева, от които 10 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 13 от делото) и 500 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.05.2024 година (л. 31 от делото). Възражението на ответната страна за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото (делото е с международен елемент като са приложими норми на международен договор – Конвенцията за пътното движение) и осъществената адвокатската защита – депозиране на жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание по даване ход по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ за подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 240098250439, притежавано от Н. Т. Х., ЕГН/ЛНЧ/ЛН ***, с българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, обективиран в писмо УРИ № 819000-11557/20.02.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. № 1640/02.02.2004 г., подадено от Н. Т. Х., гражданин на Виетнам, съобразно задължителните указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Н. Т. Х., ЕГН/ЛНЧ/ЛН ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща направените разноски по адм. дело № 420/2024 година по описа на Административен съд – Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.