Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260067
гр.
Троян, 13.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд първи състав
на тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка
Банчева,
като разгледа
докладваното от съдията Симеонова
гражданско дело №
555 по описа на съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от **** -
Изпълнителни директори, пълномощник юрисконсулт Е.Р., против
С.М.Б., с
постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 148/2020 г.
по описа на Районен съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като
цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават на Договор за
паричен заем № 173773 от 06.03.2018 г., сключен между „Сити кеш” ООД и С.М.Б.,
вземането по който е прехвърлено от „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 11.06.2019 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 11.06.2019 г. Твърди
се, че са били предприети действия за уведомяване на
длъжника-ответник за продажбата на вземането от името на „Сити кеш" ООД,
чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, но изпратените
две известия за доставяне са били върнати в цялост. Поради което ищецът е
приложил към ИМ копие от уведомлението за връчването му на ответника.
В ИМ се излага, че по
силата на посочения паричен заем № 173773 от 06.03.2018 г. „Сити кеш” ООД е
предоставил на ответницата С.М.Б. паричен заем в размер на 800.00 лева, като
кредитополучателят е следвало да върне
тази сума, ведно с уговорена договорна лихва в общ размер 205.04 лева, на 11
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.37 лева, като падежът на
първата вноска е бил на 06.04.2018 г., а падежът на последната – 06.02.2019г.
Твърди се, че
ответникът не е извършвал в срок плащане по сключения договор, поради което
останала дължима сумата по главницата в размер на 800.00 лв., договорна лихва в
размер на 178.32лв.. В молбата се сочи, че е начислена лихва за забава в размер
448.27 лева за периода от 06.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 14.02.2020г.
Ищецът прави искане съдът да постанови
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на С.М.Б.
наличието
на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. **** представлявано
от *** Де****- Изпълнителни директори, за сумата 800.00 /осемстотин/ лева, представляваща дължима главница за периода от
06.04.2018 г. до 06.02.2019 г. по Договор за паричен заем № 173773 от
06.03.2018 г., сключен между „Сити кеш” ООД и
С.М.Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2020 година
/датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й
изплащане, сумата 178.32 /сто седемдесет
и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за
периода от 06.04.2018 г. до 06.02.2019 г., сумата 448.27 /четиристотин
четиридесет и
осем лева и двадесет и седем стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода
от 06.04.2018 г. до 14.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението в районния
съд/.
Претендират се направените в настоящото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът се представлява от назначения му особен
представител адв.Е.Ц. от ЛАК, който е представил
отговор, в който е взел становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск.
В отговора адв. Ц. е посочил, че не е спорно, че на 06.03.2018 г.
е сключен Договор за паричен заем № 173773 между „Сити кеш” ООД и С.М.Б..
Посочено, е че в ИМ и в приложенията й се съдържат редица противоречия, които
затрудняват правото на защита.
Адв.Ц. е направил искане
предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание за ищцовото дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , редовно призовани, не се явява представител и
същото не се
представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище
чрез пълномощника юриск.Ирена Станчева, в която се поддържа предявения иск и се моли същият да
бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените в
производството разноски.
За ответника С.М.Б. в съдебно заседание се явява
назначения й особен представител
- адв.Е.Ц. ***, който оспорва процесуалната легитимация
на ищцовото дружество. Прави искане, ако съдът уважи ищцовата претенция, тя да
е в претендирания размер, тъй като в заключението на ССчЕ е иззчислена
по-голяма сума от претендираната.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.
№ 148/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 12.02.2020
г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 72 от 18.02.2020г. г., с която е разпоредено
С.М.б. да
заплати на кредитора сумата 800.00
/осемстотин/ лева, представляваща
дължима главница за периода от 06.04.2018 г. до 06.02.2019 г. по Договор за
паричен заем № 173773 от 06.03.2018 г., сключен
между
„Сити кеш” ООД и С.М.Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2020
година /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й
изплащане, сумата 178.32 /сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 06.02.2019 г.,
сумата 448.27 /четиристотин
четиридесет и
осем лева и двадесет и седем стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода
от 06.04.2018 г. до 12.02.2020 г. /датата на подаване на заявлението в районния
съд/, сумата 28.53 /двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна
такса, както и сумата 50.00 /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника Б. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че следва
да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.
По делото е представен e Договор
за паричен заем № 173773 от 06.03.2018 г., сключен
между
„Сити кеш” ООД и С.М.Б., от който се установява, че е уговорено
дружеството-заемодател да предостави на ответницата паричен заем в размер на
800.00 лв.
По искане
на ищеца е назначена и приета съдебно
- счетоводна експертиза, от чието заключение, неоспорено от
страните, се установява, на 06.03.2018г. С.Б. е получила заемната
сума. Същата дължи изцяло размерът
на неизплатената главница по процесния договор за кредит - сумата от 800.00 лв., а размерът на дължимата договорна лихва за периода от 06.04.2018г. до 06.02.2019 г.
възлиза на 178.32 лв.
По
указания на съда, дадени в определението, с което е изготвен проекто-доклад по
делото, ищецът е уточнил в писмена молба, че ответницата е правила плащания по
заема в общ размер 331.00 лв., с които суми са погасени 304.28 лв. за неустойка
и 26.72 лв. за договорна лихва.
Съдът,
като съобрази клаузата в процесния договор / по т.6/, уреждаща неустойка в общ
размер на 985.96 лв., надхвърлящ размера на заема /800.00лв./, намира същата за
нищожна. Видно е, че страните по договора са договорили клаузи за начисляване
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение /
банкова гаранция или поръчител/.
Неустойката
съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията
си и в случая се касае за договорна неустойка. Една от целите на неустойката по
чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението. С оглед
уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и качествено.
Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора без доказване
на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази, че страните са
уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство или банкова гаранция и намира, че по
естеството си тази сума не съставлява неустойка. Неустойката не е обоснована от
вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от
размера на насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при
неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство или предоставяне на банкова гаранция.
Така
също уговорената между страните неустойка излиза извън присъщите й по закон
обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на
кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С оглед на
което от платената от ответницата сума в общ размер 331.00 лв. /181.00 лв.
платени на 17.04.2018г. и 150.00 лв. платени на 31.05.2018г./ следва да се
погаси част от главницата и договорната лихва. Посочено е от ищеца, че е
погасена 26.72 лв. от договорната лихва и остава дължима 178.32лв. от
уговорената общ договорна лихва в размер на 205.04лв. Следователно дължимата
главница е в размер на 495.72лв.
Съдът
извърши служебно изчисление на лихвата за забава върху главницата за периода от
06.06.2018 г. до 12.02.2020г. ,
която е в размер на 84.96 лв.
Съдът не
кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице не е взело предвид
направеното уточнение от ищеца за извършени плащания от ответницата по
процесния заем, като е отговорило бланкетно на въпроса на съда да бъде изчислен
размерът на дължимата главница, договорна и мораторна лихва.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е
положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му
срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение.
Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за
която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен
иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е
достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на
основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на
този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в
срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и
е допустим.
Съществуването на
процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване,
при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно
правоотношение по договор за паричен кредит
и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно
задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на
задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му,
настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по
процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата
молба, че цедента
и ответника са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо
от сключения между тях договор за заем.
С оглед представените доказателства и
уточнението, направено от ищеца относно платените суми по договора за заем,
сключен при условията и по реда на действащия Закон за потребителския кредит,
следва да се приеме за доказана и основателна претенцията на ищеца за
установяване на вземането за главница в размер на 495.72 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 12.02.2020
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер
от 800.00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на
претенцията за договорна лихва в размер на 178.32
лв. за периода от 06.04.2018г. до 06.02.2019 г.,
искът следва да бъде уважен. Следва частично да бъде уважена претенцията за
обезщетение за забава в размер на 84.96 лв. за периода 07.06.2018 г. до 12.02.2020 г., като
за горницата до пълния претендиран размер от 448.27 лв. следва да се отхвърли
като неоснователна, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
148/2020 г. по описа на РС – Троян.
Ответницата С.Б., чрез особения си представител адв.Ц.,
оспорва активната легитимация на ищеца
като цесионер на вземанията на „Сити кеш” ООД.
Съдът намира възражението за неоснователно. В случая цесията е
съобщена на назначения на длъжника особен представител с връчване на исковата
молба и приложенията към нея, поради което е породила действие и ищецът е
активно легитимиран да предяви положителния установителен иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Адв.Ц. не оспорва валидността
на цесионния договор, с чието сключване вземането преминава от цедента върху
цесионера. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към този момент. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня ,
когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора.
Уведомяването има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи точното
изпълнение на задълженията му. В случая от назначения на ответника особен
представител не са изложени доводи, че е платил изцяло или
отчасти задължението си след датата на сключване на договора
за цесия и преди съобщаването му за нея от предишния
кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното
вземане и цесията е произвела действие спрямо
ответника от датата на връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
На
следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС
относно начина на уведомяване на длъжника по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за
извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е
упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението
по чл.99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца
към исковата молба е приложено
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в договора за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.06.2019г. Спорен по
делото е въпросът, дали уведомлението за извършената цесия може да бъде връчено
на особения представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, за да породи
действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
На съдебния състав е известна противоречивата на практика на съдилищата
по този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен път от ВКС. В Решение №
198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че
в хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В
мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1 - 5
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно
в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по
т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по
гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана
и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1 - 5. Отсъствието от адреса
по чл. 47 ГПК се удостоверява от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Ако
кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална
покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на
договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. 50 ЗННД във вр. с чл.47 ал. 1 – 5 ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено,
без реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В
настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради
което на основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия
интерес, съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. Е.Ц., който е
получил препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и
уведомителното писмо за извършената цесия, като е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, назначеният
особен представител е взел участие в с.з. по делото до края на устните
състезания, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на 34, ал.1 от ГПК, както и
господстващото в правната теория становище, че особеният представител разполага
с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител. В
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК са изброени изчерпателно действията, за
които се изисква изрично пълномощно – сключване на спогодба, намаляване,
оттегляне или отказ от иска, признаване искания на
другата страна, получаване на пари или други ценности, както и за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото. Няма пречка обаче особеният
представител да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването
на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т.е.
между страните в процеса. Приемането, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия означава, че му се дава възможност да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност
да реализира вземането си в рамките на исковото производство, което противоречи
на принципа за равенство на страните пред закона, регламентиран в чл.9 от ГПК.
Поради
изложените съображения съдебният състав счита, че връченото на особения
представител на ответника уведомлението за
извършената цесия е породило действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски съразмерно с уважената част от иска. В производството ищецът е
заплатил ДТ в размер на 28.53 лв., 200.00 лв. за ССчЕ и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00лв., което съдът определя на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер на 100.00 лв. Ответникът
следва да заплати и разноски за възнаграждението за назначения му особен
представител в размер на 330.00 лв., както и разноските в заповедното
производство в общ размер 78.53 лв. Съразмерно
с уважената част от иска ответницата следва да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в размер на 350.36 лв., а в заповедното
производство-41.78 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на
С.М.Б. наличието на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление: гр. ******* представлявано от ****
Изпълнителни директори, за сумата 495.72
/ четиристотин деветдесет и пет лв. и 72 ст./ лева, представляваща дължима главница за периода от
06.06.2018 г. до 06.02.2019 г. по Договор за паричен заем № 173773 от
06.03.2018 г., сключен между „Сити кеш” ООД и
С.М.Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2020 година
/датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й
изплащане, сумата 178.32 /сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 06.02.2019 г.,
сумата 84.96 /осемдесет и четири лева и 96
ст./ лева –
обезщетение за забава за периода от 07.06.2018 г. до 12.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния претендиран размер от 800.00 лв. за главница
и 448.27 лв. за лихва за забава, като неоснователен, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 148 по описа на
Троянски районен съд за 2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК С.М.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от ****** - Изпълнителни директори, сумата от 350.36 / триста и петдесет лв. и 36 ст./
лева, представляваща разноски в настоящето исково
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК С.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **, ***,
представлявано от **** - Изпълнителни директори, сумата 41.78 / четиридесет и един лв. и 78 ст./ лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 148/2020г.
по описа на Троянски районен съд, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: