Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260002/14.08.2020 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 22.07.2020 год. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 211/2020 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от П.Д.Я.
чрез процесуалния му представител адв. Г.А. *** срещу решение № 1518/16.12.2019
год по гр.д. № 902/2019 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е прогласена
нищожността на одобрено в съдебно решение № 2040/15.04.2014 год по гр.д. №
17402/2013 год на ВРС, споразумение между М.С.Х. и П.Д.Я. само в частта „при
равни квоти“, обективирана в т.8 от диспозитива на решението, поради липса на
съгласие между договарящите страни, на осн. чл. 26 ал.2, пр.2 от ЗЗД и с която
е осъден да заплати на М.С.Х. разноски по делото в размер на 3480,35 лв.
Въззивникът е изложил доводи, че исковата претенция с правно осн. чл. 26 ал.2
пр.2 от ЗЗД е недопустима. Съдът е констатирал, че за този евентуален иск
ищцата не е заплатила държавна такса и въпреки това е приел същия за
разглеждане. Решението, постановено по недопустим иск също е недопустимо в тази
му част. Наред с това се сочи и противоречие с разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД, съгласно която дори да се игнорира израза „при равни квоти“, той се
замества по право от повелителни правила на закона, а именно – че при развод
квотите на бившите съпрузи в СИО са равни до доказване на противното чрез иск.
По изложените мотиви вззивникът моли решението да бъде отменено, евентуално –
обезсилено в посочените части, като бъде потвърдено в отхвърлителната част с
произтичащите от това законни последици.
В постъпилия отговор е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
Подадена е и насрещна възивна
жалба от М.С.Х. чрез процесуалния й
представител адв. П.Х. срещу решението в частите, с които са отхвърлени
исковете за прогласяване нищожността на постигнато споразумение между страните
за уреждане на имуществените отношения в бракоразводен процес, одобрено с
решение № 240/15.04.2014 год по гр.д. № 17402/2013 год на ВРС, в частта, в
която е посочено че придобитото по време на брака имущество остава в обща
съсобственост при равни квоти, поради противоречие със закона, на осн. чл. 26
ал.1 пр.1 от ЗЗД; в частта, с която е прогласена нищожността на същото
споразумение само в частта „при равни квоти“, поради липса на съгласие на осн.
чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, както и в осъдителната част за разноските. Насрещната
жалба срещу решението в отхвърлителната част по главния иск е подадена с оглед
подадената от ответника жалба срещу решението в частта му по евентуалния иск.
Въззивницата е изложила доводи, че
решението в отхвърлителната му част по главния иск е незаконосъобразно, защото не
съдържа мотиви по предмета на иска, а именно – че съдът е нямал право да одобри
споразумение, което на практика не съществува, защото не е изложено в писмен
вид, или отразено в съдебния протокол. Решението не съответства на трайната
съдебна практика, както и на ТР № 3/29.11.2018 год по т.д. № 3/2015 год на ОСГК
на ВКС. По изложените мотиви въззивницата моли за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и да бъде постановено друго, с което да бъде установена
нищожността на споразумението за развод между страните в атакуваната част
относно текста „при равни квоти“, както и да й бъдат присъдени направените
разноски по делото за двете инстанции.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
С
влязло в сила решение № 2040/15.04.2014 год по гр.д. № 17402/2013 год на
Районен съд Варна е прекратен по взаимно съгласие бракът между страните. В
постигнатото между тях споразумение на осн. чл. 51 от СК е останал неуреден
въпросът за имуществените им отношения след развода. Както е прието в ТР №
3/29.11.2018 год по т.д. № 3/2015 год на ОСГК на ВКС, уреждането на
имуществените отношения между съпрузите е факултативен, а не задължителен
елемент от споразумението.
В
настоящия случай е установено, че в предложеното за одобряване споразумение
страните са изразили воля придобитите от тях по време на брака вещи да останат
в обикновена съсобственост, но без да посочват квотите на всеки от тях. С
решението си за одобряване на споразумението, съдът се е отклонил от заявеното
от страните съдържание, като е постановил, че имуществата остават съсобствени
при равни квоти.
Съдебното
решение за одобряване на спогодбата е с охранителен характер и не подлежи на
обжалване. Самото споразумение обаче съставлява договор за спогодба и може да
бъде атакувано по исков ред. Липсата на уговорки между страните относно
квотите, при които бездяловата семейна имуществена общност се трансформира в
обикновена съсобственост след развода, означава само едно – липса на съгласие
по този въпрос. Цитираното по-горе тълкувателно решение дава разяснения, че е
допустимо бившите съпрузи да се споразумеят относно квотите си от имуществото,
включително да определят различни дялове от нея. В случаите, когато такава воля
не е изразена, презумптивността на равните дялове може да бъде оборвана на осн.
чл. 29 от СК
Съдът
с решението си по чл. 330 ал.3 от ГПК следва да удостовери съдържанието на
споразумението, но не и да се отклонява от него. В случая бракоразводният съд е
одобрил споразумение различно от действително постигнатото, което в частта
относно равните квоти е недействително на осн. чл. 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД –
поради липса на съгласие.
Тази
нищожност не може да бъде санирана с постановяване на решението, с което
спогодбата е одобрена, както правилно е посочил първоинстанционният съд в
мотивите си.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора разноски за настоящата инстанция не се присъждат.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1518/16.12.2019 год. по гр.д. № 902/2019 год. на Окръжен съд - Варна, г.о.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)