Решение по дело №461/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 816
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20192120200461
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                        816, 25.06.2019г.,   гр. БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:                                            

                                                                          Председател: Петя Георгиева

секретар: Златка Калоянова

прокурор:…………………..

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 461 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда чл.59 - 63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Б.К.П. ЕГН **********, с адрес *** против наказателно постановление № 18-0769-000809/ 20.04.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки. Иска се отмяна на наказателното постановление, като се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост.

     Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок за обжалване.

     Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното :

     На 31.01.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение за това, че на 14.02.2017г. около 18:18 часа в гр.*******“ в посока пътен възел „Юг“ към кръстовище с ул.“С.“ до бензиностанция „Л.“ Ф 563 е управлявал лек автомобил „П.“ с рег.№ **** собственост на Л.П.П. с ЕГН ********** с наказуема скорост 147 км./ч., при разрешена скорост за движение в населено място с пътен знак В-26 до 80 км/ч. в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Скоростта е установена със стационарна радарна система SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабр.№ 003059049644, снимка  № 0024 и показана на водача при връчване на акта за установяване на административно нарушение. Участъка е сигнализиран с пътен знак Е-24.

   Свидетелят Р.И., в качеството си на мл.автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР-гр.Бургас е съставил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на снимка № 0024 от радарна система SITRAFFIC LYNX ERS 400 с фабр.№ 003059049644, справка за собственост на моторното превозно средство и  декларация по чл.188 от ЗДвП, като е приел, че с гореописаното деяние жалбоподателят е нарушил е разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите посочени в него. Предявен е на жалбоподателя, който е отказал да подпише акта, като отказът му е надлежно удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

    Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки.

    Според съда констатираната с акта фактическа обстановка не е безспорно доказана. Като доказателства съдът кредитира приложените към преписката справка за собственост на процесния автомобил, снимка от клип, относно отразените в него данни за скорост, дата, част, номер на моторно превозно средство, които възпроизвеждат по идентичен начин обстоятелствата отразени в акта. Същите установяват, че на посочената дата, час и място 14.02.2017г. около 18:18 часа в гр.**********“ в посока пътен възел „Юг“ към кръстовище с ул.“С.“ до бензиностанция „Л.“ Ф 563 се е движел „П.“ с рег.№ ****** собственост на Л.П.П. с ЕГН ********** с наказуема скорост 147 км./ч., при разрешена скорост за движение в населено място с пътен знак В-26 до 80 км/ч..

   В хода на въззивното производство се установи, че авторството на извършеното нарушение не е безспорно доказано. Законодателят е предвидил, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Към преписката има приложен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство „П.“ с рег.№ ****** от 28.10.2014г. между продавача „ГСИ- Б.“ЕООД и купувача Л.П.П.. Видно от приложената декларация от 03.01.2018г. за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, собственика на процесния автомобил „П.“ с рег.№ ****** е декларирал, че същият на 14.02.2017г. в 18:00 часа е бил управляван от жалбоподателя Б.К.П.. Видно от докладна записка от 14.03.2018г. последният е бил запознат с акта за установяване на административно нарушение, но категорично е отказал да го получи, тъй като автомобилът не бил в негово владение, за което написал сведение. Същото е приложено към преписката и от него става ясно, че процесният автомобил от 28.01.2015г. се намирал във владение на С.И.М.. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите Л.П., Х.Н. и С.С., допуснати по искане на процесуалния представител на жалбоподателя. Показанията на посочените свидетели са незаинтересовани, последователни и логични, поради което бяха ценени от съда. Същите кореспондират с представените по делото заверени копия от наказателно постановление № 15-0769-004513/07.01.2016г., наказателно постановление 18-0769-003921/04.10.2018г., фиш серия М номер 0481401,  фиш серия М, номер 122358, видно от които на 10.12.2015г., 10.07.2018г., 18.07.2016г. и 21.05.2017г. лицето С.И.М. ЕГН ********** е бил санкциониран за допуснати нарушения по ЗДвП с процесния автомобил. При така установените факти съдът приема, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил на посочените дата и час в гр.Бургас, поради което констатираното с акта нарушение не е безспорно доказано. Административнонаказващият орган преди да се произнесе по преписката не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, да прецени събраните доказателства и при наличието на спорни обстоятелства, да извърши разследване на тези обстоятелства или да възложи това на други длъжностни лица от същото ведомство. Обжалваното наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано  поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН  Бургаският районен съд

                                                                  Р   Е   Ш   И:

        ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 18-0769-000809/ 20.04.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на Б.К.П. ЕГН **********, с адрес ***  е наложена глоба в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 /дванадесет/ контролни точки.

    Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                                              Председател: /П/

 

 

Вярно с оригинала!

З.К.