РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Балчик, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20233210200110 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от Г. Б. Б.,ЕГН ********** от
****,срещу наказателно постановление №****г..на И. В. И. Началник на РУ на МВР-Б.,с
правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена,чрез административно-наказващия орган,който я изпраща, ведно
със административната преписка в Районен съд-Балчик,където е получена с Рег.№2336 на
30.05.2023година.
Жалбоподателката твърди в жалбата си, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Твърди,че са допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на АУАН и наказателното постановление.Моли съда да отмени
изцяло ,като незаконосъобразно процесното наказателно постановление.
Редовно призована жалбоподателката не се явява лично в съдебно заседание.и не се
представлява.не изразява допълнително становище по делото.Не сочи доказателства.Не
прави доказателствени искания.
Въззиваемата страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание.
Представено е писмено становище в което се твърди,че вината на жалбоподателката е
установена по категоричен начин,както и авторството на конкретното деяние.направено е
възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателката.
По делото,като свидетели са разпитани Н. Н. К.-актосъставител и П. И. А.-свидетел
по АУАН.
1
Събрани и приети са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката управлявала своя лек автомобил,марка Ф.***,с Рег.№В****НТ в
***,в посока ****,на 25.03.2023година,като в 15,15 била спряна за проверка от служители на
полицията.Бил повикан и свидетелят К.,работещ по КАТ.
Жалбоподателката била изпробвана за алкохол, с техническо средство АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510,с фабричен номер ARBA-0056.Техническото средство отчело наличие на
алкохол в издишания от водача въздух,в размер на 0,62 промила.Бил издаден медицински
талон за кръвна проба №72135. Жалбоподателката дала кръвна проба.
Свидетелят Н. К. съставил на място Акт за установяване на административно
нарушение,като приел,че Б. е извършила административно нарушение на разпоредбата на
чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП.
Тази разпоредба гласи :“ На водача на пътно превозно средство е забранено:
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“
В резултат на изследването на дадената процесна кръвна проба,заключението на
химическата експертиза е, че Г. Б. е управлявала автомобила си на процесната дата и час с
концентрация на алкохол в кръвта си в размер на 0,51 %о.
Въз основа на образуваната административна преписка,административно наказващия
орган е издал наказателно постановление№***год.,с което за допуснато административно
нарушение на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП,на жалбоподателката били наложени следните
административни наказания:
Глоба в размер на 500лв.(петстотин лева) rи Лишаване от право на управление на
МПС за срок от шест месеца.
В последствие е извършена повторна експертиза на контролна кръвна проба.От
заключението на втората химическа експертиза№493 от 19.05.2023година,се
установява,концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0,58промила.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва както от събраните писмени
доказателства,така и от гласните такива,а именно показанията на разпитания свидетели
,които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно преписа от
2
наказателното постановление/л.21 от делото/ е връчено на 04.05.2023г.Жалбата е подадена в
деловодството на въззиваемата страна на 12.05.2023год.,видно от регистрационния номер.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-упълномощено лице
по ЗДвП,със заповед.№8121з-1632 от 02.12.2021год.на Министъра на вътрешните работи.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и на обжалваното
наказателно постановление.
От събраните доказателства в процеса и техния анализ,съдът достига до извода,че се
доказва фактическата обстановка,описана в АУАН и наказателното постановление.Съдът
приема за доказано,че жалбоподателката Б. е допуснала описаното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение.
При служебната проверка на АУАН и издадено въз основа на него обжалвано
процесно наказателно постановление,съдът достига до извода,че са допуснати съществени
процесуални нарушения ,които да ограничат правото на защита на жалбоподателя и да
опорочат обжалваното наказателно постановление,до степен на незаконосъобразност.
Тези съществени процесуални нарушения са две.В АУАН и в наказателното
постановление в последствие са описани две места за констатиране на процесното
административно нарушение,а именно с.Кранево улица Пирин и с.Кранево ул.Черно море,в
посока улица България.По този начин не може да се установи по категоричен начин къде
именно е констатирано описаното административно нарушение.
Второто съществено процесуално нарушение се състои в това,че има разминаване в
правната квалификация на деянието. Правилно,свидетелят Н. К.,автор на АУАН сочи като
нарушена нормата на чл.5 ал.3т.1 пр.1 от ЗДвП.Именно това е нарушената материално-
правна норма.
Посочената,като нарушена правна норма от административно-наказващия орган,а
именно чл.174 ал.1т.1 от ЗДвП е неправилно посочена.Това е така,защото,нормата на чл.174
ал.1т.1 от ЗДвП е процесуално-правна норма,която е санкционна.
Административно-наказващия орган би следвало да посочи като нарушена
материално правната норма,а да наложи наказанието въз основа на процесуално-правната
санкционна норма.
Тези две констатирани от съда съществени процесуални нарушения,опорочават
обжалваното наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.
Описанието на нарушението и законовите норми ,които са виновно нарушени,не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика.Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения
3
от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен накърнява правото на
защита на засегнатото лице.В този смисъл за без значение индициите,че лицето на което е
наложено административното наказание,вероятно е разбрало кои са обстоятелствата,въз
основа на които е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Правоприлагането не може да почива на предположения,а на конкретни
факти.Строго формалния процес при установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания изисква спазването на всяко едно от посочените по-
горе изисквания.
Гореописаните две нарушения на процесуалните правила нарушават правото на
защита на жалбоподателката ,поради което са съществени.Опорочаването на обжалваното
наказателно постановление е до степен на незаконосъобразност,поради което същото следва
изцяло да бъде отменено.
По делото не са направени искания за заплащане на деловодни разноски,поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1във вр.ал.3 т.2 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***г на И.В. И.,Началник на РУ на
МВР-Б.,с което за констатирано на 25.03.2023г. в 15.15часа в ***,в посока към
****,административно нарушение на чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата на
Г. Б. Б.,ЕГН ********** от ***,са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на
500лв.(петстотин лева), и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС за срок от
шест месеца, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
4