Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 26.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 2392/2019
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителен иск
за съществуване на парично вземане с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415 ГПК.
Ищецът „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *******
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването
на вземане в полза на „П.К.Б." ЕООД срещу И.Ж.К., ЕГН: ********** в размер
на 2503,83лв., представляващо задължение
по договор за потребителски К.№ **********, ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Твърди, че на 24.02.2014 г. е сключен договор за потребителски К.№
********** между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и И.Ж.К. като
кредитополучател при поисканите от ответника параметри, посочени от същия в
раздел VI на договора „Параметри на договора за потребителски кредит".
Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем в посочения от
клиента размер. Параметрите на сключения договор за потребителски К.са: общо
задължение по договора: 4272.00 лева, включващо сума за изплащане на заема в
размер на 2000 лв.; срок на заема - 24 месеца; размер на вноска - 178 лв.; дата
на погасяване - 10-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) -
131.24 %; годишен лихвен процент - 86.83 %; лихвен процент на ден - 0.24 %.
Договорът е подписан при Общи условия които са неразделна част от
договора, за които той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. На клиента е
предоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр, в който е включена подробна информация за задълженията, които биха
възникнали за него, в случай че сключи Договор при исканите условия и
параметри. И.Ж.К. е удостоверил с подписа си, че е получи Стандартен европейски
формуляр и че се е запознал с неговото съдържание.
„П.К.Б." ЕООД на 24.02.2014 г. превело сумата 2000 лв. по
посочената от И.Ж.К. банкова сметка, ***е (документ за кредитен превод №
7188172 с референция: 270РМУУР140550021 от 24.02.2014г.).
От своя страна длъжникът е поел задължение да погасява предоставения
заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от договора за потребителски К.- 24 равни месечни
вноски в размер на 178 лв. всяка, с падежна дата - всяко 10-то число на месеца.
Твърди, че на 18.12.2014 г. И.Ж.К. е подал заявление и молба за промяна
на погасителен план, в която е пожелал да бъде извършено платено отлагане на
вноски. Молбата е одобрена от кредитора и вноските с № 8 и 9 са отнесени накрая
на погасителния план. В съответствие с постигнатата уговорка за отлагане на
вноски между страните е изготвен и подписан Анекс 1 от 12.01.2015 г. с коригиран погасителен план, който се
променя от 24 на 28 вноски.
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план е
изтекъл на дата 10.07.2016 г., с изтичането на който срок е настъпила и
изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. С начисляване на
описаната сума и предвид направените плащания от страна на длъжника, твърди, че
общият размер на задължението по процесния договор възлиза на 2503,83лв.
Към настоящия момент размерът на погасеното от И.Ж.К. задължение по
договор № ********** е в общ размер на 1827 лева (хиляда осемстотин двадесет и
седем лева). С плащанията длъжникът е погасил част от номинала по договора в
размер на 1768.17 лв., както и лихви за забава в размер на 58.83 лв., начислени
на основание чл. 12.1 от ОУ.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „П.К.Б." ЕООД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. По заявлението е образувано ч.гр.дело № 1127/2019 г. по описа на
Районен съд - гр. К.. Длъжникът е подал в срок възражение срещу издадената
заповед за изпълнение поради което дружеството предявява иск за установяване на
вземането си.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът И.Ж.К., ЕГН ********** чрез адв. Л.Д.оспорва предявените
искове, както по основание, така и по
размер.
Твърди, че договорът за потребителски К.е недействителен, тъй като не
са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит,
действал към момента на подписването му. Ищецът е представил документ за
изменение на процесния договор за потребителски кредит, което подписване е
обективно невъзможно да се случи, тъй като той е бил болен следствие на
исхемични инсулти получени през месец ноември 2014 г. и през пролетта на 2015
г. От момента на първия инсулт ответникът нито е виждал кредитния посредник,
нито пък е общувал с представител на ищеца.
Оспорва всички фактически и правни твърдения на ищеца, въз основа на които
той обосновава наличие на описаните в петитума на исковата молба вземания към И.Ж.К..
Представя Протокол № 561/11.05.2015 г. на ОЛКК при „ДКЦ Поликлиника К."
ЕООД, гр. К., от който е видно какво е било здравословното състояние на И.Ж.К.,
т.е. че той не е бил в състояние да сключи процесния Анекс 1, представен от
ищцовото дружество.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 16.04.2019 год. заявление е образувано
ч.гр.д. № 1127/2019 год., по което е издадена Заповед № 682/18.04.2019 г., с
която е разпоредено И.Ж.К., ЕГН ********** *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:*** сумата 2859,83 лева главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски К.№ ********** от 24.02.2014
г.; 310,97 лева – неустойка; 12,29 лева
– лихва за забава от 11.06.2014 г. до
02.06.2015 г. и законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 138,66 лева - разноски по делото. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнение на задължение по Договор за потребителски К.№ ********** от
24.02.2014 г., сключен между „П.К. Б.“ ЕООД и И.Ж.К..
По повод подадено възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на
заповедта е образувано настоящото производство.
На 24.02.2014 г. е сключен договор за потребителски К.№ **********
между „П.К.Б." ЕООД като кредитор чрез кредитен експерт „Алекс и приятели“
ЕООД и И.Ж.К. като кредитополучател. Страните са договорили следните параметри на
потребителския К.- отпускане на К.в размер на 2000 лв., срок на кредита - 24
месеца; размер на вноската - 178 лв.; дата на погасяване - 10-ти ден от месеца;
общо задължение по договора - 4272.00 лева, годишен процент на разходите (ГПР
%) - 131.24 %; годишен лихвен процент - 86.83 %; лихвен процент на ден - 0.24
%.
От оспорените по съдържание документи в производството, са изключени
като доказателства по делото „Общи условия на П.к.Б. ЕООД към договор за
потребителски К.Версия 12.11.2.2013 г.", заявление за промяна на
погасителен план към ДПК № **********", на което е поставена датата 18.12.2014
г., молба за промяна на погасителен план, на която е поставена датата
18.12.2014 г., Анекс № 1 към договор за потребителски К.№ ********** за отлагане
на вноски от 12.01.2015 г., коригиран погасителен план към договор за
потребителски К.№ ********** на основата на Анекс 1" от 12.01.2015 г., неозаглавен
документ, в който се коментират клаузи на „Анекс 1 и коригиран погасителен план.
С молба вх. № 262179/23.10.2020 г ищецът признава за вярно заключението
на експертизата предмет на ДП № 105/2020 г. на
Областна дирекция „Полиция“ - Ст.З., РУ-К., че ответникът относно не е автор на
Анекс № 1, коригиран погасителен план
към него, заявление и молба за промяна на погасителен план.
Видно от представеното от ищеца извлечение по сметка към ДРЗ №
**********, удостоверяващо извършените погасителни вноски, към 26.08.2019 год. И.Ж.К.
е платил на кредитора общо 1827,00
лв.
Приетият през 2010 год. Закон за потребителския кредит, в сила от
12.05.2010 г. постановява, че правата, предоставени на потребителите по този
закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се
изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна. Всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна.
Договорното правоотношение между страните по процесния договор за
потребителски К.е възникнало преди 23.07.2014 г., то за него е приложим чл. 10
и чл. 22 от ЗПК в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, бр.35 от 2014
г., което следва от §13 от ПЗР на ЗПК, съгласно който законът в новата му
редакция, в сила от 23.07.2014 г., не се прилага за договорите за кредити,
сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси,
обезщетения или неустойки.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски К.е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
За договора за потребителски К.се прилагат и чл. 143 -
148 от Закона за защита на потребителите. Според
приетия с ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г. чл.143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Императивната
норма Годишният процент на разходите да не надвишава ПЕТ ПЪТИ размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България е в сила от
23.07.2014 г. (чл.19, ал.4 ДВ, бр. 35 от 2014 г.). Клаузи в договор, надвишаващи определените по чл.19, ал.
4 ЗПК, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които
са обявени за нищожни по чл.19, ал. 5 ЗПК, надвзетите средства над прага по чл.19,
ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Видно от Постановление № 100 от 29 май
2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, прието на основание чл. 86, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, в сила от 01.07.2012 г., отменено с § 2 от
заключителните разпоредби на Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения - ДВ,
бр. 106 от 23 декември 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Министерският съвет
определя
годишния размер на законната лихва за просрочени задължения, както следва: за
задължения в левове - основният лихвен процент на Българската народна банка, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли, са
приложими за второто полугодие.
Основният годишен лихвен процент на
Българската народна банка за 24.02.2014 год. (денят на сключване на договора) е
0,02% .
Съгласно чл.26 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим тъй като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът-длъжник
е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ 1127/2019 г. по описа на РС К. заповед
за изпълнение на парично задължение.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е получил предоставените му от ищеца
парични средства и е преустановил връщането им преди да възстанови пълния
размер на полученото, но отношенията му с ищеца не се уреждат на твърдяното от
ищеца основание: договор за кредит. Облигационно правоотношение по силата на
сключен договор за кредит, на каквото основание ищецът се позовава за вземането
си, между страните не е възникнало тъй
като договорът е недействителен и не е породил целените правни последици.
Задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски К.е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 131,24%, а
ГЛП в размер на 86,83%. При преценка действителността на тези клаузи не могат
да бъдат приложени критериите на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на процесния договор. Към
датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл.
26, ал.1 от ЗЗД, според който нищожни са договорите, които накърняват добрите
нрави. Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл
на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения
и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът преценява дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода.
С договорът за потребителски К.на ответника е
предоставена в заем сума от 2000 лв., при уговорен ГПР е в размер на 131,24%, а
ГЛП в размер на 86,83%. Годишният процент на разходите по сключения договор
надвишава тринадесет пъти законния за страната лихвен процент действал в деня на сключване
на договора. Уговорката относно ГПР противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Това разбиране е причината няколко месеца след подписване на договора за К.законодателят
с императивна правна норма да постанови, че
клаузи в договор, в които Годишният процент на разходите надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България са
нищожни.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен
критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципа на
справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника,
следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя
да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. Установената
съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на
ЗПК от 2014 г. приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане
на възнаградителна лихва е действително е ако тя не надвишава с повече от три
пъти законната такава (Р№ 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II
г. о.). В случая договорената между страните годишна лихва в размер 86,83% е осем
пъти законния лихвен процент, т.е. надхвърля необосновано значително размера на
законната такава от 10,02%. Уговорката относно ГЛП противоречи на добрите нрави
и е нищожна.
Посочените клаузи от процесния договор нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на
ответника.
Съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части.
Съдът счита, че
е налице нито една от хипотезите на чл.26, ал. ЗЗД. Нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на процента ГЛП и ГПР не могат да бъдат заместени
по право от повелителни норми на закона, а така същи договорът за потребителски
К.не би бил сключен ако в него не са включени двете клаузи, имайки предвид, че договорът е възмезден и включването на клаузи
за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като
изрично изискване в чл. 11 ЗПК.
Като намира, че нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД е
неприложима за случая, а нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор, съдът намира, че приложима за процесното договорно
правоотношение са разпоредбите на чл. 22 и
чл.23 ЗПК - договорът за потребителски К.е недействителен.
Когато договорът за потребителски К.е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Основание за получаване на остатъка
от 173 лв. да дадените 2000 лв. в заем обаче не може да бъде и не е посоченият в
заявлението и заповедта за изпълнение договор за К.(тъй като същият е нищожен,
т.е. никога не е произвел правно действие).
Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването
на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно
чл.416 ГПК. Решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за
образуването на изпълнително производство. По тези съображения при отхвърляне
на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният
лист (ако такъв е издаден) не подлежат на обезсилване.
Производството по предявения иск за 356
лв. възнаграждение за отлагане на вноски е прекратено поради отказ на ищеца от
иска в с.з. на 23.06.2020 г. Вземането не
е предмет на издадената Заповед № 682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по
описа на РС- К..
По
отношение на вземанията на 310,97 лева – неустойка и 12,29 лева – лихва за забава от 11.06.2014 г. до
02.06.2015 г. установителен иск не е предявен затова и на основание чл. 415,
ал.2 ГПК, съдът следва да обезсили издадената Заповед № 682/18.04.2019 по
ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на РС- К. за двете непредявени за установяване
вземания.
Ответникът не дължи на ищеца по договор за
потребителски К.№ ********** сключен с „П.К.Б." ЕООД претендираната от
ищеца парична сума.
Ищецът представя списък на разноските. Претендира
570,86 лв. разноски.
Разноските на ищеца възлизат на 138,66 лв. по ч.гр.д.
№ 1127/2019 г. и 57,20 лв. за държавна такса в настоящото производство.
Претендира 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е освободен от заплащане на такси и
разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК ******* със седалище ***
срещу И.Ж.К., ЕГН: ********** *** със съдебен адрес *** иск съдът да
признае за установено, че И.Ж.К.,
ЕГН: ********** дължи на „П.К.Б." ЕООД по издадената Заповед №
682/18.04.2019 по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на РС- К. сумата 2503,83лв.- главница, представляваща
задължение по договор за потребителски К.№ **********, ведно със законната
лихва върху тази сума от подаване на заявлението 16.04.2019 г. до изплащане на
вземането като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 682/18.04.2019 постановена по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по описа на РС- К. за
вземанията на „П.К.Б." ЕООД за 310,97
лева – неустойка и 12,29 лева – лихва за забава от
11.06.2014 г. до 02.06.2015 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст.З.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане в сила, препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 1127/2019 г. по
описа на РС- К.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: