Решение по дело №85/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 332
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20237260700085
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

   332  / 05.05.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                  2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Евгения Стефанова

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова  к.а.н.дело №85 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Г.М.Б. ***, срещу Решение №159/14.11.2022г., постановено по АНД №320/2022г. по описа на Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд не се съобразил с наведените в жалбата доводи, както и с разпитаните в съдебно заседание свидетели. Обстоятелствата, описани в наказателното постановление, не отговаряли на истината. В акта и в наказателното постановление била възпроизведена различна фактическа обстановка от тази, която била в действителност. Видно от протоколите на съдебните заседания, актосъставителят и свидетелят пресъздавали различна фактическа обстановка. В действителност Г.М.Б. бил в района на бензиностанцията и зареждал гориво на автомобила си. Служителите го спрели в района на бензиностанцията, когато колата не била излязла на пътното платно и му съставили първоначалния акт. При тази обстановка деянието било определено неправилно като нарушение на водача и това само по себе си било основание за отмяната на постановлението, респективно, за отмяна на решението на съда, поради което и се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените в двете инстанции разноски.

Ответната страна – Началник РУ Димитровград, ОД МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не ангажира становище по делото.

Окръжна Прокуратура Хасково считат, че касационната жалба е неоснователна.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление №22-0254-000339 от 22.06.2022г. на ВПД Началник РУ Димитровград към ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата, на Г.М.Б. е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева. За да постанови решението си районният съд приел, че описаното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е констатирано, описано и правилно отнесено към съответната правна норма. От свидетелските показания се установило, че водачът Г.М.Б. управлявал посоченото МПС, без да използва обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано. Показанията на свидетелите били логични, последователни, без вътрешни противоречия, дадени били от полицейски служители, възприели станалото в рамките на изпълняваните служебни правомощия и задължения, чието внимание било насочено именно в тази насока, поради което и съдът ги възприел и кредитирал като достоверни. С оглед изложеното и предвид установените факти по делото, съдът приел, че в случая както от обективна, така и от субективна страна, жалбоподателят нарушил задължението си, вменено с разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като въпреки задължението си като водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не е използвал обезопасителен колан, с който МПС  било оборудвано. Съдът приел, че в случая нарушението било описано и доказано по безспорен начин, като не се открили обстоятелства, които да внасят съмнение в това. При издаването на процесното постановление административнонаказващият орган изпълнил задълженията си, предвидени в ЗАНН, преценил събраните данни и доказателства, правилно квалифицирал нарушението, правилно съобразил и текста от закона, предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка съдът приел, че издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на НП, като касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл.221, ал.1 от АПК Хасковски административен съд препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Районният съд е обсъдил всички доказателства – гласни и писмени такива, поотделно в тяхната съвкупност, и правилно е установил относимите факти и обстоятелства за решаването на спора. Изводите на РС Димитровград са направени след обсъждане на значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, а във въззивното производството не са оборени фактическите установявания в проведеното административнонаказателното производство.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед неправилно определяне на нарушението. Същото при точно и пълно описание на нарушението, се установява, че управляваният автомобил е лек автомобил. Съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на лекия автомобил, оборудван с обезопасителен колан, не го е използвал по време на движение, доколкото няма спор, че движението е било започнало с излизането от бензиностанцията. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание глоба. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП. Няма спор, че за жалбоподателя е било известно за какво нарушение е образувано административнонаказателното производство и за какво следва да понесе отговорност. Посочването на марката, модела и категорията на МПС, е напълно достатъчно, за да се индивидуализира деянието от обективна страна, като се има предвид и че съгласно чл.149 от ЗДвП превозните средства се делят на категории, обозначени с латински букви, а в категория N – моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари, са включени и трите подкатегории: категория N1 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t; категория N2 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t; категория N3 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t, за които се предвижда по чл.137а от ЗДвП водачите да използват обезопасителните колани. В конкретния случай следва да бъде отбелязано, че няма спор, че автомобилът е бил оборудван с колан, но не е бил използван от водача. В този смисъл въззивната инстанция правилно е приела за доказано от обективна и субективна страна административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание. Като е достигнал до тези изводи районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо от АПК съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №159/14.11.2022г., постановено по АНД №320/2022г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0254-000339 от 22.06.2022г. на ВПД Началник РУ Димитровград към ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата, на Г.М.Б. е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                         

                                     

 

 

 

2.