Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260230
гр.Бургас, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2301 по описа на БРС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Б.С.К. с ЕГН: ********** с посочен адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № 20-0769-001106/02.04.2020г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП,
на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1100 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че жалбоподателят не е
управлявал автомобила, а това е било друго лице, поради което и се иска отмяна
на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателя
се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Още веднъж подчертава, че не той е управлявал автомобила, поради което поддържа
искането си за отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което преписката е изпратена в съда, се прави искане за потвърждаване
на НП. Прави се доказателствено искане за събиране на гласни доказателства
посредством разпит на актосъставителя. Други доказателствени искания не се
правят.
В писмено становище от упълномощен
юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че нарушението
е установено по безспорен начин, поради което и се моли за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.6, НП е връчено на
жалбоподателя на 03.06.2020г., а жалбата е депозирана чрез куриер на
09.06.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.08.2019г. в
01:31 часа в гр.Бургас, на път Е-773, км. 491, до бензиностанция „***” в посока
от кв. ***към КПП-1, стационарно техническо средство – видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Multiradar SD № 580” с фабр.
№ 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 187 км/ч. автомобил - „Ситроен
Ц 5” с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано
на файл с наименование „Снимка № S0000549F52”. По-късно
записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Р.И., който от записания
файл, установили, че заснетият автомобил „***” с рег. № *** е собственост на А.Т.А.,
както и че скоростта следва да се счита на 181
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното
св. И. пристъпил към съставяне на АУАН, като за целта изпратил по делегация до
06 РУ-Пловдив искане за призоваване на собственика и попълване на декларация по
чл. 188 ЗДвП. На 15.02.2020г. собственикът А.попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л.12), в която посочил, че на процесната дата автомобилът бил управляван
от жалбоподателят К.. Въпреки указанията в съпроводителното писмо, на
посоченото за водач лице не била предоставена за попълване декларация по чл.
188 ЗДвП. Била връчена и покана за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на акт (л.12),
но на собственика, а не на посоченото от него лице. Въпреки, че посоченото за
водач лице не било попълнило декларация, в която да потвърди или да отрече, че
действително то е управлявало автомобила, така както твърди собственика, и
въпреки, че същото това лице не било поканено да се яви за съставяне на акт, на
02.03.2020г. св. И. съставил в отсъствието на К. АУАН с бл. № 627865, описвайки
горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама
свидетели, като след подписването му бил изпратен за предявяване на нарушителя.
На 18.03.2020г. актът бил предявен на К., който го подписал, получил препис от
него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения
не били депозирани.
Техническото
средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения
с № 00209D32D4F9,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л.15) и Протокол за проверка (л. 16-17).
Въз основа на АУАН
на 02.04.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание
„Глоба” в размер на 1100 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за констатиране на административно нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка
(запис).
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас,
която към дата 02.04.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Както в АУАН, така
и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено
мястото на извършване на нарушението – пътя (Е773), точния километър (км.491) и
ориентир (бензиностанция „***”), както и посоката на движение (от кв. ***към
КПП-1). Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак
В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След
допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се
установява, че в процесния участък е бил монтиран знак В26, предписващ
максимално разрешена скорост от 90 км./ч. Видно от приложената схема – мястото
на нарушението попада в обхвата на пътния знак. Пътният участък е бил
сигнализиран с пътен знак Е24, видно от приложеният на л. 18 Протокол, въпреки
че с
ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7
от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните
органи – т.е. не само, че не е допуснато нарушение в тази насока, а правата на жалбоподателката
са били съхранени максимално.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай авторството на деянието е останало недоказано по следните съображения:
Заснетият автомобил „Ситроен Ц 5” с рег. № *** е собственост на св. А.Т.А., а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. С оглед установяване на самоличността на водача на 15.02.2020г. А.е попълнил декларация, в която е заявил, че не той, а жалбоподателят е управлявал автомобила. Такава декларация обаче не е била давана за попълване на посоченото лице, въпреки, че в съпроводителното писмо (л.10) е направено такова искане. По този начин отговорността на К. е била ангажирана само на база твърдението на собственика на автомобила, без да се даде каквато и да е възможност на жалбоподателя да обори твърденията му. В съдебното заседание собственикът А.се яви и заяви непосредствено пред съда, че в действителност неправилно е посочил като водач К.. Поясни, че автомобилът не е бил управляван от посоченото от него лице, а от братовчед му – Асен Митков Александров.
На база на тези факти съдът счита, че авторството на нарушението, в лицето на жалбоподателя, е останало недоказано. Вярно е, че по принцип декларацията по чл. 188 ЗДвП цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила, а от друга има за цел да не допусне избягването на административнонаказателната отговорност посредством заобикаляне на законовия ред. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП не предвижда ред на „оттегляне“, „анулиране“, „обявяване за нищожна“ и т.н. декларация по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП, за „замяната й с нова такава“ или за подаването й едва след съставяне на АУАН. Това обаче се отнася преди всичко за случаите, когато лицето, което е привлечено към отговорност, е декларирало, че то е управлявало автомобила. В тези случаи по-късно направеното изявление, че не се поддържа декларацията, може да се тълкува като опит за заобикаляне на закона и не следва да се толерира. В случая обаче жалбоподателят е санкциониран само на базата на декларация от собственика, който изрично заяви пред съда, че при подаването на документа невярно е посочил К. като водач. В нашия наказателен процес (правилата на който се прилагат и в производството по ЗАНН по силата на чл. 84 от същия закон) нито едно доказателство или доказателствено средство няма предустановена или формална доказателствена сила. Това означава, че всички релевантни факти могат да се доказват чрез всички допустими способи, без предварително законът да дава приоритет на едни за сметка на други. В случая писменото доказателство – декларация категорично се оборва от гласното доказателствено средство – свидетелски показания на автора й, поради което и съдът стига до извод, че авторството на деянието е останало недоказано. Тук е мястото да се посочи, че не случайно актосъставителят е поискал в случай, че водачът посочи друго лице, от последното да се снеме също декларация по чл. 188 ЗДвП. По този начин още преди да се стигне до съставяне на АУАН би се дала възможност на посоченото лице да обори твърденията на собственика и да ангажира съответните доказателства. В случая това не е сторено, като реално единственият път за защита на К. е именно чрез обжалване на НП и излагане за първи път пред съда на твърдения, че не той е управлявал автомобила, респективно за ангажиране на доказателства в тази насока. Да се приеме, че във всеки случай декларацията е меродавна и няма възможност за оборването й би довело до ситуация на ангажиране на отговорността на лице само на едностранните твърдения на собственика, дори в случаите на недобросъвестно поведение от негова страна. Това противоречи на принципа за разкриване на обективната истина и влиза в явно противоречие с изискването за справедлив процес.
Поради всичко казано по-горе съдът счита, че в случая субектът на административнонаказателната отговорност е бил неправилно определен, поради което и издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Същевременно съдът отчита, че до този резултат се е достигнало след невярното деклариране на правнозначими обстоятелства от страна на А.Т.А., поради което и на основание чл. 205 НПК счита, че следва да изпрати на РП-Бургас препис от настоящето решение, копие от протокола от съдебното заседание от 24.09.2020г. и декларацията по чл. 188 ЗДвП (л. 12), за преценка за евентуално извършено престъпление по Глава IX от Особената част на НК.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане
за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила
искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма
как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0769-001106/02.04.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на Б.С.К. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1100 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
УКАЗВА на
основание чл. 205 НПК след влизане в сила на решението препис от него да се изпрати
на РП-Бургас ведно с копие от протокола от съдебното заседание от 24.09.2020г.
и декларацията по чл. 188 ЗДвП (л. 12), за преценка за евентуално извършено
престъпление по Глава IX от Особената част на НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.