РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Перник, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20221700500278 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение No213/04.03.2022г., постановено по гр. д. No 5353/2021г. по описа на РС –
Перник е признато за установено, че С. Н. А., с ЕГН:********** и с постоянен и настоящ
адрес ***, дължи на ищеца “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата в размер на 510,31
лева, представляваща стойността на доставена, незаплатена топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
сумата в размер на 56,47 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК на 25.03.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1442/2021 г. по описа на
Районен съд Перник, като са отхвърлени като неоснователни исковете за главница за
разликата над 510,31 лева до пълния предявен размер от 1122,01 лева, както и иска за лихва
за разликата над 56,47 лева до пълния претендиран размер от 104,48 лева.
Със същото решение съдът е осъдил С. Н. А. да заплати на “Топлофикация - Перник”
АД, сумата от 58,51 лева за разноски в исковото производство и сумата от 34,66 лева за
разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, в неговата отхвърлителна част, е постъпила
въззивна жалба от “Топлофикация - Перник” АД, като се иска отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на решение с което исковете бъдат уважени до пълните
им предявени размери, а именно иска за главница за разликата над 510,31 лева до пълния
1
предявен размер от 1122,01 лева, както и иска за лихва за разликата над 56,47 лева до
пълния претендиран размер от 104,48 лева. Жалбоподателят твърди, че не се спори относно
това, че въззиваемата А. притежава 1/ 3 от правото на собственост върху топлофицирания
имот, поради което и дължи сумите така както се претендират с исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата С. Н. А. не е подала отговор на
въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Поради това и следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата
доводи.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение.
Пред районния съд са предявени искове от „Топлофикация - Перник“ АД срещу С.
Н. А., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, с които се иска да бъде прието за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1122,01 лева, представляваща 1/3 от главница в
общ размер 3366,03 за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 25.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 104,48 лева, представляваща 1/3 от общата
законна лихва 313,43 лв. върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021г. Както
в исковата молба, така и във въззивната жалба се твърди, че това са 1/ 3 част от
задълженията на процесния апартамент, които се претендират в настоящето производство от
ответника С. Н. А..
Ответникът в първоинстанционното производство не е депозирал писмен отговор.
С молба от 22.02.2022г., депозирана преди първото съдебно заседание, ответникът заявява,
че оспорва исковете по размер. Същият възразява, че не може исковете да се основават на
извлечение от сметка от счетоводството на ищцовото дружество, при отсъствието на
фактури за процесните вземания.
В процесния случай между страните не е спорно обстоятелството, че въззиваемата
А. притежава 1/3 ид.ч. от процесния имот въз основа на наследствено правоприемство, както
и че същият е топлоснабден. Поради това същата има качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди” съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, но следва да отговаря
само за 1/ 3 част от задълженията, пропорционално на притежаваното право на собственост.
За да уважи исковете частично първоинстанционният съд е намерил, че по делото
са приети като доказателства фактури за процесния период на обща стойност 1811,14 лева,
както следва: Фактура от 31.05.2019г. на стойност 118,67 лв. за периода май 2019г.,;
Фактура от 30.06.2019г. на стойност 118,67 лв. за периода юни 2019г.; Фактура от
31.08.2019г. на стойност 69,66 лв. за периода август 2019г.; Фактура от 30.09.2019г. на
стойност 56,12 лв. за периода септември 2019г.; Фактура от 31.10.2019г.на стойност 69,66
лв. за периода октомври 2019г.; Фактура от 30.11.2019г на стойност 177,45 лв. за периода
ноември 2019г.; Фактура от 31.12.2019г. на стойност 239,21 лв. за периода декември 2019г.;
Фактура от 31.01.2020г. на стойност 226,79 лв. за периода януари 2020г.; Фактура от
28.02.2020г на стойност 231,55 лв. за периода февруари 2020г.; Фактура от 31.03.2020г. на
стойност 247,82 лв. за периода март 2020г.; Фактура от 30.04.2020г на стойност 255,54 лв. за
периода април 2020г. Издадена е и фактура от 31.07.2019г. за корекция на сметка минус -
280,22 лв., поради което и нейната стойност е сторнирана, поради което и съдът е намерил,
2
че вземането за периода 01.05.2019г. до 30.04.2020г. възлиза на 1530,92 лв. Доколкото няма
доказателства за плащане, то и предвид изложеното и обема на притежаваното от
ответницата вещно право върху топлоснабдения имот, предявеният иск за главницата е
приет за основателен за 1/3 от сумата 1530,92 лв., т.е. за 510,31 лв., за която сума и същият е
уважен. Като основателен е приет и акцесорния иск за лихви за 1/3 от сумата 169,41лв., т.е.
за сумата от 56,47лв.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, като
намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни по следните съображения:
Действително както в исковата молба, така и във въззивната жалба се твърди, че в
настоящето производство се претендират 1/ 3 част от задълженията на процесния
апартамент, а именно 1221,01лв. главница и 104,48лв. лихва за забава. Това твърдение се
подкрепя от извлечението от сметка на ответното дружество, приложено към исковата
молба. Приетите като доказателства по делото фактури, представени от ищеца, обаче са с
различно съдържание от извлечението от сметка. Настоящият въззивен състав намира, че
правилно първоинстанционният съд е кредитирал данните по фактурите, представени по
делото, а не извлечението от сметка.
Съдът намира, че представеното извлечение от сметка е частен свидетелстващ
документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ изгодни за същото обстоятелства.
Съгласно константната съдебна практика частният документ се ползва единствено с
формална доказателствена сила, която се отнася единствено относно факта на писменото
изявление и неговото авторство /чл.180 ГПК/ . Същият не притежава т.нар. материална
доказателствена сила, т.е не обхваща други данни, включително и тези, за които документът
свидетелства. В случая става дума за частен свидетелстващ документ, който се ползва с
доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти,
какъвто не е настоящия случай. Освен това в процесния случай съдържанието на същия е
изрично оспорено от ответника в първоинстанционното производство.
Фактурата е първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6, ал.1 ЗСЧ, която
регистрира стопанската операция. Съгласно постоянната съдебна практика фактурата е
частен свидетелстващ документ. При липса на оспорване от насрещната страна обаче,
какъвто е настоящия случай, съдът е длъжен да зачете удостоверените с нея факти и
обстоятелства доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката/услугата по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Процесните фактури съдържат всички необходими реквизити, установяващи извършената
доставка на топлинна енергия за процесния период и правилно са кредитирани от
първоинстанционния съд.
Правилно първоинстанционният съд е уважил исковете за 1/ 3 част от
задълженията, които са удостоверени в издадените от топлофикационното дружество
фактури, пропорционално на притежаваното от ответника право на собственост.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника “Топлофикация -
Перник” АД, че дължимата сума за месец април 2020г. е в размер на 1905,57лв. общо за
главница и лихва, като в същата сума е включена и сумата по изравнителната сметка. Това
твърдение е недоказано доколкото по приетата по делото фактура от 30.04.2020г. е видно,
че на топлофикационното дружество се дължи сума от 255,54 лв. за месец април 2020г. В
същото време по делото не е представено дебитно известие към същата фактура, с което да
се увеличава данъчната основа, или друга фактура за изравнителната сметка, с които да се
доказва това твърдение на топлофикационното дружество.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
3
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение No213/04.03.2022г., постановено по гр. д. №
5353/2021г. по описа на РС – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4