Решение по дело №148/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260133
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 19 август 2021 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20213230200148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Добрич, 02.08.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 148 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З.Т.С. ЕГН ********** с адрес: ***, срещу НП № *** г., издадено от Кмета на Община град Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Д* (НОБДДВПСПТ), на основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева.

С жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, доколкото при издаване на НП е посочено, че е разгледан друг акт, а именно: Акт № *** г. нито е съставян на С., нито му бил връчван. Също така наказващият орган не е взел предвид и не е обсъдил направеното от нарушителя възражение в акта. Излагат се и доводи за недоказаност на нарушението, тъй като след справка в Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Добрич се установява, че *** обл. Добрич, общ. Д*, п.к. 9300, м. ж. к. Север 1, е Общинска публична собственост, НТП /начин на трайно ползване/, предвидена за второстепенна улица с площ от 550 кв.м., стар идентификатор № *, Заповед за одобряване на * г. на ИД на АГК, заповед за изменение на КККР № * г. на началника на СГКК гр.Д*.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага доводи в същата насока.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на * г. около * ч. св. И.Т. и св. С.С. – служители на Първо РУ на ОД на МВР – Д*, извършили проверка в района на бул. „*“ зад бл. *, където установили лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, паркиран на зелени площи.

Във връзка с установеното, на собственика – жалбоподателя С., била наложена глоба с фиш № ***в размер на 20 лева, а на автомобила било поставено Уведомление по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП.

По повод на постъпило Възражение от С., на *** г. бил съставен и процесният АУАН, с който на жалбоподателя било вменено административно нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2, т. 6 от НОБДДВПСПТ на община Добрич за това, че на *** г. около *** ч. в гр. Д*, бул. „***“ зад бл. *, като водач на лек автомобил марка „***“ с рег. № * паркира на зелени площи (тревни).

Така съставения АУАН бил предявен на жалбоподателя, който в графа „обяснения/възражения” посочил, че не е паркирал в тревни площи, мястото представлява второстепенна улица и възразява срещу съставения акт. АУАН бил надлежно връчен.

На **** г. било издадено и обжалваното НП № ПИОС 8 от Зам. Кмета на Община гр. Д*, с което на жалбоподателя за констатираното административно нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 6 от НОБДДВПСП, на основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Д* (НОБДДВПСП) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева.

В обжалваното НП е посочен номер на АУАН ***** г., който е различен от номера на акта, предоставен на нарушителя – АУАН № **** г. Като дата на извършеното нарушение в НП административно-наказващият орган е посочил 03.12.2020 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.Т. и С.С., които съдът изцяло кредитира, като обективни, еднопосочни и непротиворечиви. Съдът кредитира и приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: **********

При горната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът стигна до следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел - св. С.М.С., очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано и писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Макар в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля С., то това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано.

Относно обстоятелствата, че в обжалваното НП е посочен номер на АУАН **** г., който е различен от номера на акта, предоставен на нарушителя – АУАН № **** г., а като дата на извършеното нарушение в НП административно-наказващият орган е посочил **** г., съдът намира следното:

Всеки един от посочените два недостатъка на НП /различен номер и дата на АУАН и различна дата на нарушението/ би могло да се приеме за допусната техническа грешка от АНО, но в случая при наличието на такива разлики и то в съществени елементи на НП, следва да се приеме, че в административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

НП е издадено на *** е съставен на **** г., след като е постъпило Възражение вх. № **** г. против Глоба с фиш № **** г.

В НП изрично е отразено, че то се издава на база Акт*///г. В НП е посочена дата на нарушението, различна от тази, описана в АУАН № **** г. Видно от показанията на разпитаните свидетели / л. 26 и л. 28/, на жалбоподателя са съставени два фиша за едно и също нарушение – паркиране на лек автомобил, собственост на жалбоподателя, в тревните площи.

Ето защо, съдът приема, че допуснатите грешки в НП в съвкупност с установеното с показанията на свидетелите обстоятелства за още една Глоба с фиш, съставени на С., биха могли да доведат до неяснота у жалбоподателя относно датата и часа на вмененото му нарушение до степен, че той да не знае за какво нарушение следва да организира защитата си. Това води до ограничаване правото му на защита.

Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота относно времето на извършването на деянието, при посоченото различие в АУАН и в НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирано в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, което води до нарушение правото на защита на жалбоподателя. Не би могло да се приеме, че административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в НП няма изложени мотиви за това. Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 07.10.2002 година на ВКС некоректното отразяване на времето на извършване на административното нарушение и мястото на извършване се явява съществено процесуално нарушение и води до накърняване правото на защита на санкционирания, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания административен акт, респективно наказателно постановление.

Във връзка с допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон може да се отбележи още, че поначало административно-наказателния процес е строго формален. От това следва, че заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. Изискването за съдържание на наказателното с всички негови реквизити е една от гаранциите за неговата законосъобразност, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното производство. В този смисъл, в НП трябва да съществува пълно единство между посочените като нарушени законови норми и словестното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита и съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон не могат да бъдат санирани и преодолени с последващи изявления в хода на процеса.

Отделно от това съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич (НОБДДВПСП), престоят и паркирането са забранени на зелени площи и разделителната ивица на булевардите.

За нарушение на тази императивна разпоредба се налага наказание глоба в размер на 20 лева съгласно таблица – Приложение № 4 към чл. 49, ал. 1 от НОБДДВПСП.

В конкретния случай, по безспорен начин е установено, че жалбоподателят е паркирал изцяло управляваният от него автомобил на тревни зелени площи, зад блок * по бул. „***“ в гр. Д*, а че мястото, на което жалбоподателят е паркирал, е обособено като зелена площ се установява по безспорен начин както от приобщената по делото извадка от кадастралната карта на град Д* и приложения снимков материал, така и от свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, които действително заявиха, че участъкът, където жалбоподателят е паркирал автомобила си, представлява тревна площ с дървета в близост и детски катерушки.

Въпреки това обаче и предвид констатираните от съда съществени нарушения на процесуалните правила по издаване на НП, то следва същото да бъде отменено като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 150 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 150 лв.

Поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

                     

ОТМЕНЯ НП № ПИОС **** г., издадено от Кмета на Община град Д*, с което на З.Т.С. ЕГН ********** с адрес: ***, за нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич (НОБДДВПСПТ), на основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева.

ОСЪЖДА Община гр.. Д*ДА ЗАПЛАТИ на З.Т.С. ЕГН ********** с адрес: ***, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

 

           

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                             /Галя Митева/