Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260033 /25.09.
Година 2020 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На четвърти август Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№00741
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-001248
от 07.04.2020г. на Началник Сектор “ПП”
при ОД МВР – Перник, на С.С.А. ***, са наложени
административни наказания, както следва:
·
глоба в размер 20 /двадесет/ лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП,
·
глоба в размер 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 2 месеца, на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП, и
·
глоба в размер 10 8десет/ лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1 и 2
от ЗДвП,
за това, че на 09.03.2020г., около 00.05 часа, в гр.
Перник, в междублоковото пространство на
ул. “Рашо Димитров”, като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ****,
при извършване на маневра – движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад нея е свободен,
реализира ПТП с материални щети -с паркирани
леки автомобили Ауди А6 с рег. № **** и
БМВ с рег № ****, като напуска мястото на произшествие без да уведоми компетентните
органи, както и за това че като водач
на МПС не носи и не представя свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към него -
нарушения съответно на чл.40, ал.1, чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от С.А.. Без да оспорва, че при
изложените обстоятелства е била водач на визираното МПС и е причинила ПТП
жалбоподателката навежда възражения за това, че не е напускала мястото на
произшествието, не е нарушила задълженията си като участник в такова, както и
че наложените наказания не съответстват на описаното нарушение. Алтернативно
излага доводи за това, че поведението и попада в приложното поле на чл.28“а“ от ЗАНН. Не изразява позиция по повод
нарушенията по т.1 и 3 от наказателното постановление, но моли за цялостна отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебните прения процесуалният и
представител – адв. К.М. – ПАК поддържа тезата за незаконосъобразност на
наказателното постановление, но обосновава искането за отмяната му с други
аргументи – че по делото не е доказано жалбоподателката да е била водач на описаното МПС при
изложените обстоятелства.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 09.03.2020г.,
около 00.05 часа, С.А. управлявала МПС – лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.
№**** в междублоковото пространство на ул. “Рашо Димитров”. Извършвайки маневра
– движение назад към улица „Бучински път“, със задна лява част на своя
автомобил, ударила последователно паркираните от лявата и страна, перпендикулярно
на движението и, два леки автомобила - Ауди А6 с рег. №**** и БМВ с рег. №****.
Произшествието било възприето от роднина на единия от собствениците на ударените автомобили, който незабавно
уведомил органите на МВР. По получените
данни за превозното средство причинило произшествието автомобилът, управляван от А., бил установен
в близост до мястото на възникване на ПТП. Полицейски екип в състав свидетелят М.П.С.
и Н.В.Н. - мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Перник, заедно с
жалбоподателката отишли на мястото на произшествието, където пристигнали и
собствениците на паркираните автомобили.
В присъствието на служителите на МВР
А. признала, че е била водач на
превозното средство в момента на възникване на произшествието в междублоковото
пространство на ул. „Рашо Димитров“.
Същото обстоятелство декларирала и писмено в
декларация от 09.03.2020г. за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП и във връзка с управлението на МПС .
По
получените от нея и от очевидеца на произшествието данни, както и въз основа установеното
на място фактическо положение /местоположението на паркираните превозни средства,
вида и локализацията на повредите/, контролните органи съставили протоколи за
ПТП с №1679850 от 09.03.2020 г. и №1679849 от 09.03.2020г. Констатираните ожулвания
по задна броня вляво на автомобила на А. и по предните брони на двете паркирани
МПС напълно съответствали на изяснения в хода на проверката механизъм на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, отразен и в протокола за ПТП.
Въз
основа на констатациите си, на същата датата, в присъствието на А., срещу нея
било образувано административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №134683/09.03.2020г.,
като контролните органи приели, че същата виновно е нарушиля разпоредбите на
чл.40, ал.1, чл.123, ал.1, т.3, б.в и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При предявяване на акта сочената като нарушител
заявила, че няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени такива.
Впоследствие,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на С.А. установените нарушения.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: показанията на свидетелите М.П.С. и М.М.Х., както и приетите писмени
доказателства: съставеният АУАН №134683/09.03.2020 г., декларация от
09.03.2020г. писмо, рег. №115800—6681 от
15.06.2020г. справка-картон на водач на МПС,
заверени копия на протокол за ПТП с №1679850 от 09.03.2020г., протокол
за ПТП №1679849 от 09.03.2020г., заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи,
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и
разгледана по същество се явява частично основателна.
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
обжалваното наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно нарушенията по т.1 и 2 от наказателното постановление,
водещи до незаконосъобразност.
Съображенията са следните:
По отношение нарушението по
чл.40, ал.1 от ЗДвП.
На С.А. е вменено, че като водач на МПС, при
извършване на маневра /движение назад/, не се е убедила, че пътят зад нея е
свободен, вследствие на което причинила ПТП с два паркирани автомобила. Съдът
приема, че така очертаните обстоятелства на нарушението не изпълват фактическия
състав на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава водача на ППС, преди да започне движение назад да се убеди,
че пътят зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници в движението..
Видно е, че изложените в казуса фактически обстоятелства
не са относими към състава на сочената административнонаказателна норма, тъй
като липсват данни при възникването на ПТП да е имало друг участник в
движението /в смисъла на това понятие вложен в §6, т.28 от ДР на ЗДВП/, за
когото да е можел със своето поведение А. да създаде опасност или затруднения. Напротив,
безспорно установено е, а и такава констатация е обективирана в обстоятелствената
част на акта и постановлението, че автомобилите, с които е настъпило съприкосновение при извършената
от жалбоподателката маневра са били паркирани и водачите им не са се намирали в
него. Вероятно именно по тази причина фактическия състав на вмененото нарушение
е описан непълно, без да се посочи текстово и цифрово нито едно от двете
предложения в ал.1 на чл.40, тъй като нито едно от тях не е било относимо към
конкретната пътна ситуация.
В действителност,
установените в казуса факти е следвало да бъдат подведени под нормата на чл.40,
ал.2 от ЗДвП, съгласно която по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В случая паркираните МПС са представлявали опасност за движението на
управляваното от жалбоподателя превозно средство, тъй като са се намирали на
пътя му при осъществяваното движение назад, и именно поради несъобразяване от
страна на А. с тяхното местоположение и
отстояние е възникнало ПТП.
Поради изложеното, съдебният състав приема, че изложените
факти не изпълват състава на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП и
незаконосъобразно деянието на С.А. е
квалифицирано по този текст.
По отношение
нарушението по т.2 от н.п.
Видно от АУАН жалбоподателката е
привлечена към административнонаказателна отговорност и за това, че след като
реализирала ПТП с материални щети при двата автомобила, напуснала
местопроизшествието без да уведоми компетентните органи, което деяние
актосъставителят е квалифицирал по чл.123,
ал.1, т.3, б. “в” от ЗДвП. Според посочената разпоредба обаче задължението за
уведомяване на компетентната служба на МВР и за оставане на мястото на
произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, произтича и от
допълнителен факт /липса на съгласие между участниците относно обстоятелствата свързани с него/.
Такива фактически обстоятелства не са отразени при текстовото описание на
нарушението. Това налага извод за фактическа необоснованост на повдигнатото
обвинение, рефлектираща върху законосъобразността на правното квалифициране на
нарушението.
Същият извод на още по-голямо основание произтича от вече изложените съображения във
връзка с нарушението по чл.40 ЗДвП. Изясни се, че ПТП е настъпило в процеса на
движение на управляваното от жалбоподателя превозно средство и е предизвикало
повреда на паркирани автомобили. Т.е., друг участник в движението, респ. участник
в пътно-транспортното произшествие /по
смисъла на §6, т.28 и 27 от ДР на ЗДвП/, не е имало. При това положение, нормата на чл.123, ал.1,
т.3 от ЗДвП, доколкото регламентира взаимни задължения на участниците в ПТП –
за изразяване на съгласие относно обстоятелствата свързани с него, за съставяне
на двустранен протокол, за уведомяване на службата за контрол и оставане на
място и за оказване на съдействие, е била неприложима спрямо установените в казуса фактически
обстоятелства. Предвид безспорното между страните обстоятелство, че друг
участник в пътнотранспортното произшествие не е имало, то нарушението е
следвало да се квалифицира по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, установяваща общо
задължение за водачите, участници в ПТП -
да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието.
Констатираната липса на логическо
и правно единство между фактическото и
правното обвинение при всяко от вменените нарушения, води до извод за незаконосъобразност на
обжалваното постановление.
По отношение
нарушението пот.3 от наказателното постановление съдът не констатира
нарушения на процесуални правила, които да са пречка за разглеждане на спора в тази част по същество.
Събраните доказателства и техният анализ мотивира
заключение за доказаност на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, вменено
във вина на жалбоподателката.
От нейна страна не се оспорва, че на визираните дата и час е била обект на проверка
от служители на ОД МВР – Перник по повод възникнало ПТП. Не се оспорва, че в
резултат на същата проверка е съставен АУАН за това, че като водач на моторно превозно средство, не
е носила част от определените в закона документи, а именно свидетелство за управление от съответната категория и контролен талон към него, съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Тези факти се
доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на
непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства и не са спорни.
Защитната
позиция, изразена
чрез пълномощника на А. в съдебните прения, се гради на твърдение, че по делото не е доказано същата да е била
водач на МПС при изложените
обстоятелства, за да има задължение
да носи горепосочените документи.
Преценявайки изложената версия в контекста на събраните доказателства,
съдът я приема за недостоверна и
защитна. Събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля М.П.С., който
в качеството си на полицейски служители е взел участие в проверката, както и
показанията на свид. М.М.Х., присъствал на нея в
качеството си на собственик на увредения лек автомобил Ауди А6, с рег. №****,
категорично опровергават голословното твърдение на жалбоподателя. Двамата последователно, логично и без противоречия установяват,
че в тяхно присъствие А. е потвърдила обстоятелството, че е била водач на МПС, при
чието движение е възникнало ПТП. Съдът дава вяра на показанията на посочените
свидетели, като намира, че излагат възприятията си обективно и правдиво, с
необходимата изчерпателност и последователност, без данни за заинтересованост и
проявена тенденциозност. Версията на
жалбоподателката е напълно дискредитирана и от приетата като писмено
доказателство по делото декларация от 09.03.2020г., в която сама изрично е посочила, че по време на възникване на
произшествието лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № **** е управляван от нея .
Поради това съдът приема за доказано по несъмнен
начин, че С.А. е имала качеството водач на моторно превозно средство и е субект
на вмененото и нарушение. Липсват събрани каквито и да било доказателства, изключващи
виновното и поведение или
такива, установяващи различна от изложената в акта фактическа обстановка. Изложеното
мотивира заключение, че че
формираните от актосъставителя и наказващия орган
изводи от фактическа и правна страна са обосновани и
правилни, както и че законосъобразно
жалбоподателката, като водач на автомобила,
е привлечена към административнонаказателна отговорност
и наказана за разглежданото нарушение.
По
отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
С наказателното постановление
административнонаказващият орган е наложил на С.А. за извършеното нарушение по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП глоба в размер 10 лв. на основание разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1,
предл. 1 и предл.2 от ЗДвП. Наказанието е определено от закона в абсолютен
размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази част.
Въпреки
изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателят е представляван от
пълномощник и е заплатил адвокатско
възнаграждение, съдът не присъжда разноски в негова полза, тъй като такива не
се претендират.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№20-1158-001248 от 07.04.2020г., издадено от Началник Сектор “ПП” при ОД МВР –
Перник в частта, в която на С.С.А. ***, с ЕГН ********** са наложени
административни наказания, както следва: глоба в размер 20 /двадесет/ лв., на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и глоба в размер 100 /сто/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок 2
месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушения съответно на чл.40,
ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1158-001248 от 07.04.2020г., издадено от Началник Сектор “ПП”
при ОД МВР – Перник в частта, в която на С.С.А. ***, с ЕГН **********,а на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ