Определение по дело №279/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1-РЗ

гр. Видин, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административен състав

в закрито заседание на

Втори януари

през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

АД № 234

279

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 166, ал. 4 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Областния управител на Област Видин, срещу Решение №7, взето с Протокол №3 от 18.12.2023 г. в частта по т.38, с която на основание чл.60 АПК е допуснато предварително изпълнение.

С решение №7 взето с протокол №3 от 18.12.2023 г. на Общински съвет Видин, на основание чл. 52, ал. 1 и чл. 21, ал.1, т.6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 94, ал.2 и ал.З, чл.39, чл. 84 и чл. 45 от Закона за публичните финанси, както и във връзка с разпоредбите на ЗДБРБ за 2023 година, Постановление на Министерски съвет № 108 от 9 август 2023 година, обнародван на 11 август 2023 година за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023г. и Наредбата за условията и реда за съставяне на бюджетната прогноза за местните дейности за следващите три години и за съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет на Община Видин, е взел решение, с което е приел бюджета за 2024 година, като в т.38 е допуснал предварително изпълнение.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение по т.38 от Решение №7, взето с Протокол №3 от 18.12.2023 г. на ОбС Видин и едновременно с това и за отмяна на допуснатото предварително изпълнение в т.38 от решение №7, взето с протокол №3 от 18.12.23 година на ОбС Видин и възстановяване на съществуващото положение преди изпълнението.

Обжалването на общия административен акт не спира изпълнението му, но съгласно разпоредбата на чл.180, ал. 2 от АПК съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК.

В тежест на оспорващия, който иска спиране е, да установи предпоставките, визирани в чл. 166 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на решението би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Следва да бъде посочено, че по силата на чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, пред каквато хипотеза сме изправени. От анализа на правните разпоредби е видно, че съдът може да го спре във всяко положение на делото до влизане на решението в сила съгласно чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2, изр. 1 АПК. Подадено едновременно с жалбата, искането за спиране не е недопустимо и поради просрочие. Но в конкретната хипотеза искането за спиране на решението е депозирано, без да е подадена жалба до съда срещу каквото и да е решение. Субект на правото да иска спиране на предварителното изпълнение е оспорващият и правото на искане за спиране на изпълнението принадлежи на оспорилия акта и съществува до момента, до който той има това процесуално качество. Абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на искането по чл.166, ал. 2 от АПК са - висящ съдебен процес за проверка законосъобразността на акт, допуснато по силата на закона или с влязъл в сила акт на административен орган предварително изпълнение и правен интерес от искането.

В конкретната хипотеза липсват доказателства подателят на искането за спиране да притежава качеството на оспорващ и наличие на висящ съдебен процес по оспорване на какъвто и да е административен акт, при което подателят на искането е инициирал само производство по реда на чл.166 от АПК, без да е налице висящ съдебен процес срещу какъвто и да е акт, което е недопустимо, защото производството по искане за спиране е подчинено на главното производство и съществува дотолкова, доколкото съществува и главното производство. От съда е извършена служебна справка в деловодната система на съда, при която е установено, че не е налице висящо производство по оспорване на самото решение.

Това е съществената разлика /освен предмета/ с производството по чл.60, ал. 4 от АПК /разпореждане за допуснато предварително изпълнение от административен орган/, което е самостоятелно и не е обвързано с оспорването на основния акт. За наличие на връзка с производството по оспорването на решението в конкретния казус е и разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, която изрично сочи, че това право оспорващият може да упражни до влизане на решението в сила, респективно до влизане в сила на прекратителното определение поради недопустимост на съдебното производство и именно по това производството по чл. 166, ал. 2 от АПК се различава от производството по чл. 60, ал. 4 от АПК, което може да бъде образувано само в краткия срок по чл. 60, ал. 4 от АПК. Производството по чл. 60, ал. 4 и чл. 166, ал. 2 от АПК са в отношение на алтернативност - или е налице влязъл в сила акт, с който е разпоредено предварително изпълнение и тогава производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК, или предварителното изпълнение следва по силата на закона, съответно на това разпореждането за него е влязло в сила и тогава е налице хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Всичко това прави искането за спиране на решението недопустимо и предпоставя оставянето му без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

По отношение на искането за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК, то следва да се има предвид, че същото е допустимо, налице правен интерес от оспорването му и е насочено срещу подлежащ на оспорване акт, с оглед разпоредбата на чл.60, ал.5 АПК и предвид разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА, който се явява специален по отношение на чл.180 от АПК, съобразно който оспорването от областния управител, когато бъде упражнено, спира изпълнението и на общите административни актове.

По същество оспорването е неоснователно. Разпореждането за предварително изпълнение на решението на ОбС Видин е законосъобразно и в съответствие с чл. 60, ал. 1 вр. чл. 74 АПК е мотивирано със защитата на важен обществен интерес, свързан със своевременното изготвяне на бюджета на общината, осигуряване на своевременно и ефективно събиране и транспортиране на битовите отпадъци, осигуряване на необходимите нормални хигиенни условия на територията на Община Видин, подсигуряване на трудовите възнаграждения на работещите в общинската администрация и второстепенните разпоредители с бюджет, осигуряване на финансов ресурс, с оглед увеличението на МРЗ от 01.01.24 година, изпълнението на вече поети ангажименти по европейски проекти.

           С оглед на изложеното, Административен съд – Видин, тричленен състав

                                                О П Р Е Д Е Л И:

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Областния управител на Област Видин за спиране на изпълнението на Решение №7, взето с Протокол №3 от 18.12.2023 г. на ОбС Видин и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

           ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение по чл.60, ал.1 от АПК Решение №7, взето с Протокол №3 от 18.12.2023 г. на ОбС Видин.

          Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

          ПРЕПИС от определението на основание чл. 138 от АПК да се изпрати на страните.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                      2.