МОТИВИ
към решение
от 10.03.2020г. по НОХД № 591/2020г. по описа на Варненския районен съд, ХХVІІ
наказателен състав
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по внесен на 04.02.2020г., от Районна прокуратура-Варна,
обвинителен акт против М.Р.Р. - роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********, по Досъдебно производство № 582/2018г.
по описа на Сектор ПП-ОД на МВР - Варна за престъпление от общ характер по чл.
343в, ал. 2 от НК, за това на 31.05.2018 г. в гр.Варна, управлявал моторно
превозно средство - л.а.„Ауди А-3" с рег.№ РВ 9077 РМ, без свидетелство за
управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
Наказателно постановление № 16-0819-006086/11.11.2016
г., издадено от Началника група на Сектор „Пътна полиция" при ОД -МВР -
Варна, влязло в законна сила на 13.04.2018 г. за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление.
Поради горното и на основание
разпоредбата на чл. 247а, ал.2, т.1 от
НПК, съдът насрочи открито разпоредително заседание по делото. В хода на
последното при обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, след изслушване на
становището на страните съдът прецени, че са налице предпоставките за
разглеждане на делото по реда на задължителна диференцирана процедура на гл.28
от НПК. С оглед на което с определение обяви на страните, че производството по
делото ще се проведе по реда на гл.28 от НПК. Предвид разпоредбата на чл.252,
ал.1 от НПК съдът обяви на страните, че производството по делото следва да
продължи незабавно след проведеното разпоредително заседание, поради което и
даде ход на делото по реда на гл.28 от НПК.
Производството по делото се проведе при
условията и реда на глава 28 от НПК и при условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.
Подсъдимият бе редовно призван за датата на съденото заседание, чрез неговия
упълномощен защитник адв.Б.Ж., като книжата по делото
бяха връчени чрез защитниците на подсъдимия. съдът прецени, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната
истина по него.
Участващият в производството представител на ВРП
поддържа предявеното против подс.Р., като счита, че с оглед събраните в хода на ДП и в хода на с.з. доказателствени
средства, обвинението е доказано абсолютно безспорно. Предвид това моли
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото с обв.
акт обвинение и да му бъде наложено наказание по административен
ред. .
Защитникът на подсъдимия –адв.Б.Ж. счита, че така внесеното обвинение е несъставомерно
от субективна страна. Сочи, че самата прокуратура твърди, че подс. е управлявал с кипърско СУМПС, а за да бъде съставомено деянието е необходимо деецът да управлява МПС
без свидетелство за управление. Сочи, че на въпросната дата подзащитният
му е управлявал МПС с кипърско свидетелство за управление на МПС. Сочи, че подс. не е знаел или допускал, че свидетелството за
правоуправление издадено от Кипър е невалидно на територията на РБ с оглед
разпоредбата на чл. 17, ал. 15 от Наредба І-157/01.10.2002г. Сочи, че Наредбата от една страна е издадена преди
влизането на България в ЕС и тя не може да противоречи на подписаните
европейски Конвенции - Европейската конвенция за икономическо
сътрудничество и Виенската Конвенция от 1968 година. Сочи, че у Р. била налице
субективна убеденост, че това свидетелство за правоуправление е било валидно за
територията на РБ и той в България е управлявал с валидно чуждестранно
свидетелство за правоуправление.Поради това моли подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно
сочи, че са налице основанията за прилагането на чл. 78а от НК и пледира за наказание „глоба“ в рамките на предвидения
от закона минимум.
Другият участващ в производството защитник, адв.П.Б.,
преупълномощен от адв.Ж.Г.,
не изразява самостоятелно становище по делото, а се солидаризира със
становището на адв.Ж..
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.Р.Р. е роден на *** ***. Той е български гражданин
и не е осъждан за престъпление престъпления от общ характер, но е освобождаване
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс и.
Подсъдимият
притежавал свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ № *********,
издадено на 02.07.2010 год., валидно до 02.07.2020 год. за категории В, М и АМ.
През годините срещу него били издавани
множество наказателни постановления за различни нарушения на Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, с които бил санкциониран с административни наказания. С
част от НП на подсъдимия били отнемани и контролни точки, като по този начин
били изчерпани всичките му налични общо 39 контролни точки. По тази начин той
изгубил правоспособност за управление на МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП,
тъй като му били отнети всички контролни точки. След отнемане на всички
контролни точки, подс.Р. изпълнил административното
си задължение и с протокол за доброволно предаване от 05.08.2013г. предал на
компетентните полицейски органи СУМПС№ *********. В протокола вписал, че
предава СУМПС поради отнети всички контролни точки. СУМПС останало на
съхранение в Сектор „ПП“-Варна, тъй като Р. не предприел действия по
възстановяване на правоспособността си.
На
21.10.2016г. против него бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, а в последствие било издадено и Наказателно постановление №
16-0819-006086/11.11.2016 г. на Началник Група към ОД-МВР-Варна
-Сектор ПП, за това, че на 21.10.2016г.
в гр.Варна управлявал лек автомобил без да е правоспособен водач. Действията му
били квалифицирани като нарушение Р. било наложено административно наказание
„ГЛОБА". Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия на 05.04.2018г.
и на 13.04.2018г. влязло в законна сила.
Независимо
от тава, че вече бил санкциониран по административен ред с горепосоченото
наказателно постановление за управление на МПС, без да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС, на 31.05.2018г. подс.
М.Р. предприел управление на МПС - лек автомобил .„Ауди А-3" с рег.№ РВ
9077 РМ.
Около 18.15ч. часа на 31.05.2018г. той се движел с горепосочения
автомобил в гр. Варна, където на кръстовището между бул.“Христо Ботев“ и
ул.“Кракра“ възникнал пътен инцидент –ПТП с материални щети, с негово участие.
На място били повикани полицейски служители от Сектор ПП - ОД на МВР -Варна-свидетелите
Г.Г. и И.М.. Последните били на работа и в екип
осъществявали служебните си задължения. При проверка на документите на
участващите в пътния инцидент водачи, подс.Р. предал
на органите на полицията кипърско СУМПС. В хода на проверката, чрез справка от
ОДЧ органите на реда установили, че подс. Р. е
неправоспособен водач. Поради това срещу него бил съставен АУАН серия Д,
бланков № 809728/31.05.2018г., в който било описано допуснатото от него, при
управлението на автомобила, нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото справка нарушител/водач /л.57-61 от ДП /,
както и от приложената справка от сектор ПП ОД на МВР-Варна /л.18 от ДП/, подс.Р. е неправоспособен водач, тъй като на основание чл.
157, ал. 4 от ЗДвП са му отнети всички контролни точки и е загубил
правоспособност като водач на МПС. Същият е бил с кипърско СУМПС, което е
невалидно на територията на Р България съгласно чл. 17, ал. 15 от Наредба
1-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС. Съгласно тази
наредба не е валидно чуждестранно СУМПС на лице, което е притежавало българско
СУМПС, но е изгубило правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, поради отнемане
на всички контролни точки като водач на МПС.
По делото е приобщена справката
съдимост за подс.
Р., от която е видно, че той не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по НАХД №1227/2011г. по описа на ВРС, в
влязло в сила на 04.06.2011г. решение престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Герчо Г. и Ивайло Михайлов, тъй като същите са непротиворечиви
помежду си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Съдът
изцяло кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която не се
оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията
на свидетелите Г.Г. и И.М. кредитирани от съда,
писмените доказателства – АУАН серия Д, бланков № 809728/31.05.2018г; заверено
за вярност копие на Наказателно постановление № 16-0819-006086/11.11.2016 г. на Началник Група към ОД-МВР-Варна -Сектор ПП,
справка за съдимост; справки за нарушител/водач и от сектор ПП ОД на МВР-Варна,
както и от другите писмени материали, приобщени по делото по реда на
чл.283 от НПК, не оспорени от страните,
които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е подсъдимият.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави
следните правни изводи:
Подс. М.Р.Р., ЕГН **********
е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, тъй като на
31.05.2018 г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство - л.а.„Ауди
А-3" с рег.№ РВ 9077 РМ, без свидетелство за управление на МПС в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 16-0819-006086/11.11.2016 г.,
издадено от Началника група на Сектор „Пътна полиция" при ОД -МВР - Варна,
влязло в законна сила на 13.04.2018 г. за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано лице.
За
съставомерността на деянието по чл.343в,ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните
обективни признаци от състава на престъпление: 1.Деецът да е неправоспособен;
2/ Като неправоспособен да е бил
санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177,ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на
управляваното МПС. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административнонаказателна отговорност
в зависимост от основанието, поради което водачът е лишен от свидетелство за
управление. Напротив, той легитимира еднаквата тежест на нарушението и не
разграничава първоначалната липса на свидетелство от последващата
липса в резултат на отнемане на същото. Ето защо чл. 343в, ал. 2 от НК е
приложим за всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по
административен ред на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за управление без
свидетелство - както в хипотезата, когато такова не е издавано на водача, така
и в хипотезата, когато е отнето поради отнемане на всички контролни точки и 3. Преди изтичане на една година от датата
на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за
цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не
му е издадено съответно свидетелство за управление.
В конкретния
случай, съдът намира за безспорно установено, че както към датата на деянието
по настоящото дело, така и към датата на издаване на Наказателно постановление №
16-0819-006086/11.11.2016 г., издадено от Началника
група на Сектор „Пътна полиция" при ОД -МВР - Варна, влязло в сила на 13.04.2018г.
подсъдимият Р. е бил
неправоспособен водач, като същият не е притежавал съответно свидетелство за
правоуправление, тъй като е загубил правоспособността си за управление на МПС в
Р България, поради изчерпване на всички контролни точки.
За да придобие „правоспособност за
управление на МПС“ дадено лице следва да е провело обучение и да е издържало
изпит за придобиване на такава правоспособност, което се удостоверява със
СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред
/ЗБЛД/. В тази връзка следва да се
посочи, че правното значение на СУМПС е изяснено в ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани
имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС
обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от
дадена категория. И докато ЗБЛД урежда "условията и реда за издаване, ползване и
съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП
"урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове", като целта е "да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда
от замърсяването от МПС". Дадено лице ще придобие правоспособност за
управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи,
съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД,
за да може да удостовери "правоспособността за управление на МПС".
Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата
(чл.2)
т.е. той е "индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС" от "категорията/ите, за
които е валидно" (чл.50, ал.1
и чл.53, ал.1,
т.10 от ЗБЛД).
Безспорно по
делото е установено, че на подс.Р. 02.07.2010 год. е
било издадено № *********, , валидно до 02.07.2020 год. за категории В, М и АМ.
В
последствие след издаване на това СУМПС, за различни нарушени на ЗДвП, на
подсъдимия са били отнети всички контролни точки. Поради това той е изгубил правоспособност за управление на МПС на
основание чл.157, ал.4 от ЗДвП към 07.12.2012г. с влизане в сила на НП №262/07.04.2012г.
на началника на РУ Мездра, тъй като с това НП му били отнети всички налични
контролни точки. Принципно ирелевантно за обективната
съставомерност на деянието е обстоятелството, че срещу
подсъдимия не е била издадена ЗППАМ по реда на чл.174, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй
като фактът на издаването на тази заповед не прави лицето неправоспособно. Тя
не е акт, с който се налага наказание - лишаване от право да управлява МПС на
определено лице, а е акт, който констатира, че по силата на закона е настъпила
неправоспособност и когато лицето не е изпълнило задължението си доброволно да
предаде свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство, с тази
заповед се постановява отнемането му. Отнемането замества предаването на
документа от лицето и е вид принудително изпълнение на това задължение.
Неправоспособността на лицето не следва обаче по силата на тази заповед, а по
силата на разпоредбите на закона. Още повече, че в случая подс.Р.
доброволно е предал СУМПС, след изчерпване на всички контролни точки с протокол
за доброволно предаване от 05.08.2015г. Преценката дали лицето е правоспособно
или не е правна, която съдът направи на база на всички влезли в сила НП срещу
подсъдимия. В този смисъл е и практиката на ВКС-например Решение
№40/22.04.2015г. по дело №17884/2014г. на ВКС, трето н.о., с докладчик съдията Кр.Х..
Ням спор по делото, че в рамките на
извършената му проверка на 31.05.2018г. подс.Р. е
представил пред органите на полицията СУМПС издадено от Република Кипър. Такова
свидетелство той е представил и на 16.10.2017г., като същото му е било отнето
със ЗППАМ до заплащане на дължимите глоби, след което му е върнато, видно от
отбелязването в справката за нарушител/водач. Съгласно чл. 161 от ЗДвП (Изм. -
ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията
на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от
2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Изискванията за признаване и подмяна на
чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на територията на Р
България са разписани в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл.17, ал.1 от тази наредба
признаването на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС в Р
България се допуска, ако:
1. (доп. – ДВ, бр. 52 от
2017 г.) страната, издала съответното свидетелство, е подписала и
ратифицирала Конвенцията
за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря
на приложение № 6 към конвенцията;
2. (доп. – ДВ, бр. 52 от
2017 г.) страната, издала съответното свидетелство, е подписала и
ратифицирала Конвенцията
за движението по пътищата (Виена, 1968 г.) и е подписала
споразумение с Република България за взаимно признаване и преиздаване на
свидетелствата за управление на МПС;
3. (нова - ДВ, бр. 90 от
2008 г.) страната, издала съответното свидетелство, е държава - членка на
Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.
Безспорно Република Кипър е член на ЕС,
считано от 01.05.2004г. Следователно и издадените от нея СУМПС принципно са
валидни на територията на Р България.
Съгласно чл.17, ал.15 (Нова – ДВ, бр. 37
от 2015 г., предишна ал. 14, бр. 52 от 2017 г.), действаща към момента на
деянието предмет на настоящото дело, не се признава за валидно и не се
подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС
на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС, но е
изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради
отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за
отнемане. Лицето може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП,
за което му се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при
връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща
чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която
го е издала.
Цитираното правило на чл.17, ал.15 от
Наредбата е в съответствие и с общностното
законодателство, като буквално възпроизвежда нормата на чл. 11, § 4 от
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
20 декември 2006 г., и е възприето в изпълнение на принципа за взаимно
признаване на свидетелствата за управление между държавите – членки на ЕС (чл. 2, §
1 от Директива 2006/126/ЕО, чл. 151а
от ЗДвП). Нещо повече, видно от редакцията на текста на наредбата /
ДВ, бр. 37 от 2015 г./, същата е приета далеч след приемането на горепосочените
директиви на ЕС и напълно в унисон с тях. Ето защо съдът не споделя виждането
на защитата, че с наредбата се дерогират международни
норми и стандарти.
При така очертаните факти, след влизане в
сила на НП, с които на подсъдимия са отнети всички контролни точки, той не е
предприел действия по възстановяване на правоспособността си по реда на чл.157,
ал.5 от ЗДвП чрез полагане на изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност. Затова съдът прие, че както
към момента на установяване на нарушението, за което е санкциониран с влязло в
сила Наказателно постановление № 16-0819-006086/11.11.2016
г., издадено от Началника група на Сектор „Пътна полиция" при ОД -МВР -
Варна, влязло в сила на 13.04.2018г., така и към 31.05.2018г /датата на
настоящото деяние/ подс.Р., макар да е притежавал
СУМПС, издадено от Р Кипър, не е притежавал правоспособност за управление на
МПС на територията на Р България.
Безспорно установено по делото е и
обстоятелството, че Наказателно
постановление № 16-0819-006086/11.11.2016 г.,
издадено от Началника група на Сектор „Пътна полиция" при ОД -МВР - Варна, влязло в сила на 13.04.2018г. подсъдимият Р. е бил
санкциониран за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, по
реда на чл.177,ал.1,т.2, пр.1 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира, че от
доказателствата по делото следва безспорния извод, че НП е било връчено лично на подсъдимия и то на дата
05.04. 2018г..
От обективна страна деянието по
чл.343в, ал.2 от НК е осъществено от подс.Р. при
форма на изпълнителното деяние-действие. С показанията на св.Г. и св.М. се
установява безспорно, че на датата и мястото посочени в ОА- 31.05.2018г. същият
е управлявал МПС.
В случая са накърнени обществените отношения, чрез
които се осигуряват условията за безопасно и правилно използване на
транспортните средства с цел опазване живота и телесната неприкосновеност на
участниците в движението.
От субективна страна горепосоченото
деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК, като подс. Р. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Подс. Р. е управлявал лек автомобил, след като е знаел, че
няма право на това на територията на Р България, тъй като не притежава
правоспособност за водач на МПС, поради отнети всички контролни точки. Горното обстоятелство е изводимо от
установените обективни факти по делото. Подс.Р. лично
е върнал СУМПС, което е притежавал и то на 05.08.2013г., почти пет години преди
да е установен да управлява с кипърско СУМПС. Нещо повече, подс.Р.
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за
идентично деяние, като това предмет на настоящото производство. Същият е
съзнавал и че не е предприел действия по възстановяване на правоспособността си
в Р България. Като гражданин на Европейския съюз е бил наясно и с разпоредбите
на европейското законодателство, че няма как да управлява МПС в родната си
страна, с чуждестранно СУМПС, при положение, че националното такова му е било
отнето поради отнемане на всички контролни точки. Въпреки това не се е
съобразил с разпоредбите на закона. Освен това подс. Р.
е знаел, че вече е санкциониран за същото деяние по административен ред / лично
е получил наказателно постановление, с които му е било наложено наказанието за
управление без СУМПС/ и въпреки това на 31.05.2018г. отново е управлявал МПС,
само един месец след влизане в сила на НП и то в едногодишния срок от наказването му по
административен ред. Последното не се оспорва от подс.Р.,
същият признава вината си, а именно, че е управлявал автомобила.
При горните констатации и тъй като
прецени че обвинението против подс. М.Р. е
доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303 ал.2 от НПК, със събраните в производството доказателства,
съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.
343в, ал.2 НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
При определяне характера на
отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице
материалноправните предпоставки за освобождаването му
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”,
визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: подсъдимият е пълнолетно лице, за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до
три години и глоба от двеста до хиляда лева,, от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимият
не е осъждан и не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Видно от приложената по делото справка
съдимост, подс. М.Р. не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер. Същият е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК с Решение по НАХД № 1227/2011г. на РС-Варна, влязло в
сила на 04.06.2011г., като за деяние по чл.343в, ал.2 от НК, извършено на 26.05.2010г.
му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Като съобрази указанията дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 28 февруари 2018г. на ОСНК, настоящият
съдебен състав прецени, че в случая няма пречка подсъдимият да бъде освободен
отново от наказателна отговорност по следните съображения:
Съгласно цитираното по-горе ТР институтът на
чл.78а от НК е приложим повторно и по отношение на лице, което е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба, но за събирането й не е
образувано изпълнително производство и вземането е погасено по давност. В този
случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и
срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Общата давност по изпълнение
на наказанието, предвидена в чл.82, ал.1 от НК е приложима на общо основание и
за наказанието глоба и се прекъсва с всяко действие по изпълнението, след което
започва да тече нова давност съгласно чл.82, ал.3, пр.2 от НК. С изтичане на
срока по чл. 82, ал.1, т.5 от НК от последното извършено действие по събиране
на глобата изпълнението й е погасено по давност и не са налице пречки за
прилагане разпоредбите на реабилитация по право и тези на абсолютната
реабилитация.
В настоящия случая цитираното по-горе ТР на
ВКС важат в пълна сила доколкото лицата освободени от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК не могат да бъдат поставяни в по-тежко положение от
тези осъдени на глоба по НК /съгласно Постановление №7 от 04.ХІ.1985 по н.д. І
4/85год на ПВС/. Следва обаче да се съобразяват сроковете за изпълнение на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 82 от ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б.”а” от ЗАНН адм. наказание не се изпълнява ако са изтекли две години
когато се касае за наказание глоба.
Съгласно ал.2 на същия член давността
започва да тече от влизане в сила на акта с който е наложено наказанието и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. (нормата е пълен еквивалент на тази на
чл. 82, ал.3 от НК.).
В случая видно от приложените по делото
справка от Директора на ТД на НАП и копия от материалите по и.д. (л.29-37 от
съдебното дело) за сумата наложена като наказание глоба на подсъдимия с Решение
по НАХД № 1227/2011г. на РС-Варна, влязло в сила на 04.06.2011г. има образувано
изпълнително производство като единственото предприето действие във връзка с
изпълнение на наказанието е било изпратеното съобщение за доброволно изпълнение
на 25.07.2011г. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал.2 от ЗАНН от тази датата-25.07.2011г.
започва да тече нова давност, която е също две години съобразно ал.1 на същия
член. Давността изтича на 25.07.2013год. От тази дата започва да тече и
едногодишния срок по чл. 86, т.3 от НК приложим в случая и изтича на 25.07.2014год.
Съобразно фактическите рамки на обвинението, деянието предмет на настоящото
производство е извършено на 31.05.2018год., поради което и съдът прие, че няма
законова пречка по отношение на подсъдимия да бъде приложена отново
нормата на чл.78а от НК. Поради изложеното, съдът освободи подсъдиматаия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание
„Глоба”, съгласно размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в
редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази като смекчаващо винта обстоятелство изразеното в хода на ДП съжаление
за извършеното, чистото му съдебно минало, младата му възраст към момента на
деянието.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчита неуважението и
несъобразяването на подсъдимия с установените законови положения в ЗДвП и ППЗДвП. Същият, с
факта на управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС
представлява опасност, както за себе си, така и
за останалите участници в движението. Нещо повече, видно от приложената
по делото справка за нарушител, по отношение на същия са налагани наказания и
за други нарушения на правилата на Кодекса на застраховането и ЗДвП, извън тези
послужили като основание за отнемане на всички контролни точки , което говори
за завишената му обществена опасност и липсата на превантивен ефект от
осъществената спрямо него административно-наказателна репресия.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе
обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, че семейното и имотно
състояние на подсъдимия (безработен), прецени, че следва да му наложи наказание
в минималния размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на
чл.343в, ал.2 от НК. Затова му наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на наказанието
съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще
се въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и
индивидуалната превенция- ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия
да не върши други престъпления.
Мотивиран
от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :