Мотиви към присъда № 18 от 23.05.2017 г. по НОХД  30 по описа за 2016 г. на Окръжен съд - Габрово

 

         Срещу подсъдимия Д.В.Д. е внесен от Окръжна прокуратура - Велико Търново обвинителен акт с повдигнато обвинение, изменено на осн. чл. 287, ал. 1, предл. първо от НПК в съдебно заседание проведено на 26.04.2017 г., за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Подсъдимият е обвинен в това, че:

         В периода от месец март 2008 г. до месец юни 2011 г. включително, в гр. Габрово, без съответно разрешение съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗКИ, извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква такова разрешение, като предоставил кредити в български лева с главница общо в размер на 19 700 лв. на различни лица, срещу задължение на същите да му върнат получените в заем суми ведно с договорената лихва върху тях, както следва:

         1) на неустановена дата през пролетта на 2008 г. в гр. Габрово предоставил на О.С.Б. кредит в размер на 2 000 лв., със срок за връщане един месец, при лихва в размер на 1 000 лв. и по 100 лв. за всеки месец просрочие.

         2) на неустановено дата в края на месец декември 2009 г. в гр. Габрово предоставил на О.С.Б. кредит в размер на 1 000 лв, без определен срок за връщане при лихва в размер на 1 000 лв. и по 100 лв. на месец до връщане на заема.

         3) на 06.03.2008 г. предоставил в гр. Габрово на С.В.К. кредит в размер на 5 000 лв., при лихва 15 000 лв., със срок за връщане до 06.06.2008 г.

         4) На 13.03.2009 г. предоставил на И.В.Д. кредит в размер на 2 000 лв., при лихва от 1 000 лв., без определена дата за връщане, с уговорка заемът да бъде върнат в срок от една година и половина от получаването му.

         5) на 02.12.2008 г. в гр. Габрово предоставил на Н.Н.В. кредит в размер на 9 700 лв., при лихва в размер на 5 000 лв., със срок за връщане четири години.

         като с описаната дейност подсъдимият получил неправомерни доходи в размер на 52 520,07 лв.

         Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, което счита за доказано по безсъмнен начин.

         Подсъдимият Д.В.Д. заявява, че е получил препис от обвинителния акт, разбира в какво го обвинява прокуратурата и дава обяснения по повдигнатото му обвинение като отрича да е извършил деянието, за което е обвинен.

         Въз основа на събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели, показанията дадени в това им качество на досъдебното производство, пред съдия и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, заключенията на назначените в досъдебното производство експертизи - счетоводно - финансова икономическа и оценъчна експертиза и графическа експертиза, приложените на досъдебното производство писмени доказателства и представените и приети в съдебно заседание такива, преценените поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

         В инкриминирания период подсъдимият Д. живеел в гр.Габрово и се занимавал с покупко - продажби на недвижими имоти и посреднически услуги, свързани със сделки с недвижими имоти. Тази дейност осъществявал в офис за недвижими имоти " Аделфи" находящ се в гр. Габрово, ул. "Брянска" **на партерния етаж на сградата на НТС - Габрово. В периода от 07.06.2010 г. до 31.12.2012 г. работи по трудово правоотношение с "ПБ-2010" ЕООД, ЕИК *********. В гр. Габрово бил познат сред хората като човек, който разполага с парични средства и давал различни суми пари в заем срещу лихва.

         В периода от 2008 до декември 2009 г. подсъдимият Д. е получил пари под формата на възнаграждение (лихва) за предоставения от него паричен ресурс в заем от следните лица: 1) на О.Б. през 2008 г. предоставил паричен заем в размер от 2 000 лв. със срок на връщане един месец при лихва 1 000 лв. и по 100 лв. за всеки месец просрочие, срещу който заемателят му върнал сумата от 5 200 лв., т.е. придобил е доход от дадения заем в размер на 3 200 лв.; 2) на О.Б. в края на 2009 г. предоставил паричен заем в размер от 1 000 лв. без срок за връщане при лихва 1 000 лв., който бил гарантиран от приятелката на заемателя М.П. със запис на заповед, като същата върнала за взетия заем от О. Б. на подсъдимия сумата от 2 200 лв., т.е. придобил доход от дадения заем в размер на 1 200 лв.; 3) на С.К. на 06.03.2008 г. предоставил паричен заем в размер на 5 000 лв. при лихва от 15 000 лв., срещу който заем същата му върнала сумата от 12 700 лв., т.е. придобил доход от 7 700 лв.; 4) на Н.В. на 02.12.2008 г. предоставил заем от 9 700 лв., срещу уговорена лихва от 5 000 лв., но заемът не е върнат от заемателката и подсъдимият не е получил доход от него. Общата сума на получените от подсъдимия доходи, като възнаграждение срещу дадените от него пари в заем е в размер на 12 100 лв.

         По отношение даването на заем от подсъдимия Д. на св. Б. през 2008 г.

         На първо място по безспорен начин е доказан фактът, че обвиняемия Д. е дал на св. Б. заем. Този факт се доказва, както от свидетелските показания на св. Б., дадени на досъдебното производство и пред настоящия съдебен състав, така и от показанията на св. П. дадени на досъдебното производство. Св. Б. свидетелства, че подсъдимия му е дал сумата от 2 000 лв., като след прочитане и приобщаване на показанията му дадени на досъдебното производство по реда на чл. 281 от НПК, си спомня, че са имали уговорка да му върне 3 000 лв. и да дава на подсъдимия по 100 лв. лихва на месец, ако закъснее с изплащането на заема. Показанията на св. Б. дадени на досъдебното производство следва да бъдат кредитирани, тъй е изминал дълъг период от време, от 2008 г. до сега и същият е възможно да е забравил някой подробности относно този заем, като същите са подробни, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Св. П., в показанията си дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК, свидетелства, че през 2008 г. дал на св. Б. заем от 2 000 лв., но за тях Б. пред него не е подписвал запис на заповед, а тази която му предявяват е попълнена от негов познат Д.Д., тъй като Б. имал да му дава и на него пари. В тези показания св. П. излага, че прехвърлил вземането на подсъдимия Д., като последният осъдил Б. по записа на заповед за 10 000 лв. и след като той му изплатил парите, подсъдимият Д. му дал неговите 2 000 лв., които О. му дължал. Гражданското дело било заведено от него, но в последствие дал пълномощно на подсъдимия Д. за да движи нещата по него. Свидетелства, че сумата от 10 000 лв., изписана в записа на заповед, не му се дължала на него изцяло, неговата част била 2 000 лв., а останалата сума от 8 000 лв. се дължала на подсъдимия. Фактът, че подсъдимия Д. е дал заем на св. Б. се доказва и от на запис на заповед от 18.01.2009 г., за който графическата експертиза установява, че текстът е попълнен от обвиняемия, а подписа е на св. Б. и правата по него са упражнени от обвиняемия, чрез действията му на пълномощник по образуваното изпълнително дело. Въз основа на записа на заповед, по гр. д. № 665/2009 г. по описа на ГбРС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 40/2009 г. на ДСИ при РС - Габрово. От разкритата банкова тайна се установява, че банковата сметка посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е на подсъдимия Д.Д., което е пряко доказателство за това, че подсъдимият е действал в своя полза независимо, че привиден кредитор по записа на заповед е св. П..

            Въпреки твърденията на подсъдимия Д., че той не е давал пари в заем на св. Б., не се събраха доказателства, които да опровергаят този извод, напротив, свидетелските показания на св. П. в съдебно заседание са противоречиви и житейски нелогични. Съдът не приема  за достоверен  внезапният спомен на св. П., че той е дал в заем сумата от 10 000 лв. на св. Б. и после направил за вземането си цесия на подсъдимия Д.. Съдът приема, че свидетелските показания на св. П. дадени на досъдебното производство носят по - голяма степен на истинност и кореспондират с останалите доказателства по делото, освен това  същите са дадени много скоро след събитията и съответно свидетеля е с по - пресни спомени. Съдът като вземе предвид, кой е водил изпълнителното дело, кой е съставил записа на заповед, чия сметка е посочена за събиране на вземането, намира, че всички тези доказателства водят до единствено възможния извод, че подсъдимият Д. е заел пари на св. Б., като с цел да прикрие деянието си е опосредил действията си, чрез поставянето на св. П. като привиден кредитор.

На второ място доказан е и факта на реализиране на доход от подсъдимия Д. от това деяние. Налице са данни от изпълнителното дело, че вземането е погасено чрез плащане, а именно доказателство за това е молбата на св. И.П. с вх. № 499 от 10.12.2010 г. по изп. дело № 40/20109 г. по описа на ДСИ при РС - Габрово за прекратяването му, в която се сочи, че иска прекратяване на делото, тъй като длъжникът му изплатил изцяло дълга, което кореспондира със свидетелските показания на св. П., дадени на досъдебното производство, в които свидетелства, че след като подсъдимия Д. събрал парите по изп. дело от св. Б., същият му предал неговата част от 2 000лв.  Следователно доказан се явява и фактът на реализиране на доход, определен като размер от приетото заключение на комплексната съдебно - финансова икономическа и оценъчна експертиза, от която е видно, че при взет заем от подсъдимия от 2 000 лв., св. Б. е върнал сумата от общо 5 200 лв. или полученият доход от подсъдимия Д. е в размер на 3 200 лв. От изложеното следва, че е доказано, от събраните гласни и писмени доказателства по делото, че подсъдимия Д. е дал на св. Б. заем в размер на 2 000 лв., като същият му върнал сумата от 5 200 лв., т.е. придобил е незаконен доход в размер на 3 200 лв.

         По отношение даването на заем от подсъдимия Д. на св. Б. през декември 2009 г.

Свидетелят О.Б. в показанията си дадени пред настоящия съдебен състав, както и в показанията, дадени от същия на досъдебното производство и приобщени по делото по реда на чл. 281 от НПК, свидетелства, че в края на 2009 г. е взел втори път заем от подсъдимия Д. в размер на 1 000 лв., за който било уговорено да му върне 2 000 лв. и по 100 лв. лихва всеки месец. Следователно по този втори заем предоставен от подсъдимия Д. на св. О.Б. е била уговорена фиксирана лихва от 1 000 лева и отделно месечна такава в размер на 100 лв. Този заем е бил обезпечен със запис на заповед подписана от приятелката на св. Б. св. М.П., която не е била кредитополучател, а гаранта по него. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите П. и Б., в това число показанията им дадени на досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.281 НПК и които двамата свидетели заявиха, че поддържат. Техните показания са последователни и непротиворечиви, съдържат подробно и хронологично изложение на обстоятелствата, касаещи предоставянето на паричния заем  от 1 000 лева. От показанията на свидетелите П. и Б. се установява, че получената в заем сума от 1 000 лева е била необходима на св. Б., че именно той е потърсил подсъдимия Д. с молба да му отпусне кредит, той е получил дадената сума в брой и той се е ангажирал да я върне на подсъдимия. Това води до извода, че заемът в размер на 1 000 лв. е бил предоставен именно на св. О. Б., а св. М. П., която се е подписала върху записа на заповед е била на гарант, да обезпечи със своите приходи изплащането на дължимата сума, в случай, че той не успее да я върне на подсъдимия Д.. В противния смисъл са единствено обясненията на подсъдимия, който твърди, че дал заем на М.П. в размер на 6 000 лв., които й трябвал за болния й баща. Тези негови обяснения не следва да се кредитират, тъй като те не кореспондират на събраните доказателства по делото, най- вече с показанията на св. П. и св. Б.. Изолирани са твърденията на подсъдимия, че познавал св. П. във връзка с първия заем, който е предоставен на св. О.Б., тъй като няма такива доказателства по делото, от които да се установява св. П. да е присъствала на предоставянето на първата парична сума на св. Б.. В своите показания св. П. не посочва, че тя се е нуждаела от пари и че тя е търсила подсъдимия Д. за получаване на кредит във връзка със заболяване на нейния баща. Напротив във всички показания, които е дала в качеството на свидетел от досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, св. П. свидетелства, че се е запознала с подсъдимия Д. чрез приятеля си св. Б., който искал от него пари и че за да получи св. Б. заема от подсъдимия Д., условието е било тя да подпише запис на заповед. Св. П. и св. Б. са категорични във всичките си показания, че никога не са се задължавали за сумата от 6 000 лева, посочена в записа на заповед, а че в края на м. декември 2009 г. подсъдимият е предоставил на Б. сумата от 1 000 лева, с уговорка да му се върне двойно повече. Изложеното от свидетелите  Б. и П. изцяло кореспондира на събраните по делото писмени доказателства, както и със заключението на графическата експертиза, от което е видно, че ръкописния текст в записа на заповед е бил попълнил от подсъдимия Д., а св. П. само се е подписала върху този документ. Доказателства в тази насока са и материалите по заведеното срещу св. П. от подсъдимия  гр. д. № 649/2010 г. и изп. д. № 55/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Габрово. От приложеното по изпълнителното дело споразумение между св. М.П. и подсъдимия Д. е видно, че св. П. е заплатила на подсъдимия сумата от 2 000 лв. и с допълнително споразумение му заплатила още 200 лв., което същата представи в съдебно заседание. От заключението на комплексната съдебно - финансова икономическа и оценъчна експертиза се установява, че за взетия заем от подсъдимия от 1 000 лв. от св. Б., св. М. П. е върнал сумата от общо 2 200 лв. или полученият доход от подсъдимия Д. е в размер на 1 200 лв. От изложеното следва, че е доказано от събраните гласни и писмени доказателства по делото, че подсъдимия Д. е дал на св. Б. втори заем, в размер на 1 000 лв., като приятелката му М. П. е върнала по него сумата от 2 200 лв., т.е. придобил е незаконен доход в размер на 1 200 лв.

По отношение даването на заем от подсъдимия Д. на св. С.К. на 06.03.2009 г.

В показанията си св. С.К. дадени пред настоящия съдебен състав, както и в показанията, дадени от същата пред съдия на досъдебното производство и приобщени по делото по реда на чл. 281 от НПК, свидетелства, че подсъдимият й е дал в заем сумата от 5 000 лв., като за тях подписала запис на заповед в размер на 20 000 лв. Св. П.Б., с който към онзи момент живеела на семейни начала, я свързал с подсъдимия за заема. Фактът на даване на сумата от 5 000 лв. на св. К. се потвърждава и от обясненията на подсъдимия Д.. Същият заявява, че парите са били за ремонт на ресторанта, който св. К. отворила в София. Подсъдимият никога не е участвал в ресторанта като съдружник и фирмата, която го стопанисвала, била собственост само на св. К.. Св. К. заявява, че сумата от 15 000 била уговорена като лихва, възнаграждение за подсъдимия във връзка с предоставения й заем. Твърденията й за това, че страните се уговорили св. К. да върне на подсъдимия сумата от 20 000 лв. се подкрепят от подписаната от нея запис на заповед на 06.03.2008 г., с падеж 06.06.2008 г. От заключението на изслушаната и приета в съдебно заседание графическа експертиза се установява, че ръкописният текст е изписан от К. и подписът на издател е положен от нея. Въз основа на записа на заповед е издадена, по искане на подсъдимия срещу свидетелката, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 444/2008 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ. К. свидетелства, във връзка с взетия от нея заем от 5 000 лв., че подсъдимият взел от заведението телевизор, който същата изплащала на лизинг, като е върнала на подсъдимия и сумата от 700 лв. по банков път, за което е приложено банково бордеро по изпълнителното дело, както и сумата от 12 000 лв. по изпълнителното дело, след което същото, по молба на подсъдимия, било прекратено. От заключението на изслушаната и приета комплексна финансово - икономическа и оценъчна експертиза се установява, че за взетата сума от 5 000 лв. свидетелката е върнала на подсъдимия сумата от 13 700 лв. или с 8 700 лв. повече от получената сума. Във връзка с даването на сумата от 12 000 лв., която съдебният изпълнител не е отбелязал по изпълнителното дело като платена, свидетелят Л. заявява, че К. предала 12 000 лв. на подсъдимия пред съдия изпълнителя, като той присъствал на предаването на парите, тъй като свидетелката се притеснявала. Свидетелят К.потвърждава, че К. е предала парите на подсъдимия по изпълнителното дело, като преди това е разговарял с подсъдимия в неговия офис в гр. Габрово и са уговаряли сумата, която С. трябва да върне. В началото сумата била 18 000 лв., след което била свалена на 10 300 лв., в последствие увеличена на 12 000 лв. за да се прекрати подсъдимия изпълнителното дело и да се вдигне наложената по него възбрана. Св. К.разбрал от К. за заема от 5 000 лв., за който подписала записа на заповед и когато говорел с подсъдимия, че това е нереално висока лихва за момента, той му казал, че с това се издържа. От показанията на св. К., св. Л. и св. К., от писмените доказателства по делото - гр. д. № 1518/2008 г. по описа на ГбРС, изп. дело № 444/2008 г. по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788 но КЧСИ, от заключението на изслушаните и приети от съда счетоводно - финансова икономическа и оценъчна експертиза и графическа експертиза, се установява по безспорен начин, че във връзка с предоставения й паричен кредит св. К. е върнала на подсъдимия Д. сумата от 700 лв. по банков път и сумата от 12 000 по изпълнителното дело, Общата стойност на предаденото  от св. К. възлиза на  сума от 12 700 лв. От това следва, че в резултат от предоставения паричен заем от 5 000 лв. на св. К. подсъдимият е придобил доход в размер 7 700 лв. От документите съдържащи се в изпълнителното дело се установява, че след предаването на сумата от 12 000 лв. на 09.03.2009 г. подсъдимият Д. е депозирал молба до ЧСИ за прекратяване на делото, като е посочил, че няма повече финансови претенции към св. К.. Това обстоятелство  потвърждава твърденията на св. К., че платените от нея суми са за погасяване на заем. За предаването на телевизор от страна на св. К. не се събраха достоверни доказателства, освен нейните твърдения.

Предоставянето на сумата от 5 000 лв. на св. К. като заем, се потвърждава частично и от показанията на св. П.Б.. Същият заявява пред съда, че предоставянето на инкриминираната парична сума всъщност не било заем, а съдружие на подсъдимия Д. в бизнеса с ресторанта. Показанията му отразяват субективното възприятие на св. Б. относно целта на предоставения заем от подсъдимия на св. К., които отношения свидетелят нарича съдружие и ги възприема като нормални, включително и уговорената лихва. В показанията си дадени в съдебно заседание на 18.05.2016 г. св. Б. твърди, че за да отворят ресторант със св. К. са взели пари от различни лица, включително и от подсъдимия, който на всеки дал по 5 000 лв. или общо сумата от е 10 000 лв., а след това като приключили ресторанта подсъдимия им взел ключа от апартамента, 13 хиляди лева и още 8 хиляди лева от ресторанта. Заявява, че това е нормална сделка и парите са били дадени за участие на подсъдимия в техния ресторант, въпреки, че ресторантът се е водил на К., на нейната фирма, в която подсъдимия Д. не е имал дялово участие. При проведената от съда очна ставка между св. Б. и св. К., св. Б. в противоречие със собствените си показания, заяви, че са имали уговорка да дават на подсъдимия Д. процент от печалбата на ресторанта, но не можа да посочи какъв точно. Субективното възприятие на св. Б. за съдружие с обвиняемия в ресторанта на св. К. не кореспондира с останалите доказателства по делото и се опровергава от подписания от св. К. запис на заповед на 06.03.2008 г., който е бил с определен падеж 06.06.2008 г., т.е. срокът за връщане на сумата по него от 3 месеца е твърде кратък за да бъде развит бизнес, от който да се натрупа печалба, при която и да се разпределят дивиденти от нея между съдружниците, още повече че се установи, че св. Б. е в близки приятелски отношения с подсъдимия, който дори към момента работи в неговата фирма. Т.е. Д. е съзнавал, че дадената от него парична сума на св. К. е заем, а не участие в общ бизнес. В тази връзка не следва да се кредитира с доверие и показанията на разпитания свидетел Г.Т., тъй като неговите показания относно твърдяното съдружие между св. К. и подсъдимия Д. са общи, лишени са от всякаква конкретика, налице са вътрешни противоречия в тях и не кореспондират на останалите събрани доказателства. Той не възпроизвежда факти и обстоятелства, които е възприел, а такива които са му били споделени от подсъдимия, с когото се познават и са приятели. Показанията и на този свидетел не опровергават извода, че предоставената парична сума от 5 000 лв. от подсъдимия Д. на св. К. представлява заем, а не съдружие, дялово участие в техен съвместен бизнес.      

По отношение даването на заем от подсъдимия Д. на св. Н.В. на 02.12.2008 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва и предоставянето от подсъдимия Димова на паричен заем срещу лихва на св. Н.В.. От показанията на св. В., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, които бяха приобщени по реда на чл.281 НПК, се установява, че тя е имала уговорка с подсъдимия за продажба на земи в с. Бъркачево, но нищо не станало, защото се делели на трима човека. Той й предложил да заложи нейната къща, която е на Златари. Свидетелства, че подсъдимият й казал, че има хубава къща и защо не опита с нея да й даде заем, а той ще я изчака. Така той й дал 300 лв. да започне да оправя документите, като тях не ги олихвявал. Тя му искала 8 000 лв., но той и предложил 10 000 лв., като за тях трябвало да му върне 15 000 лв. и ако не му ги върне щял да й вземе къщата. Свидетелства, че 5 000 лв. са били уговорени като лихва за тези четири години и се разбрали той да й даде 9 700 лв. От писмените доказателства по делото е видно, че св. В. с нотариален акт за продажба на недвижими имот № 105, том ІІІ, рег. № 5628,, дело № 411 от 02.12.200г. на нотариус А.Ц., рег. № 359 при НК, прехвърлила на подсъдимия собствеността на свой недвижим имот, а именно ½ идеална част от къща на ул. "Златарска" № 62 за сумата от 10 000 лв. Свидетелства, че при нотариуса не разбрала какво подписва. При нотариуса подсъдимият Д. и дал плик с 9 700 лв., която сума тя възприела, че е заема за който се разбрали. Св. В. твърди, че не му е връщала пари, въпреки направения от нейна страна опит за това, а в последствие разбрала, че той е продал къщата й. От доказателствата по делото се установява, че в последствие прехвърления от св. Н.В. недвижим имот е бил продаден от подсъдимия на св. И.Д. за сумата от  24 540 евро или 47 996.07 лв.  От изложеното следва, че са налице доказателства, че на 02.12.2008 г. в Габрово подсъдимия Д. е предоставил на св. Н.В.  паричен заем в размер на 9 700 лв. при лихва в размер на 5 000 лева и срок на връщане четири години. В резултат от предоставения заем на св. В.  подсъдимият Д. не е придобил неправомерни доходи, тъй като свидетелката не му е връщала пари по заема.

          Съдът не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия Д.. Те се опровергават изцяло от събраните доказателства, обсъдени и анализирани по - горе. В обясненията си подсъдимия Д. отрича да е давал пари в заем на С.К.. Твърди, че с нея имали уговорка за съвместна дейност в ресторант в София, за което и дал 5 000 лв., а тя ги гарантирала с подписан от нея запис на заповед. От тази дейност нищо не спечелил, но успял да си върне парите по някакъв начин. Осъдил К. и имало изпълнително дело срещу нея. Твърди, че за парите на К. имал уговорка да получава 15 % от печалбата в ресторанта. Твърди, че познава О.Б. откакто се разбрали да кара въглища на И.П., който му го довел в офиса. И.П. после му направил цесия за да му събере парите. И.П. му поискал 5 000 лв., които той дал на Б.. Те били приятели и не били уговаряли никаква лихва. Парите П. ги дал на Б. пред него в офиса, а той му написал един запис на заповед. Друг заем на Б. не бил давал. Той събрал парите вместо И.П., чрез съдия изпълнител. Давал е пари в заем на М.П. 6 000 лв., която познавал от Б. и парите били за нейния баща. На Н.В. дал авансово 3 000 лв. за предстояща сделка със земи в Монтанско, която не станала. Попитал я кога ще му върне парите, а тя му казала, че продава етаж от къща и се разбрали да я купи за 10 000 лв., като й дал 7 000 лв. приспадайки си дадения й аванс по неосъществената сделка. Прехвърлили етажа и това било, а за трите хиляди лева, тя била подписала запис на заповед и той си ги потърсил пак от нея, като я осъдил по съдебен ред.   От събраните доказателства съдът намира за безспорно установено авторството на подсъдимия в извършване на престъпното деяние. Безспорно е, че с обясненията, които дава в края на съдебното следствие, подсъдимият се стреми да изгради защитна версия, с която да опровергае събраните по делото доказателства, като оневини извършеното от него и избегне наказателната отговорност.

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните по делото свидетели О.Б., М.П., И.П., П.Б., С.К., И.Л., Х. К., Г.Т., Н.В., заключенията на счетоводно - финансова икономическа и оценъчна експертиза и графическа експертиза, както и писмените доказателства по делото.

При така приетата за установената фактология съдът намира, че подсъдимият Д.Д. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 252, ал. 2, предл. второ във вр. с ал. 1 и чл. 54 от НК.

От обективна страна подсъдимият Д., в инкриминирания  периода от м. март 2008 до м. декември 2009 г., е давал пари в заем общо в размер на 17 700 лв., на св. Б., на св.  К. и на св. В., срещу уговорка за възнаграждение (лихва) за ползването на предоставеният им паричен ресурс. В резултат от тази дейност е реализирал материална облага в инкриминирания период, като в следствие дадените заеми е получил неправомерни доходи в размер на 12 100 лв. Лихвите по заемите са били с фиксиран размер определен от подсъдимия преди  предоставянето на сумите, като по двата заема дадени на св. Б. е била уговорена отделно и месечна лихва. Лихвите по всички заеми са били уговорени като печалба или възнаграждение за подсъдимия, заради ползването на предоставения от него паричен ресурс. Поради това тази дейност на подсъдимия съответства на понятието банково кредитиране по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции, което се явява типична банкова сделка. Според чл. 13 от Закона за кредитните институции извършването на банкови сделки по занятие е поставено под разрешителен режим, такова разрешение подсъдимият не е имал. Налице са достатъчно и безспорни доказателства за осъществени от подсъдимия повече от три сделки по предоставянето на парични суми под формата на заем на физически лица срещу лихва. С оглед на това е налице системност на предоставените от подсъдимия парични кредити. Подсъдимият е осъществявал тази дейност с цел да реализира доходи от реално предоставените парични средства на други лица. От това следва, че дейността му по предоставяне на парични кредити срещу лихва е била извършвана по занятие, тъй като е била насочена за обезпечаване издръжката на подсъдимия Д.. Признакът по занятие, който е елемент от обективната страна на престъплението по чл. 252 НК, според наказателно правната теория и съдебната практика не се свързва само и единствено с осъществяването на някаква основна и единствена дейност. Няма пречка за да се приеме, че дейността е била по занятие, да се констатира, че лицето се е занимавало с друга, включително законна дейност, като съдебната практика е категорична и константна по отношение на това, че извършваната по занятие дейност може да бъде насочена, както към обезпечаването на основен доход на лицето, така и към реализирането на допълнителни доходи, както е в настоящия случай. Подсъдимият е съзнавал тези обстоятелства, като е искал настъпването на вредните последици от това свое поведение, действал е при пряк умисъл. С поведението си по отношение на всяко едно от посочените по - горе лица и във всеки един от случаите, подсъдимият е целял получаването на доход от дадения заем. Придобитият неправомерни доходи в размер на 12 100 лв. от тези сделки, явява значителен съобразно установения в съдебната практика критерии, тъй като размерът надхвърля 14 минимални работни заплати, установени в страната към 2009 година, момента в който е приключила инкриминираната престъпна дейност. По данни на НОИ, които са оповестени на публичния сайт на институцията към 2009 г. МРЗ е била в размер на 240 лв.

От субективна страна подсъдимият  е действал с пряк умисъл, той е съзнавал обществено опасния  характер на деянието свързано със системното извършване банкови сделки, за които няма необходимото по закон разрешение. Предвиждал е последиците от тази дейност, а именно придобиването на значителни неправомерни доходи и е искал тяхното настъпване.

При определяне на размера на наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 54 от НК, като взе предвид следните обстоятелства, обуславящи наказателната му отговорност: извършеното от подсъдимия деяние е с завишена степен на обществена опасност, от друга страна  смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало, с оглед настъпилата реабилитация от неговото предходно осъждане, както и изтеклия немалък период от време от извършване на престъплението до настоящия момент. Обсъждайки тези обстоятелства, поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази и принципа на съответността по чл. 35, ал. 3 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия Д. наказание в минималния, предвиден от закона размер, от пет години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв. Съдът не наложи предвиденото наказание конфискация, предвид липсата на доказателства относно имуществото, което подсъдимия притежава към настоящия момент.  На основание чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК съдът осъди подсъдимият Д. да заплати в полза на държавата и по сметка на ОС - Габрово сумата от 12 100 лева, придобита чрез престъплението, която не е налична за възстановяване.

В показанията си св. И.Д. свидетелства, че се запознала през 2008 г. със св. П.Б., като по - късно решили да вземат една гора и да работят с нея, за което се обърнали към подсъдимия Д., тъй като нямали средства. Подсъдимият Д. им дал гората и заем от 2 000 лв. като първоначални средства, за да започнат работа. Подсъдимият Д. й дал и пълномощно, с което да отговаря пред институциите, да представлява Д. и да отговаря пред горските за сечта. Работата с гората започнала трудно, забавили се във времето и не могла да му връща парите и започнала да му дава по 200 лв. на месец докато изплатят гората. Уговорката им била подсъдимия Д. да получи 8 000 лв. цена за гората, стойността на дървесината и 2 000 лв., които била взела в брой. Свидетелства, че му давала три пъти по 200 лв., след което 3 -4 месеца не му давала никакви пари и той й образувал дело въз основа на запис на заповед. Изплатила му 10 000 лв., като абсолютно нищо повече не му е давала. Свидетелства, че не са се уговаряли да му дава лихва, печалба, възнаграждение. Твърди, че отношенията с подсъдимия Д. били търговски. Свидетелства, че подписала записа на заповед като гаранция, че ще върне парите. Видно от подписания запис на заповед св. Д. се е задължила в полза на подсъдимия Д. за сумата от 10 000 лв.  От показанията на свидетелката дадени на досъдебното производство пред съдия също е видно, че същата свидетелства, че никога с подсъдимия не са уговаряли лихва. В тях св. Д. заявява, че всичките плащания, които е дала с документи и по уговорка са не повече от 10 000 лв. От изложеното е видно, че св. Д. и подсъдимия Д. са имали търговски отношения, предвид на което недоказано остана повдигнатото обвинение от страна на Прокуратурата за даден заем срещу лихва от подсъдимия Д. на св. Д., поради което съдът оправда подсъдимия в тази част от обвинението.

Подсъдимият беше оправдан и че в периода от м. 01.2010 г. до м. 06.2011г. не е извършвал дейността, която осъществява състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като за този период не се установява, а и не се твърди от Прокуратурата, да е извършвал деяния осъществяващи състава на престъплението по чл. 252, ал. 2 от НПК.

Подсъдимият беше оправдан и че не е получил неправомерни доходи от дейността си за сумата над 12 100 лв. до 52 520, 07 лв., тъй като съдът намира, че доходът за който Прокуратурата твърди, че е неправомерен над сума от 12 100 лв. не беше доказан. На първо място не беше доказано, че подсъдимият е получил телевизор от св. С. К. на стойност 1 099 лв. На второ място съдът намира, че доходът в размер в размер на 38 296, 07 лв., представляващ разликата между продажната цена на имота 47 996, 07 лв. и сумата от 9 700 лв., реализиран от подсъдимия, от продажбата на имота на св. Н.В. не е неправомерен. Последващата продажба на недвижимия имот на по – висока цена от цената на придобиването е правомерна сделка, макар и със спекулативен характер, поради което не следва да се приема, че този доход реализиран от подсъдимия Д. е неправомерен в следствие на осъществено престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. второ от НК. На трето място по отношение на дохода в размер на 1 025 лв. придобит от даден заем на св. И.Д., подсъдимият Д. беше оправдан.

Съдът постанови веществените доказателства по делото, иззети при претърсвания в офис и апартамент, да се върнат на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.

Съдът осъди подсъдимия Д.В.Д., да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово 430 лева и по сметка на ОД на МВР - Велико Търново 105 лв., представляващи направени разноски на досъдебното производство, както и по сметка на Окръжен съд - Габрово направените по делото разноски в производството пред този съд, в размер на общо 252 лева, изплатени възнаграждения на вещи лица и пътни разноски на свидетел, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

         В този смисъл съдът постанови своята присъда.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: