№ 4987
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110157627 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Е. В. В.
срещу „Фератум България“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № ** от 19.06.2024 г. поради противоречието му със
закона, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата по чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № ** от 19.06.2024 г., като противоречаща на закона.
Ищецът твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД е сключен
Договор за кредит № ** от 19.06.2024 г. за сумата от 1000 лв., ГПР 49,66 %.
Поддържа, че съгласно чл. 5 от договора следва да се сключи договор за
поръчителство с „Фератум Банк“, по който се дължи сумата от 500 лв., но това
не било посочено в преддоговорната информация. Твърди, че договор за
поръчителство не е сключван, но е начислена дължима по него сума. Твърди,
че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК.
Навежда доводи за неспазени изисквания за размер на шрифта, както и
допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не се съдържа начин
на изчисляване на ГПР. Твърди, че в нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК сумата по
договора за поръчителство не е включена в ГПР. Поддържа, че е налице
заблуждаваща търговска практика и се заобикаля закона. Според ищеца
действителният ГПР надхвърля 70 %. Сключването на договор за
поръчителство има за цел печалба за ответника. Сочи, че целият договор е
недействителен. В условията на евентуалност навежда доводи за нищожност
на клаузата на чл. 5 от договора като неравноправна по смисъла на чл. 143,т.9
ЗЗП и като нарушаваща чл. 10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 ЗПК. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
1
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е
подал отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен.
Поддържа, че договорът е сключен по правилата на ЗПФУР и твърденията за
липса на подписан договор са неоснователни. Оспорва наличието на
нарушения по чл. 11 от ЗПК. Твърди, че на ищеца своевременно му е
предоставена информацията по кредита. Сочи, че няма законово изискване за
включване на методиката за изчисляване на ГПР в условията на договора,
както и че не следва възнаграждението по договора за поръчителство да се
включва в него. Според ответника не е допуснато нарушение на чл. 19, ал.4
ГПК. Поддържа, че ищецът е имал избор на вида на обезпечението, както и че
клаузите по договора, досежно същото, са индивидуално уговорени. Не е
налице заблуждаваща търговска практика. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ** от
19.06.2024 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД и Е. В. В., по силата на
който на Е. В. В. е предоставенa заемна сума в размер на 1000 лв. за срок за
погасяване на кредита 12 месеца. Съгласно договора е уговорено сумата да
бъде върната на девет вноски, като е посочен размерът на годишен лихвен
процент по кредита в размер на 23 %, като годишния размер на разходите е
посочен в размер на 49.11 %. Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечавал
с поръчителство от „**“ ЕАД в полза на кредитодателя. Представен е и
погасителен план към договора за кредит.
По делото е представен и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Съгласно
преддоговорна информация в част 2, т. 8 по отношение на договора за кредит
изрично е посочено, че се изисква обезпечение под формата на договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция. В част 4, т. 3 е посочено, че
възнаграждението по договора за поръчителство възлизало на сумата от 980
лв., която сума не влизала в общия разход по кредита.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
съгласно параметрите на двата договора – за предоставяне на потребителски
кредит и за предсотавяне на гаранция, общата сума за погасяване била в
размер на 2210 лв., като плащанията по договора за поръчителство били
включени във вноските по погасителния план на договора за кредит. Вещото
лице е посочило, кредитът бил усвоен на 19.06.2024 г., като бил погасен
предсрочно на 02.12.2024 г., като била погасена сума в размер на 1809.52 лв.,
от който 1205.68 лв. по договора за кредит и 603.84 лв. по договора за
предоставяне на гаранция. Съгласно заключението размерът ГПР при
включване на договорения размер за възнаграждението за поръчителство било
в размер на 165.08 %.
2
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № ** от
19.06.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Следва да бъде посочено, че на първо място страните не спорят относно
съдържанието на договорните клаузи по отношение на договора за
поръчителство. На следващо място следва да бъде посочено, че с нарочно
определение постановено в на 23.01.2025 г. именно за установяване на
обстоятелствата във връзка с оспорените клаузи на процесния договор за
поръчителство е задължен ответникът на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в
едноседмичен срок да представи намиращите се в него документи, а именно
договор за потребителски кредит, погасителен план СЕФ, както и договора за
поръчителство, като страната изрично е предупредена, че при
непредставянето на изисканите документи ще бъде приложена разпоредбата
на чл. 161 от ГПК. В случая ответникът не е представил договора за
поръчителство, с оглед на което настоящият състав намира, че ответникът е
създал пречки за събиране на допуснатите доказателства, поради което при
приложение на разпоредбата на чл. 161 от ГПК намира за доказани фактите,
които се целяха да бъдат установени с така изискания погасителен договор за
поръчителство от 19.06.2024 г. във връзка със съдържанието на процесните
клаузи. Още повече, че вещото лице изрично е посочило, че съгласно
предоставената информация от ответника в т. ч. и самия погасителен план
общата сума за погасяване била в размер на 2210 лв., като плащанията по
договора за поръчителство били включени във вноските по погасителния план
на договора за кредит.
Настоящият състав намира, че за правилното разрешаване на спора
между страните са от значение установените въз основа на събраните по
делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът за кредит
и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, че отделни
3
разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на
търговците престации на практика са обединени в общ погасителен план, имат
едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането,
представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за
кредит обезпечение да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да
получава и плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с
анюитетните вноски по договора за кредит. Ето защо и съдът приема, че се
касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се
разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни
средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за
това е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, съдът да
изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните
правоотношения трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло,
за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
Именно такъв е настоящият случай, доколкото по делото не се спори, а и
от приетите по делото доказателства, а именно съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че „Фератум България“ ЕООД е овластено да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия
факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на
гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, чрез сключване
на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице – гарант. Не може да се приеме, че чл. 5 от договор за кредит
№ ** от 19.06.2024 г. касае доброволен и информиран избор на потребителя за
обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва
да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, посредством поръчителство именно от
„**“. Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника,
а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за
кредитиране. Още повече, че и в представената по делото преддоговорна
информация в част 2, т. 8 по отношение на договора за кредит изрично е
посочено, че се изисква обезпечение под формата на договор за предоставяне
на поръчителство/гаранция. Договора за предоставяне на гаранция се явява
единственото изпълнимо условие по чл. 5 от за кредит № ** от 19.06.2024 г.,
следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по
договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му
престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на
допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да
бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан
с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати.
4
Също така съгласно даденото тълкуване с решение от 13.03.2025 по дело С-
337/23, СЕС разходите по договор за поръчителство, чието сключване е
наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай видно от приетата съдебно-
счетоводна експертиза размерът на ГПР при включване на договорения размер
за възнаграждението за поръчителство от 980 лв. при главница по кредита от
1000 лв. при срок на погасяване от 12 месеца е в размер на 165.08 %. С оглед
на гореизложеното при включване на възнаграждението по договора с
дружеството поръчител към параметрите по договора за кредит то тогава ГПР
е в размер на 165.08 %. Така уговореното възнаграждение има значението на
скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния договор се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и предявения иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателноста на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, като на страната следва да се присъди сумата в размер на 60 лв.,
представляваща платена държавна такса, 300 лв., депозит за вещо лице, 1800
лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на
ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Е. В. В., ЕГН
********** със съдебен адрес в гр. София, бул. „**“ № **, чрез адв. Д. М.
срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ №
51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, договор за потребителски кредит № ** от 19.06.2024 г., сключен между
„Фератум България“ ЕООД и Е. В. В..
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул. „Александър
Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на Е. В. В., ЕГН
********** със съдебен адрес в гр. София, бул. „**“ № **, чрез адв. Д. М., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 2160 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6