Решение по дело №739/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20203330100739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

             Номер 293                                02.09.2020 г.                                               гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На деветнадесети август                                          две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар   Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията   гр.д. №739/2020 г.

 

            Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , т. 2  и т.3 КТ.

            Депозирана е искова молба от С.Г.М., с която са предявени обективно съединени искове   срещу   Община Разград за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение от 04.05.2020 г., за възстановяване на заеманата от него длъжност до прекратяване на това правоотношение  директор на Капански ансамбъл при Община Разград и за заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът е останал без работа в резултат на прекратяване на това правоотношение. Твърди, че в  заповедта  не са посочени никакви законови основания и мотиви. В о.с.з. уточнява размера на иска за заплащане на обезщетение – 3 886,45 лв. и 76,65 лв. обезщетение за забава.

            Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни.  Сочи, че в исковата молба не е конкретизиран периода, за който се иска присъждане на обезщетение. Счита, че заповедта е постановена при спазване на законовите норми и е съобразена с изискванията на разпоредбата на чл.334, ал.1 от КТ. Твърди, че ищецът не е посочил  в какво според него се изразяват съществените нарушения.  Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:   Ищецът е работил по трудово правоотношение с Капански ансамбъл със седалище гр.Разград от 01.10.2002 г. /л.7/ като артист – балетист за срок до 31.08.2003 г. на пълно работно време. На 20.06.2017 г. с нов трудов договор /л.8/ сключен между ищеца и Община Разград   на основание чл.111 във вр. с чл.68, ал.1, т.и и чл.70 от КТ, е договорено същият да изпълнява длъжността директор културен институт за пълно работно време с продължителност на работния ден 8 часа и с основно месечно трудово възнаграждение от 950 лв.  със  срок за изпитване – 6 месеца в полза на работодателя и за времето, докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. В този договор е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение  е със срок за предизвестие  - законовия  по чл.334, ал.1 от КТ – 15 дни и във всички други случаи, регламентирани в КТ. На следващия ден между същите страни е сключено допълнително споразумение към трудовия договор от 2002 г. /л.8 , стр.2/ за непълно ненормирано работно време с 4 часов работен ден с размер на трудовото възнаграждение 460 лв. и за неопределено време.

            На 30.04.2020 г. на ищеца е връчено предизвестие, подписано от  Кмета на Община Разград, в което е посочено, че след изтичане на законовия 15 дневен срок ще бъде прекратено трудовото му правоотношение по трудов договор №21/20.06.2017 г. С ново допълнително споразумение от 29.04.2020 г. е изменено трудовото правоотношение на ищеца като артист балетист  - с продължителност на работното време от 8 часа и с увеличение на основното месечно трудово възнаграждение.

За прекратяването на трудовото правоотношение е издадена заповед №25/04.05.2020 г. В нея изрично е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение по трудов договор №21/20.06.2017 г. за длъжност директор културен институт. Като причини за прекратяването е записан чл.334, ал.1 от КТ във вр. с т.7 от трудовия договор и предизвестието. Посочено е и какви обезщетения следва да бъдат изплатени на ищеца.

Видно от представената молба от ищеца от 15.06.2017 г. /л.24/ с нея същият е поискал да бъде назначен на втори трудов договор.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Считано от 20.06.2017 г. ответникът е работил едновременно по две трудови правоотношения – по това с Капанския ансамбъл като артист – балетист и по това с Община Разград като директор културен институт. Съгласно разпоредбата на пар.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КТ основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. В случая това второ правоотношение е трудовото правоотношение с Община Разград за длъжността директор културен институт. При това положение основно продължава да е трудовото правоотношение с Капанския ансамбъл. Следователно процесното трудово правоотношение е такова за допълнителен труд по смисъла на чл.111 от КТ. Сключването на допълнително споразумение от 21.06.2017  г., с което е променена продължителността на работното време по първия договор, не променя естеството на договора с  Община Разград от допълнителен в основен, тъй като първото трудово правоотношение не е прекратено, а само изменено, и то след сключването на процесния договор. Освен това волята на страните е била да сключат именно договор за допълнителен труд, - това е посочено както в молбата на ищеца за назначаване, така и в самия трудов договор.

            Не продължителността на работното време  представлява съществен белег, по който се отграничават основното от допълнителното трудово правоотношение, а единствено и само поредността на тяхното възникване. В решение №29/23.01.2015 г. на РС Смолян по в.гр.д.№502/2014 г. изрично е посочена хипотеза, при която по основното трудово правоотношение работният ден е 4 часов, а по допълнителното – 8 часов.

            Трудовият договор за допълнителен труд  може да бъде прекратен, освен на основанията и по реда, предвиден в КТ за останалите трудови договори, и  чрез предизвестие от 15 дни, както изрично е посочено в чл.334, ал.1 от КТ.  Всяка от страните може да ползва това основание във всеки един момент, когато прецени, че интересите й изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено в случая от работодателя към служителя. Изискването за писмена форма не е изрично предвидено, но същото следва от разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление, да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичането на 15-дневния срок.

            В случая визираните по-горе предпоставки за законосъобразно извършване на уволнението са налице, тъй като съществуващото между страните трудово правоотношение е било за допълнителен труд и работодателят – ответник е отправил до ищеца 15-дневно писмено предизвестие по чл.334, връчено на последния на 30.04.2020 г. Съответно на 04.05.2020 г. е издадена и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като в последната е записано задължението на работодателя да изплати и обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 427,92 лв. С това трудовоправната връзка между страните е валидно прекратена, считано от 05.05.2020 г. Ето защо уволнението е законосъобразно и поради това искът по чл.344, ал.1 т.1 от КТ за отмяната му е неоснователен.

            Неоснователни са и обусловените искове за възстановяване на ищеца на преди заеманата от него длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

            На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право да получи от ищеца направените разноски по делото, а именно сумата 610 лв., платени като адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С.Г.М., ЕГН ********** *** ЕИК *********, адрес  гр.Разград, бул.”Бели лом”, №37А, законен представител  Денчо Стоянов Бояджиев – Кмет за признаване за незаконосъобразно на прекратяването на трудовото му правоотношение, за което е издадена заповед №25/04.05.2020 г., за възстановяването му на преди заеманата от него длъжност „директор културен институт“ и за заплащане на сумата 3 886,45 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа, както и за сумата 76,65 лв. обезщетение за забава, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА  С.Г.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград,  ЕИК *********, адрес  гр.Разград, бул.”Бели лом”, №37А, законен представител  Денчо Стоянов Бояджиев – Кмет сумата 610 лв. /шестстотин и десет лева/ за направените по делото разноски.

          Решението подлежи на обжалване в  двуседмичен срок от 02.09.2020 г. пред Разградския окръжен съд.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: