Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание
на седми октомври през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 11307 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решение, постановено по гр. дело № 10624/2012 г. на Софийския районен съд, 30
състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от въззивника – ищец срещу
всеки от ответниците Л.К.С. и И.Г.С. искове с правно основание чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обективно съединени искове, поради
погасяването им по давност, както следва: за разликата над сумата 1 731.
97 лв. до пълния предявен размер от 3 389. 16 лв. – главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода м. 06.2006г – м. 10.2008г. и за
разликата над 297. 31 лв. до пълния предявен размер от 932. 83 лв. – мораторна
лихва за периода 31.03.2006г. – 31.12.2008г. В жалбата се
поддържа единствено оплакване за неправилност на първоинстанционното решение,
поради нарушение на материалния закон относно приложимия срок на погасителната
давност. Жалбоподателят поддържа, че СРС неправилно не е допуснал поисканите
СТЕ и ССчЕ и моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да уважи предявените искове до пълните предявени размери
срещу всеки ответник. Претендира и присъждане на направените разноски по
делото.
Въззиваемите Р.И.С. – Л., К.Г.С. и И.Г.С. /конституирани
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалите след даване ход на устните състезания в
първоинстанционното производство ответници/ не са депозирали писмени отговори.
В хода на устните състезания Р.И.С. – Л. оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Въззиваемите К.Г.С. и И.Г.С.
молят съда да обезсили решението като недопустимо, поради настъпилата смърт на
наследодателя им преди постановяване на обжалваното решение.
Третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД не заявява
становище.
Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в
сила, като необжалвано.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалваната част.
Неоснователно е възражението
на въззиваемите – ответници К.Г.С. и И.Г.С.
за недопустимост на решението, като постановено срещу неправосубектна страна.
Двамата ответници са починали на 18.04.2014г., а ход на устните състезания е
даден в първоинстанционното производство на 01.10.2013г. Безспорно е в съдебната
доктрина и практика, че при настъпила смърт на страната в периода след
приключване на устните състезания преди постановяване на съдебното решение,
последното е процесуално допустимо.
Първоинстанционното решение
е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
СРС е уважил частично
исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по доставяне на топлинна енергия и е приел за основателно направеното
възражение за давност, съобразно размерите, посочени от вещото лице.
Относно наличието на договорно
правоотношение между главните страни по делото, възникнало съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, респ. качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм, в сила за процесния
период/ и съгласно чл. 155 от ЗЕ на ответника, както и относно доставянето на
топлинна енергия и размера й и предвид частичното уважаване на исковете с
влязло в сила решение, е налице произнасяне от СРС, което не е предмет на
настоящото въззивно производство.
Единственият релевиран довод в жалбата е относно разгледаното
възражение за давност. Оплакването за неправилно изчисление на погасения по
давност период, с оглед липса на допуснати експертици, е необоснован, тъй като
по делото са допуснати и приети неоспорени заключения на СТЕ и ССчЕ, които са
подробно разгледани от първоинстанционния съд.
Давността започва да тече от датата, на която
вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, които по арг. от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, са част от
съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на
доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на
този срок, потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва
по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения, без да е нужна
покана.
Задълженията за плащане на цената на доставяната
топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с ТР № 3/18.05.2012. по т.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в цитираното ТР, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и
периодичен характер на задълженията, които независимо че имат в основанието си
доставка на топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на
месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ размер на
задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на
топлоснабдителното дружество – задължението на това дружество е да осигури
постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на ежемесечни
вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу
предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи.
Предвид изложеното, вземанията за главница и лихви,
които са станали изискуеми три години преди 14.12. 2011г. -
датата на подаване на заявлението на ищеца по чл. 410 от ГПК, са погасени по
давност. За процесния за въззивното производство период м.06.2008г. – м.10.2008г.
безспорно е налице изтекла погасителна давност досежно главницата. По отношение
на размера на вземането за непогасения по давност период СРС е изложил подробни
съображения, като е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ.
С погасяването на част от вземанията за доставена
топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава, дължими по отношение на тези
вземания, включително за периодите, по отношение на които тригодишната давност
не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД. Изводите на първоинстанционния съд са в
съответствие със закона, поради което жалбата е неоснователна.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени
претендираните и доказани разноски на всеки от ответниците К.Г.С. и И.Г.С. в
размер на по 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивното
дружество за прекомерност на претендираното възнаграждение е неоснователно, тъй
като се претендира минималния размер по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Въззиваемаета Р.И.С.
– Л. не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение,
постановено по гр. дело № 10624/2012г. на Софийския районен съд, 30 състав в
обжалваната част за отхвърляне на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на К.Г.С., ЕГН **********
и И.Г.С., ЕГН **********, сума от по 300 лв. /на всеки/ - разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.