Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.10.2023 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Яна
Борисова
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11436 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 21817/15 г., СРС, І ГО, 120 с-в е отхвърлил изцяло предявените от Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.П.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П.Д., иск по чл. 109 от ЗС за осъждане
ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост по отношение на недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 68134.1503.502
по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична,
одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 417 кв.м., при съседи ПИ с идентификатори 68134.1503.1076,
68134.1503.1070, 68134.1503.1071, 68134.1503.1089, като ответникът бъде осъден
да освободи завзетата площ от имота им, да им предаде владението върху нея и да
им заплати обезщетение на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за ползването на
процесната площ за периода от 16.01.2011г. до датата на предявяване на исковата
молба - 21.04.2015 г., в размер на 90 лв. месечно - по 15 лв. за първите двама
и по 30 лв. за вторите две (като се вземе предвид, че Л.П. е починала и на
нейно място са конституирани двама души наследници), или общо за периода сума в
размер на 3600 лв., в това число по
600 лв. за първите двама ищци, за наследниците на Л. П. общо и за ищцата С.В. -
по 1200 лв., като неоснователни. Осъдил
е Б.В.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „А.П.“ ООД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П.Д.,
съдебно деловодни разноски в размер на 1905 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С решения по реда на чл.247 ГПК от 28.03.2018 г. и от 29.06.2018г., съдът и
на основание чл.247 ГПК е допусна поправка на ОФГ, като след израза с площ от
417 кв.м., да се чете, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба“,
представляваща реална част с площ от
около 110 кв.м. от имота, собственост на ищците с идентификатор 68134.1503.502, находящ се в
югоизточната част на посочения имот с лице към улица „Неделчо Бончев“ и заедно
с пространството пред имот, представляващ УПИ XIX-31, кв. 7а и с идентификатор 68134.1503.1076,
собственост на ответното дружество, с който имот има обща граница, и която
реална част съвпада изцяло с уличната регулационна линия в новопроектирана
улица „Неделчо Бончев“ и обхваща пространството между наличната масивна ограда
на имота на ответника и асфалтираната улица, съгласно заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза и Приложение № 4 към същото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците Б.В.А., ЕГН **********, Ю.В.Д., ЕГН **********, А.И.П., ЕГН **********, Г.И.П., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН **********, чрез пълномощника им
по делото адвокат К. с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че по делото е
безспорно доказано, че ищците са собственици на процесния имот, че имотът
попада в улична регулация, която все още не е осъществена и процедура по
отчуждаване не е проведена, което сочи, че собствеността не е променена и
остава в патримониума на ищците до момента на влизане в сила на акт за
отчуждаване и заплащане. Безспорно е, че ответникът ползва процесната част от
имота за преминаване на излизащите от имота му автомобили към улица „Неделчо
Бончев“, към която имотът на ответника има и друг подход, използван за вход на
същите автомобили. Странно е становището н съда, че преминаването не е
ползване. Заявява, че свързаните с това становище разсъждения за неприлагане на
чл.59, ал.1 от ЗЗД “оставям без
обсъждане“. Моли процесното решение да
бъде отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени исковите претенции.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемото
дружество А.П.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Г. П.Д., чрез пълномощгника по делото адвокат
Д.М.от САК оспорва жалбата, като неоснователна
и моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция,
включително адвокатско възнаграждение.
По
повод на това обжалване с решение от 12.06.2019 г. по гр.д. № 16783/2018 г., СГС,
ГО, ІV-а въззивен състав е обезсилил
решение от 19.07.2017г.,
гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в, поправено с влезли в сила като необжалвани
решение от 28.03.2018г. и решение от 29.06.2018г. в частта, с която се отхвърля предявеният от Б.В.А., Ю.В.Д.,
А.И.П., Г.И.П. и С.А.В. срещу „А.П.“ ООД иск по чл.109 ЗС за осъждане ответника да прекрати неоснователните
действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Прекратил
е производството по
гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в и по гр.д.16783/18г., СГС, IV-A
с-в в същата част. Отменил
е решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в, поправено с влезли
в сила като необжалвани решение от 28.03.2018г. и решение от 29.06.2018г. в
частта, с която се отхвърля
предявеният от Б.В.А., Ю.В.Д., А.И.П. (на чието място на основание чл.227 ГПК
са конституирани неговите наследници Н.А.П., И.А.П. и Л.А.П.), Г.И.П. и С.А.В.
срещу „А.П.“ ООД иск за предаване владението и освобождаване на завзетата площ
от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1503.502 по КККР на гр.София,
одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 417 кв.м., находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, а
именно реална част около 110 кв.м.
от източната част на имота, с лице към ул. „Неделчо Бончев“, заедно с
пространството пред УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор 68134.1503.1076, собственост на ответното дружество,
с който има обща граница, която реална част съвпада с уличната регулационна
линия в новопроектирана улица „Неделчо Бончев“ и обхваща пространството между
наличната масивна ограда в имота на ответника и асфалтираната улица, съгласно
заключението на тройната СТЕ и приложение № 4 към същото, като осъжда ищците да
заплатят на ответника сумата 1 905 лв. - разноски и вместо него ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П., И.А.П., Л.А.П.,
Г.И.П., С.А.В. и „А.П.“ ООД, че Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П., И.А.П.,
Л.А.П., Г.И.П. и С.А.В. са собственици по земеделска реституция на реална част
около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор 68134.1503.502 по
КККР, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, която реална част е
разположена в пространство между УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор
68134.1503.1076, масивна ограда и ул. „Неделчо Бончев“, съобразно скица по
приложение № 4 към повторната съдебно-техническа експертиза, която скица да се
счита неразделна част от настоящото решение. Осъдил е на основание чл.108 ЗС „А.П.“
ООД, *** да освободи и предаде владението на Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.А.П., ЕГН **********, И.А.П., ЕГН **********
и Л.А.П., ЕГН **********, последните трима с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** относно реална част около
110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор 68134.1503.502 по КККР,
находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“, която реална част е
разположена в пространство между УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор
68134.1503.1076, масивна ограда и ул. „Неделчо Бончев“, съобразно скица по
приложение № 4 към повторната съдебно-техническа експертиза, която скица да се
счита неразделна част от настоящото решение. Потвърдил е решение от 19.07.2017г., гр.д.21817/15г., СРС, 120 с-в
в останалата част. Осъдил е „А.П.“
ООД, *** да заплати на Б.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата 298,46 лв. - разноски за първа и въззивна инстанция.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответника „А.П.“ ООД в
частта, в която СРС е отменил решение от 19.07.2017 г. по гр.д. № 21817/2015 г.
и двете решения, постановени по реда на чл.247 ГПК, в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск на ищците срещу ответника и вместо него е признато за
установено по отношение на ищците и
ответника, че посочените физически лица са собственици по земеделска реституция
на реална част около 110 кв.м. в източната част на имот с идентификатор
68134.1503.502 по КККР, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к. „Дружба“,
която реална част е разположена в пространство между УПИ XIX-31, кв.7а, с идентификатор 68134.1503.1076, масивна ограда и ул. „Неделчо
Бончев“, съобразно скица по приложение № 4 към повторната съдебно-техническа
експертиза и на основание чл.108 от ЗС ответникът „А.П.“ ООД е осъден да
освободи и предаде владението на посочените физически лица, на реална част
около 100 кв.м. в източната част на имот с идентификатор 68134.1503.502 по
КККР.
По повод на тази касационна жалба, въззивното решение е допуснато до
касационно обжалване в атакуваната му част.
С решение № 62 от 15.10.2020 г. по гр.д. № 4388/2019 г., ВКС на РБългария,
Второ гражданско отделение е отменил решение № 4324 от 12.06.2019 г., постановено по гр.д.
№ 16783 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, IV-A въззивен състав в атакуваната му част за уважаване на
предявен от Б.В.А., Ю.В.Д., Н.А.П., И.А.П., Л.А.П., Г.И.П. и С.А.В. против „А.П.“ ООД ревандикационен иск
по отношение на реална част около 110
кв.м. в източната част на имот с идентификатор 68134.1503.502, находящ се в гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба“,
която реална част е разположена в пространство между УПИ XIX-31,
кв.7а с идентификатор
68134.1503.1076, масивна ограда и ул.“Неделчо Бончев“, съобразно скица по
приложение № 4 към съдебно- техническата експертиза, която скица е неразделна
част от решението. Върнал е делото
за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Настоящето производство е по реда на чл.294 ГПК-повторно разглеждане на делото
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му
От фактическа страна, СГС намира, че първоинстанционният
съд е изложил подробни мотиви, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Предвид отменителното решение на ВКС и данните по
делото, настоящата въззивна инстанция намира, че е предявен иск с правно
основание чл.109 от ЗС от Б.В.А., ЕГН **********, Ю.В.Д., ЕГН **********, А.И.П., ЕГН **********, Г.И.П., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН ********** срещу „А.П.“ ООД.
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот по
реституция по ЗСПЗЗ, включващ и процесната реална част от около около 110 кв.м. Ответникът е собственик
на имот на границата с техния имот с определено място за достъп до пътя, което
той използва само като вход към имота си, а през техния имот неправомерно е
устроил изход до същия път, като за тази цел си е построил и масивна сграда за
пропуск, която с около 1 кв.м. била стъпила върху имота на ищците, покрил с
чакъл и асфалт прохода през тяхното място до пътя с площ от около 120 кв.м.,
лишавайки ищците от ползването на тази част от имота. Молят съда да осъди
ответника да освободи завзетата площ от имота им и да им предаде владението
върху нея.
В депозираният по делото отговор, ответното дружество е
посочило, че спорния имот попада в улична регулация и е заличен от кадастралната
основа, че дружеството използва прилежащата улица за достъп до имота си и няма
отношение към въпроси, свързани с регулацията на имота на ищците. Не владее
спорната площ, тъй като не упражнява постоянна фактическа власт върху нея,
никога не я е държало за себе си, нито е манифестирало съзнание, че е
собственик и не е препятствало ищците да ползват собствения си имот.
Районният съд е приел, че петитумът на иска, да се
осъди ответника да освободи завзетата площ от имота на ищците и да им предаде
владението върху нея, обуславя квалификация на иска по чл.109 ЗС. Отхвърлил е
иска, тъй като имотът попада в уличната регулация и напълно правомерно ответникът
използва същия за преминаване с оглед естеството и функциите на уличната мрежа.
Както е посочил ВКС в отменителното си решение,
характерът и предметът на исковете по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС са разяснени в
мотивите на т.2а на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014
г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС. Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е
иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Негаторният иск
също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото
не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото
на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху
тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават
вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на
решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на
присъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на
собственика. Следователно за квалификацията на един иск по чл.108 ЗС или по
чл.109 ЗС от значение е дали посочените в обстоятелствената част на исковата
молба действия на ответника са довели до отнемане владението на ищеца или само ограничават пълноценното му
осъществяване. Ако посочените в исковата молба действия на ответника
не водят до отнемане на владението, а е заявен петитум за признаване правото на
собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението, то
исковата молба е нередовна, поради противоречие в обстоятелствената част и
петитума, а постановеното по такава искова молба съдебно решение е процесуално
недопустимо. Ако петитумът макар и некоректно заявен за освобождаване на имота
и предаване на владението, може да бъде съотнесен към твърденията в исковата
молба, сочещи на ограничаване /но не и
на отнемане/ владението на ищеца, то исковата молба е редовна и искът
следва да се квалифицира по чл.109 ЗС.
Такъв е и настоящият случай. Твърденията в исковата
молба за покриване на спорната площ от имота на ищците с чакъл и асфалт и
използването й за преминаване с превозни средства от ответника, не сочат на
отнемане на владението, доколкото тези действия не ограничават достъпа на други
лица, включително и на ищците до тази площ. Тези действия ограничават ищците да
я владеят според желанието си на собственици, поради което предметът на спора е
несъществуването на правото на ответника да въздейства върху процесната площ.
Именно в тази връзка е и заявеният петитум ответникът да освободи имота, като при
основателност на иска, това освобождаване следва да се осъществи чрез
преустановяване преминаването.
По силата на чл.109, ал.1 от ЗС
ищецът може да иска
прекратяването на всяко неоснователно действие което му пречи да упражнява
своето право. Уважаването на исковата претенция с правна
квалификация чл. 109 от ЗС е обусловено от положителното установяване от ищеца,
че е титуляр на претендираното от него вещно право, както и че е налице
неоснователно противоправно поведение от страна на ответника или поддържано от
него състояние в този имот, с което му пречи да го упражнява в пълен обем.
Ищците в настоящото производство безспорно са собственици на недвижимия
имот с идентификатор 68134.1503.502, през който ответникът е изградил достъп за
преминаване до имота, представляващ собственост на дружество „А.П.” ООД. Тъй
като възстановяването правото на собственост, съгласно приложените по делото решения
на Поземлените комисии, е за земеделска земя в урбанизирана територия, в
процедурата по възстановяване следва да се приложи реда визиран в чл.10 ал.7 от
ЗСПЗЗ във връзка с чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ. На ищците е възстановено правото на
собственост, като в изпълнение на императивните разпоредби на ЗСПЗЗ, същите е
следвало да подадат заявление до общината, в чието землище се намира процесният
имот, спазвайки изискванията на чл.10, ал.7 във връзка с чл.11 ЗСПЗЗ. Същото се
явява необходимо от фактическа и правна страна поради обстоятелството, че при
възстановяване право на собственост върху земи в съществуващи или реални стари
граници, не е достатъчно само да се закрепи правото на собственост, но и да се
определят технически границите, при които правото на собственост следва да се
упражнява. В конкретният случай законодателят е предвидил реда, по който следва
да се реализира това, като след подаване на заявление по реда на чл.13, ал.4
във вр. с ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ, съответната община в чието землище се намира
имота издава удостоверение и скица, с посочване в тях в какви реални граници
може да бъде възстановено правото на собственост. Тройната СТЕ
посочва изрично, че територията, в която
попада имот 68134.1503.502 е в регулация от 1959 г., възстановяване следва да
се приложи реда визиран в чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ,
но за имота липсват скица и
удостоверение по чл.13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. За имота липсва и заповед на районния кмет за
законност на извършеното мероприятие, в случая „улица Неделчо Бончев“. Сочи се още, че частта от възстановения имот
на ищците отразен в КК с идентификатор 68134.1503.502 с площ от 417 кв.м е изцяло в уличната регулация по действащия рег. план на м.НПЗ
„Искър-Север“-І, ІІ и ІІІ, одобрен с Решение № 387 на СОС от 10.07.2008 г. и
има обща граница с УПИ-ХІХ-31, кв.7а. Използваната част за изход от УПИ-ХІХ-31,
кв.7а към улица“ Неделчо Бончев“ е около 110 кв.м. от имот с ид.
68134.1503.502. При тези данни е видно, че планът действително предвижда разширяване на съществуващата улица
„Неделчо Бончев“, но това предвиждане не е материализирано с влязъл в сила
регулационен план, одобрен със съответната заповед/ такава няма/, с отчуждаване
на процесния имот, приключило с неговото заплащане на собственика. Щом като в
случая, след възстановяване на собствеността, върху процесната част е
реализирана улица, за която има регулационно предвиждане от 2008 г., но не е
проведена отчуждителна процедура по чл.205, ал.1 от ЗУТ, ищците запазват
реситуционните си права върху имота. Ответникът използва неправомерно процесната
площ за преминаване и изход на негови автомобили от съседния му имот в посока
към улицата. Това преминаване през този терен за осигуряване достъп до изхода
се признава в отговора на исковата молба. Свидетелят Методи Миленов, като съсед
от друга страна пояснява, че имотът на ищците се ползва за изход на автомобили
към асфалтираната улица. СТЕ потвърждава този начин на използване на имота за
непосредствено обслужване на съседния имот чрез осигуряване на достъп и изход
към улицата за автомобили на ответника.
Както е посочено в цитираното по горе отменително решение на ВКС, предметът
на спора е несъществуването на правото на ответника да въздейства върху
процесната площ, като това въздействие е
чрез преустановяване на преминаването.
Именно във връзка с това преустановяване, в о.с.з. на 10.10.2023 г.,
пълномощникът на ищците Б.А. и Ю.Д., адвокат К. е заявила изрично, че към 2020
г. нарушението е преустановено, но претендира уважаването на иска, тъй като
тези обстоятелства са били налице от момента на завеждането на иска до
обжалването му във ВКС, макар и не към настоящия момент.
При тези данни искът по чл.109 ЗС, който единствен е
предмет на обжалване в настоящето въззивно производство не е неоснователен,
както е прието в решението на СРС от 19.07.2017
г., поправено с решения от 28.03.2018 г. и от 29.06.2018 г., постановени по
реда на чл.247 ГПК, но искът следва да бъде отхвърлен, тъй като в хода на
производството е преустановено въздействието на ответника върху процесната площ, като това въздействие
е чрез преустановяване на преминаването.
Ето защо, решението на СРС от 19.07.2017 г., поправено
с решения от 28.03.2018 г. и от 29.06.2018 г., постановени по реда на чл.247 ГПК следва да бъде отменено в частта по
иска по чл.109 ЗС, но поради преустановяване въздействието на ответника върху процесната площ, изразяващо се в преустановяване на преминаването.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, както
и обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, разноските следва да бъдат присъдени в полза на въззивниците/ищци, като
с оглед данните по делото съдът ще посочи конкретните имена.
Така ответникът „А.П.“ ООД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П.Д.,
чрез пълномощника по делото адвокат Д.М.от
САК, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул.“********следва да заплати в полза на Б.В.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, направените разноски за първата инстанция в размер общо на 637, 20 лв., от които 337,20 лв.
държавна такса за иска по чл.109 ЗС, 250 лв. за първата СТЕ и 50 лв. адвокатско
възнаграждение, тъй като от данните се вижда, че са заплатени само толкова, но
не и цялата сума до посочените 500 лв. На същият се следва и заплатената от
него държавна такса за първото въззивно обжалване, но само за иска по чл.109
ЗС, или общо сумата възлиза на 765,30 лв.
Част от възивниците/ищци, а именно Г.И.П., Н.А.П., И.А.П. и Л.А.П., са направили разноски за адвокатско възнаграждение за
касационното обжалване в размер общо на 300 лв., поради което ответникът следва
да им заплати тези разноски.
За настоящата въззивна инстанция разноски не се претендират.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 19.07.2017г. по гр.д. № 21817/2015г.,
поправено с влезли в сила необжалвани решения от 28.03.2018 г. и от 29.06.2018
г., в обжалваната част, а именно в частта, в която СРС, І ГО, 120 състав е отхвърлил предявеният от Б.В.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***
и С.А.В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „А.П.“ ООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П.Д., иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на
ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост по отношение на недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1503.502 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.
София, общ. Столична, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 417 кв.м., находящ се в гр.София,
район „Искър“, ж.к.“Дружба“, представляваща реална част с площ от около 110 кв.м. от имота, собственост на
ищците с идентификатор 68134.1503.502,
находящ се в югоизточната част на посочения имот с лице към улица „Неделчо
Бончев“ и заедно с пространството пред имот, представляващ УПИ XIX-31, кв. 7а и с идентификатор 68134.1503.1076,
собственост на ответното дружество, с който имот има обща граница, и която
реална част съвпада изцяло с уличната регулационна линия в новопроектирана
улица „Неделчо Бончев“ и обхваща пространството между наличната масивна ограда
на имота на ответника и асфалтираната улица, съгласно заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза и Приложение № 4 към същото при съседи ПИ с
идентификатори 68134.1503.1076, 68134.1503.1070, 68134.1503.1071,
68134.1503.1089, като ответникът бъде осъден да освободи завзетата площ от
имота им, да им предаде владението върху нея, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
Ю.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.П., ЕГН **********,
починал в хода на производството и заместен от Н.А.П. ***, И.А. ***, Л.А. ***, от Г.И. П., ЕГН **********,*** и С.А.В., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от Ц.Л.В., ЕГН **********,***,
Л.Г.Г., ЕГН **********,*** и Б.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу „А.П.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. П.Д., иск по
чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия, с които
пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на
недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 68134.1503.502 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.
София, общ. Столична, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 417 кв.м., находящ се в гр.София,
район „Искър“, ж.к.“Дружба“, представляваща реална част с площ от около 110 кв.м. от имота, собственост на
ищците с идентификатор 68134.1503.502,
находящ се в югоизточната част на посочения имот с лице към улица „Неделчо
Бончев“ и заедно с пространството пред имот, представляващ УПИ XIX-31, кв. 7а и с идентификатор 68134.1503.1076,
собственост на ответното дружество, с който имот има обща граница, и която
реална част съвпада изцяло с уличната регулационна линия в новопроектирана
улица „Неделчо Бончев“ и обхваща пространството между наличната масивна ограда
на имота на ответника и асфалтираната улица, съгласно заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза и Приложение № 4 към същото при съседи ПИ с идентификатори
68134.1503.1076, 68134.1503.1070, 68134.1503.1071, 68134.1503.1089, като
ответникът бъде осъден да освободи завзетата площ от имота им, да им предаде
владението върху нея, поради преустановяване въздействието на
ответника върху процесната площ, изразяващо се в преустановяване на преминаването.
ОСЪЖДА „А.П.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Г. П.Д., чрез пълномощника по делото адвокат
Д.М.от САК, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул.“********да заплати на Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, направените
разноски в размер общо на 765,30 лв.
ОСЪЖДА „А.П.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. П.Д., чрез пълномощника по делото адвокат Д.М.от САК, с адрес на упражняване на
дейността: гр.София, бул.“********да заплати на Н.А.П. ***, И.А. ***, Л.А.
*** и Г.И. П.,*** направените разноски за касационната инстанция
в размер общо на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.