Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2022г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното
от съдията Ганчева КНАХД №2569 по
описа на Административен съд гр.Варна за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от Началника на
група н РУ Аксаково - ОДМВР - Варна,
чрез юрисконсулт Л.-А. , против решение № 1309 от 4.10.2022г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110202490/2022г., по описа на ВРС, с което е
отменено НП № 22-0445-000362/10.05.2022 г.
на Началника на група н РУ
Аксаково - ОДМВР - Варна, с което на М.И.И. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, на осн. чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП и ОДМВР - Варна е
осъдена да заплати сторените по делото
разноски.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е постановено при нарушение
на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1
от НПК. ВРС е отменил НП, с което на И. е наложено наказание глоба в размер на
200 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП. За да постанови решението, ВРС е приел, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като има несъответствие между правното и
фактическо основание на деянието, както и неправилно приложение на санкционната
норма. Изложени са доводи, че деянието
съставлява нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, за което е
предвидена санкция в чл. 177, ал.1 т.4 от ЗДвП. В хода на съдебното
производство е доказано, че И. е управлявала МПС, което е спряно от движение,
поради техническа неизправност, наказанието, което се п предвижда за това
нарушение е глоба в размер от 100 до 300 лв. Новата редакция на чл. 63, ал.7,
т.1 от ЗАНН, предвижда, че районния съд изменя обжалвания пред него акт, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, това законодателно
решение е идентично с разпоредбата на чл. 337, ал.1, т.2 от ЗАНН. Това
становище е застъпено и в ТР № 8/16.09.2021 г. на ОСС на ВАС, сочещо, че
районния съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административния
орган факти под друга нарушена разпоредба на закона, без да отменя НП. По
изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и делото да се върне за
ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена
без уважение. Сочи, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, налице е
нарушение на материалния закон, в обстоятелствената част на НП е описано едно
нарушение, а в санкционната му част друго. По този начин е нарушено правото на
защита на наказаното лице, което е основание за отмяна на НП.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на И., против НП №
22-0445-000362/10.05.2022 г. на
Началника на група н РУ Аксаково - ОДМВР
- Варна, с което на М.И.И. е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От
фактическа страна ВРС приел, че н 25.01.2022г. И. закупила с рег. № СС 66 00 АТ. На
26.01.2022г. автомобилът бил представен в сектор „ПП“-Варна за промяна на
собствеността му .При извършения преглед се установило, че превозното средство
има техническа неизправност. В системата на сектор „ПП“-Варна било отразено, че
то е спряно от движение поради техническа неизправност на 26.01.2022г. На
29.03.2022г. И. управлявала автомобила по път, намиращ се в Община-Аксаково, в
района на станция РВД, като била спряна за проверка от полицейски служители. В
хода на проверката е извършена справка с
ОДЧ, при която е установено, че МПС е спряно от движение поради техническа
неизправност от 26.01.2022г. За установеното нарушение на И. е съставен АУАН, с
който е прието, че е осъществила нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДП. Образувана е преписка № 445р-3500/2022г. по
описа на РУ - Аксаково, материалите от която били изпратени във ВРП. С
Постановление от 15.04.2022г. прокурор при ВРП постановил отказ да се образува
наказателно производство, тъй като не били налице данни за престъпление по
чл.345 ал.2 от НК. Материалите били върнати на за преценка за необходимостта от
реализиране на административно-наказателна отговорност. На
10.05.2022 г. е издадено НП, с което АНО приел, че И. управлява МПС с№ **,
като от извършена справка с ОДЧ е установено, че автомобила е спрян от
движение, поради техническа неизправност от 26.01.2022 г., преценено е, че е
осъществен състав на нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са и наложени наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. За да отмени НП, ВРС приел, че АНО
неправилно е приложил материалния закон. Макар и да е установено, че от
26.01.2022 г. МПС управлявано от И. е спряно от движение поради техническа
неизправност, е преценено, че е осъществен състав на нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДвП, сочещ, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
ВРС е установил, че автомобилът на наказаното лице нито е нерегистриран, нито е
с прекратена регистрация, а е спрян от
движение. Преценил е, че е налице
извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, за което е предвидена санкция
в чл. 177, ал.1 т.4 от ЗДвП. Установил е, че тези норми не са посочени в АУАН и
НП, налице е противоречие между описаното от фактическа страна и приложената
правна норма, което води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. По
тези съображения НП е отменено
Извършвайки
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна прецени
следното:
От
фактическа страна в АУАН и НП е прието, че на 29.03.2022 г. И., в Аксаково -
района на станция РВД е управлявала лек автомобил с рег. № **, като при
извършена справка с ОДЧ е установено, че автомобила е спрян от движение поради
техническа неизправност от 26.01.2022 г. От събраните по делото доказателства е
видно, че действително в системата на КАТ е отразено, че МПС е спряно от
движение поради техническа неизправност, липсва отразяване въз основа на кой
административен акт е сторено това. В приложени сведения от И. от 29.03.2022
г., е посочено, че е представила
автомобила за регистрация в КАТ - Варна, при извършване на преглед е установена
техническа неизправност на предното стъкло на автомобила, проверяващите дали на
И. срок от един месец да отстрани повредата.
Съгласно
ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Нормата на чл. 23 от ЗАНН сочи, че
случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Една от предвидените мерки съгласно чл. 171, т.2, б."а" от ЗДвП е
временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на
неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото не е представен акт, по силата на който е приложена принудителна
административна мярка - спиране от движение на пътното превозно средство,
собственост на И.. Единствено е посочено, че в системата на КАТ е налице
отразяване, че МПС е спряно от движение, в приложената справка от КАТ липсват
данни въз основа на кой административен акт е сторено това. Съгласно нормата на
чл. 172, ал.2, т.4 от ЗДвП налагането на
принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол
се извършва чрез поставяне на стикер по образец, определен от министъра на
вътрешните работи, върху предното стъкло на моторното превозно средство, при
временно спиране от движение по чл. 171, т. 2. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, превозните
средства се спират от движение временно при условията и по реда на чл. 171, т.
2 ЗДвП; като на временно спрените от движение превозни средства се изземва част
втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак "Спрян от
движение", за което в случая по делото не са представени каквито и да е
доказателства.
По
изложените доводи съдът не споделя доводите на ВРС, че е налице осъществено
нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, по делото не е установено по безспорен
начин, че МПС управлявано от И. е спряно от движение поради техническа
неизправност на 26.01.2022 г. В контекста на изложеното съдът счете, че деянието вменено на И. е
обективно и субективно несъставомерно, поради което и НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. При тези
мотиви, съдът приема, че решението на ВРС е правилно като краен резултат.
Правилно
ответника сочи, че съдът има правомощие, съгласно чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН да
измени обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Но за
изпълнение на това задължение, следва да е установено, по безспорен начин
осъществено нарушение, за което се предвижда еднакво или по-леко наказание.
Настоящия съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не е
установено по безспорен начин извършено нарушение, поради което правилно НП е
отменено.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, настоящия
касационен състав на Административен съд - Варна
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1309 от 4.10.2022г., постановено по НАХД №
20223110202490/2022г., по описа на ВРС,
двадесет и трети състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: