№ 290
гр.
Велико Търново, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и втора година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря В.Г. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 447/2022г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „ТЕДИ 1“ ЕООД, чрез *** Х.К.,*** против Заповед
за налагане на ПАМ № 11225/30.05.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“
– Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект сладкарница
„Стратилат“, находяща се в гр. Велико Търново, ул. Г. С. Раковски № 11 и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради
постановяването й в нарушение на материалния закон и в противоречие с
процесуалноправните норми. Безспорен факт бил, че при извършената контролна
покупка на 10.05.2022г., преди легитимацията на органите по приходите,
продажбата е отчетена от търговеца, и е издаден фискален бон. Противно на
твърдяното в ЗПАМ, в Протокол № 0107267/10.05.2022г. е установено, че
съпоставката на отчетения оборот по ЕКАФП и фактическата и касовата наличност,
показва отчетени продажби в размер на 247.30лв., а не на 274.30лв., т. е. няма
и дори и да има разминаване, то е в стотинки. Заповедта намира немотивирана, тъй като в нея
се изброени редица факти, от които не става ясно естеството и елементите на
нарушението, във връзка с което е издадена. Нарушения не са констатирани и
повторната проверка на място на 20.05.2022г. дори и да е имало нарушение, в
случая то е в минал период, довършено е, и е отстранено от лицето, поради което
не може да служи като основание за налагане на ПАМ. Счита, че срокът за налагане
на мярката е необоснован предвид липсата на мотиви за него, не кореспондира с
целите на закона и противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В съдебно заседание, чрез *** К., излага допълнителни съображения, че
липсва годно доказателство за мотивиране и аргументиране на обжалваната
заповед. Безспорно санкционният й характер предполагал едно недвусмислие на
фактите и не можела да почива на база предположения или индиции. По отношение
на твърдяното разминаване на касовата наличност, счита че аритметичната сметка
показвала, че то също не е доказано. Обезпечителната нужда не била доказана. По
тези съображения моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените разноски.
Ответникът
– началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
чрез ***П.С., заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, е издадена
от органа след като са изяснени всички факти и обстоятелства като правилно са
приложение процесуалните и материални норми. Административният
орган правилно е обосновал продължителността на срока на мярката предвид
установената положителна разлика в размер на 73,30лв. между паричните средства
от фискалното устройство и наличните в касата. В търговския
обект на 10.05.2022г. са извършени два броя неотчетени продажби, за които
липсват издадени фискални касови бонове. Представените от жалбоподателя
фискални бонове, с които са отчетени продажби от 31.08.2022г. няма как да
установят факта, че двете процесни продажби са отчетени с издадени фискални
бонове. При съпоставка при издаване на боновете с дата 31.08.2022г. и данните
събрани в хода на извършената проверка се установяват съществени разлики. Освен
това следва да се посочи също, че тези фискални бонове с различен час на
издаване като същите са издадени за времето от 6,36-6,39ч. извън обявеното от
жалбоподателя работно време. Нещо повече, видно от фискален бон № 0053260/31.08.2022
г. е че същият е с отчетена продажба на стойност 9,70лв., която не съответства
на отразената стойност в приобщения по делото доказателство подробен отчет от
ПОСТ терминално устройство от 9,20 лв. за извършена продажба №
011447/10.05.2021 г. Също така при извършване на проверката е посочен некоректно зададен реквизит, начин на
плащане, издадена фискална касова бележка № 00426380007/10.05.2022 г. Не е
отбелязано вместо плащане с карта на ПОСТ терминал е отразено плащане в брой.
Предвид изложеното, моли да се потвърди като правилна и законосъобразна
процесната заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На
10.05.2022г., в 12:45 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла
на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – сладкарница „Стратилат“, гр. Велико Търново, ул.
„Г. С. Раковски“ № 11, стопанисван от „ТЕДИ 1“ ЕООД. В търговския обект се
предлагат храни и напитки, като сладкарницата разполага със 73 места на закрито
и 68 места на открито.
В акта като
фактическа обстановка, послужила като основание, се сочи обстоятелството, че
вместо задължителен реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 8 от Наредба Н-18/2006 г., а
именно „плащане с карта на ПОС-терминал“ е отразено плащане „в брой“. При
контролната покупка от органите по приходите, извършена в 12,51 часа на
10.05.2022 година в търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а
именно сладкарница „Стратилат“, находяща се в гр. Велико Търново, е установена
положителна разлика в касовата наличност в размер на 73,30 лева. Сума от
74.20лв. заплатена с карта от ПОС терминал не била отразена чрез ФУ. След
направена справка в информационните масиви на НАП за периода от 10.05.2022 г.,
6,00 ч. до 10.05.2022, 23,00 ч. е установено, че за покупка № 011447 на
стойност 9,20 лева, извършена в 10,14 часа и за покупка № 011448 на стойност
16,00 лева, извършена в 16,13 часа липсват издадени фискални касови бележки. Заети
лица в момента на проверката са сервитьора А.Б. и бармана А.Д.За
установените факти и обстоятелства от контролните органи е съставен Протокол за
извършена проверка в обект серия АА № 0107267 от 10.05.2022 г. и Протокол за
извършена проверка в обект серия АА № 1667005 от 20.05.2022 година.
От
констатациите е прието, че „ТЕДИ 1“ ЕООД, като задължено лице по Наредба Н-18 от
13.12.2006г., не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка съответно продажба, с което
изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС.
Констатираното
неиздаване на фискален касов бон е преценено от компетентния орган като
основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
за издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна
мярка "Запечатване на обект" за срок от 14 дни от влизане в сила на
заповедта. Със същата заповед на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е забранен и достъпът до обекта, като е указано
наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му.
Заповедта е връчена на 08.06.2022 г. Жалбата срещу нея е подадена, чрез органа,
до Административен съд Велико Търново с вх. №
12992/20.06.2022г.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза,
по която вещото лице дава заключение, че дружеството е организирало и води
текущо счетоводно отчитане в съответствие със Зсч. Спазени са изискванията на
националното законодателство за съставяне на документите и стопанските
операции. При извършения анализ на представените счетоводни регистри и
документи за периода 01.01.2022г. – 31.05.2022г. експертизата не констатира
приходи, които да не са счетоводно отразени, като същите приходи са
документално обосновани и са отчетени на база месечни отчети от използваното и
регистрирано в НАП фискално устройство в търговския обект – ресторант
„Стратилат“, стопанисван от „ТЕДИ 1“ ЕООД. Експертизата е констатирала, че за
извършените продажби има издадени фискални бонове, както следва: за продажбата
на стойност 49.00лв. на експертизата е представен фискален бон № 0053259
0002/31.08.2022г. с вписани данни: Системен № 50547, маса 18, поръчки 1, начало
12:46 край 13:37; за продажбата на стойност 9.20лв. на експертизата е
представен фискален бон № 0053260 0002/31.08.2022г. с вписани данни: Системен №
50540, маса 11, поръчки 1, начало 11:47 край 12:34; за продажбата на стойност
16.00лв. на експертизата е представен фискален бон № 0053258 0002/31.08.2022г.
с вписани данни: Системен № 50542, маса 6, поръчки 1, начало 12:51 край 13:08.
Изслушани са свидетелските показания на св. А.Р.Б.,
А.Т.Д.Св. А.Р.Б.е работил като сервитьор в дена ня проверката 10.05.2022
година. Клиентите, които са туристи по Самоводската чаршия, имали половин час
да разгледат чаршията и много бързат, както и персонала на заведението бърза. При
плащане с карта, клиентите често стават и тръгват, без да чакат фискален бон. Персоналът
винаги отчита бележката от ПОС терминала, но понякога с известно закъснение.
Нямало как да стане такава продажба да не бъде отчетена на фискален бон. Св. А.
Т. Д., работил
като барман, потвърждава, че в деня на проверката имало повече чужденци навън
седнали. Той следи марките, които излизат. Всичко е маркирано, защото всичко
минава през компютъра. Не е възможно сервитьорите да не отчетат някаква
продажба. Всичко минава през компютъра и се записва. Понякога при плащане с
карта, когато клиента си тръгва и сервитьорът бързайки, не изкарва веднага
фискалния бон, а по-късно го пуска като се върне на бара. Всичко се маркирало,
излизало и се записвало на компютъра, което бил техния начин да следят работата
на сервитьорите. Всяка марка минава през него и той вижда, че се маркира.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
оспорване административен акт и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно
чл.
186, ал. 3 от ЗДДС компетентен да наложи ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС е орган по приходите или оправомощено от него длъжностно
лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е
представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в
т. 1. на която е посочено, че началниците на отдели "Оперативни дейности"
в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ –
запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. Въз основа на изложеното съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта
е съставена в писмена форма и формално съдържа изложение на реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК. В акта са вписани фактически и правни основания за
издаването му, като има и препращане към съдържанието на Протокол за извършена
проверка в обект серия АА № 0107267 от 10.05.2022 г. и Протокол за извършена
проверка в обект серия АА № 1667005 от 20.05.2022 година.
Оспорената
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и не е
съобразена с неговата цел поради следното:
Съгласно
приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален
бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 3, ал.
1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства предвижда, че всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка. Според чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
С
оглед приложимото право се налага изводът, че за прилагане на ПАМ от вида на
процесната е достатъчно установяване на нарушение на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.
25, ал. 1, т. 1, вр. чл.
3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, каквото в случая е налице –
констатирано е, че за контролната продажба не е издадена фискална касова
бележка, нито касова бележка от кочан. При наличието на тези предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. При налагането на ПАМ
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи или не
ПАМ, а е длъжен да го стори. Наличието на констатирано нарушение обаче не
освобождава административния орган от задължението да издаде административен
акт, който да отговаря на изискванията по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС.
От изслушаната по делото експертиза се установява, че
при извършения анализ на представените счетоводни регистри и документи за
периода 01.01.2022г. – 31.05.2022г. вещото лице не е констатирало приходи,
които да не са счетоводно отразени, като същите приходи са документално
обосновани и са отчетени на база месечни отчети от използваното и регистрирано
в НАП фискално устройство в търговския обект – ресторант „Стратилат“,
стопанисван от „ТЕДИ 1“ ЕООД. Експертизата е констатирала, че за извършените
продажби има издадени фискални бонове, както следва: за продажбата на стойност
49.00лв. на експертизата е представен фискален бон № 0053259 0002/31.08.2022г.
с вписани данни: Системен № 50547, маса 18, поръчки 1, начало 12:46 край 13:37;
за продажбата на стойност 9.20лв. на експертизата е представен фискален бон №
0053260 0002/31.08.2022г. с вписани данни: Системен № 50540, маса 11, поръчки
1, начало 11:47 край 12:34; за продажбата на стойност 16.00лв. на експертизата
е представен фискален бон № 0053258 0002/31.08.2022г. с вписани данни: Системен
№ 50542, маса 6, поръчки 1, начало 12:51 край 13:08. По
отношение на допълнително представените от жалбоподателя ФБ /фискални бонове/ с
№№ 0053260 003 от дата 31.08.2022 година на стойност 9,20 лева и
**********/31.08.2022 година на стойност 16,00 лева, вещото лице описал пояснява,
че му е обяснено, че тъй като те са издадени от системата за управление на
търговската дейност на жалбоподателя, същите няма как да бъдат извадени с
минала дата, а излизат с текуща дата и това е датата, на която са издадени от
служебно лице, най-вероятно сервизният техник. При положение, че от системата
може да бъде издаден дубликат, те са влезли в месечния оборот. Счетоводно се
отчита общият месечен оборот от фискалното устройството и същите месечни
продажби са влезли в този месечен оборот. Няма осчетоводяване на приходи ден за
ден, а в счетоводството се прави общо на базата на месечен отчет, който излиза
от фискалното устройство. Отчетената продажба на стойност 9,20 лв., е при допусната
грешка в издаването на фискалния бон. Издали са фискален бон за по-голяма
стойност, отколкото е отчетена на ПОС терминал плащане.
В
заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й, но по
отношение на мотивите и срока на наложената принудителна административна мярка
мотивите са бланкетни. По този начин формално е удовлетворено изискването на чл.
146, ал. 2 от АПК за излагане на мотиви и основания за издаване на
административния акт, но изложените мотиви не съдържат конкретни и ясни
съображения за прилагането на посочения срок на ПАМ. В заповедта в бланкетен
вид и типизирано са посочени обобщени обстоятелства като "размера на
неотчетената продажба", "установената разлика между фактическата
наличност и наличността според ФУ", "местоположението на
обекта", "характера на дейността", "защита на обществения
интерес" и други подобни обобщаващи изрази. Не става ясно по какъв начин
изброяването на тези обстоятелства допринася за определянето на 14-дневен срок
на ПАМ. Не става ясно какви са мотивите на органа за кореспонденцията между
безспорното наличие на предходни отчетени продажби, размера на неотчетената
продажба и продължителността на запечатването. В случай, че се приеме, че
съответствието "размер неотчетена продажба – срок" е адекватно, то
стои въпросът какъв би бил подходящият срок на ПАМ при констатиране на
неотчетени продажби за крупни суми. Налага се извод, че продължителността на
действието на наложената мярка е определена произволно от органа, по негово
свободно усмотрение, за което липсват еднозначни мотиви и обосновка.
Използваните общи фрази не изпълняват функцията на конкретни мотиви, с които
административния орган да обоснове законосъобразността на наложената ПАМ и
запечатването на обекта за процесния срок. Срокът на ПАМ в настоящия случай е
безмотивен и доколкото е ориентиран към средния законово установен такъв, се
явява явно несъразмерен по смисъла на чл. 6 от АПК. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера
на адресата на ПАМ и противно на посоченото в заповедта се игнорира целта на
закона да защити обществения интерес чрез налагането на адекватни на
нарушението мерки. В този смисъл Решение № 5232 от 23.04.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 11916/2020 г., Решение № 5087 от 21.04.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 12238/2020 г., VIII о., Решение № 4037 от 30.03.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 10717/2020 г., VIII о., Решение № 2527 от 23.02.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 13033/2020 г., I о., Решение № 1449 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 9664/2020 г., I о.; Решение № 2486 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13538/2020 г., VIII о.; Решение № 2477 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10994/2020 г., I о.; Решение № 2227 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9216/2020 г., VIII о.; Решение № 2224 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9119/2020 г., VIII о.; Решение № 2083 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
8306/2020 г., VIII о.; Решение № 1999 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
12346/2020 г., I о., Решение № 1987 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9234/2020 г., I о., Решение № 1424 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10639/2020 г., I о., Решение № 6181 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2021
г., I о. и др. Допуснатото
от органа по приходите нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга
надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК,
съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл.
22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава
незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. При
затварянето на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване на
вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при еднократно
констатирано нарушение.
След
като от установеното нарушение не е доказано да са произтекли определени вредни
последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на
процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. В
конкретния случай макар да разполага с възможност да извърши преценка и
формално да е изложил мотиви, административният орган не е обосновал
продължителността на срока за налагане на мярката. Изложените съображения не са
съобразени със спецификата на конкретния случай, а обосноваването на
продължителността на срока по начина, по който е направено, е относимо към
всяко нарушение по чл. 186
от ЗДДС. Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове
спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви,
за да бъде заповедта законосъобразна.
Съдът не може да замести органа, а липсата на мотиви е съществено
процесуално нарушение, което води до отмяна на акта като незаконосъобразен. По
изложените съображения жалбата се явява основателна.
При
този изход на делото основателна се явява претенцията на оспорващия за разноски
по производството. Съдът следва да му присъди направените и доказани такива в
процеса, възлизащи на сума 900 лв., представляваща държавна такса в размер на
50лв., депозит за вещо лице в размер на 350лв. и намелено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. по чл. 8, ал. 3 ат Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, при своевременно направено и основателно възражение
за прекомерност на претендирания по-висок размер от 780лв.
Водим от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „ТЕДИ 1“ ЕООД, чрез *** Х.К.,*** Заповед за
налагане на ПАМ № 11225/30.05.2022г. на началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект сладкарница
„Стратилат“, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Г. С. Раковски“ № 11, и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
да заплати на „ТЕДИ 1“ ЕООД, ЕИК: *********, разноски
по делото в размер на 900 (деветстотин) лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните на основание чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: