О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Разград,
20. 11. 2019 г.
Разградският окръжен съд в закрито заседание на двадесети
ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Анелия Йорданова
Членове:
Ирина Ганева
Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова ч.в.
гр. д. № 318 по описа за 2019 г.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е.В. ***
чрез пълномощник против Определение № 366/ 13. 09. 2019 г. по гр. д. № 313/
2019 г. по описа на РС Кубрат, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Жалбоподателят
твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като обсъждайки
фактите по делото, съдът е достигнал до незаконосъобразен правен извод.
Депозиран е писмен отговор на жалбата, в който са
изложени доводи за неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт,
констатира следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, а разгледана по същество е основателна.
Пред
Софийски районен съд е било образувано
ч. гр. д. № 9195/ 2019 г. по
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от Е.В.В. чрез адв. Петков срещу „ЗАД Евроинс“ АД за плащане на сумата 5 000
лв., представляваща дължимо обезщетение непризнато и неизплатено от
застрахователя, формирано от сумите 1 000 лв. за имуществени вреди /от
общо 3 000 лв. , от които застрахователя признал 2 000 лв., като
изплатил реално 1 500 лв. и с 500 лв. направил прихващане за сметка на
стойността на запазените части от увредения автомобил/ и 4 000 лв. за
неимуществени вреди /от които застрахователят не е признал и не е изплатил
нищо/ по застрахователен договор № 07517003123924 по повод заведена щета №
**********/ 16. 01. 18 г., мораторна лихва 551, 39 лв. от 12. 01. 18 г. до
12. 02. 19 г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Описаните са
обстоятелствата, от които произтича вземането по повод настъпило ПТП на 12. 01.
2018 г. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 01. 03. 2019 г. за сумата 1000 лв. – остатък от застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, сумата 4 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по застрахователна полица №
07517003123924 по повод заведена щета № **********/ 16. 01. 18 г., ведно със
законната лихва от 14. 02. 2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва 551, 39 лв. от 12. 01. 18 г. до
12. 02. 19 г., 711, 03 лв. разноски по делото. Длъжникът „ЗАД Евроинс“ АД е подал възражение по чл. 414 ГПК
и Е.В.В.
е завела установителен иск по чл. 422 ГПК пред РС Кубрат за установяване на
вземането. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗАД
Евроинс“ АД е оспорил исковете по основание и по размер. С обжалваното определение
№ 366/ 13. 09. 2019 г. РС Кубрат е
прекратил производството по делото, върнал е исковата молба на ищцата и е
обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Приел е, че
предявеният положителен установителен иск е недопустим, тъй като искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е в противоречие със
закона по смисъла на чл. 411, ал. 2, пр. 2 ГПК, защото вземането произтича от
извъндоговорно основание, а именно – непозволено увреждане. Искането за
издаване на заповед за изпълнение е в противоречие на чл. 52 ЗЗД. От твърдените
в т. 12 от заявлението обстоятелства се установява, че се претендира
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане на
ищцата, които следва да бъдат установени по размер в исковия процес и тъй като
не е налице ликвидно вземане, заповедта противоречи на закона.
Въз основа на изложеното, въззивната инстанция
приема, че жалбата е основателна. Въззивният съд в настоящия си състав не
споделя правния извод на районния съд, че иска е недопустим.
Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Според чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, заявителят може да
поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за
заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. Законът не
поставя ограничение, процесуална пречка, относно източника на паричното вземане,
с оглед неговия облигационен характер, поради което заявената претенция по реда
на чл. 410 ГПК, произтичаща от непозволено увреждане не противоречи на закона
по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. По ч. гр. д. № 9195/ 2019
г. на СРС жалбоподателката В. е заявила претенция за издаване на заповед за
изпълнение за
плащане на сумата 5 000 лв., представляваща дължимо обезщетение непризнато
и неизплатено от застрахователя, формирано от сумите 1 000 лв. за
имуществени вреди /от общо 3 000 лв. , от които застрахователя признал
2 000 лв., като изплатил реално 1 500 лв. и с 500 лв. направил
прихващане за сметка на стойността на запазените части от увредения автомобил/
и 4 000 лв. за неимуществени вреди /от които застрахователят не е признал
и не е изплатил нищо/ по застрахователен договор № 07517003123924 по повод
заведена щета № **********/ 16. 01. 18 г., мораторна лихва 551, 39 лв. от 12.
01. 18 г. до 12.
02. 19 г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочени са обстоятелствата от които
произтича вземането, които са основание на претенциите й – настъпило ПТП на 12.
01. 2018 г. Същите претенции, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, след
предявеното възражение по чл. 414 ГПК,
са въведени и като спор в установителното производство по чл. 422 ГПК. С
оглед на изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК е предявен, съобразно
изложените правопораждащи факти в заявлението по чл. 410 ГПК.
Претендираното от ищцата –
жалбоподател в настоящото призводство, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, според чл. 52 ЗЗД. Това обстоятелство не рефлектира
върху преценката за идентичност между заявеното искане в заповедното
производство и предмета на делото по иска по чл. 422 ГПК. Фактът, че към заповедното производство не са приложени
доказателства за размера на неимуществените вреди, не означава, че
кредиторът - ищец в производството по иска по чл. 422 ГПК, не може с допустимите по ГПК доказателствени
средства, включително гласни доказателства и експертиза да установи дължимостта
на вземането си спрямо ответника.
Когато са налице визираните в чл. 410 ГПК предпоставки,
кредиторът може да избере как да потърси съдебна защита на правото си: дали по
общия исков ред или по реда на заповедното производство. Според постоянната
практика на ВКС, за да бъде допустим искът по чл. 422 ГПК е необходимо наличието на следните процесуални
предпоставки: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок
от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая са налице изискуемите от закона
предпоставки, относно допустимостта на предявения от жалбоподателката
установител иск по чл. 422 ГПК, поради което с обжалваното определение
неправилно е прието, че иска е недопустим. По изложените съображения,
определението на районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 366/ 13. 09. 2019 г. по гр. д. № 313/ 2019 г. по описа на РС Кубрат.
ВРЪЩА
делото на Кубратския районен съд за продължаване съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.