РЕШЕНИЕ
гр.София,
06.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.
Златка
Чолева
при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ...........................
като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело N: 14 243 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 397956 от 02.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 7 734/2017 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 67 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******срещу М.Г.С., Н.С.М., С.Г.М., М.С.П.,
А.П.И. и Г.П.Т. по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл.149 ЗЕ искове за установяване съществуването на вземания за дължима цена
на доставена от дружест-вото топлинна енергия за
периода: 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. относно топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.”*******, ведно със законната лихва, считано
от 19.09.2016 г. до изплащането им, както и исковете с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД, представляващи обезщетение за забавено плащане
върху главниците за времето от 30.09.2013 г. до 01.09.2016 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 52 924/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 67 състав.
Със
същия акт „Т.С.“ ЕАД е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на А.П.И.
и Г.П.Т. сумата 200,00 лева, а на Н.С.М. – сумата 300,00 лева, представляващи
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.”
ЕООД.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“
ЕАД. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването
му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа,
че по никакъв начин не може да се съгласи с мотивите на СРС, че от
представените по делото документи не можело да се установи с категоричност, че
ответниците са носители на правото на собственост върху процесния
имот; че дружеството остава на мнение, че ответниците в качеството им на
наследници имат качеството на потребител на топлинна енергия, предвид нормата
на чл.153 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ – в ред., действаща към процесния период – ДВ бр.74/2006 г. и ДВ бр.54/2010 г.,
съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Сочи се, че в
случая е установено, че имотът на ответниците е топлоснабден
– в сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа,
като с оглед изложеното следва да се приеме, че ответниците като физически
лица, ползващи топлинна енер-гия за битови нужди в процесното жилище по смисъла на цитираните разпоредби и
действащата през процесния период разпоредба на § 1,
т.42 от ДР на ЗЕ са придобили качеството потребител на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че придобито веднъж такова качество законът не свързва със
срок и не го поставя под условие в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители и загубването на това
качество при настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи
облигационни отношения. Релевират се доводи и че
решението на СРС е необосновано, тъй като фактическите изводи на същия не
съответства на събрания доказателствен материал; че решаващият състав на този
съд е игнорирал и не е обсъдил всички събрани доказателства, както и
противоречията в доказателст-вения материал; че
интерпретацията на последния съдържа очевидни белези на фрагментарност и липса
на всестранност при анализа, като част от доказателствата са заменени с
разсъждения и умозаключения в разрез с правилата на формалната логика, довели
до приемането на напълно хипотетични, а в някои случаи дори на произволни
версии за произтеклите релевантни събития.
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи изцяло претенцията му, като
му се присъдят и направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците по жалбата – Н.С.М., М.Г.С.
и С.Г.М. в срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирали писмен отговор на
въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна.
Наведени са съображения, че „Т.С.” ЕАД носи доказателствената
тежест да докаже, че ответниците са собст-веници или
ползватели на имота, описан в исковата молба, което обстоятелство не е
установено, както и че е безспорно, че след като не е налице и не е доказан
един от елементите от фактичес-кия състав СРС
законосъобразно е отхвърлил исковите претенции. Молят първоинстанционното
решение спрямо тях да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски по
делото
Ответниците по жалбата – М.С.П., А.П.И. и Г.П.Т. в срока по
чл.263, ал.1 ГПК не са подали отговор на въззивната
жалба. В проведеното открито съдебно заседание ответницата М.С.П., е оспорила
жалбата на „Т.С.” ЕАД и моли да се потвърди решението на СРС.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, гр.София не е взело становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказа-телства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено
следно- то:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
При събрания по
делото доказателствен материал решаващият състав на СГС намира, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявените при
условията на обективно и субективно съединяване от „Т.С.” ЕАД искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно реше-ние е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част,
както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК
на ВКС, поради което, поради което
следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо
съществуването на оспоре-ното от длъжниците-ответници
вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в
качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтичат вземанията му,
както и тяхната ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите,
които изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод
са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично
известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г., „потре-бители на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на
легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физи-ческо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща
в исковия период от време – от м.08.2013 г. до м.04.2015 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице
като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната
законова уредба е необходимо да бъде установе-но, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъе-динен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения
обект и цената на услугата дялово разпределение, респ. то встъпва в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно предприятие. По делото не са ангажирани
доказателства, че М.Г.С.,
ЕГН **********, Н.С.М., ЕГН **********, С.Г.М., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********,
А.П.И., ЕГН ********** и Г.П.Т., ЕГН ******-6939 са титуляри на правото на собственост или на ограничено
вещно право върху недвижимия имот, за който се поддържа да е топлоснабден от ищеца – апартамент № 18, находящ се в гр.Со-фия,
район „Надежда”, ж.к.”Свобода”, бл.4, вх.”А”, в процесния
период. В ангажираното в процеса доказателство – списък на етажни собственици по
отношение на апартамент № 18 фигу-рира имената не на ответниците, а на лицето Ц.Х.П., ЕГН **********. Съг-ласно приетия препис-извлечение от акт за смърт №
478/29.07.2005 г. на СО, район „Надежда”, последният е починал на 28.07.2005 г.,
като до приключване на съдебното дирене пред СРС по делото не е представено, както
удостоверение за наследници на същия, така и други официални документи във
връзка с последното обстоятелство. С исковата молба е приложено удостоверение
за наследници с изх.№ 000497/05.07.2005 г. на СО, район „Надежда” на третото за
спора лице М.А.П., ЕГН **********, от което се констатира, че след смъртта на същата
на 04.12.1997 г. последната е оставила за нейни наследници по закон физическите
лица: Ц.Х.П., ЕГН ********** – съпруг и И.Д.Й., ЕГН ********** – син, който със
заявление-декларация с вх.№ ОП-2623 от 13.09.2005 г. е заявил искане за откри-ване на партида на негово име съгласно Общи условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” АД за потребители за битови нужди относно
имота-предмет на спора. С последваща сделка, обективирана в приетия в производството нотариален акт № 167,
т. ХІІІ, рег.№ 30785, дело № 2413 от 03.12.2008 г., И.Д.Й., ЕГН ********** е
прехвърлил на И.Р.С., ЕГН ********** една четвърт идеална част от правото му на
собственост върху процесния имот, като си е запазил
пожизнено и безвъзмезно правото на полз-ване върху същия. И.Й.е посочен като единствен клиент
на топлинна енергия за аб.№ 50966 и в ангажираните в
процеса документи за главен отчет за времето от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.
и от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
С
исковата молба е приложено копие от изготвен на компютър с ръкописни
добавки, неподписан, ненаименован
частен документ, без дата и данни за неговия автор, обективиращ
имена на лица и обяснения за тях, който в този му вид – на проект на документ,
не се ползва нито с формална, нито с материална доказателствена
сила в гражданския процес и не е годно дока-зателство
за установяване на каквито й да било правнорелевантни
обстоятелства относно пред-мета на спора.
Доказателства
във връзка с твърденията в исковата молба, че ответниците
са носители на правото на собственост
върху апартамент № 18, съответно за квотите на същите в поддържаната от ищеца
съсобственост, не са ангажирани по делото. Липсват представени доказателства
същите да са носители и на вещно право на ползване върху този имот. Съгласно правилата за разпре-деление
на доказателствената тежест в гражданския процес, установени с разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК,
всяка страна в същия е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания, което в случая не е направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода
на производст-вото пред СРС относно разглежданите
обстоятелства, касаещи ответните страни по спора.
С
оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че ответниците
по исковете М.Г.С.,
Н.С.М., С.Г.М., М.С.П., А.П.И. и Г.П.Т. нямат качест-вото на клиент
на топлинна енергия по смисъла на закона; че същите не са встъпили в договорни
отношения с „Т.С.” ЕАД в исковия период за продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия относно процесния апартамент
и че в техния патримониум не е възникнало задължение за заплащане на цената на топлинната
енергия, доставена до имота и на извършената услуга „дялово разпределение” по
отношение на този имот през исковия период.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна
легитимация да отговарят за задължения по Закона за енергетиката, предявените
искове на това основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу ответ-ниците
М.Г.С., Н.С.М., С.Г.М., М.С.П.,
А.П.И. и Г.П.Т. относно главните вземания за неизплатена
топлинна енергия за периода: м.08.2013 г. – м.04.2015 г. в общ размер от 548,94
лева се явяват неоснователни и като такива същите подлежат на отх-върляне.
При приетия изход на спора по
отношение на търсените главници, като неоснователни следва да се отхвърлят и
претенциите по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
на обща стойност от 96,00 лева за исковите периоди от 30.09.2013
г. до 01.09.2016 г., тъй като тези задъл-жения са акцесорни и се обуславят от съществуването на валидно, ликвидно
и изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение
длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.
Поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на пър-воинстанционния
съд относно изхода на спора, обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При приетия изход от
разглеждането на делото на въззивника не се дължат
разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответните страни е
възникнало право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, каквото искане е заявено само въззиваемите страни М.С., Н.М. и С.
Ма-теева, на които
следва да се присъди сума в общ размер от 350,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение. От името на тримата е представен един отговор, с общо становище
по предмета на въззивното производство, поради което
на процесиалния им представител се дължи едно
адвокатско възнаграждение. Противното би било в противоречие с императивното
изискване на нормата на чл.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397956 от 02.05.2018 г., постановено по
гр.д.№ 7 734/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 67 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес *** Б, да ЗАПЛАТИ
на М.Г.С.,
ЕГН **********, Н.С.М., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** и и С.Г.М., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 350,00 /триста
и петдесет/ лева – разноски за въззивното
производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С. ”
„ООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.