Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24.03.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на десети февруари две
хиляди двадесет и втора година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2489
по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
Ищците твърдят, че
първият от тях притежава правото на собственост върху СОС №00702.521.182.1.2 по
КККР на гр. Асеновград, а вторите двама – върху СОС 00702.521.182.1.3. Между
тях и ответницата съществувал спор относно принадлежността на правото на
собственост върху СОС 00702.521.182.1.1, представляващ приземен етаж от същата
жилищна сграда, в която те притежават описаните обекти. Той е разрешен с влязло
в сила съдебно решение по гр.д.№421/2016г., с което е признато за установено по
отношение на нея, че този обект неправилно е заснет като самостоятелен по
кадастралната карта, тъй като е принадлежност към двата етажа. На 30.09.2020г.
е извършен въвод във владение на ищците на този обект. До този момент той се е
владял от ответницата, която го приспособила за жилищни нужди и го отдавала под
наем. Ето защо молят да им бъде заплатено обезщетение в размер на 8000 лева,
представляващо пропуснати ползи за
времето, през което са били лишени от възможността да упражняват правата си
върху приземието и реализирано неоснователно обогатяване, черпейки гражданския
плод от тяхната вещ, за периода от 20.09.2015г. до 30.09.2020г., ведно със
законната лихва до окончателното й изплащане. Освен това с противоправното си
поведение - отдаването на имота под наем, ответницата им причинила
неимуществени вреди, изразяващи се ежедневно причиняване на дискомфорт, шум,
безспокойство, страх и стрес. Ето защо молят да бъде осъдена да им заплати
обезщетение за същите в размер на 2000 лева. Претендират направените по делото
разноски.
Ответницата
оспорва предявените искове. Признава, че е
владяла имота до 30.09.2020г., но твърди, че както до тогава, така и към
настоящия момент тя притежава правото на собственост върху първи жилищен етаж от
сградата, съответно оспорва твърденията, че ищците са негови собственици.
Признава, че е отдавала под наем същия, но М.Е. гонел наемателите.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Със съдебно
решение №121/27.04.2017г. по гр.д.№421/2016г. по описа на АРС е признато за
установено по отношение на Е.Г.Г. и Д.П.Г., че М.М.Е., Я.М.Х. и А.Р.Х. са собственици
на приземен етаж, заснет като като СОС с идентификатор 00702.521.182.1,
като Е.Г.Г. и Д.П.Г. са осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението върху него на ищците. Съдебният
акт е влязъл в сила на 28.01.2020г. и с него със сила на пресъдено нещо е
разрешен правният спор между страните относно принадлежността на правото на
собственост върху този имот. Възраженията, че решението е незаконосъобразно не
са подкрепени с доказателства, а и не се сочат конкретни твърдения за
това.
Не е спорно между
страните, че в периода от 20.08.2015г. до 30.09.2020г. ответницата е владяла
процесния приземен етаж. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Д.И.
и А.В., които живеят в непосредствена близост до него. От показанията им се
установява, че през един-два месеца обитателите на същия етаж се сменяли. Освен
това много хора влизали и излизали в и от приземния етаж, често се събирали
големи групи от по 10 човека, които слушали музика и се веселили. Някои от тях
викали и се карали, вдигали шум, пиели алкохол. През цялото време в част от
помещенията на етажа живеела под наем М. Б.. Друго лице, което наело помещения
в него, е свидетелят Владимир Обретенов. Това било около 2010г. – 2011г. Всички
наематели споделяли, че в имота са допуснати от Е.Г., а и последната не оспорва
този факт.
От така събраните доказателства следва изводът, че ищците
не са ползвали собствената си вещ през процесния период, като именно
ответницата ги е лишила от тази възможност. Тя не твърди и не сочи
доказателства, че е налице основание да държи имота. Възражението, че е
собственик на същия е опровергано от влязлото в сила съдебно решение. След като
не са дали съгласие за ползването на недвижимия имот, на собствениците се дължи
обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало
изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. Неоснователно е и
възражението, че М.Е. не е допускал наематели в имота, тъй като за уважаване на
иска по чл. 59 ЗЗД има значение не дали ответникът е извлякъл реално ползи
/доходи/ от имота, а дали го е владял, лишавайки неоснователно ищеца
/собственик/ от ползването му.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. При изследване на
въпроса за остойностяване на ползата, от която е бил лишен собственикът следва
да се вземе предвид средната наемна пазарна цена на вещта с оглед нейното
състояние и предвид конкретното местоположение и вид на имота. От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че за периода
от 20.08.2015г. до 20.08.2020г. средният месечен пазарен наем за СОС № 00702.521.182.1
по КККР на гр. Асеновград е общо 8033,18 лева. Ето защо и предвид
диспозитивното начало предявеният иск следва да бъде уважен като ответницата
бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 8000 лева.
При общия фактически състав на неоснователно обогатяване
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вземането възниква от деня на забавата на длъжника, която
при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато
кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане
на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада
в забава. Ето защо и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на главницата.
Ищците следва да установят чрез пълно и
пряко доказване елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, на която
разпоредба се основава претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 2000
лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен стрес и
безпокойство. Това не е направено. От показанията на свидетелите се установи,
че родителите на М.Е. са се оплаквали, че изпитват притеснения от шума на
наемателите. Няма никакви данни по делото, че от действията на ответницата,
ищците са изпитвали ежедневен стрес и безпокойство. Липсва и
причинно-следствена връзка между неправомерното отдаване под наем на вещта,
което е извършвано от Е.Г., и поведението на лицата, които са били наематели.
Именно те са извършили описаните в исковата молба действия, от които се твърди,
че са настъпили вредните последици. Ето защо предявеният иск за заплащане на
обезщетение в размер на 2000 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска
или от общо 1050 лева (400 лева, внесена държавна такса, 500 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение и 150 лева, внесен депозит за СТЕ), ответникът следва
да заплати 80% или 840 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото по
съразмерност или от общо направените такива в размер на 850 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение, се дължат 20% или 170 лева.
Ето защо и по компенсация съдът
присъжда на ищците сумата от 670 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на М.М.Е., ЕГН **********
***, Я.М.Х., ЕГН ********** ***, и А.Р.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 8000
лева (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за
ползване без правно основание на недвижим имот, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00702.521.182.1.1 по КККР на гр. Асеновград, за периода
от 20.08.2015г. до 30.08.2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 31.12.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 670 лева (шестстотин и седемдесет
лева), направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата от 2000 лева (две
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
лично или чрез други лица през периода от 20.08.2015г. до 30.08.2020г.,
изразяващи се в ежедневен стрес и безпокойство вследствие на причинен шум от
музика, говорене на висок глас, скандали, и нарушаване на спокойствието.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: