№ 101
гр. Сливен , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Ц. Сандулов
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500217 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Кондова въззивно частно гражданско дело №
217 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ ГПК, вр.чл.248 ГПК.
Инициирано е въз основа на депозирана частна жалба от „БАНКА ДСК“ АД, чрез
пълномощник по чл.32, т.3 ГПК, с която се атакува Определение № 260634/01.03.2021г.
постановено по гр.д. № 83/2020г. на СлРС. С този съдебен акт съдът отхвърлил искането за
допълване на Решение № 260038/25.01.2021г. по гр.д. № 83/2020г. на СлРС за присъждане
разноски на ищеца и настоящ жалбоподател в размер на 574,59 лв., сторени разноски в
заповедно производство.
Жалбоподателят твърди, че така постановеното определение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. То било в разрез с ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК ВКС и аргументирайки се постановките му в
т.12 се иска отмяна на атакувания съдебен акт и допълване на решението, като се присъдят
разноските в заповедното производство, сторени от заявителя.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна, както и третото лице помагач на
страната на ищцовото дружество банка не са депозирали отговор.
Съдът след като се запозна с гр.д. № 83/2020г. на СлРС и приложеното към него чгд
№ 3143/2018 на СлРС намира от фактическа страна следното:
По заявление по реда на чл.417 ГПК, депозирано от заявителите и настоящи
жалбоподатели било образувано ЧГД № 3143/2018г. на СлРС, по което била издадена
заповед за незабавно изпълнение № 2067/06.08.2018г. и изпълнителен лист от същата дата за
1
осъждането на длъжника М. И. К. от гр.Сливен да заплати на заявителя следните суми:
9812,63 евро, непогасени вноски по договор за кредит от 27.06.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.06.2018г. до окончателното изплащане; 835,51 евро –
лихва за периода 10.10.2017г.- 26.06.2018г., 146,21 евро лихвена надбавка за забава за
периода 09.05.2018г. – 26.06.2018г.; 60 евро заемни такси и 574,59 лева, деловодни разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д № 20189150401954 по
описа на ЧСИ Г.Грозева с район на действие СлОС и тъй като съдебният изпълнител връчил
на длъжника ПДИ и заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
чрез залепване на уведомление на постоянен адрес, то заповедният съд с Определение от
26.11.2019г. спрял принудителното изпълнение и указал на заявителя-банка да предяви
установителен иск. Заявителят депозирал искова молба, съобразно указанията на съда и
било образувано гр.д. № 83/2020г. на СлРС. Видно от исковата молба ищецът изрично е
поискал и присъждане на разноските, сторени в заповедното производство, както и тези в
исковия процес. Било постановено съдебно решение, с което съдът признал за установено в
отношенията между страните, че ответника М.К. дължи на Банка ДСК АД сума в размер на
9812,63 евро главница по доовор за банков кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 27.06.2018г. до
окончателното изплащане, заемни такси в размер на 60 евро, сума в размер на 835,48 евро -
договорна лихва по договор за потребителски кредит от 21.03.2016г. за периода
10.10.2017г.-26.06.2018г., като отхвърлил иска над този размер до пълния предявен размер
от 835,51 евро и сума в размер на 143,20 евро, наказателна лихва по договор за
потребителски кредит за периода 09.05.2018г. – 26.06.2018г., като отхвърлил иска над този
размер до пълния предявен размер от 146,21 евро. С решението си съдът осъдил ответника
по исковете да заплати на ищцовата банка деловодни разноски в размер на 2408,44 лв.,
съобразно уважена и отхвърлена част на претенциите. Няма произнасяне на съда, относно
разноските сторени в заповедното производство по чгд №3143/2018г. на СлРС, както в
мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение.
В срока за обжалване на решението ищцовото дружество банка депозирало молба за
допълване на решението в частта за разноските, като е искано присъждане на разноските от
заповедното производство, които съобразно уважената част на претенциите са в размер на
574,59 лв. и поради липсата на такова произнасяне от съда.
С обжалвания съдебен акт Определение № 260634/01.03.2021г. съдът отхвърлил
искането, като приел, че за разноските, сторени в заповедното производство заявителят
разполагал вече с изпълнителен лист, издаден му от заповедния съд и било недопустимо за
втори път ответника да бъде осъден за това.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Сливенски окръжен съд, намира депозираната жалба за редовна и допустима, тъй
като е подадена в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с
правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.
2
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При произнасяне на атакуваното определение, както и на предхождащото го
решение, съдът не е съобразил постановката на т.12 ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК ВКС РБ, според която е предпоставено правомощие на съда
в исковото производство по иск с правно основание чл.422 ГПК да разпредели
отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Изпълнителната сила
на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако е образувано
исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз
основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.
В настоящия казус разноски за заповедното производство са поискани с исковата
молба, видно е, че такива са сторени, а съобразно изхода на исковия процес по
установителен иск по чл.422 ГПК, съдът е следвало да разпредели и тези разноски,
съобразно уважена и отхвърлена част на претенциите. Като не е сторил това, а е отказал
допълване на решението си в тази част, съдът е постановил незаконосъобразно определение.
Ето защо, атакуваният съдебен акт бива отменен и бива допълнено постановеното
решение, като се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 574,59 лв., сторени в чгд
№ 3143/2018г.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Определение №
260634/01.03.2021г. по гр.д. № 83/2020г. на СлРС, с което е отхвърлено искането на Банка
ДСК ЕАД да се допълни Решение № 260038/25.01.2021г. по гр.д. № 83/2020г. на СлРС в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК Решение № 260038/25.01.2021г. по гр.д. №
83/2020г. на СлРС като
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. И. К., ЕГН: ********** от гр.Сливен,
3
бул.“Панайот Хитов“ 26-Б-8 ДА ЗАПЛАТИ на Банка ДСК ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК: ********* сума в размер на 574,59 лв.
/петстотин седемдесет и четири лева и 0,59 ст./, деловодни разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. №3143/2018г. ва СлРС, съобразно уважената част на претенциите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4