Р
Е Ш Е
Н И Е
№..................../06.08.2020г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 27 състав, в публично заседание, проведено
на втори март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3159 по описа за 2019г. по
описа на съда, съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от С.Б.К. ***, искове с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, против П.на Р.Б., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от
250 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
поддържаното срещу него незаконно обвинение по ДП №
15043/2011г. по описа на 5 РУ на СДВР, производството по което е прекратено
по реда на чл.369 ал.4 от НПК с определение № 173/19.01.2017г. по НЧД №
146/2017г. по описа на СГС, НО, 25 състав, ведно със законната лихва, считано
от датата на прекратяване на наказателното производство – 19.01.2017г., до
окончателното изплащане на сумата;
сумата в размер общо на 188 505 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от поддържаното срещу него незаконно
обвинение по ДП № 15043/2011г. по описа на 5 РУ на СДВР, производството по
което е прекратено по реда на чл.369 ал.4 от НПК с определение №
173/10.01.2017г. по НЧД № 146/2017г. по описа на СГС, НО, 25 състав, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като в общата сума от
188 505лв. се включват:
39 000лв., представляващи
левовата равностойност на 20 000 евро – заплатено капаро за покупка на
имот на „зелено”, съгласно предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2010г., сключен с „Б.И.Г.” ООД;
120 505лв.,
представляващи цената, на която е продаден на публична продан по изп.дело № 20177810400086 на ЧСИ Г.Д.семеен апартамент, находящ се в гр. София, ул.”********;
17 000лв. – разходвани семейни
спестявания, ползвани за погасяване на потребителски кредит по договор от
22.04.2009г., сключен със СИБАНК АД, поради невъзможност за внасяне на
ежемесечни вноски;
12 000лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода на оставане без работа, но не повече от 6 месеца,
съгласно КТ.
В исковата молба се излага, че през
месец април 2011г. при полицейска акция в ресторант „Рибката“ на пазара в
ж.к.“Хаджи Димитър“ в гр. София ищецът е задържан, извършен му е личен обиск и
иззети вещи. Същия ден в дома му, в присъствието на съпругата и малките им
деца, също е извършен обиск, а на следващия ден е извършен повторен обиск в
дома на ищеца, като е иззета каса със законно притежавано оръжие. Със
Заповед № 1014/12.04.2011г.
ищецът е задържан за 24 часа, а след това с прокурорско постановление за 72
часа до довеждането му пред съда. С Постановление за привличане на обвиняем
ищецът е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл.252 ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и
е образувано досъдебно производство/ДП/ № 15043/2011г. по описа на 5 РУ – СДВР,
пр.пр. № 2946/2011г., като съдът потвърждава
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ищецът прекарва в
следствения арест 11 месеца.
Вследствие тежестта на повдигнатите обвинения и крайно лошите битови и хигиенни
условия в ареста, както и съпътстващите преки последици от задържането му –
оставането без работа и доходи, безизходното
положение на семейството му, наличието на текущи задължения по няколко
необслужвани кредита, психичното и физическото здраве на ищеца се влошават. По
време на престоя си в ареста ищецът получава признаци на силна потиснатост,
повишена раздразнителност и тревожност, затруднена концентрация и безсъние.,
значителна загуба на тегло и има оплаквания от изтръпване на крайниците.
Развива остра пародонтоза, а впоследствие и загуба на постоянни зъби. Ищецът е
консултиран от лекар в НСлС и му е изписан прием на медикаменти. По време на
съдебните заседания по разглеждане на мерките за неотклонение от силен стрес и
напрежение ищецът губел гласа си. След отмяната на задържането му, са му
наложени други мерки за неотклонение – „домашен арест“ за срок от 40 дни, а
впоследствие „подписка“ за период от 2 години. По времето когато е арестуван
ищецът работел на постоянен трудов договор към „Р.“ ЕООД с месечно трудово
възнаграждение в размер на 2000лв., съгласно допълнително споразумение от
01.06.2009г. Поради неговото продължително задържане и реална невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения и по повод образуваното наказателно
производство със Заповед от
14.06.2011г. работодателят прекратява трудовия му договор. Ищецът изпада
в силно финансово затруднение, като по това време има няколко текущи кредита,
включително и ипотечен кредит. Твърди се, че по време на процеса семейството
губи недвижим имот – апартамент. Стандартът на живот на семейството му силно се
занижава, като той търпи значителни финансови загуби. Наказателното
производство срещу ищеца е прекратено с определение № 173 от 19.01.2017г. на
СГС, НО, 25 състав, но вследствие воденото наказателно производство и
задържането му в хода на разследването ищецът претърпява неимуществени вреди –
физически и психически страдания за продължителен период от време. Накърнени са
човешкото му достойнство и доброто му име в обществото, предвид чистото му
съдебно минало и обстоятелството, че ареста му е отразен публично в интернет пространството. Ограничени са
основните му конституционни права – право на свобода, право на полагане на
труд, право на свободно придвижване, настъпват значителни затруднения за
семейството му, като част от заболяванията и психическия стрес продължават и
досега и периодично се налага ищецът да посещава психолог и да приема медикаменти.
Излага се,
че ищецът претърпява и имуществени вреди, тъй като след задържането му и
уволняването му от работа, загубва източника си на доходи и изпада в пълна
невъзможност да обслужва кредитите си. Твърди се, че поради невъзможност да
направи вноска по договор, сключен със строител, загубва заплатеното от него
капаро за покупка на имот на „зелено“ в размер на 20 000 евро, с левова
равностойност 39 000лв., съгласно представен с исковата молба предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Поради необслужван ипотечен
кредит в процесния период е обявен на публична продан от ЧСИ семеен апартамент,
находящ се в гр. София, продаден за сумата от 120 505лв. Ищецът претърпява
загуба и на семейни спестявания в размер на 17 000лв., използвани за погасяване
на потребителски кредит, поради невъзможността му да внася ежемесечните вноски.
Лишен е и от възможността да получава трудово възнаграждение, тъй като поради
задържането му и воденото наказателно производство трудовия му договор е
прекратен, като се твърди, че загубата на трудово възнаграждение е в размер на
12 000лв. Прави се искане за уважаване на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – П.на Р.Б., в който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни, по подробно
изложени в отговора съображения, като се прави искане да бъдат отхвърлени, а в
условията на евентуалност – да бъдат частично уважени, в съответствие с критерия
за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Наведено е възражение по чл.5 ал.1 от ЗОДОВ
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Поддържа се, че прекратяването на наказателното производство, на
основание чл.369 ал.4 от НПК не е сред изрично посочените основания за
предявяване на иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, поради което и не би могла да се
ангажира отговорността на ответника по специалния закон. В условията на
евентуалност се поддържа, че доколкото самият ищец е преценил, че няма интерес
от разглеждане на наказателното производство по същество, като се е възползвал
от правната възможност на производството по глава 26 от НПК, в конкретния
случай не се е достигнало до признаване от компетентен орган на назаконност на обвинението, поради което и ответникът следва
да бъде освободен от отговорност по предявените искове. Излага се, че
твърденията на ищеца за силно влошаване на физическото и психическото му
здраве, вследствие вмененото му обвинение, и че същите са в причинно-следствена
връзка с воденото срещу него наказателно производство, са недоказани, а отговорността
за репариране на нематериалните вреди от задържането на ищеца по реда на ЗМВР и
в условията на следствения арест не е на ответника. По отношение на претенцията
за присъждане на обезщетение в размер на 12 000лв. – неполучено трудово
възнаграждение за срок не повече от 6 месеца, се възразява, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на П.на Р.Б., тъй като трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено по взаимно съгласие, а основанието,
посочено като такова за прекратяване на трудовото правоотношение след
извършената поправка в трудовата книжка от работодателя не е свързано със
задържането на ищеца, а се отнася до хипотезата на невъзможност да се полага
труд поради изтърпяване на влязла в сила присъда, каквато по отношение на ищеца
не е постановявана. Възразява се и за погасяване на претенцията по давност,
доколкото трудовото правоотношение е прекратено на 14.06.2011г., а исковата
молба е предявена на 07.03.2019г. – след изтичане на петгодишния срок по чл.110
от ЗЗД. Възразява се и срещу претенциите на ищеца за обезщетяване на вреди от финансови затруднения по причина на обвинението, доколкото
невъзможността за изплащане на кредитите, които той е поел ангажимент да
погасява са свързани с поведението на ищеца, който се е ангажирал с непосилни
за него задължения, включително и във връзка със сключения предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Твърди се, че липсват
доказателства сумата от 20 000 евро с левова равностойност 39 000лв.
да е била платена от ищеца при сключване на предварителния договор Поддържа се,
че ищецът е могъл да се освободи от отговорност за неизпълнението и като не се
възползвал от тази възможност, отговорността за настъпване на вредите е изцяло
негова. Наведено е възражение и за погасяване на претенцията по давност,
доколкото имотът е бил прехвърлен на трето лице през 2011г., а исковата молба е
предявена на 07.03.2019г. Оспорва се, че ищецът е претърпял загуба на семеен апартамент,
продаден на публична продан за сумата от 120 505лв. във връзка с учредена
договорна ипотека, като обезпечение по договор за банков кредит със „СИБАНК“ АД
в размер на 27 660 евро., както и че е налице пряка причинно-следствена
връзка с обвинението, като се излага, че действията по придобиването и
ипотекирането на имота предхождат обвинението. Излага се, че не е ясно сумата, надвишаваща
претендираната от банката, дали не е върната на ищеца след проданта и как е
била разпределена. Поддържа се, че претенцията се явява неоснователна и поради
това, че от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК се
установява, че ищецът е спрял плащанията от 15.08.2014г., по което време самият
той твърди, че е полагал труд по трудово правоотношение. Оспорва се, че
погасяването на потребителски кредит чрез семейни спестявания представлява
претърпяна загуба от ищеца, вследствие воденото срещу него наказателно
производство. Излага се, че от събраните по делото доказателства не се
установява какви доходи е получавала съпругата на ищеца, която също се явява
ипотекарен длъжник, имала ли е тя възможност да погасява кредитите и задълженията
по предварителния договор за покупко-продажба, както и да издържа семейството.
Поддържа се, че от представените доказателства не става ясно възможно ли е било
ищецът с доходите си да погасява всички свои задължения по сключените договори,
възлизащи на над 280 000лв. без да се включват сумите за обслужване на
кредитите, платими до 2025г.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори,
че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство/ДП/
№ 15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, като с постановление от 13.04.2011г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.252 ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. По
отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Преди това,
на 12.04.2011г. ищецът е бил задържан на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР със
Заповед рег.№ 1014/12.04.2011г. на инспектор при 05 РУП-СДВР, извършен му бил
личен обиск, за което бил съставен протокол от същата дата
С протоколно
определение от 05.01.2012г. по ВНЧД № 10/2012г. на САК, НО, е потвърдено
определение от 29.12.2011г. по НЧД № 6220/2011г. на СГС, НО, 22 състав, с което
са били оставени без уважение молбите на обвиняемите С.Б.К. и М.Б.П.за
изменение на мерките им за неотклонение от „задържане под стража“ в по-леки по
ДП № 15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР.
Видно от
писмо изх.№ нохд 1092/12г., 29 състав от 09.03.2012г.
, със същото е било изпратено до Началника на ареста на НСлС препис-извлечение
от протоколно определение от 06.03.2012г. на СГС, НО, 29
състав по НЧД № 1092/12г., с което се изменя мярката за неотклонение на
обвиняемия по ДП № ЗМ 15043/20-11г. по описа на Пето РУП – СДВР, пр.пр.№ 2946/2011г. по описа на СГП, С.Б. от
„задържане под стража“ в „домашен арест“, която е постановено да се
изтърпява на домашния му адрес.
Съгласно
приложената декларация от 12.03.2012г. на С.Б.К.,
същият е декларирал, че при престоя му в следствения арест е получавал редовно
храна и предписаните му лекарствени средства и че няма претенции по отношение
на медицинското обслужване и надзорно-охранителния състав на ареста.
По делото е
представено като доказателство Постановление от 01.04.2016г. за прекратяване на
наказателно производство на прокурор при СГП е прекратено наказателното
производство по ДП № 15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. 294682011г. на СГП, водено срещу обвиняемите по
досъдебното производство, в т.ч. и срещу ищеца, което предвид постановените
впоследствие прокурорски и съдебни актове е било отменено.
С
Постановление от 03.02.2017г. за прекратяване на наказателно производство на
прокурор при СГП е прекратено наказателното производство по същото ДП №
15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.
29468/2011г. на СГП, по отношение на други обвиняеми, отменено с определение №
890/15.03.2017г. по НЧД № 1108/2017г. на СГС, НО, 11 състав, което е потвърдено
с определение № 301/03.07.2017г. по ВНЧД № 781/2017г. на САС, НК, 5 състав.
С определение
№ 173/19.01.2017г. по НЧД № 146/2017г. по описа на СГС, НО, 25 състав, влязло в
сила на същата дата, на основание чл.369 ал.4 от НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП № 15043/2011г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. 294682011г. на СГП по отношение на М.Б.П.за
престъпление по чл.252 ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК
вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.339 ал.1 пр.2 ал.6 от НК и ищеца по настоящото дело С.Б.К.
за престъпление по чл.252 ал.2 пр.1 и пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК
вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.339 ал.1 пр.2 ал.6 от НК.
По делото е
представена психиатрична консултация амб. №
54/28.08.2018г, изготвена на ищеца от д-р Л.Г.А., като заключението по нея е,
че при С.Б.К. е налице смесено-тревожно депресивно разстройство, което възниква
като последица на стресогенно събитие и пречи на
механизмите за справяне, като води до нарушение на социалното функциониране.
По време на
престоя в ареста на ищеца е бил снет зъбен статус, видно от този с №
453/26.01.2012г. от д-р М.от ОЗ“СА“ при ГД“ИН“ – София, като е отразено, че
страда от парадонтозна болест на долни фронтални зъби
първа степен, в нормално общо състояние, като му е направена панорамна снимка и
е консултиран с хирург в „Лицево-челюстна хирургия“.
По делото е
изискано и приложено копие от медицинското досие на С.Б.К., съхраняващо се в
Дирекция „Изпълнение наказанията“ към Министерство на правосъдието. Видно от
приложените документи е, че с разпореждане от 15.06.2011г. на прокурор при СГП
е разпоредено да се приведе обвиняемият К. по
дознание № 15043/2011г. по описа на 5 РУ-СДВР от Ареста на бул.“Г. Димитров“ в
СБАЛЛС – затвора София за преглед. Разпореждането е издадено по уведомително
писмо от началника на сектор „Арести“ до СГП, като видно от отразеното в
писмото е, че на 14.06.2011г. му е извършен медицински преглед от д-р Ш.и е
установено, че той се оплаква от силна болка в кръста, изтръпване на долни
крайници –дископатия лумбосакралис, но не се налага
хоспитализация. Ищецът е бил прегледан на 16.06.2011г. от д-р М.– невролог,
която е поставила диагноза дископатия придр.невроза и
е предписала медикаменти, посочени в приложената диагноза към медицинското
досие. Приложено е и писмо от СГП до началника на Ареста за изготвяне на
становище относно необходимостта от привеждане в болнично заведение за преглед
и евентуална хоспитализация на К., във връзка с постъпила молба от пълномощника
му, в която се твърди влошено здравословно състояние на обвиняемия.
Видно от трудов
договор от 29.08.2008г., сключен между „Р.“ ЕООД, в качеството му на
работодател и С.Б.К., в качеството му на служител е, че считано от 01.09.2008г.
ищецът е назначен на длъжност „ръководител отдел“ в дружеството, като трудовото
му възнаграждение е определено на 1000лв.
С
Допълнително споразумение от 01.06.2009г. към трудовия договор е изменен
размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение на 2000лв., считано от
датата на допълнителното споразумение.
Със Заповед
от 14.06.2011г. на управителя на „Р.“ ЕООД е прекратено трудовото
правоотношение на С.Б.К., на основание чл.330 ал.1 от КТ, считано от
16.06.2011г., поради неявяване на работа, поради задържане
на лицето от органите на реда и за уронване на престижа и доброто име на
предприятието. Нанесена е и поправка в трудовата книжка на ищеца от
работодателя на вписаното там основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, като вместо чл.325 ал.1 от КТ е записано, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.1 от КТ.
От писмо
вх.№ 132221/29.10.2019г. от ТД на НАП София офис Подуяне се установява, че за
ищеца е подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за прекратяване на трудов
договор от „Р.“ ЕООД, ЕИК ******от 16.06.2011г. с вх.№
223901100900416/22.06.2011г., което дава информация само за датата на
прекратяване на трудовия договор. Подадената декларация обр.1 за м.05.2011г.,
на 30.06.2011г. за С.Б.К. не носи информация за основание за прекратяване на
трудовия договор. Към настоящия момент не е подадена осигурителна информация с
декларация обр.1 за м.06.2011г., съгласно датата на прекратяване на трудовия
договор.
Видно от
договор от 22.04.2009г. за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство е,
че ищецът, като длъжник го е сключил със „СИБАНК“ АД, като банката му е
отпуснала кредит в размер на 20 000лв. със срок на издължаване 120 месеца.
На
21.10.2010г. ищецът е сключил със „СИБАНК“ АД Договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека на недвижим имот № I1210-00014/21.10.2010г., видно и от приложения
по делото нотариален акт, като банката му е отпуснала кредит в размер на
27 660 евро, а условията по договора са предоговорени с Анекс №
1/06.02.2014г., т.е. след отмяната на задържането на ищеца от съда.
Съгласно предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2010г., сключен с
„Б.И.Г.” ООД, в качеството му на продавач и С.Б.К. и Е.Х.К., в качеството им на
купувачи, продавачът се е задължил да построи и предаде на купувачите описания
в договора недвижим имот, както и да им прехвърли чрез покупко-продажба
собствеността върху имота, срещу сумата от 70 000 евро. Видно от уговореното
по чл.6 от договора, цената се заплаща на части, а претендираната от ищеца сума
от 20 000 евро е внесена авансово като капаро/задатък/ при сключване на
договора, като страните по договора са се съгласили по чл.24 от същия, че
договорът има силата на разписка за плащането на сумата от 20 000 евро.
От показанията на свид. К.– съпруга на ищеца, се установява, че разбрала за задържането на съпруга си от техни
познати в квартала след връщането си вкъщи от работа, като целия следобед не
могла да се свърже с него по телефона. Вечерта в дома им пристигнали трима
цивилни полицаи и ищеца, който бил с белезници, като извършили обиск пред очите
на децата им, което ги стресирало. По време на едногодишния престой в ареста ищецът
нямал възможност да се чува с децата си дори по телефона, тъй като предвиденото
време за провеждане на телефонни разговори не съвпадало с ангажираността им в
училище и детската градина, а и свидетелката не искала да им казва, че баща им
е задържан, макар по-късно дъщеря им да разбрала това от друго дете в квартала. Престоят на ищеца в ареста се
отразил зле както на ищеца, така и на децата, които се наложило да приемат
хомеопатични успокоителни, предписани им от личния лекар, а синът на ищеца и
свидетелката дълго време посещавал психолог. Преди задържането му ищецът
работел, но след това не можел да се явява на работа и бил уволнен. Семейството
можело да разполага единствено с доходите на свидетелката, която трудно се
грижела за децата, тъй като останала сама, макар да получавала помощ за това от
родителите си и свекърва си. Свидетелката не успявала да погасява задълженията
по кредитите. Известно време със спестените от семейството пари, съхранявани в
дома им, свидетелката плащала дължимите суми по кредитите, помагали и близки и
приятели. Свидетелката споделяла с ищеца възникналите проблеми и той се
притеснявал, че съпругата му не можела да се справи без него, както и да
предоговори с банките задълженията по договорите за кредит. Малко преди
задържането му ищецът си направил операция за хемороиди, като в ареста имал
психологични проблеми, венците му се възпалили и получил пародонтоза. Лекарите
от ареста му изписали лекарства с оглед влошеното му психично състояние,
повлияно и от изключително лошите битови условия там. Близките им не променили
отношението си към ищеца, но хората от квартала започнали да ги отбягват и
любопитствали относно задържането му.
От
показанията на свид. Воденичаров се установява, че
същият познава ищеца от времето когато бил в една килия с него в ареста, където
свидетелят прекарал около осем месеца и половина. Ищецът бил много изнервен,
постоянно пушел – по две-три кутии на ден, бил нестабилен, нервничел и се
притеснявал за семейството си. Впоследствие свидетелят разбрал, че ищецът има
проблеми с изплащането на кредитите и че се притеснявал как съпругата му ще се
справи сама. Бил обвинен в лихварство, като отричал да се е занимавал с такава
дейност. Условията в ареста били нечовешки – първоначално били трима, а
впоследствие станали шестима в една килия с площ от 60 кв.м. Ищецът имал
здравословни и психически проблеми. Зъбите му почнали да капят най- вероятно от
пародонтит, но нямало кой да му обърне внимание.
Изтръпвали му единият крак и едната ръка. Ходил на преглед при фелдшера в
ареста. Психиката му била лабилна, дори си изпускал нервите пред свидетеля, плакал
за жена си и децата си. Най-много му тежало, че е задържан за нищо, въпреки че
не бил криминално проявен.
Видно от
приложеното по настоящото дело гр.дело
№ 8024/2011г. по описа на СГС, ГО, 3 състав е, че с протоколно
определение от 25.06.2018г. е прекратено производството по делото, поради отказ
от предявения иск, на основание чл.233 от ГПК., влязло в сила на 20.02.2019г.
Същото е образувано по подадена искова молба от Е.Х.К. и С.Б.К. срещу А.И.К., с
която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника
да им предаде владението на апартамент № 15 на втория надпартерен
етаж на сградата, находяща се в гр. София, Столична община, Район Оборище, ул.“*****,
подробно описан в исковата молба.
По делото е разпитан като свидетел и ответника по гражданското дело К.,
но доколкото от показанията му не се установяват обстоятелства от значение за
настоящия спор, съдът не ги взема предвид, тъй като касаят отношения, свързани
със заемни отношения между ищеца и свидетеля и последващото им уреждане.
От
приложеното по настоящото дело изп.дело №
20177810400086 по описа на ЧСИ Г.Д.с рег.№ 781 на КЧСИ и район на
действие СГС, се установява се същото е образувано на 31.01.2017г. по молба от
„СИБАНК“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2017г. по гр.дело №
65492/2014г. на СРС, 73 състав, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 04.12.2014г., като длъжникът С.Б.К. е осъден да заплати на
кредитора „СИБАНК“ ЕАД сумата от 25 093 евро – главница, ведно със законна
лихва за периода от 27.11.2014г. до изплащане на вземането, 472,84 евро –
договорна лихва за периода от 15.08.2014г. до 26.11.2014г., 323,64 евро
наказателна лихва за периода от 15.09.2014г. до 26.11.2014г., 97,92 евро – комисион за предоговаряне и направените разноски по делото,
а именно: 1016,53лв. държавна такса и 1292,40лв. възнаграждение за юрисконсулт.
В
приложената по изпълнителното дело Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
описана в изпълнителния лист, е отразено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: извлечение от счетоводните книги на банката към 27.11.2014г. по
договор за кредит от 21.10.2010г. и анекс от 06.02.2014, а в заявлението, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение е посочено, че вземането
произтича от Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот №
1210-00014/21.10.2010г. и Анекс № 1/06.02.2014г. към него, сключен със „СИБАНК“
ЕАД, като по т.14 от заявлението е записано, че поради невнасяне на дължимите
месечни погасителни вноски, както следва: частично с падеж 15.08.2014г., изцяло
с падеж 15.09.2014г. и изцяло с падеж 15.10.2014г., кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 04.11.2014г.
Видно от
документите, съдържащи се в изпълнителното дело е, че за времето от
18.04.2017г. до 18.05.2017г. е проведена публична продан на апартамент № 15 с
идентификатор 68134.404.52.1.15, находящ се в гр. София, район Оборище, ул.“********,
собственост в режим на СИО на ипотекарните длъжници ищецът С.Б.К. и съпругата му Е.Х.К., като за
купувач на същия с протокол от 19.05.2017г. е обявен „П.П.“
ЕООД, за сумата от 120 050лв.
С Постановление
за възлагане на недвижим имот от 25.05.2017г., влязло в сила на 12.06.2017г.,
ЧСИ е възложил върху „П.П.“ ЕООД процесния
апартамент, на основание чл.496 от ГПК, като купувачът по публичната продан,
видно от приложените документи по изпълнителното дело, е въведен във владение
на имота на 04.09.2017г., за което е съставен протокол.
С решение №
126627/29.05.2019г. по гр.дело № 45000/2015г. на СРС, I ГО, 24 състав, за което не се
представиха доказателства да е влязло в сила, е признато за установено, че Е.Х.К.
и С.Б.К. *** ЕАД по обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл.422 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.150 ал.1
от ЗЕ и чл.86 ал.1 от ЗЗД при условията на солидарна отговорност сумата от
2054,45лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена
за периода от м.08.2012г. до м.04.2014г. /период от време след освобождаването
на ищеца от ареста/ в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Оборище,
ул.“********с аб.№ 001736, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2015г., до окончателното й
изплащане, сумата от 367,75лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата, за периода от 30.09.2012г. до 18.02.2015г., за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 14233/2015г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като на основание чл.78 ал.1
от ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 543,15лв.,
представляваща направени в заповедното и в исковото производство разноски.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно дадено, с изключение на частите от същото, съдържащи правни изводи,
които не са от компетентността на експерта, се установява, че наличните кредити
на ищеца през процесния период са три броя, като общия размер на наличните
кредити е 90 500лв. и 27 660 евро, както следва: 1/ Договор за
ипотечен кредит от 11.09.2009г. за сумата от 70 500лв., като предсрочно
погасена е сумата от 49 887,94лв., а остатъка по кредита възлиза на
20 612,06лв., съгласно Анекс от 01.03.2013г.; 2/ Договор за банков кредит
с ипотека от 21.10.2010г. за сумата от 27 660 евро, като погасената част
от кредита е в размер на 1672,60 евро/погасителни вноски, а остатъка по кредита
възлиза на 25 987,40 евро; 3/ Договор за потребителски кредит с
поръчителство от 22.04.2009г. за сумата от 20 000лв., като са погасени
4698,41лв./погас.вноски, а остатъка по кредита възлиза на 15 301,59лв. Вещото лице
е отразило в заключението си, че по делото не са приложени погасителни планове
за размера на месечните погасителни вноски, от които да е виден техния
размер, независимо, че е отразено по договорите за кредит, както и каква част
от погасителната вноска покрива главницата и каква част от нея покрива лихвата.
С
допълнително споразумение от 01.06.2009г. към трудов договор от 29.08.2008г.
основното трудово възнаграждение на ищеца е определено на 2000лв.
Със заповед
от 14.06.2011г. работодателят „Р.“ ЕООД прекратява трудовото правоотношение с
ищеца на основание чл.330 ал.1 от КТ, като съгласно трудовата книжка на ищеца,
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ.
Съгласно
оформения трудов стаж в трудовата книжка ищецът има 6г. 4 мес. и 10 дни стаж,
като съгласно КТ за всяка година се полага ДТВ н размер на 0,6 на сто върху
основното трудово възнаграждение, т.е. 2000лв. х 0,6% = 12лв., т.е. БТВ е 2012лв. х 6
месеца = 12 075лв. обезщетение.
Експертът не
е установил ищецът да е направил други допълнителни разходи във връзка с
наличните кредити, поради следното:
Съгласно чл.6
б.“а“ от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
22.11.2010г., ищецът е следвало да заплати 20 000 евро авансово като
капаро, но по делото не е приложен платежен документ, доказващ извършеното
авансово плащане, какъвто е предвиден в чл.7 от същия договор.
Съгласно
приложена на л.95 от делото искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД Елисавета К.и
ищецът дължат солидарно 3876,60лв. за незаплатена топлинна енергия за периода
от м.08.2012г. до м.04.2014г., като началният период на възникване на
задължението е след периода на изтърпяване на мярката за неотклонение
„задържане под стража“. В кориците на делото липсва документ – РКО, платежно
нареждане и/или други разходо-оправдателни документи,
от които да е видно заплащането на посочената сума., т.е. има задължение, но
няма осъществен разход.
Вещото лице
е констатирало, че по делото не са представени документи - РКО, платежно
нареждане и/или други разходо-оправдателни документи,
от които да е видно кога са изтеглени/преведени посочените от ищеца
17 000лв., представляващи семейни спестявания, за погасяване и на кои
потребителски кредити.
Видно от
приложената справка от НАП е, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение с „Р.“ ЕООД, на 01.02.2016г. ищецът е сключил трудов договор с „Фериа – БГ“ ЕООД, където и към момента работи.
По делото са
приложени извадки от интернет сайтове, в които е отразено задържането на ищеца.
Представени са медицински направления, отнасящи се до провеждани консултации на
децата на ищеца, но доколкото в настоящото производство не може да се
претендира обезвреда на вреди, причинени на лица, различни от ищеца, съдът ги
взема предвид само доколкото влошеното здравословно състояние на децата е
оказало влияние върху самия ищец като техен баща.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата по ЗОДОВ за
вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните
действия, а в случая, предвид прекратяване на наказателното производство, водено
срещу ищеца, на основание чл.369 ал.4 от НПК, тази незаконност е налице. В този смисъл е и решение № 291/16.11.2011г. по гр.дело № 109/2011г. на ВКС, III г.о.,
в което е прието, че прекратяването на наказателното производство от съда, в
случаите, когато обвиняемият е поискал разглеждането на делото в съда, и когато
П.е внесла обвинителен акт, но на досъдебното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато за
отстраняването им, и когато то не е внесено в съда в едномесечен срок, по
своето същество е санкция срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен
срок /чл.6 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи/
наказателната репресия срещу обвиненото лице. Тези случаи, според съда, следва
да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност
на участието на обвиняемия в престъплението, поради което и в посочената
по-горе хипотеза може да се претендира присъждането на обезщетение за вреди по
реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Неоснователно е
възражението на ответната страна, че са налице предпоставките по чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, тъй като съпричиняване е налице, когато настъпилият вредоносен резултат
е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, т.е. когато с
действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е
създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение, но не и
когато е упражнил свое процесуално право, гарантиращо му приключване на наказателното
производство в разумен срок.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е бил задържан в
продължение на 11 месеца - за времето от 12.04.2011г.
до 12.03.2012г., когато е бил освободен от
следствения арест, въз основа на определение от 06.03.2012г. по НЧД № 1092/12г.
по описа на СГС, НО, 29 състав, с което мярката му за неотклонение е била
изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, а впоследствие, както
самият ищец излага в исковата молба, и в „подписка“.
Престоят в следствения
арест му се отразил негативно, установено посредством свидетелските показания и
приложената медицинска документация, като ищецът бил потиснат, раздразнителен и
тревожен, имал неврологични проблеми – изтръпване на крайниците, постоянно се
безпокоял за близките си и как съпругата му ще се справя сама с двете им деца и
с изплащането на кредитите, измъчвало го това, че е несправедливо обвинен.
Безспорно е установено по делото, че вследствие
воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия
на длъжностни лица от П.на Р.Б., която е привлякла в качеството на обвиняем
ищеца по посоченото по-горе досъдебно производство за извършени престъпления по
чл.252 ал.2
пр.1 и пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.339
ал.1 пр.2 ал.6 от НК, което е било прекратено от съда, на основание чл.369 ал.4
от НПК с определение на СГС, същият е
претърпял неимуществени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с тези действия. Този извод се налага, както с оглед
изложеното по-горе, така и предвид обстоятелството, че при образуване на
наказателно производство за тежко умишлено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства
неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на страх от осъждане,
притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват неимуществени вреди
и подлежат на обезвреда.
Посредством събраните гласни доказателства се установи
по безспорен начин, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило
негативно върху емоционалното и психическото му състояние - търпял е тревоги,
стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване. Наказателното
производство е продължило около 6 години/от месец април 2011г. до месец януари 2017г./, а задържането на ищеца било близо една година – 11
месеца.
Съгласно трайно установената съдебна практика, и в трите случая
на задържане - до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор
на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под
стража" - осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй
като със задържането лицето се поставя в принудителна изолация от неговите
близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават
гарантирани му от Конституцията права - на
лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода.
Затова и в случаите когато наказателното производство по отношение на
задържаното лице е прекратено претърпените от незаконното задържане под стража
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като следващият се за
тях размер се включва в общия размер на дължимото обезщетение. Доколкото обаче
за недобрите битови условия в следствения арест отговорността не е на
прокуратурата, то и причинените неимуществени вреди от лошите условия при
престоя му в ареста не подлежат на обезвреда в настоящото производство.
Същевременно с това, не се доказа по време на престоя
си в ареста ищецът да е имал психични проблеми, като липсват доказателства
докато е бил задържан и след това да е провеждал консултации с психиатри и
психолози. Едва през 2018г. е консултиран от психиатър, но предвид
отдалечеността във времето от освобождаването му от ареста, не може да се
направи категоричен извод, че психичното му здраве е било засегнато в
твърдяната в исковата молба степен и че е налице пряка причинно-следствена
връзка с воденото срещу него наказателно производство. Независимо от горното,
съдът счита, че задържането на ищеца и воденото срещу него наказателно
производство се явяват стресогенно събитие в живота
му, доколкото ищецът е с чисто съдебно минало. Привличането му в качеството на
обвиняем за тежко умишлено престъпление безспорно е оказало негативно влияние
върху живота му, тъй като е било накърнено човешкото му достойнство.
По делото не се събраха доказателства в подкрепа на
изложеното от ищеца, че по време на престоя му в ареста е заболял от
пародонтоза, доколкото липсват сведения относно зъбния му статус преди
задържането. Не се доказа да е налице и причинно-следствена връзка между
действията на длъжностни лица от П.с публикациите в интернет относно
задържането на ищеца, поради което и ответникът не следва да носи отговорност
за уронване на доброто име на ищеца във връзка с тези публикации.
Доколкото безспорно са доказани увреждащите действия,
свързани с незаконното привличане на ищеца в качеството на обвиняем, предвид
прекратяване на наказателното производство, по отношение на него, съдът намира,
че предявения иск за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е
установен в своето основание. Тези от тях, за които се доказа, че са в пряка
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство, до прекратяването
му, подлежат на обезвреда, като размера на обезщетението следва да бъде определено
по справедливост от съда.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на престъплението, за което ищецът е била привлечен в качеството на
обвиняем; обстоятелството дали е бил привлечен в качеството на обвиняем и за
друго престъпление; дали по някои от обвиненията е бил осъден;
продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени ограничения в рамките на наказателното
производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели,
професия, обществен отзвук и др. При
определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът следва
да вземе предвид и съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и да
съобрази, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в
съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца
морални болки и страдания от воденото наказателно производство, което е било
прекратено от съда на основание чл.369 ал.4 от НПК /по отношение на които се
събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу
ищеца наказателно производство/, като съобрази общата продължителност на
наказателното производство по повдигнатото му обвинение за тежко умишлено престъпление,
задържането му за срок от 11 месеца, както и че по време на цялото наказателно
производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и несигурен,
съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените му от
незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за
обезщетяването им възлиза на 20 000лв., поради което до тази сума предявения
иск се явява доказан по размер, а за разликата над 20 000лв. до 250 000лв.,
като недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума се дължи, ведно
със законната лихва, считано от 19.01.2017г. – датата на влизане в сила на определението
на СГС, с което е прекратено воденото срещу ищеца наказателно производство, на
основание чл.369 ал.4 от НПК.
Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Имуществените вреди са два вида - претърпени
загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се
в намаляване на имуществото, а пропуснатите ползи са неосъществено
увеличение на имуществото, което се основава на предположението за състоянието,
в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата, т. е. ако
вредоносното събитие не беше настъпило.
Претърпените загуби, както и пропуснатите ползи представляват реална вреда,
а не хипотетична такава. Липсва законоустановена презумпция за настъпването загубата
или пропуснатата полза, поради което същите не се предполагат, а следва да
бъдат доказани в процеса.
В рамките на настоящото производство ищецът не успя да докаже нито
настъпили в патримониума му имуществени вреди /не
доказа обедняване: със сумата от 39 000лв.,
представляващи левовата равностойност на 20 000 евро – заплатено капаро за
покупка на имот на „зелено”, съгласно предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 22.11.2010г., сключен с „Б.И.Г.” ООД; със сумата от 120 505лв.,
представляваща цената, на която е продаден на публична продан по изп.дело № 20177810400086 на ЧСИ Г.Д.семеен апартамент, находящ се в гр. София, ул.”********; със сумата от 17 000лв.
– разходвани семейни спестявания, ползвани за погасяване на потребителски
кредит по договор от 22.04.2009г., сключен със „СИБАНК“ АД, както и реална
възможност за сигурно увеличаване на имуществото със сумата от 12 000лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за периода на оставане без работа, но не повече
от 6 месеца, съгласно КТ/, нито същите да са били пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразните действия на П.на Р.Б..
При накърняване правото на труд от незаконни
действия на правозащитни органи пропуснатият доход се обезщетява. Съгласно установената съдебна
практика, при претендирано обезщетение в размер на неполучено трудово
възнаграждение за периода, през който е било висящо наказателното производство
с повдигнато обвинение, следва да е налице пряка причинна връзка между
наказателното преследване и освобождаването от работа, или между положението на
обвиняем и невъзможността да се заема определена работа, за която ищецът има
квалификация.
В случая, първоначално вписаното основание за прекратяване на трудовия договор
на ищеца с работодателя му „Р.“ ЕООД е разпоредбата на чл.325 ал.1 от КТ – по
взаимно съгласие, като впоследствие е нанесена поправка от работодателя в
трудовата книжка на ищеца и като правно основание за прекратяване на трудовото
му правоотношение е посочена разпоредбата на чл.330 ал.1 от КТ, съгласно която
работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато
работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда. Безспорно е
установено по делото, че задържането на ищеца не е било във връзка с изпълнение
на присъда, тъй като такава не е постановявана по отношение на ищеца, доколкото
наказателното производство срещу него е прекратено, на основание чл.369 ал.4 от НПК. Ищецът не се е възползвал от предоставената му от Кодекса на труда
възможност да оспори издадената заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, като същевременно с това не е налице основание същият да
претендира обезщетение за неполученото от него трудово възнаграждение в размер на 12 000лв. от ответника по делото,
доколкото ищецът не е бил задържан за изпълнение на присъда. В същата заповед,
като фактически основания за прекратяване на трудовия договор са посочени:
неявяване на работа, поради задържане на лицето от органите на реда и уронване
на престижа и доброто име на предприятието, отнасящи се до нарушения на
трудовата дисциплина, но със заповедта на ищеца не е било наложено
дисциплинарно наказание. Доколкото доказването на иска е обусловено от
доказването на причина, свързана с наказателното производство срещу ищеца, а от
представените доказателства от ищеца не се установи по несъмнен начин, че
прекратяването на трудовото му правоотношение е свързано с незаконното
обвинение срещу него, предвид противоречията в самата заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение, съдът намира, че не е налице основание да се
ангажира отговорността на ответника за пропуснатата от ищеца полза, изразяваща
се в невъзможността да получава трудово възнаграждение.
Установи се по делото, че предварителния договор от 22.11.2010г. за
покупко-продажба на недвижим имот е сключен между ищеца и съпругата му в
качеството им на купувачи и „Б.И.Г.” ООД, в качеството му на продавач преди
привличането на ищеца в качеството му на обвиняем по наказателното производство.
Видно от чл.24 на договора сумата от 20 000 евро, претендирана от ищеца в
левовата й равностойност от 39 000лв., е предадена на продавача по
предварителния договор на датата на сключването му, доколкото е посочено, че
служи като разписка. Същевременно с това не се установи каква е била причината
за прекратяването/развалянето на предварителния договор и че невръщането/загубата/
на платената сума от продавача на купувача е в пряка причинно-следствена връзка
с воденото наказателно производство срещу ищеца и задържането му, поради което
и отговорността на П.за твърдените имуществени вреди от загуба на платеното
капаро, не би могла да се ангажира, а искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Не се доказа да е настъпила вреда и от погасяването на задължения по
договори за кредит със семейни спестявания в размер на 17 000лв.,
доколкото по делото липсват представени документи, посредством които да се
установи, че действително такива разходи са направени от ищеца, а и
погасяването на задължения по кредити, респективно невъзможността те да бъдат
погасявани, не се доказа да е в причинно-следствена връзка с обвинението срещу
ищеца.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се
установи, че наличните кредити на ищеца през процесния период са три броя, като
общия размер на задълженията по тях е 90 500лв. и 27 660 евро, и
същите са частично погасени, по следния начин: 1/ Договор за ипотечен кредит от
11.09.2009г. за сумата от 70 500лв., като предсрочно погасена е сумата от
49 887,94лв., а остатъка по кредита възлиза на 20 612,06лв., съгласно
Анекс от 01.03.2013г.; 2/ Договор за банков кредит с ипотека от 21.10.2010г. за
сумата от 27 660 евро, като погасената част от кредита е в размер на
1672,60 евро/погасителни вноски, а остатъка по кредита възлиза на
25 987,40 евро; 3/ Договор за потребителски кредит с поръчителство от
22.04.2009г. за сумата от 20 000лв., като са погасени 4698,41лв./погас.вноски, а остатъка по кредита възлиза на
15 301,59лв., но няма представени платежни документи, от които би могло да
се установи какви месечни вноски са правени за погасяване на задълженията.
Основателни се явяват и възраженията на ответника за липсата на доказателства
за доходите на съпругата на ищеца, която също се явява ипотекарен длъжник, и имала ли е тя възможност да погасява
кредитите, както и че липсват документи, от които да може да се направи
извод за възможността тези задължения да бъдат заплащани от ищеца с
получаваните от него доходи.
Неоснователна е исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, възлизащи на сумата от 120 505лв. - цената, на която е
продаден на публична продан по изп.дело №
20177810400086 на ЧСИ Г.Д.семеен апартамент, находящ
се в гр. София, ул.”********, във
връзка с учредена договорна ипотека, като обезпечение по договор за банков
кредит със „СИБАНК“ АД в размер на 27 660 евро. Договорът е сключен преди
привличането на ищеца в качеството му на обвиняем, като от доказателствата по
делото се установи, че той е спрял плащанията по него, считано от 15.08.2014г.,
а е бил освободен от ареста на 12.03.2012г. По тези съображения не би
могло да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между воденото
наказателно производство срещу ищеца и твърдените от него имуществени вреди,
възлизащи на сумата, за която е продаден семейния апартамент на публична продан
от ЧСИ. Липсват доказателства, че сумата от 120 505лв. представлява
претърпяна загуба за ищеца, както и че същата е в резултат на действия на
прокуратурата. След отмяната на задържането на ищеца същият е могъл да
реализира доходи. Същевременно с това, осъществяването на публична продан в
рамките на изпълнителното производство има за цел да удовлетвори кредитора с
цената на осребреното имущество на длъжника, а по изпълнителното дело няма доказателства, от които да се прецени дали е
било извършено разпределение на сумите от продажбата и дали част от продажната
цена не е получена от ищеца, доколкото задължението към банката е за част от
сумата, за която е бил продаден имота.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенциите на ищеца за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди, включващи претърпени
загуби и пропуснати ползи са неоснователни и следва се отхвърлят.
Доколкото по всеки един от исковете – за обезщетение
на неимуществените вреди и за обезщетение на имуществените вреди се дължи
държавна такса, като при образуване на делото ищецът е внесъл държавна такса в
размер само на 15лв., а дължимата такава възлиза на 20лв., същият се явява задължен
за внасяне на държавна такса в пълен размер, като следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда още 5лв., на основание чл.77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да
заплати на С.Б.К., ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от поддържаното срещу него незаконно обвинение по
ДП № 15043/2011г. по описа на 5 РУ на СДВР, производството по което е
прекратено по реда на чл.369 ал.4 от НПК с определение № 173/10.01.2017г. по
НЧД № 146/2017г. по описа на СГС, НО, 25 състав, ведно със законната лихва,
считано от датата на прекратяване на наказателното производство – 19.01.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата, като го ОТХВЪРЛЯ за разликата над
20 000лв. до 250 000лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.К., ЕГН **********,***, срещу П.на
Р.Б. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от в размер общо на 188 505 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от поддържаното срещу него незаконно
обвинение по ДП № 15043/2011г. по описа на 5 РУ на СДВР, производството по
което е прекратено по реда на чл.369 ал.4 от НПК с определение №
173/10.01.2017г. по НЧД № 146/2017г. по описа на СГС, НО, 25 състав, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като в общата сума от
188 505лв. се включват: 39 000лв.,
представляващи левовата равностойност на 20 000 евро – заплатено капаро за
покупка на имот на „зелено”, съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 22.11.2010г., сключен с „Б.И.Г.” ООД; 120 505лв., представляващи цената, на която е продаден на
публична продан по изп.дело № 20177810400086 на ЧСИ Г.Д.семеен
апартамент, находящ се в гр. София, ул.”********; 17 000лв.
– разходвани семейни спестявания, ползвани за погасяване на потребителски
кредит по договор от 22.04.2009г., сключен със „СИБАНК“ АД, поради невъзможност
за внасяне на ежемесечни вноски; 12 000лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за периода на оставане без работа, но не повече от 6 месеца,
съгласно КТ.
ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 5лв./пет лева/,
представляваща държавна такса, на основание чл.77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: