Решение по дело №24/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 192
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20191510200024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

29.05.2019
 

 
 

Дупница
 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        НО, ІІІ
 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

      03 април
 

2019
 
 


на                                                                                                           Година

Светла Пейчева
 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 
 
        1.

 
 

         Румяна Агонцева
 
         2.

 
 
Секретар:

Председателя на състава
 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

         НАХ
 

           24
 

2019
 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.                    

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е наказателно постановление № 348а-126/05.12.2018 г. на Началник РУ гр. Дупница, с което на Е.А.З. е наложено административно наказание – глоба в размер на 30 (тридесет) лева, за нарушение на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

Жалбоподателката Е.А.З. се явява в съдебно заседание. Моли съда да отмени наказателното постановление, като заявява несъгласие с наложената й глоба.

Въззиваемата страна РУ гр. Дупница не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 30.11.2018 г. жалбоподателката Е.А.З. посетила сградата на РУ гр. Дупница, намираща се в гр. Дупница, ул. „Бисеров” № 2, където подала декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, в която отразила, че личната й карта – с № *********, валидна до 17.01.2024 г. г. била открадната на пазара в гр. Дупница, където била на 28.11.2018 г., заедно с дребна сума пари. Въз основа на така подадената декларация св. Г.Ч. – мл. инс.  в същото РУ, приел, че З. не била изпълнила задължението си по чл.7, ал.1 от ЗБЛД да опази от открадване личната си карта, заради което и същия ден й съставил акт за установяване на административно нарушение – АУАН № 348а-113/10.11.2018 г. В същия акт като време на извършване на нарушението св. Ч. вписал, че е на 30.11.2018 г., а за място на нарушението – гр. Дупница, ул. „Бисеров” № 2 (адресът, на който се намира РУ Дупница), по данни на лицето ѝ липсва лична карта с № *********, валидна до 17.01.2024 г. По данни на лицето същата е открадната, но не може да представи документ от компетентно длъжностно лице. В акта при връчването му жалбоподателката не  е вписала възражения или обяснения.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган при описание на обстоятелствата на нарушението вписал, че се състои в „че на 30.11.2018 г., около 10.00 ч., в сградата на РУ- Дупница се установи, че лична карта с № *********, валидна до 17.01.2024 г., която по данни на З., е открадната”, като нито посочил времето на извършване на нарушението, нито мястото на осъществяването му.

  Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на актосъставителя Г.Ч. св. К.К., АУАН, декларация, заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Ч. и св. К., като последователни и логични, съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установеното съдът прие, че ангажираната спрямо наказаното лице Е.А.З. административна отговорност за нарушение по чл.7 ал.1 от ЗБЛД следва да отпадне, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, при каквито нарушения съдът дори е в невъзможност да изгради извод е ли изобщо извършено от З. административно нарушение или не. Такива съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на лицето нарушител, опорочаващи цялостното производство по реализацията на административната отговорност, са неизпълнение на задълженията на административно – наказващият орган по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – да изложи в наказателното постановление описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му, да посочи датата и мястото на осъществяване на състава му. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗБЛД „Гражданите, притежателите на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.” Повреждането, загубването или унищожаването на български личен документ се санкционира съгласно разпоредбата на  чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД с глоба в размер от 30 до 200 лв.

 В обжалваното НП никъде административнонаказващият орган не е посочил в какво конкретно се състои неизпълнението на Е.А.З. да опази притежавания от нея български личен документ лична карта – дали от повреда, дали от унищожаване, дали пък от изгубване. Следва да се допълни, че в подадената от жалбоподателката декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност е било вписано, че личната й карта е била открадната, но нито актосъставител преди издаване на АУАН, нито административнонаказващия орган преди издаване на НП са изяснявали дали действително се касае до кражба, кога и къде евентуално е извършена такава и какво е поведението на притежателката на личния документ, обвързващо го пак евентуално с някоя от изброените в чл.7, ал.1 от ЗБЛД хипотези на неизпълнение на задължение за опазване – от повреждане, унищожаване или загубване. Няма също така в НП нито време, нито място на извършване на нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, което пък може да води решаващия съд като въззивна инстанция само до предположения за време и място на извършване, но ангажираната административна отговорност не може и не следва да почива на предположения за някакво поведение, изпълващо евентуално във времето и пространството състав на административно нарушение.

При тези допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

           Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 3-то от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е    Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 348а-126/05.12.2018 г. на Началник РУ гр. Дупница, с което на Е.А.З., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева, за нарушение на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: