Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански
състав, в публично заседание на 17.02.2020, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛОВА
гр.дело № 7603 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от К.П., чрез адв.В.К. от ПлАК против
„Т.П.“ ЕАД-Плевен, в която се твърди следното : ищцата е наследница на ***,
починал на 11.11.2014год., който приживе е осъден в производство по ч.гр.д.№ 7231/2012год. по
описа на плРС да заплати на ответника сумите : 4816,26лв. главница за периода
от 01.12.2009год. до 31.10.2012год. и 743,84лв.-лихва за забава за периода от 03.02.2020год. до
04.12.2012год., ведно със законна лихва. Съдебният акт е влязъл в сила на
09.07.2013год. от когато започва да тече давност.Получила съобщение в началото
на м.юни 2019год. по изпълнително дело №*** на ЧСИ ***, че дължи сумите, както
следва : 4332,49лв., от които главница 2355,88лв.;лихва 1437,49лв.,50лв.
разноски по изпълнителното дело,488,83лв. такса-половината от присъдените суми,
т.к. останалата част се дължи от друг наследник-неин брат. Ищцата счита, че
задълженията й към ответната страна са погасени по давност. Изп.дело е
образувано на 27.10.2018год. и през периода от влизане в сила на съдебния акт
до образуване на делото не са извършени никакви
изп. действия. Счита, че дължимите суми по ч.гр.д. № 7231/2012год.,
установен със съдебно решение, постановено по гр.д.№ 992/2019год. не се дължат,
т.к.вземането е погасено по давност, за което се прави и искане към съда да го установи в настоящия
исков процес.
Исканията
по доказателствата следва да се уважат.
С исковата
молба е направено и искане за
прекратяване на образуваното
изпълнително дело по описа на ЧСИ, като образувано на отпаднало основание.
Ищцата, чрез пълномощника си, твърди че поддържа това си искане, което е
недопустимо и производството по делото в тази част е прекратено / определение, постановено по
реда на чл.140 от ГПК, влязло в сила/.
В срока по
чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
В о.с.з.
ищцата се предсатвлява от адв.К., който поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з.
представителят на ответната страна юркс.*** оспорва иска. Прави искане за редуциране на размера на адвокатския хонорар на
пълномощника на ищцата.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно, а това се установява и от
приетите доказателства по делото, че
по образуваното на 14.12.2012год. ч.гр.д.
№7231/2012год. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК срещу длъжника ***, ЕГН **********, а именно за заплащане на
кредитора „Т.П.“ ЕАД сумите : 4816,26лв. - главница за потребена топлоенергия
за периода от 01.12.2009год. до 31.10.2012год., 743,84лв. лихва за забава за
периода от 03.02.2010год. до 04.12.2012год., законната лихва от датата на
подаване на заявлението -14.12.2012год., разноски – 111,20лв. - държавна такса
и адв. възнаграждение 120лв. С оглед депозирано възражение от страна на
длъжника, кредиторът е предявил иск на основание чл.422 от ГПК в
законоустановения 1-месечен срок, като с решение, постановено по гр.д.№ 992/
2013год. по описа на ПлРС искът е уважен за сумите, присъдени със заповедта и
отразени по-горе в решението. Решението е влязло в сила на 09.07.2013год. и на
тази дата заповедта за изпълнение, постановена по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 7231/2012год. по описа на ПлРС, е влязла в сила. От този момент
започва да тече в случая 5-годишната погасителна давност. Давностният срок, при
който вземанията могат да се погасят в случая, е 5-годишен за всички вземания
по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, независимо дали той е за
главница или за лихви, т.к. съгл. чл.117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед
за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./ приравнява на влязло в
сила съдебно решение и не допуска пререшаване на спора по исков път.
Многобройна е съдебната практика, която, базирайки се на отменения ГПК, сочи,
че правните последици на акт по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност
по чл.117 ал.1 ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата
на чл.117 ал.2 ЗЗД не намира приложение.
При това положение се приема, че вземанията за лихви се погасяват с краткия
погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД. В случая съдът намира, че тази
практика е неприложима, т.к. не се касае за издаден по стария ред изпълнителен
лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение, и че за
всички вземания по този изпълнителен лист давността е петгодишна по правилото
на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Видно от
приобщеното по делото изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ*** с район на
действие ОС-Плевен е, че същото е образувано на 27.10.2018год. срещу длъжника ***.
Същият е починал на 11.11.2014год. и в случая ищцата К.С.П. е негова
наследница-дъщеря. По този въпрос страните не спорят, а делото е попълнено с писмени доказателства.
До същата е изпратена Покана за
доброволно изпълнение на 31.05.2019год. Изпълнителното дело е образувано след
изтичане на петгодишната давност, визирана в закона, т.е. след датат 09.07.2018год.,
поради което предявеният иск е основателен, но само що се касае до сумите,
установени със съдебното решение по реда на чл.422 от ГПК. По отношение сумата
50лв. - разноски по изпълнителното дело и 488,83лв. - такси по Тарифата към
ЗЧСИ искът се явява недопустим, т.к. тези разноски са предмет на обжалване в
производство по обжалване на действията на съдебните изпълнители, но не могат
да са предмет на иск с правно осонвание чл.439 от ГПК. В тази част производството
по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на исковата претенция.
Като беше посочено по-горе, производството е прекратено с влязлото в сила в
тази част определение по чл.140 от ГПК и по отношение искането за прекратяване на изпълнителното
производство.
При този
изход на делото в полза на ищцата следва да сеприсъдят разноски за един адвокат
в размер 500лв. съобразно уважената част на искането и направеното възражение за прекомерност на
разноските в тази част, което се явява основателно с оглед разпоредбата на чл.7
ал.2 от Наредбата за размера на минималните възнаграждения на адвокатите и
конкретния изход на делото. Следва да се присъди държавна такса съобразно уважената част на иска – 151,75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК, в отношенията между К.
С.П., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес : адв.В.К.,*** и „***“
ЕАД, ЕИК ***, ***, че К. С.П., ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ на „***“ ЕАД, ЕИК *** следните суми: главница
2355,88лв.; лихва 1437,49лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7231/2012год. по описа на Плевенски районен съд
и за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ***
с район на действие ОС-Плевен, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение за вземанията, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим иска в
частта, касаеща претенцията за сумите 50лв. - разноски по изпълнителното дело и
488,83лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***“ ЕАД, ЕИК ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.
С.П., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес : адв.В.К.,*** разноски по делото в
размер 500лв. за адвокатско възнаграждение и 176лв. за внесена държавна такса
151,75лв. - съразмерно уважената част на иска.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: