М О Т И
В И към НОХД 216/2012 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО
е срещу подсъдимите, както следва:
1.М.Р.А., ЕГН **********,
роден в ***, с постоянен адресгр.Т български гражданин, българин, средно
образование, женен, безработен, осъждан, за това, че в периода от 04.01.2011 г.
до 11.01.2011 г. в гр. В. Търново, като извършител, при условията на повторност
и в немаловажен случай, след предварителен сговор с Д.И.Д., ЕГН **********, от гр.Д.
- извършител, В.М.К.,*** - извършител и С.Х.Н.,*** - извършител, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.К.А., ЕГН
**********, от гр.К., с което причинил на „Агроекспорт 2001" ООД гр.
София, с ЕИК 2616866, имотна вреда в размер на 60000 лв. и направил опит да
причини на същото дружество имотна вреда в размер на 87000 лв. и опитът останал
недовършен по независещи от дееца причини, като общата стойност на вредите при
опита и от довършеното деяние възлиза на 147000 лв., което е в големи размери и
като довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната
престъпна дейност - престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
2.Д.И.Д., ЕГН **********,
роден в ***, с настоящ гр.Т., български гражданин, българин, средно
образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че в периода от 04.01.2011
г. до 11.01.2011 г. в гр. В. Търново, като извършител, при условията на
повторност и в немаловажен случай, след предварителен сговор с М.Р.А.,*** -
извършител, В.М.К.,*** - извършител и С.Х.Н.,*** - извършител, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.К.А., ЕГН **********,
от гр.К., с което причинил на „Агроекспорт 2001" ООД гр. София, с ЕИК
2616866, имотна вреда в размер на 60000 лв. и направил опит да причини на
същото дружество имотна вреда в размер на 87000 лв. и опитът останал недовършен
по независещи от дееца причини, като общата стойност на вредите при опита и от
довършеното деяние възлиза на 147000 лв., което е в големи размери и като
довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната
престъпна дейност - престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
3. В.М.К., ЕГН **********,
роден в гр.К., българин, български гражданин, основно образование, женен,
безработен, осъждан, за това, че в периода от 04.01.2011 г. до 11.01.2011 г. в
гр. В. Търново, като извършител, след предварителен сговор с Д.И.Д., ЕГН **********
от гр.Д. -извършител, М.Р.А.,*** - извършител, и С.Х.Н.,*** - извършител, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.К.А.,
ЕГН **********, от гр.К., с което причинил на „Агроекспорт 2001" ООД гр.
София, с ЕИК 2616866, имотна вреда в размер на 60000 лв. и направил опит да
причини на същото дружество имотна вреда в размер на 87000 лв. и опитът останал
недовършен по независещи от дееца причини, като общата стойност на вредите при
опита и от довършеното деяние възлиза на 147000 лв., което е в големи размери и
като довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната
престъпна дейност - престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
4. С.Х.Н., ЕГН **********,
роден в гр.Кн., българин, български гражданин, основно образование, женен,
безработен, неосъждан, за това, че в периода от 04.01.2011 г. до 11.01.2011 г.
в гр. В. Търново, като извършител, след предварителен сговор с Д.И.Д., ЕГН **********
от гр.Д. -извършител, М.Р.А.,*** - извършител, и В.М.К.,*** - извършител, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.К.А.,
ЕГН **********, от гр.К., с което причинил на „Агроекспорт 2001" ООД гр.
София, с ЕИК 2616866, имотна вреда в размер на 60000 лв. и направил опит да
причини на същото дружество имотна вреда в размер на 87000 лв. и опитът останал
недовършен по независещи от дееца причини, като общата стойност на вредите при
опита и от довършеното деяние възлиза на 147000 лв., което е в големи размери и
като довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната
престъпна дейност - престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Представителят на
ВТРП поддържа обвинението така както е повдигнато. Счита обвинението за
доказано по безспорен и категоричен начин.
Отправя искане за налагане на наказание лишаване от свобода по отношение
на подсъдимите К. и Д. около и под средния предвиден в закона размер ЛОС при
първоначален строг режим. По отношение на подсъдимия Н., предвид чистото
съдебно минало да се наложи наказание от две години лишаване от свобода с
приложение на чл.66ал.1 от НК, а за М.А., тъй като не е реабилитиран да се
определи наказание лишаване от свобода при приложение на чл.55 от НК. Във
връзка с гражданския иск, представителят на ВТРП счита, че същия следва да бъде
уважен.
Подсъдимите Н. и М.А. дават обяснения в
последното съдебно заседание. Твърдят, че нямат участие пряко в измамните
действия, а са присъствали само, поради финансовото си състояние и целта им
била да изкарат някакви пари. При това двамата не били получили нищо от
обещаните им по 500 лева. Подсъдимите Д. и К. се явяват първоначално по делото,
като впоследствие, предвид неявяването им, е вземата мярка да неотклонение
„задържане под стража”. Съдебното
следствие е довършено при условията на задочно производство по отношение на
тях, като съсъд е мотивирал решението в този смисъл, което е видно от
съответните протоколни определения.
Защитниците на подсъдимите адв.М., адв.М., адв.Я. и адв.Д. считат
обвинението за недоказано Твърдят, че следва да се постановят оправдателни
присъди. Алтернативно адв.М. отправя искане при допустимост от закона по
отношение на подс.А. да се приложи чл.66 от НК. Алтернативното искане на
адв.М. е да се определи по отношение на подсъдимия Д. минимално наказание
лишаване от свобода, като са налице условията за групиране на наказанието с
това по друго осъждане. Алтернативното
искане на адв.Я. е за определяне по отношение на подсъдимия К. на минимално
наказание лишаване от свобода, като се отчете и здравословното състояние.
Граждански
иск е предявен в писмена форма от ощетеното ЮЛ - „Агроекспорт 2001” ООД, ЕИК *********,
гр. София, чрез повереника адв. К., срещу подсъдимите М.Р.А., Д.И.Д., В.М.К. и С.Х.Н.,
за солидарно заплащане на сумата от 60 000.00 лв., представляваща имуществени
вреди в резултат на престъплението по обвинителния акт, ведно със законната
лихва от 11.01.2011 г. до окончателното плащане. Повереникът на ощетеното ЮЛ
счита гражданския иск за основателен и доказан и моли да бъде уважен. Предената сума по банков път без основание и
в резултат на измамливи действия не била възстановена и в този смисъл е щета за
дружеството. Не са претендирани изрично разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена
следната фактическа обстановка: Подсъдимите С.Х.Н. и М.Р.А. *** и се познават
от 2008 г. От обясненията на двамата в хода на съдебното следствие е видно, че
в края на 2009 г. подсъдимият А споделил с подсъдимия Н., че няма постоянна
работа и има парични затруднения и го помолил да му намери някаква работа. А.
твърди, че към този момент било видно, че Н. разполага с финансови средства.
Подсъдимият Н. обещал да помогне на А.
да работи за него. През месец август 2010 г. подс. Н. се свързал с подс. А. и му
казал, че има една фирма, която ако е съгласен може да му се прехвърли. Двамата
се уговорили подс. А. да закупи дяловете на фирмата и да се регистрира като
неин управител и когато възникне необходимост от сключване на сделка, Н. да
използва тази фирма срещу заплащане на възнаграждение на А.. Фирмата, за която
се уговорили двамата подсъдими била „Александър Велики" ЕООД, с ЕИК
********* и била регистрирана на името на св.З.П.Н. от 2006 г. От показанията на св.Н. се установи, че това
дружество нямало реална дейност и с нулев баланс, поради което св. Н. желаел да
го прехвърли на другиго. Подс.Н. се познавал с бащата на св. Н. и двамата се
договорили за условията при които да бъдат продадени дяловете в дружеството, а
именно срещу 400 лева. Тези обстоятелства се установяват от обясненията на Н. и
А., а така също от показанията на св.Н.. На 25.08.2010 г. подсъдимите Н. и А. от една
страна и св. Н. и баща му П. от друга страна, се срещнали в гр.Враца и уточнили
условията по прехвърлянето на дяловете и управлението на фирмата на името на подс.
А. и изготвили необходимите документи, след което св. Н. предал на подс. Н.
всички документи и печати на дружеството, с които разполагал и той ги задържал
у себе си.
Подсъдимият С.Н. познавал
подсъдимия В.М.К.. К. и чрез него Н. се познавали със св. Д.К., управител на
фирма „Колос" ЕООД, като последният твърди, че му били доставяли тръби и
др. стоки от метал, чрез използването на различни фирми. Това обстоятелство се
отрича от подсъдимия Н.. Противоречията между обясненията на св.К. и подс.Н. не
бяха изяснени при проведената очна ставка в хода на съдебното следствие. Следва
да се има предвид, че обясненията на обвиняемия са и средство за защита. Св.К.
твърди, че в средата на месец декември 2010 г. подсъдимите Н. и К. се срещнали
с него и му предложили да му доставят 9400 кг. неръждаем безшевни тръби за
сумата от 62 040 лв. и той се съгласил. Подсъдимият М.А.
работил като бръснар в гр.Т. На 24.12.2010 г. подс. Н. извикал подс. А. ***, за
да го подстриже. В дома бил и подс. В.М.К., където двамата се запознали. При
проведения разговор подсъдимите К. и Н. решили да използват в сделката със св. К.
новозакупената фирма на името на подс. А.. На 30.12.2010 г. според показанията
на св.К., подсъдимите К., Н. и А. се срещнали с него в гр. Шумен. Първите двама
представили А. като управителят на дружеството, чрез което ще доставят стоката.
При тази среща подс. К. и Н. се били уговорили със св. К. тръбите да се
доставят в петдевен срок в гр. В.Преслав, след което бил сключен писмен договор
за доставка от 30.12.2010 г. между „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен,
като продавач и „Колос" ЕООД, гр. Варна като купувач./лист 75 от том 4 на
ДП/. Св.К. заявява, че авансово броил на подс. В.М.К. сумата от 62040 лв. При проведената очна ставка между подс.А. и
св.К. се установи, че действително е бил подписан договор, но А. заявява, че
това според него е станало в дома му в гр.Тетевен едва след като е бил извикан
в полицията за обяснения, макар, че не прочел съдържанието на подписания от
него документ. Твърденията на подсъдимия А., че се е подписал на два празни
листа преди това и ги предал на св.К., е недоказано и не се подкрепя от други
доказателства по делото.
През месец януари св. Д.К.
провел разговор с подс. К. и последният му казал, че са имали проблеми и не
могат да доставят уговорената стока. Тогава св. К. настоял подс.К. да му върне
платената сума от 62 040 и последният му обещал да стори това./ показанията на
св. К. от съд.производство и прочетените показания на л. 15-17, т. 3 от ДП пред
съдия, както и показания на св. И.И., л. 45-46, т.3 от ДП пред съдия/. Подсъдимият
К., както и другите двама Н. и А. не разполагали с достатъчно парични средства,
за да погасят задължението към фирмата на св. К. и по тази причина взели
решение да си набавят такива чрез извършването на измама при сделка със зърно. Подсъдимите
В.К. и С.Н. се познавали с подс. Д.И.Д., за който знаели, че се занимава с
посредничество при сделки със зърно, споделили му намеренията си и му предложили
да участва в престъплението. Подс. Д. приел и предложил да измамят свидетеля М.К.А.,
пълномощник и съдружник към този момент в търговско дружество „Агроекспорт
2001" ООД, гр. София. При това св.К. познавал подсъдимия Д.Д., като знаел,
че е посредник при търговия със зърно. Липсват доказателства св.К. да има
участие в замисленото от четиримата подсъдими.
Подсъдимият Д.И.Д. и
свидетелят М.К.А. се познавали от 2010 г. М.А. имал доверие на подс.Д., тъй
като няколко пъти имало изрядни сделки при посредничеството на сделки със
зърно. Подсъдимият Д. знаел, че св.М.А. държи да изкупува зърно директно от
земеделски производител и преди сключването на сделка изисква от посредника да
му изпрати за доказателство копие от удостоверението си за регистрация пред
съответната земеделска служба, както и издадена от негова страна фактура. Подс.
Д. знаел, че представляваното от пострадалия дружество по това време усилено
търсело и изкупувало пшеница, тъй като следвало да натовари за кратък срок
баржа, която се намирала в гр. Свищов./ показанията на свидетеля М.А. в хода на
съдебното следствие/. При това подс.Д. уведомил другите трима подсъдими, като те
решили да регистрират дружеството „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен,
чиито управител бил подс. А., като земеделски производител. За целта обаче било
необходимо да се наеме земеделска земя, като се подаде анкетна карта и се попълни анкетен формуляр до съответната
областна дирекция „Земеделие" гр.Ловеч. Подсъдимите решили да наемат около
5 дка земя. Същите се свързали със свидетелката Р.Г. /показания в хода на
съд.следствие/, която била представител на
„Адванс Терафонд АДСИЦ, гр. София в гр.Попово и се уговорили с нея да
наемат 5 дка зем. земя в землището на с. Бракница за сумата от 22 лв. на декар.
Същият ден подс. Д.Д. се обадил на свидетеля М.А. и му предложил да му достави
350 тона пшеница на цена 420 лв. за тон с включен ДДС. Казал му, че стоката се
предлага направо от земеделския производител „Александър Велики", ЕООД,
гр. Тетевен, чиито управител М.А. познава. Казал му и че е видял стоката и, че
тя е с добри показатели. Обяснил, че производителят имал зем.земи в района на
гр. Левски и на Летница. Обещал да изпрати на електронния адрес на фирма
„Агроекспорт 2001" ООД, гр. София сканирано копие на удостоверението на зем.производител
и на издадена от негова страна фактура /показания на св. М.А. от съдебното
производство/. По този начин подс. Д. възбудил заблуждение у свидетеля М.А., че
фирма „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен, с управител подсъдимия М.А. е
действителен земеделски производител, който притежава земеделски земи в района
на гр. Летница и гр. Левски, както и че същият предлага за продажба собствена
продукция; че подс. Д. познава добре управителя на Александър Велики"
ЕООД, гр. Тетевен; че стоката е в наличност; че е видял пшеницата; че я е
проверил и тя е с добри показатели и че управителят на фирмата - подс. М.А. има
сериозни намерения да изпълни задълженията си по сделката. В резултат на тези
погрешни представи, които били създадени у него свидетелят М.А. взел решение да
заплати на фирма „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен сумата от 147 000
лв. представляваща предложената цена за цялото количество, както е посочено по-
горе и дал съгласието си да сключи сделката. След това подс. Д.Д. и свидетелят М.А.
се уговорили Д. да изпрати по електронната поща на адрес agroexsport2001
@abv.bg. сканираните копия на удостоверението за регистрация на земеделски
производител на „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен и на попълнената от
продавача фактура. Описаните разговори между подсъдимия Д.И.Д. и свидетеля М.А.
били проведени от телефонен тел.№ и №. за Д.. След тези разговори четиримата подсъдими
се уговорили подс. М.А., тъй като именно той бил регистриран като управител на
фирма „Александър Велики" ЕООД и подс. С.Н., тъй като той държал в себе си
документите и печата на фирмата да заминат до гр. Попово и до гр. Ловеч, с автомобила
ползван от Н., за да наемат земеделска земя и да регистрират дружеството като
земеделски производител, след което да се срещнат в гр. В.Търново, където да
открият банкова сметка, ***лия. На 06.01.2011 г. в изпълнение на
предварителното решение подс. С.Н. взел подс. М.А. *** и двамата с автомобила пристигнали
до гр. Попово. Там двамата се срещнали
със свидетелката Р. Г. и пред Е. Д., Нотариус № 495 в района на PC
гр. Попово бил сключен договор за наем на земеделска земя между „Адванс
Терафонд АДСИЦ", представлявано от Г. и „Александър Велики"ЕООД,
представлявано от подс. А. за наем на земеделска земя, представляваща поземлен
имот №043004, в землището на с. Бракница, общ. Попово, с площ 5 дка и
предназначение нива, за стопанската 2010г. - 2011г. за сумата от 22 лв на
декар. Сумата от общо 110 лв. подс. М.А. заплатил с парични средства, които му
били предоставили другите подсъдими и от страна на фонда му била издадена
фактура № 1005311 от 06.01.2011 г. Тези обстоятелства се установяват от
обяснения на подс.М.А., показания на св. Р. Г., договор за наем на
земеделска земя л.81-82, т.4 от ДП и фактура л.79, т. 4 от ДП. На същата дата
06.01.2011 г. подс. С.Н. с ползвания от него автомобил откарал подс. М.А. *** и след като му дал отново
документите и пари, последният отишъл в местната Областна служба
„Земеделие" и там попълнил и подал от името на дружеството „Александър
Велики" ЕООД анкетна карта с вх. № 4 от 06.01.2011 г. и анкетен формуляр с
№ 1 от 06.01.2011 г. за регистрация като земеделски производител, в които
декларирал наетите същия ден 5 дка земеделска земя в с. Бракница. След подаването
на документите на фирмата била издадена от службата регистрационна карта за регистрацията
и от дата и със заверка на 06.01.2011 г. и с ЕКАТТЕ на регистрацията 43952./л.
80, т. 4 от ДП/. На 07.01.2011 г Подсъдимият С.Н. с ползвания от него автомобил
закарал подсъдимите М.А. и В.К. до гр. В.Търново. / обясненията на обв. А. и
обв.Н./. Там подс. Н. предоставил на подс.
А. документите и печата на фирма „Александър Велики" ЕООД и пари, за да открие
банкова сметка, *** М.А., за да преведе парите по нея. На срещата в заведение в
близост до гр.В.Търново присъствали подс.Д.Д. и св.К.. След това подс. А.
отишъл в „UniKredit Bulbank" АД, клон В.Търново и там подал от името на
представляваното от него дружество искане за откриване на сметка на ЮЛ от
същата дата, в което посочил като телефон за връзка ползваният от него тогава №
**********. Към заявлението подс. А. приложил спесимен от подписа си,
предоставеното му от подс. Н. копие на учредителен акт - устав на „Александър
Велики" ЕООД от 25.08.2010 г. и удостоверение от АП, гр. Ловеч, с изх. №
20110106091644 от 06.01.2011 г.. На основание на тези документи на 07.01.2011
г. бил сключен рамков договор за платежни услуги между дружеството и банката и
била открита сметка с IBAN ***нта, /писмените доказателства л.33- л.68, т. 4 от
ДП/. Договорът и останалите документи подс. А. подпечатал с печата, който му
предоставил подс. Н., след което му го върнал с документите на фирмата.
Всичките документи, които подс. М.А. получил в банката, после предал на подс. К..
В този период подс. Д.Д. регистрирал /лично или чрез неустановено лице/ от
името на подс. М.А. като потребител електронна пощенска кутия с адрес
*******@***.**. от IP адрес, част от адресното пространство на ДИУ
„БТК-Варна". /справка л. 26, т. 4 от ДП/. Подс.Д. присъствал в гр.
В.Търново и се срещнал с останалите подсъдими в заведение. Там подс. Д. дал на подс.
А. и К. посочения по-горе електронен адрес, а подс. Н. им предоставил
документите и печата на фирма „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен, за да
изпратят на свидетеля М.А. изисканото от него електронно съобщение със
сканирани документи. Подсъдимите А. и К. отишли, поръчали и закупили от
книжарница в града кочан с фактури с доставчик „Александър Велики" ЕООД,
който по изричното настояване на К. започвал от № 33, за да се симулира реална
търговска дейност. Във фактурите подсъдимите били поръчали да се посочи номерът
на новооткритата банкова сметка ***. След това двамата се върнали при
останалите подсъдими и там подс. А. под диктовката на подс. К. започнал да пише
фактура за продажба на пшеница. Фактурата подсъдимите решили да е с № 34, за да
се създаде впечатление у купувача, че фирма „Александър Велики" ЕООД,
развива активна търговска дейност. Подс. А. обаче сбъркал фактурата и след това
под диктовката на подс. К. написал и подписал нова фактура с № 35 от 07.01.2011
г. с доставчик „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен, представлявано от М.А.
и с получател „Агроекспорт" ООД, гр. София, представлявано от З.С. за
покупко - продажба на 350 т. пшеница реколта 2010 г. на стойност 147 000 лв.
/фактура л. 28, т. 1 от ДП, обясненията на М.А. в съд.производство/. Същия ден подсъдимите
М.А., Д.Д. и В.К. сканирали посочените по-горе фактура за покупко-продажба на
пшеница и удостоверение от Областна служба „Земеделие", гр. Ловеч за
регистрация на земеделски производител. След сканирането изтрили в копието на удостоверението
последната цифра от годината на регистрация и от годината на заверка, която
цифра била „1" и вместо това написали „О", с което годината станала
2010. Така изготвените електронни документи подс. К. изпратил от регистрирания
от подс. Д. адрес на фирма „Александър Велики" EOOД -*******@***.**. на
посочения му от същия подсъдим адрес на фирма „Агроекспорт 2001" ООД гр.
София - ***************@***.**. / обяснения на подс. М А.; копие на
регистрационна карта на земеделски производител л. 5, т. 1 от ДП; справка л.
26, т. 4 от ДП, показания на св. М.А. от съдебното производство/. Тогава подс. Д.Д.
се обадил на свидетеля М.А., казал му, че е изпратил документите и поискал превод
на парите, след което подс. В.К. от ползвания от него телефонен № №..... се
обадил на св. Д.К., казал му, че очакват превод в гр. В.Търново и го извикал да
дойде в града, за да му върне парите. По описания начин, чрез регистрация на
банкова сметка *** „Александър Велики" ЕООД, чрез наемане на земеделска
земя и регистрация като земеделски производител на тази фирма; чрез подправка в
годината на регистрация на земеделския производител; чрез регистрация на
електронен адрес; чрез изготвянето на бланки за фактури и чрез съставянето на
фактура за покупко - продажба на пшеница както и чрез изпращането на сканирано
електронно изображение на фактурата и на подправено удостоверение на
електронния адрес на купувача, четиримата подсъдими поддържали заблуждение у
свидетеля М.А., че фирма „Александър Велики" ЕООД е действаща, че е реален
производител, който е произвел и предлага за продажба 350 тона пшеница, че
стоката е в наличност и с добри показатели и че управителят на фирмата - подс. М.А.
има сериозни намерения да изпълни сделката. Същия ден 07.01.2011 г. свидетелят А.,
след като проверил наличностите по сметките си уведомил подс. Д., че не
разполага с цялата сума и предложил да преведе 60 хиляди лева, а остатъка до
147 000 лева имал намерение да преведе след
като започне товаренето. Подс. Д. го уведомил, че ще обсъди този вариант
с производителя и след това, ще му отговори. Малко по- късно подс. Д., без да
разговаря с когото и да е, се обадил и заявил, че продавачът е съгласен с
предложението. Двамата се уговорили сумата от 60 000 лв. да се преведе на
10.01.2011г. По това време при подсъдимите Д., К., Н. и А. в гр. В.Търново бил дошъл и
св. К., за да си получи парите. Четиримата подсъдими обяснили на св. К., че
този ден няма да има превод и той си тръгнал. На 10.01.2011 г. подс. Н. , К. и М.А.
отново отишли в гр. В.Търново, за да чакат превод от свидетеля М.А.. Същия ден,
след обяд свидетелят А. с платежно нареждане превел от сметка №
81FINV91501003858555 на „Агроекспорт 2001" ООД гр. София, в ПИБ по сметка
на „Александър Велики"ЕООД, гр. Тетевен, с № №.. в „UniKredit
Bulbank" АД, клон В.Търново сумата от 60 000 лв. като частично авансово
плащане по фактура № 35 от 07.01.2011 г. След като установили, че сметката на
фирма „Александър Велики" ЕООД е заверена, подс. Н. дал на подс. А.
документите на фирмата по регистрацията и печата, а подс. К. му дал документите
изготвени на 07.01.2011 г., при откриването на сметката в банката. Подсъдимите се
обадили на св. К., който също бил дошъл
в гр. В.Търново, заедно със св. И.П.И.. Подсъдимият М.А. и св. И. отишли до
банката, като последният бил изпратен от св.К.. Там подс. А. с нареждане
разписка от 10.01.2011 г. изтеглил в брой сумата от 57 000 лв., като остатъкът
до 60 000 лв отишъл за заплащане на услугите на банката. Парите били сложени в
чанта, която подс. А. и св.И. донесли при подс. К. и по негово указание ги
предали на св. К.. По този начин четиримата подсъдими причинили на „Агроекспорт
2001" ООД гр. София вреда в размер на 60 000 лв. Тези обстоятелства се
установяват от обясненията на А. и Н., показанията на св.М.А., св.К. и св.И.,
както и писмените доказателства: справка по разплащателна сметка на
„Агроекспорт 2001" ООД гр. София, в ПИБ АД, л. 27, т. 1 от ДП; платежно
нареждане от на „Агроекспорт 2001" ООД гр. София към ПИБ АД, л. 29, т. 1;
информация за сметка №.. в „UniKredit Bulbank" АД, клон В.Търново, л. 34,
т. 4 от ДП; платежни нареждания л. 36-37, т. 4 от ДП. След превода на парите,
на същия ден свидетелят М.А. се обадил по телефона на подс. Д.Д. и го попитал,
кога ще започне да се товари зърното. Подс. Д. обяснил на свидетеля, че се е
разбрал с производителя товаренето да започне на 11.01.2011 г около 10.00 часа
сутринта. Свидетелят М.А. поискал товаренето да започне по-рано, тъй като
трябвало да зареди баржата до следобеда на същия ден. Тогава подс. Д. започнал
да твърди, че с производителя имали проблеми с фадромата, която били ангажирали
да товари зърното. Обещал да намери фандрома. Свидетелят се обезпокоил и
започнал да звъни на често на подс. Д. и да го пита какво е станало. При тия
разговори подс.Д. постоянно настоявал свидетелят да преведе и остатъка от
сумата до 147 000 лв. и продължавал да твърди, че има проблеми с фандромата и
се опитва безуспешно да ги реши. Накрая свидетелят А. се опитал сам да помогне за
разрешаването на въпроса. Същият се обадил на своя позната св. Г.М. като обяснил, че изкупува зърно от производител от гр.Летница,
който има проблеми с товаренето и я помолил да му намери фандрома. Св. М. била
брокер на зърно и добре познавала производителите от Летница и гр. Левски, но
заявила, че не и е известна фирма „Александър Велики" ЕООД, гр. Тетевен да
развива такава дейност в този район на страната. Св.М. посъветвала свидетеля да
попита посредника - подс. Д. къде точно е складът, в който е видял продукцията
и св.М.А. му се обадил. Подс.Д. казал, че зърното било в новопостроен склад,
намиращ се в двора на къща, която е разположена на втората пряка от лявата
страна след влизането в Летница от посока гр. Левски. Свидетелят споделил
получената информация със св.М. и тя след като се допитала до нейни познати от
същото населено място установила, че там няма такъв склад и такава фирма.
Свидетелката уведомила за това свидетеля М.А. и му казала, че все пак е
осигурила и фандрома. След този разговор със св.М., свидетелят М.А. отново се
обадил на подс. Д. и го попитал дали действително е ходил в склада на
производителя. Подсъдимия Д. потвърдил. Свидетелят му казал, че е осигурил фандрома
и поискал да получи телефонния номер на производителя, за да се уточни с него
къде да я изпрати. Тогава подс. Д. започнал да твърди, че и те имали вече
фандрома, която щяла да се освободи в 12 час на следващия ден. Подс. Д.
продиктувал на свидетеля телефонен номер №..... и казал, че той е на
производителя М.А.. Този номер по това време бил ползван от подс. К..
Свидетелят започнал да звъни и на този номер и от него му отговаряли както подс.К.,
така и подс.Н., като и двамата се представяли за подс. А. и твърдели, че
зърното е налице, но че имат проблеми с фадромата. Тези разговори били
провеждани в присъствието на подс. М.А., който съзнавал, че се говори от негово
име. Свидетелят А. се обадил на подс. Д. и поискал да го заведе в склада.
Казал, че на следващия ден ще дойде в гр. Левски, да се срещне с управителя М.А..
Тогава подс. Д. променил условията, при които двамата се договорили за доставка
на зърното и казал, че ще започнат да товарят едва след като се преведе цялата
сума. Започнал да настоява пострадалият, по бързо да превежда остатъка от
сумата, като му казвал, че собственикът на стоката бил взел да се отказва от
сделката. В същото време подсъдимите К. и Н. започнали да не отговарят на позвъняванията
на свидетеля. М.А.. На 11.01.2011 г свидетелят М.А. с негови познати отишъл в
гр. Левски около 8.00 часа сутринта и се обадил на подс. Д. и на дадения от
него номер на продавача. От последния номер се обадил подс. К. и казал, че не е
в района, тъй като в разговора помежду им предния ден М.А. според него не бил
категоричен, че ще дойде и допълнил, че е на път за Благоевград, за да
разговаря с нов купувач. Свидетелят веднага се обадил на подс.Д., за да се
срещнат, но и той отказал, като обяснил, че е в гр. Стара Загора. Свидетелят М.А.,
заедно със своите познати отишъл в гр. Летница и проверили на място по
указанието на подс. Д. за местонахождението на зърното, както и разпитали
местни хора като установили, че такива складове няма. Свидетелят се обадил
отново на подс. Д., казал му, че не е намерил складове и опискал да узнае откъде
познава М.А.. Подс.Д. заявил, че М.А. не му отговаря, че е говорил с баща му и
той му казал, че рано същата сутрин синът му е заминал някъде. Свидетелят М.А.
намерил дома на бащата на подс. А., разговарял с баща му и установил, че никой
не е търсил сина му същия ден, както и че бащата не е виждал сина си от месеци.
Свидетелят успял за последно да се свърже с подс. Д. и с подс. К., който
продължил да се представя за М.А.. Първият казал, че е претърпял катастрофа и
след това спрял да отговаря на обажданията, а вторият казал, че ще се обади
по-късно и ще даде отговор на въпросите му, но повече не вдигнал телефона си.
Тогава свидетелят осъзнал, че е бил измамен и предприел действия да блокира
сметката на „Александър Велики" ЕООД, по която превел сумата от 60 000 лева,
но установил, че парите вече били изтеглени от нея.
По описания начин четиримата
подсъдими Д.Д., В.К., С.Н. и М.А. поддържали заблуждение у свидетеля М.А., че
фирма „Александър Велики" ЕООД гр. Тетевен е реален земеделски
производител със склад в гр. Летница; че дружеството разполага с 350 тона
пшеница на склад; че подс. Д. е ходил в склада и е видял стоката; че
управителят на фирмата подс. М.А. действително има намерение да изпълни
задълженията си по сключения договор за покупко-продажба на пшеница, както и
възбудили у същия заблуждение че имат проблеми с намирането на фандрома за
товаренето на стоката; че действително от тел. № №..... св. М.А. разговаря с
управителя на фирмата М.А. както и че последният е започнал преговори с друг
купувач.
С присъда по НОХД
2007/2004 г. на Районен съд гр. Русе, влязла в сила на 28.11.2006 г.
подсъдимият Д.И.Д. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 28
ал. 1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години, изпълнението на което на основание чл.66 ал. 1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от 4 години. Същият е изтекъл на 28.11.2010 г. Подсъдимият Д.
е бил осъждан и по НОХД 769/1999 г на PC гр.Д. за престъпление по чл. 209 ал. 1
от НК и по НОХД 142/1999 г. на PC гр. Севлиево за престъпление по чл. 325 ал. 1
от НК. С присъда по НОХД 347/2010 год. на РС гр.Бяла Слатина, влязла в сила на
25.06.2013год. , за деяние по чл.210т.4 и
т.5вр.чл.209ал.1вр.чл.20ал.4вр.чл.28ал.1 и чл.54 от НК е наложено наказание две години лишаване
от свобода при първоначален строг режим.
Деянието по последното осъждане е извършено в условията на реална
съвкупност с деянието по настоящото дело.
С присъда по НОХД
55/2008 г. на PC гр. Тетевен подсъдимият
М.Р.А. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал.
1 от НК, извършено на 02-06.05.2007 г. и му е наложено наказание пробация с
прилагането на пробационни мерки задължителна регистрация , задължителни срещи
с пробационен служител и включване в програми за обществено въздействие за срок
от една година. Присъдата е влязла в сила на 17.03.2008 г. Подсъдимият А. се
явява осъждан и по НОХД 58/2001 г. на PC Тетевен. Същият е бил осъждан и по
НОХД 287/1990 г. на PC Плевен, като е реабилитиран за това деяние. А. се явява
осъждан към момента на извършване на деянието по настоящото дело, тъй като не
са налице предпоставките по чл.88 а от НК. Във връзка с осъждането по НОХД 58/2001год., абсолютната реабилитация
по чл.88 а не е настъпила, тъй като в срока по ал.1, който изтича 09.03.2009
год. /общо осем години от влизане в сила на присъдата на 09.03.2001год.- 3год.
изп.срок плюс пет години по чл.82ал.1т.4 от НК/ е извършил ново умишлено
престъпление м.05.2007год. по чл.209 от НК, което е наказуемо с лишаване от
свобода по закон, като е без значение, че е осъден с присъда по НОХД 55/2008
год. на РС гр.Тетевен на наказание пробация. Предвид на това е налице
процесуална пречка за евентуално приложение на чл.66ал.1 от НК.
С присъда по НОХД 689/2008 г. на ОС
гр. Стара Загора, с сила от 30.12.2008год., подс. В.М.К. е осъден за престъпление по чл.
255 от НК, като му е наложено наказание две години и десет месеца лишаване от
свобода, което е отложено на осн.чл.66ал.1 от НК за срок от пет години.
Деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния срок. С присъди по НОХД
457/2008 г на PC Монтана и по НОХД 1306/2009 г. на PC Стара Загора е осъден и
за престъпления по чл. 227 Б от НК.
Подсъдимият Н. не осъждан към
момента на извършване на деянието по настоящото дело.
Четиримата
подсъдими като извършители, в немаловажен случай, след предварителен сговор
помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали
заблуждение у М.К.А., с което причинили на „Агроекспорт 2001" ООД гр.
София, с ЕИК 2616866, имотна вреда в размер на 60000 лв. и направил опит да
причинят на същото дружество имотна вреда в размер на 87000 лв. и опитът
останал недовършен по независещи от тях причини - действията на св. М.А., като
общата стойност на вредите при опита и от довършеното деяние възлиза на 147000
лв., което е в големи размери и като довършените деяния се отразяват значително
върху характера на цялостната престъпна дейност и като подсъдимите Д.Д. и М.А.
са действали при условията на повторност.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимите са
съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици, при
което са действали
с цел лично облагодетелстване. Действали са с измамлива цел, не са имали намерение да се
задължат, тъй като реално не са имали намерение за договорно обвързване.
Настоящият състав
счита, че за съставомерността на деянията на четиримата подсъдими е без правно
значение дали договорът за доставка от 30.12.2010 г. между „Александър
Велики"ЕООД, гр. Тетевен, като продавач и „Колос" ЕООД, гр. Варна
като купувач./лист 75 от том 4 на ДП/, удостоверява действителна или фиктивна
сделка. В случая въвеждането и поддържането на заблуждение у св.М.А., както и
неговите разпоредителните действия в резултат
от измамливите действия на четиримата подсъдими, не са свързани с този договор.
По делото липсват доказателства св.К. да има участие в извършената
измама, било в изпълнителното деяние или като подбудител, респ.помагач. Това,
че паричните средства са му предадени от подс.К. е последващо разпоредително
действие, като от обясненията на подс.Н. се потвърди, че подс.К. е имал
задължения към св.К..
Причини за
извършване на престъплението: ниска правна култура и стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства: критичното отношение и частични самопризнания за подс. М.А.,
чисто съдебно минало за подс. Н..
Отегчаващи отговорността обстоятелства:
предишни осъждания за подс. Д.Д., В.К. и М.А., лоши характеристична данни и за
четримата подсъдими, високата стойност на вредите предмет на престъплението,
механизъм на деянието.
С оглед изложеното и като
съобрази мотивите и подбудите за извършване на престъпленията, личността на
подсъдимите, смекчаващите и наличието на
отегчаващи вината обстоятелства , съдът намира, че целите на наказанието по чл.
36 от НК ще се постигнат като се наложат
наказания, както следва:
1. М.Р.А.,
роден на *** г. в ***, с постоянен адрес: гр.Т., български гражданин, българин,
със средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН ********** на основание
чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 36 и чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, му налага наказание девет
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип или затвор. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК,
ЗАЧИТА и ПРИСПАДА времето, през което по отношение на М.Р.А. е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”.
2. Д.И.Д.,
роден на *** г. в ***, с настоящ адрес: гр.Т.. вх. В, ет. 2, ап. 5, български
гражданин, българин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********
на основание чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, му налага
наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. На
основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, ГРУПИРА наказанията
по НОХД № 347/2010 г. на РС, гр. Бяла Слатина и настоящото НОХД № 216/2012 г.
на РС, гр. В. Търново, като определя за изтърпяване общо най-тежко наказание две
години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип или затвор.
3. В.М.К.,
роден на *** ***, с постоянен адрес: гр.К.., българин, български гражданин, с
основно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН ********** на основание
чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с
чл. 36 и чл. 54 от НК, му налага наказание две
години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип или затвор.
На основание
чл. 68, ал. 1 от НК, ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието по НОХД № 689/2008 г. на
Окръжен съд, гр. Стара Загора в размер на две години и десет месеца лишаване от
свобода, което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип или затвор.
4. С.Х.Н.,
роден на *** ***, с постоянен адрес: гр.К... 1, ет. 3, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********
на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, му налага наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от четири години.
По отношение
на гражданския иск. Съдът го намери за основателен и доказан и го уважи срещу
подсъдимите за солидарно заплащане на сумата от 60000 лева. По делото се доказаха и установиха признаците на
фактическия състав, пораждащ отговорността за обезщетяване на вредите от
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Освен, че съставлява
престъпление, според съда деянието на подсъдимите следва да се квалифицира и
като граждански деликт. Налице са обективните признаци – деяние, вредоносен
резултат, причинна връзка, както и субективния признак – вина. Несъмнено
гражданския ищец /ощетеното ЮЛ/ е претърпяло имуществени вреди в резултат на
престъплението, изразяващи се в неоснователно преведените средства в размер на 60000
лева по банков път, което представлява намаление на неговия актив. Тази вреда, е в пряка и непосредствена последица
от извършеното и е в причинно-следствена връзка с него. Отделно от това се
дължи законна лихва от датата на довършване на деянието.
Присъдиха
се направените по делото разноски и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, които подсъдимите да заплати на ВТРС.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: